Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Отец Сергий, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Kорекция и форматиране
Karel (2019)
Сканиране
zelenkroki (2019)

Издание:

Автор: Лев Толстой

Заглавие: Отец Сергий

Преводач: Зорка Иванова; Константин Константинов

Език, от който е преведено: руски

Издание: второ; четвърто

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: сборник; разказ; повест

Националност: руска

Печатница: Държавна печатница „Д. Найденов“ — В. Търново

Излязла от печат: декември 1979

Редактор: Мариана Шопова

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Стоян Панчев

Художник: Владимир Коновалов

Коректор: Евдокия Попова; Сивляна Йорданова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6473

История

  1. — Добавяне

I

През четиридесетте години в Петербург се случи събитие, което порази всички: един красавец, княз, командир на лейбескадрон от кирасирския полк, на когото всички предсказваха и флигеладютантство, и блестяща кариера при император Николай I, един месец преди сватбата си с красавица придворна дама, която се ползуваше с особеното благоразположение на императрицата, подаде оставка, скъса връзката си с годеницата, отстъпи малкото си имение на своята сестра и отиде в манастир с намерение да постъпи в него като монах. Събитието изглеждаше необикновено и необяснимо за хората, които не знаеха вътрешните му причини, но за самия княз Степан Касатски всичко стана така естествено, че той не можеше дори да си представи как би могъл да постъпи другояче.

Бащата на Степан Касатски, гвардейски полковник от запаса, бе умрял, когато синът беше на дванадесет години. Колкото и да бе мъчно на майката да се раздели със сина си, тя не се реши да не изпълни волята на покойния си мъж, който й бе заръчал, ако той умре, тя да не държи сина си у дома, а да го даде в корпуса, и го даде в корпуса. Тя самата замина заедно с дъщеря си за Петербург, за да живее там, където е синът й, и да го взема в празнични дни.

Момчето проявяваше блестящи способности и огромно самолюбие, поради което беше пръв и в науките, най-вече по математика, към която имаше особено влечение, и в строя, и в ездата. Въпреки че бе по-висок, отколкото трябва, той бе красив и сръчен. А и щеше да е кадет с отлично поведение, ако не беше неговата избухливост. Той не пиеше, не водеше разпуснат живот и беше изключително справедлив. Единственото нещо, което му пречеше да бъде отличен, бяха гневните избухвания, при които губеше всякакво самообладание и ставаше звяр. Веднъж за малко не изхвърли през прозореца един кадет, който взе на подбив колекцията му от минерали. Друг път едва не провали бъдещето си: запрати пълна чиния с кюфтета по домакина, нахвърли се върху офицера и както разправяха, го ударил, защото се бил отрекъл от думите си и направо в очите го излъгал. Сигурно щяха да го деградират от кадет в обикновен войник, ако директорът на корпуса не потули цялата работа и не изгони домакина.

Осемнадесетгодишен, той бе произведен офицер в гвардейския аристократически полк. Императорът Николай Павлович знаеше за него още когато той беше в корпуса и му оказваше внимание и по-късно в полка, така че всички му предричаха флигеладютантство. И Касатски имаше голямо желание за това не само от честолюбие, но най-вече защото още в корпуса страстно, буквално страстно обичаше Николай Павлович. При всяко пристигане на Николай Павлович в корпуса — а той често идваше при тях, — когато тази висока фигура във военен мундир, с изпъчени гърди, с гърбав нос над мустаците и с подстригани бакенбарди влизаше с бодра крачка и с мощен глас поздравяваше кадетите, Касатски изпитваше възторга на влюбен, същия възторг, какъвто изпитваше по-късно, когато срещаше обекта на любовта си. Само че любовният възторг към Николай Павлович беше по-силен: искаше му се да покаже своята безгранична преданост, да пожертвува нещо, целия себе си. И Николай Павлович знаеше, че възбужда такъв възторг и съзнателно го предизвикваше. Играеше си с кадетите, те го наобикаляха и той се държеше с тях ту непринудено като децата, ту приятелски, ту тържествено-величествено. След последната история на Касатски с офицера Николай Павлович не му каза нищо, но когато Касатски се приближи до него, той го отстрани театрално и му се закани с пръст намръщен, а после, когато си отиваше, каза:

— Да знаете, че всичко ми е известно, но някои неща не искам да зная. Те са обаче тук.

