Томас Съгрю
Животът на Едгар Кейси (17) (Има една река)

Шестнадесета глава

Докато влакът наближаваше Дейтън, Хю Лин гледаше все по-тревожно към голите поля наоколо. Снегът ги бе поръсил в бяло, дърветата развяваха безлистни клони, а вятърът биеше по рядката мъртва трева.

Той нервно размърда краката си. Обувките му бяха пробити. Нямаше галоши, нито ботуши. Връхната му дреха бе тънка, без подплата. Когато тръгна от Селма, температурата беше 15 градуса. Тук трябва да беше минус 40.

Тревожеше го не само времето. Преди месец майка му, брат му и г-ца Дейвис бяха дошли на север при баща му. Щяха да живеят в Дейтън, където за тълкуванията щеше да плаща г-н Ламърс, който беше богат.

Това бе всичко, което знаеше. В писмата се споменаваше за апартамент на Пета улица, срещи с интересни хора и тълкувания, разкриващи „най-необикновената“ информация. Но в тях рядко имаше пари. В Селма, където бе отседнал при семейни приятели, за да завърши учебния срок, положението с джобните бе станало сериозно и нямаше пари за чорапи, вратовръзки и нови обувки. Накрая, няколко дни преди Коледа, пристигнаха парите за отиването му в Дейтън — бяха само колкото да му стигнат за билет. Какво ставаше? Какво се бе случило с богатия г-н Ламърс?

Семейството го посрещна на гарата и го поведе към трамвая. Хю Лин забеляза редица от таксита, но баща му ги избягваше, докато го разпитваше и подмяташе шеги за приятелите в Селма. Майка му стисна ръката му, показваше му обществените сгради и му каза, че изглежда напълнял. Най-после пристигнаха вкъщи.

Беше апартамент на по-горния етаж в неособено модерен район. Г-ца Дейвис бе облечена със същата рокля, с която я бе виждал в студиото в Селма.

След като ги остави да се наговорят, той попита директно какъв е проблемът. Къде бе Ламърс с всичките му пари?

Баща му обясни. Ламърс бе изпаднал във финансово затруднение. Оплетен бе в съдебни дела, които го принуждаваха да стои в Синсинати и да се явява в съда всеки ден. Всичките му пари бяха блокирани. Имаше опасност да изгуби дома си в Дейтън. Не бе в състояние да дава средства за работата от ноември насам.

— Хайде да се върнем в Селма — каза Хю Лин. Беше му студено. Вятърът, който свистеше покрай прозорците, го плашеше.

Едгар поклати глава.

— Имам да ти говоря за много неща — каза той. — Заради тях не мога да се върна. Каквото и да става, трябва да продължа работата тук. Това затруднение е само изпитание. И каквото и да се случи с Ламърс, той направи много за мен. Отвори ми очите за много неща. Оказа ми огромна помощ.

— Вечерята е готова! — извика Гъртруд. Тя прегърна Хю Лин и го поведе към трапезарията.

— Сигурно си гладен — каза тя.

— Откъде намерихте пари за билета ми? — попита Хю Лин.

Той бе успял да хвърли бърз поглед към яденето на масата. Беше оскъдно.

— О, имах стара двайсетдоларова златна монета, която само се мотаеше — каза майка му. — Нямаше за какво друго да я използвам.

Хю Лин каза молитвата. Известно време всички се хранеха мълчаливо. После Едгар, Гъртруд и г-ца Дейвис заговориха предпазливо, за „новите развития“ на тълкуванията. Хю Лин слушаше, без да се обажда.

Когато приключиха с вечерята, му казаха за новия тип тълкуване — наричаше се тълкуване на живота, и за прераждането.

— Никога не си ми казвал за това в неделното училище — каза Хю Лин. — Вярно ли е? Вярваш ли в него? Има ли го в Библията?

