Томас Съгрю
Животът на Едгар Кейси (29) (Има една река)

4. Склеродермия

Когато през януари 1937 година Д. Е. Х. се върна от клиника „Вандербилт“ в Нашвил, щата Тенеси, в дома си в малък град в Кентъки, тя бе отписана като безнадежден случай.

От кръста до коленете краката й бяха като камък. Дясната ръка бе втвърдена до лакътя. Имаше втвърдени стомах и черва, а лицето й бе подуто и твърдо. Острата болка не преставаше. На моменти едва успяваше да диша, а после се появиха тръпките и пристъпите на премаляване.

Получената на 8 януари телеграма дава частично описание на положението:

Направете ми физическо тълкуване. На легло осем седмици. Има ли проблем в гърдите? Какво причинява болката по цялото тяло? Каква е втвърдеността по седалище и горна част на краката? Какво причинява температурата, потенето и накъсаното дишане? Какво е горенето по гръбнака?

Първото тълкуване бе направено на 14 януари и данните за предписаното лечение бяха пратени по телеграфа на семейството. То бе внимателно изпълнено с помощта на медицинска сестра, а по-късно с разбиране се включи и лекар.

Малко след като започна провеждането на лечението, предписано от тълкуването, бе изпробвано инжектирането на някакво средство по съвет на местен лекар. Последва колапс. Лечението, което по време на инжекциите беше отчасти прекъснато, след това беше подновено и внимателно проведено в хода на годината.

Отначало подобрението настъпваше бавно, но постепенно тялото откликна и младата жена най-после бе в състояние да се върне към нормалните си занимания.

 

 

Извадки от тълкуванията

Следващите по-долу извадки от дванайсетте тълкувания, проведени по този случай, бяха избрани, за да дадат представа за постепенното подобрение. Те също така показват яснотата на анализите на състоянието:

 

 

14 януари 1937 година

„Както откриваме, настъпилите смущения са такива, че началото е доста отдавна.

Откриваме, че те са от трудно уловимо естество. Ако не бъдат предприети действия, чрез които да се подпомогне жизнеността на тялото, така че то да устои на нашествията на туберкула, и да се включат, освен дихателната система дори и структурните части на тялото, от които кръвоснабдяването получава или добива своя дял от елементи, изграждащи червените кръвни клетки, откриваме, че състоянието бързо ще продължи да се разпространява.

Затова откриваме, че от помощ може да е разпръсването… на такива сили, които ще донесат облекчение посредством топлина, и елементите, които биха излъчили тези вибрации не само към силите на циркулацията, но и към мускулите. Такива мерки трябва да включват елементи, които чрез радикалното действие на вибрационните си сили върху самото физическо тяло могат да спомогнат за елиминирането на състоянията. В същото време тези елементи биха осигурили на системата онези сили, които да унищожат или отхвърлят състоянията, като добавят към кръвотока онова, което ще създаде стабилизиране на хемоглобина и флуидността на кръвта.“

 

 

Лечение

Бяха препоръчани следните лечения: (а) тялото да се измива с гъба, напоена в разтвор със сода бикарбонат; (б) обилни, горещи компреси с рициново масло върху коремната област, долната лумбална част, кръста, долната част на диафрагмата и по гръбнака; (в) половин чаена лъжичка вентрикулин два пъти дневно; (г) спиране на всички храни, съдържащи скорбяла. Даване често на малки количества сок от говеждо; (д) когато е необходимо, правене на клизми с температурата на тялото вместо очистителни.

 

 

6 февруари 1937 година

„Както бихме открили, ако внимателно изследваме съществуващите състояния… които мнозина не биха разбрали напълно… ще се види, че това са признаците и смущенията, които изложихме — туберкулиново въздействие върху повърхностната циркулация и заедно с това свойствата в системата, които пораждат втвърдяване в тази част на системата, тя затруднява циркулацията и цялостното състояние на тялото.

И това е въпрос на конституция, защото самата природа на консумиращата сила… или консумирането на тъканта при тези разрушения… е същността на тази конституция.

Затова бихме изпълнявали предписанията за външни приложения — масаж, диета — много стриктно… всички тях; тогава състоянията ще се подобрят.

Инжекциите са нарушили сърдечната дейност и координацията между симпатиковата и цереброспиналната нервна система. Пристъпите на отмаляване и слабост идват, понеже тялото не може да асимилира тези състояния. Използвайте или едното, или другото.“

 

 

Лечение

Предписано бе следното лечение: използване на уреда мокра клетка с редуване на разтвори на атомидин, златен хлорид и камфоров спирт. Свързване с уреда в продължение на трийсет минути всеки ден, като се редуват определени части от лумбалната, дорзалната и шийната област и в областта на дуктус лактеус.

