Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (26)

XXVI. Джейсън

Джейсън виждаше само две възможности — да говори или да се бие.

Обикновено при срещите си с шестметрови жени, чиито коси напомнят пипала от медуза, той предпочиташе битките.

Тази обаче бе нарекла Пърси брат и това го накара да се поколебае.

— Пърси, познаваш ли тази… личност?

— Не прилича на мама — поклати глава Пърси, — което означава, че ми е роднина по божествена линия. Ти си дъщеря на Посейдон, нали, госпожице… ъъ…

Бледата жена прокара нокти по металния диск. Чу се стържещ звук, напомнящ писъка на ранен кит.

— Да, никой не ме познава — въздъхна тя, — дори собственият ми брат. Казвам се Кимополея.

Пърси и Джейсън се спогледаха.

— Ще ти викаме Ким — каза Пърси. — Ти си… може би нереида? Някоя нисша богиня?

— Нисша?

— Има предвид — намеси се бързо Джейсън — млада, много млада! Изглеждаш млада и хубава.

Пърси го погледна благодарно.

Богинята насочи цялото си внимание към Джейсън. Посочи с показалец и описа силуета му във водата. Джейсън почувства как въздушния дух около него се гърчи, все едно го гъделичкат.

— Джейсън Грейс — каза богинята, — син на Юпитер.

— Да. Аз съм приятел на Пърси.

— Значи е вярно — присви очи Ким. — В какви времена живеем само. На странни приятели и неочаквани врагове. Знаеш ли, римляните никога не са ме почитали. За тях бях просто безименен страх, знак за гнева на страховития Нептун. Така и не повярваха в Кимополея, богинята на Морските бури!

Тя завъртя диска си. Още един лъч зелена светлина блесна нагоре. Водата закипя и руините изтътнаха.

— Има нещо такова — съгласи се Пърси. — Римляните не ги бива в мореплаването. Имаха си една лодка и тя потъна. Като става дума за бури, това, дето го правиш горе, е просто невероятно.

— Благодаря ти — каза Ким.

— Лошото е, че корабът ни е хванат в него и всеки момент ще се разпадне. Сигурен съм, че не би…

— Напротив.

— Значи би — направи гримаса Пърси. — Лошо. И предполагам няма да го спреш, ако те помолим учтиво?

— Не — съгласи се богинята. — Дори сега корабът бавно потъва. Изумена съм, че издържа толкова дълго. Добре е изработен.

Искри полетяха от ръцете на Джейсън към торнадото. Сети се за Пайпър и останалите от екипажа, които се мъчеха да задържат кораба цял. Когато слязоха тук, двамата с Пърси ги бяха оставили беззащитни. Трябваше да действат бързо.

Освен това, въздухът на Джейсън стана застоял. Не знаеше дали може да вдиша от самия вентус, но ако се стигнеше до бой, бе по-добре да нападне Ким преди да е останал без кислород.

Само че битките с богини на тяхна територия никога не бяха лесни. Дори да успееха да я победят, нямаше гаранция, че бурята ще утихне.

— Е, Ким — каза той, — какво трябва да направим, за да променим мнението ти и да пуснеш кораба ни?

Ким се усмихна със странната си неземна усмивка.

— Сине на Юпитер, знаеш ли къде се намираш?

Под водата — изкуши се да каже Джейсън.

— Говориш за руините. Древен дворец?

— О, да — отвърна Ким. — Истинският дворец на баща ми Посейдон.

Пърси щракна с пръсти, което прозвуча като приглушена експлозия.

— Ето защо ми се вижда познат. Новият дом на татко в Атлантическия океан е същият.

— Нямам представа — каза Ким, — никога не ме поканиха да видя родителите си. Оставиха ме да блуждая в останките от някогашните им владения. Намират присъствието ми за… изнервящо.

Тя отново завъртя колелото си. Цялата задна стена на сградата се срина, като вдигна облак от тиня и водорасли в залата. За щастие, вентусът се завъртя като перка и издуха отломките надалече от лицето на Джейсън.

— Изнервящо? — попита Джейсън. — Какво може да ги кара да мислят така?

