Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (52)

LII. Джейсън

Веднага щом Гея се издигна във въздуха, земята се успокои.

Героите спряха да потъват, макар мнозина все още да бяха заровени до кръста. За жалост, чудовищата изглежда се измъкваха по-бързо. Те се спуснаха към редиците на гърците и римляните и се възползваха от изненадата им.

Джейсън хвана Пайпър през кръста. Готвеше се да отлети, когато Пърси извика:

— Чакай! Франк може да изведе всички ни горе! Можем…

— Не, човек — отвърна Джейсън. — Имат нужда от теб тук — освен това ни остава армия за побеждаване. Пък и пророчеството.

— Той е прав — намеси се Франк и стисна ръката на Пърси. — Трябва да ги оставиш да свършат това, Пърси. Това е като пътуването на Анабет в Рим, като предизвикателството пред Портите на Смъртта за Хейзъл. Тази част е само тяхна.

На Пърси това очевидно не му хареса, но точно в този момент орда чудовища заля гръцките сили. Анабет му извика:

— Хей, имаме проблем!

И Пърси изтича към нея.

Франк и Хейзъл се обърнаха към Джейсън. Вдигнаха ръце в римски поздрав и изтичаха към легиона.

— Лекът на изцерителя е в мен — прошепна Пайпър като в транс. — Всичко ще е наред. Лекът е в мен.

Джейсън видя, че е изгубила меча си в разгара на битката, но се съмняваше, че това ще има значение. Мечовете бяха безполезни срещу Гея. Това бе въпрос на буря и огън… и на една трета сила — очарователната магия на Пайпър, която можеше да ги слее в едно. Миналата зима Пайпър бе забавила силите на Гея във Вълчия дом и бе помогнала да освободят Хера от клетката на земята. Сега й се падаше дори по-голяма задача.

Докато се издигаха, Джейсън събра вятъра и облаците около себе си. Небето приближи с плашеща скорост. Скоро се намираха в окото на бурята. Светкавиците го заслепиха, гръмотевиците накараха зъбите му да изтракат.

Точно над тях Фестус бе грабнал богинята на Земята. Гея се опитваше да се разпадне и да изтече отново към повърхността, но ветровете продължаваха да я издигат във въздуха. Фестус я заливаше с пламъци, което като че ли я принуди да се втвърди. В това време Лио я обсипваше с огнени струи от самия себе си и не спираше да я обижда от гърба на Фестус.

— Клозетка! Кална бабичка! ТОВА Е ЗА МАЙКА МИ ЕСПЕРАНЦА ВАЛДЕС!

Цялото му тяло лумна в огън. Дъжд закапа от бурното небе, но около него капките се изпариха.

Джейсън долетя до тях. Гея се превърна в бял пясък, но той призова ескадрон венти, които я обградиха в какавида от вятър.

Тогава Гея отвърна на удара. Както не се разпадаше, изстреля каменен шрапнел, който Джейсън едвам избегна. Да поддържа бурята, Гея, себе си и Пайпър във въздуха… никога не бе правил нещо толкова трудно. Чувстваше се все едно бе покрит с оловни тежести и се опитваше да плува само с крака, докато носи кола на главата си. Но трябваше да задържи Гея над земята!

Това бе тайната, за която бе намекнала Ким, когато разговаряха на морското дъно.

Преди много векове богът на Небесата Уран бе подманен от Гея и титаните да слезе на земята. Те го бяха задържали така, че да не може да избяга, и благодарение на това, че бе далеч от територията на силите си, бяха успели да го съсекат.

Сега Джейсън, Лио и Пайпър повтаряха сценария наопаки. Трябваше да задържат Гея далеч от извора на силите й — земята — и да я отслабят, докато успеят да я победят.

Продължиха да се издигат заедно. Фестус изщрака и простена от усилието, но не спря да набира височина. Джейсън не разбираше как Лио бе успял да поправи дракона, докато не си спомни всички часове, които през последните няколко седмици приятелят му бе изкарал в корпуса. Явно бе планирал всичко това и бе построил новото тяло на Фестус вътре в кораба.

Явно бе имал предчувствие, че Арго II накрая ще се разпадне. Кораб, който се превръща в дракон… Джейсън предполагаше, че не е по-невероятно от това, че в Квебек драконът се бе превърнал в куфар.