 

 

24 февруари 1937 година. „Както откриваме, въпреки че съществуващите състояния изглеждат донякъде обезпокоителни… ако не се разпространят повече, вследствие на пренапрежение или друго претоварване на тялото, системата се опитва да се нагоди и да елиминира смущенията в циркулацията, които са причинили задържането на потока към лимфната циркулация.“

 

 

Препоръчано бе следното лечение: клизма с гликотимолин през ден. Разреден етилов алкохол да се втрива по крайниците и раменете. Да се започне прилагането на камфоров разтвор с уреда в два поредни дни.

5 март 1937 година. „Състоянията усилено се подобряват благодарение на вибрациите, активирани в системата от подаваните нискочестотни токове и разтривките. Те трябва да бъдат продължени.

Пластините на уреда трябва да бъдат поддържани малко по-чисти. Не че не са били взети предпазните мерки, но еманациите от тялото толкова лесно… поради малко по-високата температура и отровите, а и поради самия характер на състоянието… са склонни да възпрепятстват постоянния поток на вибрациите.“

Добавени бяха следните лечения: вдишване 2–3 пъти дневно на парите от чисто ябълково бренди в обгорена бъчва. Често отпиване по малко от сока от говеждо. Червено вино с черен хляб следобед.

Бележка: Това тълкуване бе извършено доброволно, докато се търсеше информация за други индивиди.

 

 

23 март 1937 година. „Въпреки че състоянията, които откриваме, са далеч от напълно задоволителни, в много отношения е настъпило голямо подобрение… което със сигурност е приятно за тялото, а също и за онези, които толкова се тревожат за състоянието.

Както откриваме в настоящия момент, нарушение възниква най-вече поради липсата на активност, която да предизвика правилно отделяне.

Оттам в чернодробната циркулация се събират отровите, които са изхвърлени, и причиняват температура, утежняваща циркулацията.

Освен това — още е налице втвърдяването на мускулните сили в онези части на лимфната циркулация… в раменете и врата, и отчасти по долните крайници и в коремната област. Сами по себе си тези нарушения, разбира се, причиняват образуването на газове.

Ето защо не бихме променили особено много средствата, които бяха посочени: за стабилизирането на кръвта и пречистването й — разтривките и вибрационните сили, за постигането на по-добра координация — ниските електрически токове.“

 

 

Добавени бяха само следните лечения: високи клизми веднъж седмично с разтвори от сода и от сол. Поемане на малки количества зехтин 3–4 пъти дневно. Прекарване на открито колкото може повече.

26 април 1937 година. „Ето какви са състоянията, които откриваме в момента, и… както бе посочено и преди, има голямо подобрение, но и още много да се желае.

В кръвното русло и в повърхностната циркулация на тялото все още откриваме индикации за въздействието на онези разрушителни фактори, които са част от причината за нарушеното състояние, тоест втвърдяването и оттеглянето на правилната циркулация.

Те, разбира се, възникват от вътрешно състояние, от нещата, разстроили тялото. Това се причинява от липсата на способност на жлезистата система да реагира и да отдели достатъчно левкоцити, които да отблъснат или унищожат тази форма или вид бацили, които все още действат. Обаче сме стигнали до причините и способността за укрепване на кръвотворенето постепенно се подобрява.

И тъй като тялото е достатъчно добре, за да бъде по-активно на открито и да поддържа нужния баланс посредством диетата и ефектите от въздействията и силите, които са предписани, ще има все по-голям напредък; и би трябвало да настъпи елиминиране на причините и укрепване на тялото до нормално състояние.

Колкото до времето, което това ще отнеме, нещата естествено зависят до голяма степен от начина, по който системата ще откликне на терапиите, и от обстоятелствата, които биха могли да причинят или породят вредни за тялото изживявания.“

 

 

Направени бяха следните предложения: продължете всички лечения. Използвайте минерално масло и регулатор на черния дроб, когато е необходимо. Солен въздух, борова гора и пясък бяха препоръчани като най-добра среда веднага щом тялото бе в състояние да пътува. (Тази част от лечението не бе изпълнена.)

 

 

15 юли 1937 година. „Въпреки че има още много да се желае по отношение на общите физически сили на тялото, откриваме, че като цяло състоянията продължават да се подобряват.