Въпросите бяха зададени бързо, за да прикрият чувството на горчивина и срам, което го завладяваше. Достатъчно неприятно бе, че баща му е медиум; момчетата все го питаха: „Какво му има на баща ти? Какво е това, което прави?“. А ето че бе по-лошо. Вече дори нямаше да са християни. Щяха да бъдат езичници. И то не богати, а бедни езичници, които живееха с янките.

— Не знам дали вярвам — каза Едгар. — Според тълкуванията това е истина. Много хора вярват. Звучи логично. Зададохме много въпроси. Попитахме защо прераждането го няма в християнството. Отговорът бе, че го е имало в ранното християнство. Имало е християнска секта, наречена гностици. Според тълкуванията те поддържали приемствеността между старите религии и новата.

— Разбираш ли — Едгар се опитваше да убеди не само Хю Лин, но и себе си — Христос е бил предсказан от старата религия. Хората, построили Великата египетска пирамида, са предсказали появата Му.

— Никога не съм чувал подобно нещо — каза Хю Лин.

— Намерихме някои книги, които говорят за това — обясни Едгар. — В Англия има движение, наречено „Британски израелити“, което е основано на пророчествата от пирамидите.

Както и да е, знаеш, че Христос не е имал намерение да основава нова религия. Искал е да реформира юдейството, което е една от старите религии, почитащи единния Бог. Също като другите стари религии — те се наричат „религиозни мистерии“ — юдейската вяра е имала тайна доктрина. Наричала се е „кабала“. Тези, които са я изучавали, се наричали „посветени“ и били първожреците. Те усвоили езотеричната част на религията, а на хората дали екзотеричната версия — дали им същата фундаментална философия и същия морален кодекс, но с опростени обяснения.

— И днес ли е така? — попита Хю Лин. — Главите на Църквата вярват ли в прераждането?

— Не — каза Едгар. — Според тълкуванията, когато водачите на ранната Църква решили да разпространят вярата сред всички хора, те решили да изпуснат доктрината за прераждането. Първо, трудно можели да я обяснят, и, второ, била трудна за приемане, защото правела живота по-сложен, а добродетелността — още по-необходима. Човек трябвало да бъде доста смел, за да се изправи пред факта, че един живот на страдание е само стъпка към небето. От друга страна, хората, които не се съмнявали в тази теория, можели лесно да кажат: „О, имаме да живеем още животи. Няма да бъдем пратени в ада след този, така че дайте да му се порадваме“.

Затова те повели битка с гностиците и спечелили. Предполагам, че това, което са сторили, е било правилно, тъй като без опростяване на вярата тя нямаше да се разпространи. Щеше да остане малка секта за интелектуалци и изучаващи метафизика.

— Това ли се предполага, че сме и ние? — попита Хю Лин.

— Може би ученици по метафизика — отвърна баща му — въпреки че аз нямам никакви познания. Дори не бях чувал за тези неща допреди два месеца. Но тълкуванията предупреждават, че това, което ние правим, не трябва да бъде основа за развитието на някаква секта или схизма. От нас се очаква само да дадем това, което имаме, на онези, които го търсят. С времето истината сама ще се докаже.

И първото, което трябва да направим — най-важното, е да проявим истината в собствения си живот. Не можем да я даваме на другите, когато сами не я притежаваме. Това е начинът, по който да действаме. Първо, да я проявим в себе си, после да я предадем на други индивиди, после на групи и после на масите. Но винаги трябва да бъде предавана като нещо, което е естествено притежание на всички.

— Не разбирам прераждането — каза Хю Лин.

— Нито пък аз — каза Едгар — но, така или иначе, има много неща, в които вярваме, но не разбираме. Аз вярвам в казаното от Айнщайн за относителността, но не го разбирам. Вярвам в атомите, но не ги разбирам. Ти разбираш ли ги?

— Не, но някои хора разбират. Учените.

— Някои хора разбират прераждането. Индусите вярват в него. Те го разбират.