Но както и да бе станало, Джейсън се зарадва да види стария им приятел отново в действие.

— НЕВЪЗМОЖНО Е ДА МЕ ПОБЕДИТЕ! — Гея се разпадна на облак пясък, но я обляха цялата в огън. Тялото й се стопи на стъкло, счупи се и после отново се превърна в човешко. — АЗ СЪМ ВЕЧНА!

— Вечно дразнеща! — извика Лио и подкани Фестус да полети още по-нависоко.

Джейсън и Пайпър се издигнаха с него.

— Ела по-близо — настоя Пайпър, — трябва да съм до нея.

— Пайпър, огънят и шрапнелът…

— Знам.

Джейсън приближи, докато не застанаха точно до Гея. Ветровете обвиха богинята и я принудиха да остане цяла, но той едвам удържаше облаците пясък и почва. Очите й бяха яркозелени, все едно цялата природа бе събрана в няколко лъжици органична материя.

— ГЛУПАВИ ДЕЦА! — Лицето й се изкриви от миниатюрни земетресения и свлачища.

— Толкова си уморена — каза Пайпър, а в гласа й прозвучаха съчувствие и доброта. — Хилядолетия болка, разочарования. Всичко това ти тежи.

— МЛЪКНИ!

Яростта на Гея бе толкова силна, че Джейсън за миг изгуби контрол над вятъра. Щеше да падне, но Фестус хвана него и Пайпър в огромната си лапа.

А Пайпър остана съсредоточена въпреки всичко това.

— Епохи печал — каза тя на Гея. — Съпругът ти Уран бе лош. Внуците ти богове свалиха обичните ти деца титани. Другите ти деца, циклопите и сторъките, бяха хвърлени в Тартара. Уморена си от разочарования.

— ЛЪЖИ! — Гея се разпадна на торнадо от почва и трева, но есенцията й започна да се върти по-бавно.

Ако се издигнеха още по-нависоко, въздухът щеше да стане прекалено разреден, за да дишат, а Джейсън — твърде слаб, за да го контролира. Думите на Пайпър за умора засегнаха и него, отслабиха силите му. Почувства как тялото му натежава.

— Това, което искаш — продължи Пайпър — повече от победата, повече от отмъщението, е да си починеш. Толкова си уморена, невъобразимо изтощена от неблагодарните смъртни и безсмъртни.

— АЗ… НЕ ГОВОРИ ОТ МОЕ ИМЕ… НЕ МОЖЕШ…

— Искаш само едно нещо — продължи успокоително Пайпър и гласът й отекна в костите на Джейсън. — Една дума. Разрешение да затвориш очи и да забравиш бедите си. Искаш… да… ЗАСПИШ.

Гея се втвърди като човек. Главата й увисна, а очите й се затвориха. Тялото й се отпусна в лапата на Фестус.

За жалост, и Джейсън усети как губи съзнание. Вятърът заглъхна. Бурята утихна. Тъмни петна се появиха пред очите му.

— Лио — изпъшка Пайпър, — имаме няколко секунди! Очарователната ми магия не може да…

— Знам! — Лио изглеждаше като направен от огън. Пламъци танцуваха под кожата му и осветяваха черепа му. Облаци пара излизаха от блесналия Фестус, а ноктите му прогориха ризата на Джейсън. — Не мога да удържам огъня още дълго. Ще я изпаря. Не се безпокойте. Но вие трябва да си ходите.

— Не! — извика Джейсън. — Оставаме с теб! Лекът е в Пайпър. Лио, не можеш…

— Хей! — Лио се ухили, което бе зловещо заради пламъците, каращи зъбите му да изглеждат като стопени слитъци сребро. — Нали ти казах, че имам план? Кога ще ми се довериш най-сетне? И, между другото… обичам ви, хора.

Фестус разтвори лапа. Джейсън и Пайпър паднаха.

Джейсън нямаше сили да спре това. Задържа Пайпър, когато тя извика името на Лио, и двамата се понесоха към земята.

Фестус се превърна в неясна топка пламък в небето, второ слънце, което ставаше все по-малко и по-горещо. С крайчеца на окото си Джейсън видя как сияйна комета излита от земята с висок, почти човешки крясък. Преди Джейсън да припадне, кометата срещна огнената топка над тях.

Взривът позлати цялото небе.