Все още е необходимо да се поддържат нещата, които бяха препоръчани за укрепване на тялото и съпротивлението на системата срещу клетъчните сили, които действат възпрепятстващо в повърхностната циркулация и причиняват голяма част от възпалението и нарушенията в мускулните сили на тялото… въпреки че и те показват известно подобрение.“

Всички предишни предписания трябваше да бъдат продължени. Добавена бе ежедневна разтривка с комбинация от зехтин и тинктура от смирна по коленете, хълбоците, корема и раменете. Препоръчана бе по-стриктна алкална диета.

 

 

8 октомври 1937 година. „Както откриваме сега, въпреки че все още има много да се желае, тялото върви към подобрение.

Ето какви са състоянията, които да бъдат взети под внимание в този момент, и приложенията, които са по-добри за тялото понастоящем.

Манипулациите са оказали много добро въздействие. Сега могат да бъдат разредени, но все пак трябва да бъдат продължени; да речем — по три на всеки две седмици в продължение на 6 седмици, или 4–6 седмици. След това ще дадем по-нататъшни указания за тях.

Както откриваме, трябва да се внимава с начина, по който се извършват корекциите и манипулациите. Защото, противно на обичайното, откриваме в горната дорзална област и дори в шийната област тенденции на раздалеченост вместо приближеност на сегментите. Това дава предразположеност към разхлабване; тоест е прекалено лесно тялото… или части от него… да се повлияят от импулсите, породени от онези участъци от тялото, които са по-халтави. Оттам и тези болезнени състояния, или болки, или чувство на напрежение.

В лумбалната и кръстната област откриваме тенденция към стягане. Това причинява предразположеността към пренапълване; тоест в циркулацията към долните части на тялото.

Затова при манипулациите няма да има толкова раздвижване на прешленните сегменти, колкото стимулиране на мускулните сили от двете страни на гръбнака и нервните окончания… или нервните разклонения от тези части към крайниците.“

Всички лечения трябваше да бъдат продължени. Една капка атомидин в половин чаша вода бе предписана по веднъж на ден. Бе даден съвет тялото да не бъде инжектирано против коремен тиф в този момент.

 

 

17 януари 1938 година. „Както откриваме, тялото е било преуморявано, без да са взимани предпазните мерки за достатъчното му алкализиране. А изоставянето на голяма част от остеопатичните корекции, които трябваше да попречат на нарушенията в цереброспиналната система, да се отразят, така да се каже, в циркулацията, е навлякло на тялото настинка, явления на застой и отрови в системата.

Ние бихме дали на тялото почивка. Това не означава да се лежи в леглото, да не се работи или играе. Продължавайте да прекарвате достатъчно време на открито и да бъдете активни. Приложете терапиите, които ще разнесат застоя — чрез остеопатични корекции и дълбоки вдишвания на парите от бренди от обгорено буре.“

Разтворите с камфор и златен хлорид трябваше да бъдат спрени, но разтворът от атомидин да бъде прилаган с помощта на уреда. Тялото трябваше да започне да приема масло от черен дроб на рибата камбала в комбинация с витамин Д. Остеопатична терапия по цялата цереброспинална система трябваше да се прави веднъж седмично. Спрей с атомидин се препоръчваше за впръскване в носа и гърлото за предотвратяване на настинка. Дадени бяха общи напътствия за поддържане на свободно отделяне, както и предупреждение да се отстрани прекомерната тревожност и да не се претоварва нервната система.

 

 

Обобщение

Сведенията за този случай се съдържат в писма от майката, медицинската сестра, доктора и пациентката. Те обхващат период от една година. Във всички се отбелязва постепенно подобрение. По-долу следват откъси:

 

 

26 януари 1937 година (от майката). „Толкова се безпокоим за състоянието на Д. От неделя насам не е много добре. В неделя се събуди с пристъп на отмаляване, по обяд последва втори и още един в понеделник на обяд… Твърдостта на кожата е много малко по-малка в горната част на хълбоците…“

 

 

5 март 1937 година (от майката). „Състоянието на Д. не е много добро, откакто ви телеграфирах миналата седмица. Стомахът й е силно разстроен, има остри болки в долната част на корема и много газове. Храната не се смила и цялото тяло я боли, най-вече в областта на дясното рамо и надолу по целия гръб.“

 

 

31 март 1937 година (от майката). „Д. се чувства сравнително добре, все още много я боли и кожата й е силно чувствителна. Състоянието на стомаха е донякъде подобрено. Тя прекарва на крака по няколко минути всеки ден, както препоръчахте, но е много слаба.“

