Октавия Е. Бътлър
Зора (21)

4

Лилит не освободи Кърт Лор от растението, което го поддържаше в летаргичен сън, докато това, в което беше Джоузеф Шин, не бе сложено до него. После бързо отвори и двете, извади Джоузеф и издърпа навън Лор. Остави Лия и Тейт да обличат Кърт, а тя сама се зае да облече Джоузеф, тъй като Селин не искаше да го докосва, докато е гол. И двамата мъже бяха напълно облечени в момента, в който започнаха да идват в съзнание.

След като минаха първоначалните болки от пробуждането, те седнаха и се огледаха наоколо.

— Къде сме? — искаше да знае Кърт. — Кой командва тук?

Лилит трепна изведнъж.

— Аз — каза тя. — Аз те пробудих. Всички тук сме затворници, но моята работа е да пробуждам хората.

— За кого работиш? — настоятелно попита Джоузеф.

Той имаше лек акцент и когато Кърт го чу, първо се втренчи в него и после го изгледа свирепо.

Лилит бързо ги представи един на друг.

— Конрад Лор от Ню Йорк, това е Джоузеф Шин от Ванкувър.

После ги запозна с всяка от жените.

Селин вече се беше разположила близо до Кърт и веднага щом бе представена, тя добави:

— Преди, когато нещата бяха нормални, всички ми викаха Сили.

Тейт завъртя очи многозначително, а Лия се намръщи. Лилит успя да сдържи смеха си. Беше права за Селин. Селин щеше да използва покровителството на Кърт, ако той й позволеше. Така ръцете на Кърт щяха да са заети. Лилит долови лека усмивка на лицето на Джоузеф.

— Имаме храна, ако сте гладни — каза Лилит и премина към стандартното встъпление. — Докато се храните, ще отговарям на въпросите ви.

— Един отговор сега — каза Кърт. — На неговия въпрос. За кого работиш? За коя страна?

Той не я беше видял как прибира растението обратно в стената. Не му беше обръщала гръб, откакто той напълно се пробуди.

— Долу на Земята — каза тя внимателно — няма никакви останали хора, които да чертаят линии по картата и да казват коя страна е нашата страна. Няма правителства. Или поне няма човешко правителство.

Той се намръщи, после я изгледа мрачно, както беше изгледал по-рано и Джоузеф.

— Искаш да кажеш, че сме били заловени от… същества, които не са хора?

— Или спасени — каза Лилит.

Джоузеф пристъпи към нея.

— Виждала ли си ги?

Лилит кимна с глава.

— И мислиш, че са извънземни?

— Да.

— И мислиш, че сме на някакъв вид… какво? Космически кораб?

— И то много, много голям, почти колкото един малък свят.

— Как можеш да ни го докажеш?

— Няма да мога, ако сте предубедени. Ще помислите, че е някакъв трик.

— Моля те, покажи ни все пак.

Тя кимна, без да се засяга. Всяка двойка или група от нови хора трябваше да бъде третирана малко по-различно. Обясни им, доколкото можа, за промените, които бяха направени на химическите процеси в тялото й, после, докато двамата мъже я гледаха, построи нова стая. На два пъти преустанови работата, за да им позволи да инспектират стените. Не каза нищо, когато се опитаха да управляват стените по нейния начин, а после в отчаянието си опитаха да ги счупят. Живата тъкан на стените се съпротивляваше успешно. Усилията им бяха напразни. Лилит завърши стаята.

— Прилича на материала, от който беше направена моята стая, преди да ме приспят отново — каза Кърт. — Какво, по дяволите, е това? Някакъв вид пластмаса?

— Жива материя — каза Лилит. — По-скоро растение, отколкото животно.

Остави им известно време, за да се окопитят от изненадата, след което ги отведе в стаята, където тя и Лия бяха оставили храната. Тейт вече беше там и ядеше горещ ориз с боб.

Селин подаде на Кърт една от големите ядивни купи с ориз и Лилит предложи една на Джоузеф. Но Джоузеф беше обсебен от темата за живия кораб. Отказа да яде и не позволи на Лилит да се нахрани, докато не научи всичко, което знаеше тя за това, как функционира корабът. Изглеждаше подразнен, че тя знае толкова малко.

— Вярваш ли в това, което тя казва? — попита го Лия, когато той най-накрая се отказа да разпитва и опита студената храна.

— Вярвам в това, в което вярва Лилит — каза той. — Още не съм решил в какво вярвам аз. — Той млъкна за малко. — Обаче е важно да се държим, все едно сме на кораб, освен ако не разберем със сигурност, че не сме. Един космически кораб може да е идеален затвор, в такъв случай няма значение дали можем да излезем от тази стая.

Лилит кимна с благодарност.

— Точно така — каза тя. — Точно това е главното. Ако можем да изтърпим това място, ако всички приемем, че е космически кораб, без значение какво мисли всеки един от нас поотделно, ще можем да оцелеем тук, докато ни изпратят на Земята.

След това се зае да им разкаже за оанкалите, за техния план да заселят Земята с човешки общества. После им разказа за размяната на гени, защото беше решила, че те трябва да знаят за това. Ако беше изчакала, те щяха да се почувстват предадени. Но ако им кажеше сега, щяха да имат достатъчно време, за да отхвърлят идеята, после да помислят върху нея и да разберат какво всъщност представлява.

Тейт и Лия посрещнаха думите й с присмех и абсолютно отказаха да повярват, че каквато и да е манипулация с ДНК може да доведе до смесването на човешки същества с извънземни.

— Досега — каза Лилит — не съм виждала живо същество, което да представлява някаква комбинация между хора и оанкали. Но заради нещата, на които станах свидетел, и промените, които оанкалите направиха в мен, вярвам, че могат да експериментират с нас генетично, и мисля, че имат намерение да го направят. Дали обаче ще се смесят с нашата раса, или ще ни унищожат… това не знам.

— Е, още нищо не съм видял — каза Кърт.

Той бе седял мълчалив през цялото време и слушаше. Беше прегърнал Селин, защото тя изглеждаше изплашена.

— Докато не видя нещо конкретно — и под това нямам предвид още движещи се стени, — това за мен са пълни глупости.

— Аз не съм сигурна, че ще повярвам някога — каза Тейт.

— Не е трудно да се повярва, че нашите похитители възнамеряват да извършат някакъв вид генетична намеса — каза Джоузеф. — Способни са на това, независимо дали са хора, или извънземни. Много неща бяха направени в областта на генетиката преди войната. Впоследствие от това можеше да излезе добра програма, свързана с евгениката. Хитлер можеше да направи нещо такова след Втората световна война, ако беше оцелял и ако имаше необходимата технология. — Той си пое дълбоко въздух. — Мисля, че най-добрият подход сега ще бъде да научим колкото можем. Да се сдобием с фактите. Да държим очите си отворени. По-късно можем да използваме най-добрата възможност, която ни се предостави, за да избягаме.

Учи се и бягай, помисли си Лилит почти радостно. Искаше да прегърне Джоузеф. Вместо това започна да яде изстиналата храна.