— Татко не ме иска в двора си — отвърна Ким, — ограничава силите ми. Тази буря на повърхността? От векове не съм се забавлявала така и все пак това е малка част от истинските ми възможности!

— Понякога малкото стига по-далеч — рече Пърси. — Джейсън питаше как може да променим мнението ти…

— Татко дори си позволи да ме омъжи — каза Ким, — без да съм давала съгласието си. Подари ме като трофей на сторъкия Бриарей, награда за това, че подкрепи боговете във войната с Кронос преди няколко хилядолетия.

— Но аз познавам Бриарей — светна лицето на Пърси. — Той ми е приятел! Освободих го от Алкатраз!

— Да, знам — светнаха заплашително очите на Ким. — Мразя съпруга си. Хич не се зарадвах да си го получа обратно.

— О! А той някъде наоколо ли е? — попита с надежда Пърси.

Смехът на Ким прозвуча като цвърченето на делфин.

— Той е в планината Олимп и укрепява защитите на боговете в Ню Йорк. Не че има значение. Исках да ти кажа, скъпи ми братко, че Посейдон никога не се е отнасял добре с мен. Дойдох тук, в стария дворец, понеже ми е приятно да виждам владенията му в руини. Скоро новият му дворец ще изглежда като този тук и гневът на морето ще бушува завинаги.

Пърси погледна към Джейсън.

— Сега ще ни каже, че работи за Гея.

— Да — съгласи се Джейсън. — Майката Земя й е предложила по-добра сделка, която ще изпълни, след като унищожи боговете и така нататък.

Той се обърна към Ким.

— Нали разбираш, че Гея няма да спази обещанията си? Тя те използва по същия начин, по който използва и гигантите.

— Трогната съм от твоята загриженост — отвърна богинята. — Боговете на Олимп, от друга страна, никога не са ме използвали, а?

Пърси разпери ръце.

— Те поне опитват да свършат нещо. След последната война на титаните започнаха да обръщат по-голямо внимание и на другите богове. Много от тях вече имат хижи в лагера на нечистокръвните. Хеката, Хадес, Хеба, Хипнос… сигурно има и такива, които не започват с буквата Х. Правим жертвоприношения в тяхна чест при всяко ядене, имат хубави знамена, отбелязваме ги в лятната програма…

— Но мен ме няма в лятната програма, нали? — отвърна Ким. — Нито дори в зимната.

— Ами… не. Не знаехме, че съществуваш. Но…

— Спести си приказките тогава, братко. — Медузестата коса на Ким заплава към Пърси, все едно искаше да го оплете в кичурите си. — Слушала съм толкова много за великия Пърси Джаксън. Гигантите наистина искат да те пленят. Трябва да призная, че не разбирам от какво се притесняват.

— Благодаря, сестричке. Но ако желаеш да ме убиеш, трябва да те предупредя, че е опитвано и преди. Срещнах доста богини напоследък — Нике, Ахлида, дори самата Никс. В сравнение с тях не си нещо особено. Освен това се смееш като делфин.

Изящните ноздри на Ким се разшириха. Джейсън извади меча си.

— О, няма да те убия — каза Ким. — Моята работа бе просто да привлека вниманието ти. Но тук има още някой, който жадува за кръвта ти.

Над тях, върху края на изпочупения покрив се появи тъмна фигура, дори по-висока от Кимополея.

— Синът на Нептун — гръмна дълбок глас.

Гигантът се спусна надолу. Облаци мазна течност — отрова, може би — потекоха от синята му кожа. Зеленият му нагръдник бе оформен така, че да напомня множество разтворени хищно усти. В ръцете си носеше оръжията на ретиарий — тризъбец и мрежа с тежести по краищата.

Джейсън никога не бе срещал този конкретен гигант, но бе чувал за него.

— Полибот — каза той, — роден да унищожи Посейдон.

Гигантът разтърси кичурите си. Дузина змии се отскубнаха от тях. Всяка имаше зелена качулка на главата, напомняща зловеща корона. Базилиски.

— Позна, сине на Рим — отвърна гигантът. — Ще ме извиниш, обаче. Работата ми е с Пърси Джаксън. Следя го още от Тартара. Тук, в руините, останали от стария дворец на баща му, смятам да го смачкам веднъж и завинаги.