Хю Лин не каза нищо.

— Вярвам, че и Иисус е учел на това — продължи Едгар.

Той стана и отиде да вземе Библията.

— Чуй това — каза той. — Трета глава от Йоан, където Иисус говори с Никодим. Той му казва, че ако някой не се роди отново, не може да види Божието царство. А в глава Пета от Матей, както си спомняш, Иисус казва, че ако не стане съвършен, човек не може да влезе в Божието царство. Е, кой човек е постигнал съвършенство в часа на смъртта? Случва се да умре някой, който е достатъчно добър, за да отиде на небето, но това не е често. Не е ли логично, че трябва да се родим отново и да продължаваме да се опитваме?

И когато Никодим Го пита как може да стане това, Той отговаря: „Ти си Израилев учител и не знаеш ли това?“ Никодим бил член на Синедриона. Бил един от посветените в кабала и би трябвало да е знаел за прераждането.

— Защо Христос не е говорел по-конкретно? — попита Хю Лин. — Защо не е инструктирал учениците си да преподават истината за прераждането?

— Той е учел обикновените хора — каза Едгар. — Казал е, че не е дошъл, за да променя закона, а да го изпълни. Светът се е намирал в момент, в който е можел — или е трябвало, да осъзнае, че добродетелта е по-скоро в начина на мислене, отколкото в действията, а любовта не е да дадеш, за да получиш, а просто да даваш. Всичко това е в глава Пета от Матей. Ако го проучиш, ще видиш, че пасва точно на теорията за прераждането — идеята, че само умът е реален и че мислите изграждат душата в по-голяма степен, отколкото делата. Така или иначе, делата са само израз на мислите.

Иисус им е дал закона, произхождащ от вярата в прераждането. Самата теория била твърде сложна за хората, затова Той поставил ударението върху Себе си като пример за съвършения живот. В това, което Той е учел, няма съмнение. Само съвършената душа може да влезе в рая. Само Иисус е бил съвършен. Християнството обаче постепенно позволило на хората да смятат Иисус за непостижим идеал. Днес никой не мисли за необходимо да бъде като Него, за да отиде в рая. Но Той сам го е казал.

— Не е виновна Църквата, че хората не са добри християни — каза Хю Лин.

Едгар разлистваше Библията.

— Това е глава Девета от Йоан, където Иисус излекува човека, сляп по рождение. Не забравяй, бил е роден сляп.

„И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?“

Е, след като се е родил сляп, как може собственият му грях да е причинил слепотата, освен ако не е бил извършен в предишен живот? Не е ли това знак, че учениците са познавали прераждането и закона за кармата?

Ето още един пример в глава Седемнадесета от Матей. След Преображението Иисус им казва да не разкриват какво са видели, „докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите“.

Учениците Му Го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, а постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоана Кръстителя.

Е, как са разбрали, че е говорел за Йоан Кръстител, ако не са разбирали, че Йоан Кръстител е въплъщение на Илия?

— Всичко това е изсмукано от пръстите — каза Хю Лин. — Чрез Библията всеки може да докаже всичко. Ти сам си го казвал.

— Добре. Чуй това. От Откровение, глава Тринайсета, стих десети. „Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тук е нужно търпението и вярата на светиите.“

Със сигурност не всеки, който е убил друг със сабя, сам е умрял от сабя — не и в същия живот. А какво друго е търпението и вярата на светиите, ако не разбиране, което превъзхожда разбирането на човека и оставя справедливостта да се извърши от Божия закон?

Гъртруд и г-ца Дейвис бяха приключили с миенето на чиниите и седнаха на масата, за да участват в обсъждането.

— Искам да знам защо, ако някога съм била много красива и екзотична, сега не съм такава — каза Гъртруд.

— Такава си — каза галантно Едгар.

— Не съм — отвърна Гъртруд. — Мъжете не ме преследват по улицата и не ми пращат орхидеи, нали?

