Октавия Е. Бътлър
Зора (16)

11

Сбогуване.

Нямаше никаква церемония. Ахажас и Дичаан дойдоха и Никанж моментално изпадна в дълбок сън. Даже пипалата на главата му бяха увиснали и неподвижни. Ахажас можеше сама да го пренесе. Беше едра като повечето женски оанкали — малко по-голяма от Тедийн. Тя и Дичаан бяха брат и сестра, както всички размножаващи се двойки оанкали. Мъжките и женските бяха близки роднини, но нямаха роднинска връзка с оолоите. Един от преводите на думата оолои беше „ценните непознати“. Според Никанж тази комбинация от роднини и непознати служеше най-добре, когато децата им бяха отглеждани за определена работа — като даване на началото на размяната със същества от друг свят. В мъжкия и женската се концентрираха желаните качества, а оолоите се грижеха да не допускат образуването на нежелани характеристики. Тедийн и Ждая бяха братовчеди. Явно, и двамата не бяха особено много харесали братята и сестрите си. Необичайно.

Ахажас повдигна Никанж, все едно беше малко дете, и го задържа така без усилие, докато Дичаан и Лилит го хванат за раменете. Нито Ахажас, нито Дичаан бяха изненадани от участието на Лилит.

— То ни каза за теб — каза й Ахажас, докато пренасяха Никанж в по-долните коридори.

Кахгаят вървеше пред тях и отваряше стените, а Ждая и Тедийн ги следваха.

— То ми разказа малко и за вас — отговори Лилит неуверено.

Нещата се развиваха прекалено бързо за нея. В този ден не се беше събудила с идеята, че ще трябва да напусне Каал и да се раздели с Ждая и Тедийн, които й бяха приятни и близки. Нямаше против да се раздели с Кахгаят, но когато той доведе Ахажас и Дичаан при Никанж, й каза, че ще я види скоро. Обичаят и биологичните закони диктуваха на Кахгаят, като родител от същия пол, да му бъде разрешено да посещава Никанж, докато траеше метаморфозата. Кахгаят, както и Лилит, имаше неутрална миризма и не можеше да влоши неразположението на Никанж, нито пък да предизвика непристойни желания у него.

Лилит помогна да качат Никанж на плоското тилио, което ги чакаше в общия коридор. След което остана сама, като наблюдаваше как петте останали в съзнание оанкали се приближиха един до друг и оплетоха пипалата на главите и телата си. Кахгаят беше застанал между Тедийн и Ждая. Ахажас и Дичаан стояха заедно и се допираха до Тедийн и Ждая. Изглеждаше все едно избягват контакта с Кахгаят. Оанкалите общуваха по този начин, като си предаваха съобщения един на друг със скоростта на мисълта, поне така й беше казал Никанж. Контролирана мултисензорна стимулация. Лилит предполагаше, че това е най-близкото нещо до телепатия, което някога бе виждала. Никанж каза, че може да й помогне да възприема мисли по този начин, когато съзрее. Но до съзряването му оставаха месеци. Сега отново беше сама — чуждоземката, външният човек, който не разбира нищо. Това ще бъде тя в дома на Ахажас и Дичаан.

Когато групата се раздели, Тедийн дойде при Лилит и хвана и двете й ръце.

— Беше много хубаво да си при нас — каза тя на оанкалски. — Научих неща от теб. Беше добра размяна.

— И аз научих неща — каза откровено Лилит. — Искаше ми се да мога да остана тук.

„Вместо да ходя сред непознати. Ще ме изпратят да обучавам група изплашени и мнителни хора.“

— Не — каза Тедийн. — Никанж трябва да продължи. И на теб няма да ти е хубаво да бъдеш отделена от него.

Нямаше какво да добави към това. Беше истина. Всички, даже и Пол Тайтъс, без да искат, я бяха тласнали към Никанж. И бяха успели.

Тедийн я пусна и Ждая дойде да говори с нея на английски.

— Страхуваш ли се? — попита я той.

— Да — отговори тя.

— Ахажас и Дичаан ще те посрещнат добре. Ти си рядкост — човешко същество, което може да живее сред нас, да научи всичко за нас и да ни обучава. Всички любопитстват за теб.

— Мислех, че ще прекарвам по-голямата част от времето си с Никанж.

— Така ще бъде за известно време. После, когато Никанж се развие напълно, ще бъдеш изпратена за обучение. Ще имаш време да опознаеш Ахажас и Дичаан, както и другите.

Тя повдигна рамене. Нищо от това, което й каза той, не помогна да уталожи неспокойствието си.

— Дичаан каза, че ще нагласи стените на техния дом така, че да можеш да ги отваряш. Той и Ахажас по никакъв начин не могат да те променят, но могат да регулират новото ти обкръжение.

Поне няма да се връща към фазата на домашен любимец и да трябва да моли за помощ всеки път, когато иска да влезе или да излезе от една стая, или да си вземе нещо за хапване.

— Е, за това поне съм признателна — каза тя.

— Това е размяната — каза Ждая. — Стой близо до Никанж. Направи това, което то е разчитало да направиш.