 

 

8 юни 1937 година (от пациентката). „Все още изпитвам ужасни болки — най-вече, разбира се, по гърба и раменете, но мускулите по цялото тяло са засегнати. Дясното коляно е болезнено в сгъвката. Температурата отново се появи, след като почти три седмици беше спаднала.“

 

 

22 юни 1937 година (от пациентката). „Не можете да си представите колко се зарадвах на последното тълкуване, което ми препоръча да спра компресите с маслото. Дотогава ги правех редовно, но през лятото не са особено приятни. Когато прочетох, че болките ще ме напуснат и ще мога отново да работя и да се върна към преподаването и заниманията в хора, едва не изкрещях… Искам да тръгна на работа през септември, ако мога, и съм решена да се разхождам до припадък, за да укрепна достатъчно. Знам, че болките няма да изчезнат дотогава, тъй като определено много ме тормозят в момента. Когато правим разтривките със зехтин, последвано от уреда, гърбът между раменете и врата гори и сякаш игли се забиват в него…“

 

 

12 юли 1937 година. „В събота преди две седмици отидох в клиника «Мейо». Семейството ми настояваше. Знаехме, че положението с втвърдяването беше много по-добро, но болките все още ме тормозят. Понякога толкова се изнервям, че имам чувството, че ще полудея. Не си помисляйте и за секунда, че съм имала намерение да спра лечението. Семейството ми има доверие в тълкуванията също толкова, колкото и аз. Те просто искаха да бъда прегледана заради болката. Не можехме да разберем кое беше втвърденост и кое — мускул. Докторите казаха, че има достатъчно изразено втвърдяване и симптоми, за да определят диагноза. Нарекоха го склеродермия. Казаха, че има течност в тъканите и възпаление на мускулите. Не откриха инфекциозно огнище, което да е причина за болката. Всичко, което ми казаха, бе да се движа много и да спра да се тревожа толкова. Според тях е дошло от възвръщащи се пристъпи на грип… Върнах се право вкъщи и приготвих компресите с олиото.“

 

 

19 август 1937 година. „Свирих на орган половин час вчера и бях толкова щастлива…“

 

 

6 септември 1937 година. „Мисля, че репетициите с хора в петък вечерта засилиха малко болката в раменете, поне онова теглещо усещане беше малко по-силно… Снощи бях по-добре и не бях толкова нервна. Бях въодушевена от това, че се връщам на работа, но знаех, че първия път ще ми е трудно… Миналата събота отидох до Нашвил.“

 

 

Четири години по-късно Д. Х. препоръча тълкувания на двама души с подобно състояние. Следват откъси от техни писма:

 

 

30 май 1941 година (от Л. Ф. Б.). „През април 1938 година посетих болницата «Вандербилт», за да видя дали лекарите там ще могат да ми помогнат. Казаха ми, че имам огнищна склеродермия и не могат да направят нищо за мен. Оттогава постепенно се влоших. След разговора ми с г-ца Д. Х. миналата неделя надеждата ми се върна. Може би ще успеете да помогнете и на мен. Кожата ми не е толкова твърда и подута, каквато е била нейната, но по цялото тяло имам бели петна, особено по ръцете и краката.“

 

 

24 март 1942 година (от Л. Ф. Б.). „През последните 6 седмици се случиха много неща. Разбира се, не съм оздравяла, но смея да твърдя, че съм много по-добре. Само ако можеше нещо да се направи за коленете ми. Чувствам се наистина добре, когато седя или лежа, но колкото до ходенето — нещата са съвсем други.“

 

 

30 май 1941 година (от Д. М. С.). „Чух за вас от някогашна ваша пациентка, г-ца Д. Х. и искам да видя дали можете да направите нещо и за мен. Тя каза, че сте я излекували. Преглеждали са ме много лекари. Казват, че имам склеродермия. Открита беше преди година, миналия септември. Оперираха ме. Изрязаха някои нерви по гърба, но това не помогна. Искам да оздравея, ако е възможно. Моля ви, пишете ми.“

 

 

5 февруари 1942 година (от Д. М. С.). „Получих тълкуването от повторния преглед и съм много доволна от него. Чувствам се по-добре, въпреки че ръцете и дланите много ме болят. Надявах се да ми позволите да хапна малко бифтек… Толкова го обичам, но ако не може, добре. Благодаря ви за това, което правите за мен.“