Майк Лосън
Рискове на играта (51)

51

Да уредиш среща между един гангстер и най-високопоставения демократ в Камарата на представителите се оказа трудна работа.

Никой не биваше да ги вижда заедно, затова срещата трябваше да се проведе така, че двамата да са напълно сигурни, че разговорът им не се записва нито на аудио, нито на видео. Кастиля възложи на Делрей да помогне на Демарко и всъщност тъкмо той се сети кое да бъде мястото на срещата. След това бяха обсъдени и договорени другите подробности — времето, правото да се носи оръжие и как да се осигури поверителност. Накрая Демарко се чувстваше, както сигурно се е чувствал човекът, уреждал помещението за мирните преговори в Париж след войната във Виетнам.

Демарко взе Махоуни от апартамента му в девет вечерта и първата работа на конгресмена беше да си запали пура, с което промени завинаги миризмата в тойотата на Демарко, независимо колко картонени ароматизатори с формата на борови дръвчета щеше да закачи на огледалото. След това се оплака, че седалките не се дърпали достатъчно назад, и накрая започна да натиска копчетата на радиото и прецака всички запаметени станции на Демарко.

Час по-късно пристигнаха в малък фитнес център в Хавър де Грас в Мериленд. Там вече имаше една кола, а пет минути по-късно на паркинга спряха още две. Демарко излезе от тойотата си, а Делрей излезе от колата, в която се возеше Кастиля. От третата кола се появи мъж на средна възраст с очила и каскет. От четвъртия автомобил слезе слаб чернокож мъж с тесни рамене и ръждиви на цвят плитки. Това беше Боби Прентис, асистентът на Нийл.

Боби и мъжът с каскета носеха куфарчета и заедно влязоха в сградата. Демарко и Делрей застанаха един до друг, без да говорят. Демарко забеляза, че Делрей отново е със слънчеви очила въпреки късния час, и се запита дали всъщност не са очила за нощно виждане. Петнайсет минути по-късно Боби и Каскета излязоха от сградата. Боби кимна на Демарко, а Каскета кимна на Делрей. После двамата се качиха в колите си и потеглиха.

На мястото на срещата нямаше бръмбари.

Махоуни излезе от колата на Демарко. Носеше спортно горнище с качулка, долнище на анцуг и мокасини на босо. Кастиля беше облечен по подобен начин — с екип за джогинг и чехли. Махоуни и Кастиля влязоха в сградата и се отправиха към съблекалнята, следвани от Делрей и Демарко, а после Махоуни и Кастиля се съблякоха и влязоха в сауната.

Гледката на двамата мъже — затлъстели и застаряващи, — голи и клатушкащи се към сауната, беше почти комична.

— Да не би да е твърде топло за вас? — попита Кастиля.

— Не, приятно е — отвърна Махоуни.

— Е, значи смятате, че сте измислили как и двамата да получим каквото искаме.

— Да. Моето желание е дъщеря ми да не влезе в затвора и Тед Алън никога повече да не припарва нито до нея, нито до мен.

— Тогава ми дайте парите — каза Кастиля — и онзи тип, Дени Рийд, ще влезе в затвора вместо дъщеря ви.

— Не. Не искам да се стига до процес и няма как да съм сигурен, че Рийд няма да изпее всичко в даден момент. Дени не ми прилича на човек, на когото можеш да се довериш.

Кастиля се засмя.

— А вашата идея каква е? — попита той.

Махоуни му обясни и когато приключи, Ал Кастиля видя Махоуни в напълно различна светлина.

— За колко пари става дума? — попита Кастиля.

— Не съм сигурен, но са поне няколко милиона, а вероятно и много повече. Възможно е да са десет или дори двайсет милиона.

— А конгресният център?

— Ще се откажете от него. Не ме интересува дали ще го построите, но ще го направите без моя помощ. Разберете, че и бездруго може да минат години, преди това да се случи. Във Вашингтон не работим толкова бързо, а има и редица променливи, които човек не може да контролира. Дори аз не мога. Но ако искате да продължите с депутатите от Джърси, пет пари не давам, просто няма да помогна.

Кастиля поседя, вперил поглед в Махоуни, после се изправи и изля вода върху нагретите камъни в ъгъла на сауната. Водата изсъска, надигнаха се облаци пара и двамата мъже се намръщиха, когато в дробовете им нахлу горещ и влажен въздух.

Кастиля се върна на пейката и заговори:

— Знаете ли, когато бях млад и се издигах в организацията, нямах нищо против гадориите, които съпровождаха работата. Обаче на тази възраст ми се ще да я карам по-леко. Нямам желание да трупам повече богатства и със сигурност не искам вие или федералните да ме вземете на мушка.

Махоуни кимна. Разбираше какво му казва мафиотът. На даден житейски етап просто се пресищаш и спокойствието става по-важно от богатството и властта. Самият Махоуни почти беше достигнал този етап. Почти.

— Значи се споразумяхме? — попита той.

— Да, споразумяхме се.

Махоуни се облегна и затвори очи. Не му беше приятно онова, което току-що беше сторил, но изпита облекчение.

— Мисля просто да си поседя така — каза Кастиля. — Парата ми е приятна.

— Да, на мен също — съгласи се Махоуни. — Ще изхвърля малко алкохол с потта.

Кастиля се засмя.

— Колко деца имате? — попита след малко.

— Три. Всичките момичета. Моли е средната.

— Аз имам две: момче и момиче. Синът ми е ветеринар, можете ли да повярвате? Живее на запад в някакво градче с няма и четиристотин жители. Лекува овце и прасета. Но е свястно хлапе. Гордея се с него. Дъщеря ми обаче е друга история. Това момиче…