— Не си използвала тези качества по правилния начин, когато си ги притежавала — каза Едгар. — Сега трябва да се справиш без тях. Каквато добродетел имаш, ако злоупотребиш с нея, я губиш. Така го разбирам аз. Затова аз съм беден, а ти не получаваш орхидеи.

Хю Лин се наведе напред, заинтригуван.

— Кои сте били вие? — попита той.

Те му казаха, а после му показаха тълкуванията си, а също и другите тълкувания на живота, които бяха направени. Повечето започваха така: „Откриваме, че духът и душата влязоха във владение и изпълниха това същество, което имаме в настоящия момент, късно вечерта — 11:29. Откриваме, че душата и духът са долетели от силите на Венера, като тези на Юпитер, Меркурий, Нептун са сътрудничили за условията, довели силите до развитието в настоящото измерение, с ранявания в Марс и в Септимус“^[1].

След обяснение на астрологичните импулси бяха описани някои от инкарнациите.

„Трябва да се разбере, че се дава само онова, което може да е от полза. Също така трябва да се разбере, че се дават само онези предишни появи на земния план, които оказват влияние върху съществото понастоящем.“

Инкарнациите се простираха назад във времето, но между тях се наблюдаваше сходство — всички сякаш засягаха едни и същи основни проблеми в развитието на душата. Тези проблеми бяха връзката между животите, независимо от различията в други аспект и — място, време, занимание, социално положение и т.н. Именно разрешаването им бе задачата на настоящата личност. Всичко, което бе направено по тях в предишните животи по един или друг начин, бе активно в личността. Останалата част от индивидуалността бе пасивна.

— Това, което ми харесва в тълкуванията на живота, е, че ти казват какво да правиш — каза г-ца Дейвис. — Повечето хора не знаят дали правят каквото трябва. Харесват работата си, но не знаят дали именно с това трябва да се занимават. Тълкуванията на живота казват кои са способностите и какво трябва да прави човек.

— Защо хората не знаят тези неща за себе си? — попита Хю Лин.

— Знаят ги — каза Едгар — но се боят да последват вътрешния си усет. Започват работа и по парични причини се боят да я напуснат, за да опитат да правят онова, което наистина искат. Понякога околните ги разубеждават. Свободната воля е принудена да се изправи пред всички тези препятствия. Ако човек знаеше какво трябва да прави и просто го направеше, без противопоставяне или съмнение, нямаше да има усилия. Животът щеше да е лек.

— Разбра ли как си получил психичната си способност? — попита Хю Лин.

Показаха му обяснението, дадено в тълкуването на живота на Едгар. За тази способност бяха отговорни две неща. Някога бе достигнал изключително високо ниво на развитие на душата, но в следващите няколко живота се бе оставил да пропадне почти в другата крайност. Настоящият живот бе възможност да компенсира някои от грешките си. Бе критично важен живот — съзнателно му бе дадено огромно изкушение, балансирано от също толкова голямата възможност за добро.

В един от животите си бе ранен в битка и оставен на полето, помислен за умрял. Продължил бе да живее още няколко дни в съзнание и крайна агония. Неспособен да помръдне или да си помогне по какъвто и да е начин, той бе разполагал с едно-единствено оръжие срещу болката — ума, който точно преди да умре той бе успял да издигне отвъд въздействието на тялото и неговото страдание. Тъй като никое постижение, добро или лошо, не се губи, способността да овладява тялото и неговите усещания бе станала част от модела на неговата индивидуалност. В настоящия живот тя биваше използвана, за да подложи на изпитание личността на Едгар Кейси. Ако той я използваше за добро, щеше да си върне част от някогашното духовно състояние. Използваше ли я за егоистични, материални цели, щеше да изпадне сред низшите представители на човечеството.