И той посочи сърцето си.

А когато завършилите кадети му се представяха, той вече не спомена за това, каза както винаги, че те могат да се обръщат направо към него, че трябва да служат вярно на него и на отечеството, а той ще остане завинаги техен пръв приятел. Както винаги всички бяха трогнати, а Касатски, помнейки миналото, плака със сълзи и даде обет да служи всеотдайно на любимия си цар.

Когато Касатски постъпи в полка, майка му се премести с дъщеря си отначало в Москва, а после на село. Той даде на сестра си половината от своето състояние. Останалата част едва му стигаше да се издържа в аристократичния полк, в който служеше.

Външно Касатски изглеждаше най-обикновен млад блестящ гвардеец, който прави кариера, но в душата му се водеше сложна и напрегната борба. Тази борба се водеше още от детските му години и беше наглед най-разнообразна, но всъщност бе една и съща, а именно: да постига във всяко нещо, застанало на пътя му, съвършенство и успех, които предизвикваха похвалите и учудването на хората. Независимо дали е обучение или някакви науки, той се захващаше с тях и работеше дотогава, докато почнеха да го хвалят и да го сочат за пример на другите. Постигнал едно, той се захващаше с друго. Така достигна до първото място в науките, така, докато беше още в корпуса, щом забеляза, че не може да води свободен разговор на френски език, залегна и овладя френския език като руския; така след това се зае сериозно с шаха и още докато беше в корпуса, започна да играе отлично.

Освен основното си призвание в живота, което се състоеше в служене на царя и отечеството, той винаги си поставяше някаква цел и колкото и нищожна да беше тя, й се отдаваше целия и живееше само за нея, докато не я постигнеше. Но щом постигнеше определената цел, в съзнанието му веднага възникваше друга и заменяше предишната. Тъкмо този стремеж да се отличи и за да се отличи, да постигне поставената си цел, изпълваше живота му. Така, след като бе произведен офицер, той си постави за цел да постигне по възможност по-голямо съвършенство в службата и много скоро стана образцов офицер, макар и със същия недостатък, несдържаната избухливост, която и в службата го въвличаше в лоши и рисковани за успеха му постъпки. По-късно, щом почувствува в един светски разговор, че му липсва общо образование, постави си за цел да го попълни, залегна над книгите и постигна това, което искаше. После си постави за цел да постигне блестящо положение във висшето светско общество, научи се да танцува прекрасно и много скоро стигна дотам, че го канеха на всички балове във висшето общество и на някои вечеринки. Но това положение не го задоволяваше. Той беше свикнал да бъде пръв, а тук съвсем не беше пръв.

Висшето общество тогава се състоеше, а аз мисля, че винаги и навред се състои от четири категории хора: 1) богати и придворни; 2) небогати, но родени и израсли в царския двор; 3) богати, които се нагаждат към придворните и 4) нито богати, нито придворни, които се нагаждат към първите и вторите. Касатски не принадлежеше към първите. Касатски беше приеман на драго сърце в последните две среди. Дори когато влезе в обществото, той си постави за цел да завърже връзки с жена от обществото и неочаквано за себе си скоро постигна това. Много скоро обаче разбра, че средите, в които той се движеше, бяха низши среди и че имаше висши среди, и че в тези висши придворни среди, макар и да го приемаха, той беше чужд; бяха учтиви с него, но цялото им държане показваше, че там са свои, а той не е свой. И Касатски поиска да бъде там свой. Затова трябваше да бъде или флигеладютант — и той очакваше да стане, — или да се ожени в тази среда. И той реши, че ще го направи. И си избра девойка, красавица, придворна, не само своя в онова общество, в което той искаше да влезе, но такава, с която се стремяха да се сближат всички най-високопоставени и със сигурно положение във висшето общество хора. Това беше графиня Короткова. Касатски започна да ухажва Короткова не само заради кариерата, тя беше необикновено привлекателна и той скоро се влюби в нея. Отначало тя беше особено студена към него, но след това изведнъж всичко се промени и тя стана мила и нейната майка настойчиво го канеше у тях.

Касатски направи предложение и то беше прието. Изненада се, че така лесно постигна такова щастие и че и майката, и дъщерята се държаха някак особено странно. Той беше много влюбен и заслепен и ето защо не разбра онова, което знаеха почти всички в града, че годеницата му беше преди една година любовница на Николай Павлович.