— За мен правихте ли тълкуване на живота? — попита Хю Лин, заинтригуван, макар никак да не искаше да го покаже. Звучеше достоверно, но не можеше да е истина. Освен това поставяше баща му отвъд всякаква легитимност. Църквата не искаше да има нищо общо с тези работи, хората също. Оставаха лудите — единствено те щяха да идват при тях и щеше да е принуден да общува само с такива.

Досега можеше да казва, че баща му е фотограф. Другото бе само хоби — „експеримент“. А сега, когато хората го попитаха какво работи баща му, той трябваше да казва: „Той е медиум“. И щеше да го казва на разни янки.

Показаха му неговото тълкуване на живота. Бяха го направили няколко дни преди това, нещо като подарък за Коледа.

— Не го разбирам — каза той, когато го прочете. — Ако съм бил тези хора, не се разпознавам. Те не приличат на мен.

— Те не приличат на теб — отвърна Едгар — но и ти не си същият човек, който беше преди няколко дни в Селма; не си същият човек, който си бил преди няколко часа във влака. Не си същият човек, който беше, когато седна да вечеряш преди малко.

Всяка мисъл, която мине през ума ти, променя цялото ти същество. Някои мисли те променят съвсем малко, други — много. Но всички те те променят. Съзнателният ум сравнява всяко ново преживяване, всяка нова мисъл с всички преживявания и мисли от сходно естество, които си имал в този живот. Подсъзнателният ум — умът на душата, сравнява всяко ново преживяване и мисъл с всяко сходно преживяване и мисъл, които си имал във всичките си животи. А отвъд това е свръхсъзнателният ум — осъзнатостта на духа ти, който сравнява всяко ново преживяване и мисъл с истината — със самия закон.

Но преживяванията и мислите ти до голяма степен се влияят от това, което вече си изживял и мислил.

Да речем, че изживяваш нещо. Съзнателният ум прави свое сравнение и преценка; подсъзнанието прави свое сравнение и преценка; свръхсъзнанието прави свое сравнение и преценка. В резултат на тези сравнения и преценки ти, като едно цяло, възприемаш към преживяното дадено отношение, мнение, чувство.

Може да отнеме известно време. Няколко дни доминираща ще е преценката на съзнателния ум. После, след това, което наричаш „размишление“, се възприема по-разумно, широкообхватно виждане. И накрая, след период на „разбиране“, надмощие взема мъдрото, непредубедено, универсално виждане.

Но това не е краят. Всички твои бъдещи изживявания и мисли, свързани с това изживяване, влияят на отношението ти към него, на виждането ти. Така че, докато миналото ти непрекъснато ти въздейства, и ти непрекъснато въздействаш на миналото си. Твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще се променят с всеки изминал ден, с всяка изминала минута, с всяка нова мисъл.

— Мислиш ли, че това тълкуване ми пасва? — попита Хю Лин.

— Дотам, докъдето си стигнал, бих казал, че ти пасва. Ти си едва на шестнайсет. Това е цялостен портрет. Някои от характеристиките, които ти се приписват, са на зрял човек. Ще трябва да изчакаме, за да видим. Знам, че моето тълкуване ми пасва — добави той.

— Определено е така — каза Гъртруд.

Обсъждането продължи до след полунощ и бе подновено на следващия ден. Така прераждането и тълкуванията на живота станаха теми на разговорите им по време на хранене и вечер.

Хю Лин си оставаше скептично настроен. Всичко това му намирисваше на окултизъм, който той свързваше със съмнителни гадатели, жени, вярващи в теософията, и индуси с тюрбани, наведени над кристални сфери.

Въпреки това разумността на теорията не го оставяше на мира и той откри, че колкото и скептичен да бе, това нещо променяше живота му. Когато видеше момче, което бе избухливо, тромаво или сакато, той веднага се сещаше за кармата. Мисълта, че то плащаше за нещо, затова имаше нужда от помощ и утешение, променяше отношението на Хю Лин към него. Изведнъж той почувства, че разбира и иска да помага на злочестите и хората в неравностойно положение.

Благодарение на приятел на Ламърс му осигуриха стипендия за „Морейн Парк“, елитна частна гимназия, която предлагаше прогресивно образование. Тя включваше и начално училище, в което постъпи брат му Екън, вече почти шестгодишен.

Това бе единствената част от плановете на Ламърс, която той бе в състояние да изпълни. Момчетата получаваха възможно най-доброто обучение, но с това се изчерпваше благополучието на семейството. Парите не стигаха и никога не бе сигурно откъде ще дойде следващата сума. Пилето на Коледа бе мършаво, дрехите — неподходящи за хапещия студ, а наемът за кабинета в хотел „Филипс“ не бе плащан от месеци.

Човекът, който им помагаше най-много, бе Томас Б. Браун, изобретател, измъчван от склонност към оглушаване. След като бе изпълнил предписанията, слухът му се бе подобрил и оттогава той плащаше на Едгар за много тълкувания, свързани с проблемите, с които се сблъскваше в лабораторията си.

Друг източник на средства бе Мадисън Байрън Уайрик, по това време отговарящ за съоръженията в „Уестърн Юниън“ в Чикаго. Той имаше предразположеност към диабет, за който намери облекчение, следвайки предложената му диета. В нея, както и във всяка друга диабетична диета, получена чрез тълкуване, се наблягаше на земния артишок — естествен източник на инсулин.

Интерес проявяваха и други. Направени бяха предварителни планове за сформирането на организация и построяването на болница. Една група, заедно с обещаното съдействие на няколко доктори, искаше да строят в Чикаго. Друга избра място в провинцията, на около 150 км от Дейтън.

Тълкуванията отхвърлиха и двете предложения. Вирджиния Бийч бе мястото, където да се строи. Изтъкнати бяха и причините — Едгар Кейси трябва да живее близо до голямо водно пространство, тъй като това бе най-подходящото място както за здравето, така и за психичните му способности. Близостта на водата бе най-благоприятна за всякакъв вид психични занимания. Най-добре бе хората, идващи за сеансите, да пристигат по вода. Това щеше да ги настрои на подходящата вибрация, за да могат да съдействат в „експеримента“. Нагласата на човека, който искаше да получи тълкуване, бе от огромна важност.

Освен това Вирджиния Бийч бе на една нощ път от Ню Йорк, Филаделфия, Балтимор и Вашингтон. Много хора можеха да си позволят да пропътуват разстоянието и същевременно да се откъснат от работата и ежедневните грижи.

Също така в бъдеще районът на Тайдуотър Вирджиния щеше да става все по-важен във финансово и икономическо отношение. Мястото бе идеално за плановете, свързани с въпросното занимание; именно там щеше да е най-добро осъществяването им.

Настояването за Вирджиния Бийч обезсърчи идеята за психично общество. Групите постепенно се разпаднаха и останаха само отделни хора със своите лични проблеми и подходи.

Един от тях бе Мортън Хари Блументал, дребен, тих и симпатичен млад евреин. Работеше в Ню Йорк като борсов агент в партньорство с брат си Едуин. За Едгар той бе чул от Дейв Кан — който по съвет на тълкуванията бе отишъл в Ню Йорк, включвайки се в мебелния бизнес. Мортън бе дошъл в Дейтън, тъй като го измъчваше течащо ухо. След поредица от терапии настъпи подобрение. Направено му бе тълкуване на живота и няколко допълнителни за предишните животи, които бяха споменати. Това събуди интереса към философията, който бе имал като момче, и той започна да поръчва тълкувания по всякакви метафизични и теологични въпроси.

Междувременно брокерският му бизнес процъфтяваше. И той, и брат му бяха прехвърлили трийсетте. Израснали бяха в Алтуна, Пенсилвания, където баща им имаше магазин за тютюн. Мортън бе учил известно време в университета в Питсбърг. В Ню Йорк момчетата бяха работили усилено, като накрая бяха постигнали амбицията си — място на борсата. Като изкусен търговец Едуин работеше на партера, а Мортън остана в офиса на компанията. На един, общо взето, изгряващ пазар те бавно забогатяваха.

Когато чу, че тълкуванията настояват построяването на болница или създаването на трайна организация да бъде във Вирджиния Бийч, Мортън се ентусиазира. Вярваше в точното следване на тълкуванията, а и Вирджиния Бийч щеше да е удобно място за него.

— Трябва да отидете — каза той на Едгар. — Аз ще осигуря парите.

Едгар се запита какво ли бедствие щеше да сполети финансите на Мортън, след като бе решил да го подкрепи. Всички, които се бяха заели с тази задача, бяха фалирали. Беше ли Мортън точният човек? Той ли бе евреинът, за когото предсказваха тълкуванията? Едгар се съгласи да отидат. Едва ли можеше да е по-лошо от Дейтън и ако обещанията на Мортън претърпяха провал, той и семейството му поне щяха да останат там, където бяха избрали тълкуванията.

Първо отидоха в Ню Йорк за няколко сеанса, свързани с предложената организация, и за да се срещнат с приятели на Мортън и Дейв, които бяха чували за Едгар и искаха да се запознаят с него и да присъстват на демонстрация.

По това време тълкуванията вече се водеха от Гъртруд и резултатите бяха по-добри и стандартизирани. Тя бе решила, че щом съдбата на семейството зависи от тълкуванията, трябва да направи всичко, което е по силите й, за да бъдат успешни. Още повече че ставаше дума и за здравето на Едгар. Провеждащият сеансите бе връзката между медиума и неговото нормално състояние на съществуване. Ето защо някой близък и изпълнен с разбиране човек като съпругата би бил по-добро свързващо звено. Тълкуванията изразиха съгласие с тази теория и предложиха за тълкуванията на живота медиумът да промени позицията на тялото си. Досега той винаги бе лягал с глава на юг и крака на север. Според информацията, като легнеше с глава на север, щеше да избегне замайването, което понякога изпитваше след тълкуване на живота. „Въпрос на полярност“ бе обяснението.

Бяха направени тълкувания за консултиране, отнасящо се до детайлите на организацията и хората, които да я ръководят. По тези въпроси информацията буквално се повтаряше. Отново и отново се подчертаваше, че никое законово средство или план за контрол не може да доведе до каквото и да е добро, ако между членовете на организацията и водачите й няма подходящия дух. „Нека служат онези, които поискат да служат; нека бъдат избрани онези, които сами се предложат.“ Трябваше да има идеал, от който всички да се водят не само в убежденията, но и в живота си. Тъй като такава организация трябваше да се основава на идеята за служене, членовете й трябваше да бъдат служещи. Тъй като целта й бе да просвещава, членовете й трябваше да бъдат просветени.

— Тълкуванията винаги казват това — обясни Едгар на Мортън — и затова всички опити да се направи нещо се проваляха. Хората, които участваха, са искали да получат нещо за себе си.

Мортън кимна.

— Разбирам — каза той. — Този път няма да е така. Кога можете да се преместите във Вирджиния Бийч? Запазил съм ви къща там. Ако ви харесва, ще ви я купя.

— Ще я купите?

— Да, на Трийсет и пета улица е. Номер 115. По-добре запишете адреса. И побързайте, ако искате да хванете нещо от сезона. Август почти свършва.

Едгар не чу последната част. Отиде да намери Гъртруд и когато й каза новината, тя рязко седна.

— Собствена къща, купена и изплатена? — каза тя. — Това е твърде много.

— Да побързаме, преди да е твърде късно за плуване — каза Хю Лин.

— Зимата там няма да е толкова студена — каза г-ца Дейвис, която за семейството вече бе Гладис.