Лий-Анн Уолъс
Перфектната половинка (8)

Глава 8

За Тина това изглеждаше като малко признание, но това, което почувства през връзката, която споделяше със Сорвър, почти я разплака.

— Ела, принцесо, трябва да отидем някъде, а след това искам да те отведа в „Медикал“, за да може Баврик да проведе скановете и тестовете, които трябваше да получиш още в деня на пристигането си — каза Сорвър.

Килията бе изцяло потънала в мрак. А покрай масивната форма на Сорвър не проникваше почти никаква светлина. Дали той можеше да види промените в нея, докато тя лежеше на пода? Тя не бе същата Тина, която споделяше леглото му, докато бяха на кораба. Тя не бе същата жена, която се притискаше към него и се катереше по тялото му.

Може би той нямаше да може да приеме промените, настъпили в тялото й, щом открие в какво се бе превърнала. Чувствата му можеха да се променят.

За да отдалечи ума си от „ами ако“ и „може би“, Тина попита:

— Колко дълго съм била тук, Сорвър?

Имаше чувството, че са хиляда години. Може да е било само ден. Или пък седмица.

— Корабът е кацнал преди пет дни. Паври, трябва да дойдеш при мен… в това състояние не мога да мина през вратата. — Тонът му бе нежен, но настоятелен.

Да, тя искаше да се махне оттук. Пет дни в тази килия й стигаха до живот. Тина се подготви за болката и се избута, заставайки на ръце и колене. Тя прехапа устни, избутвайки единия си крак напред. Новите й зъби се впиха в устната й, но леката болка не можеше да се сравни с ужасяващата агония, която изпитваше на гърба си.

Тя извика, стисвайки по-силно устни, когато мускулите на гърба й се извиха и изпънаха. Заставайки на крака за пръв път от пет дни, Тина се огъна под новата тежест на гърба си, едва успявайки да остане права.

Главата й се замая и кръвта забуча в ушите й. Тя простена от болка, опитвайки се да се задържи.

— Тина, ти изпитваш болка. Какво ти е направил Тардик? — Вълна от насилие се надигна в нея, докато той изрече тихо и заплашително думите.

— Нищо — задъха се тя, правейки крачка напред.

Тялото й крещеше в протест, но Тина направи още една крачка, а след това и още една. „Хайде. Можеш да го направиш.“ Оставаха още няколко стъпки до вратата.

— Тогава защо изпитваш толкова силна болка?

Тина не му отговори. Най-добре беше да остави той да види сам, вместо да опитва да обяснява промените. Дори не знаеше откъде да започне.

Подът беше студен и твърд под меките й стъпала. След като мъжът я бе хвърлил в килията, тя бе събула обувките си и така и не ги намери повече в тъмнината.

Още две стъпки и щеше да може да се хване за Сорвър, за да остане изправена. Тези две стъпки бяха най-дългите и най-трудните, които Тина бе правила в живота си. Когато протегна ръка към него и той я хвана на мига в силната си здрава ръка, тя едва не проплака. Цялото й тяло трепереше от усилието да ходи.

Той направи бавна, внимателна стъпка назад, помагайки й да излезе от килията. Ако бе чул лекия влачещ се звук по пода зад нея, той не спомена нищо. Всичко, което можеше да почувства в него, бе изгарящият му гняв.

Светлината я заслепи, когато той отстъпи назад встрани от вратата. Тина закри очи с ръка и продължи да се приближава към Сорвър, подкрепяна от силата му.

Тя не знаеше какво бе видял първо… ноктите на ръцете й, зъбите й, оголени в болезнена гримаса на лицето й, или малките нокти на краката й. Може би дори да са били двете крила, които висяха безполезни на гърба и се влачеха се по пода. Каквото и да бе, той си пое дълбоко дъх.

— Господи, Тина, погледни се. Моята красива паври, удивителна си.

Тина отпусна ръка и погледна към половинката си, когато шокът му бе изместен от гореща похот и нещо, което не можеше да разпознае. Очите й се напълниха със сълзи, почти заслепявайки я. Нежно, леко докосване по бузата й я накара да се задъха.

Облекчението от приемането му беше всепоглъщащо. Тя потрепна, все още разкъсвана от болка. Краката й трепереха толкова силно, че тя помисли, че ще се огънат.

Ръцете на Сорвър бяха върху нея преди още да осъзнае какво бе намислил. Той сграбчи крилете й и ги вдигна, притискайки ги едно към друго и нависоко, точно както той и всички други Моргати държаха крилете си.

Тина изкрещя, когато мускулите й се свиха, а агонията щеше да я събори на колене, но Сорвър бе там, държейки и подкрепяйки я.

— Съжалявам, паври, но е нужно. Ако крилете ти не са в правилната позиция, мускулите ще зараснат погрешно и никога няма да можеш да ги използваш.

Единственото, което тя успя да направи, бе да проплаче леко, вкопчвайки се в него и забивайки ноктите си в люспите отстрани на тялото му. Той не й даде възможност да реагира. Вдигна я, настанявайки я в огромните си ръце, и тръгна надолу по коридора. Напрежението върху крилата й бе почти мъчително, а кожата й — невероятно чувствителна.

Ароматът му я обгърна и тя зарови лице в гърдите му, вдишвайки дълбоко. Горещина пламна ниско в тялото на Тина, но тя реши да я игнорира. Болката в новите й зъби и всепоглъщащата нужда да го захапе беше ужасно трудна за игнориране.

Ритмичното потропване на ноктите на краката му по пода беше странно успокоително след тишината в килията. Там в тъмнината Тина не можеше да види много, но можеше да чувства и да чува.

Сорвър направи странно движение, което я разтърси и тя простена от болка, но той не спря, а продължи да върви, повтаряйки странните движения още един-два пъти, а ноктите му тропаха по пода.

Низ от думи на моргатски се откъснаха от мъжа, който я бе затворил в килията. Тя никога нямаше да забрави гласа му. В следващия миг Сорвър заизкачва стълбището и с всяка изминала стъпка въздухът, който я обливаше, бе все по-топъл. Не горещ като въздуха навън, но определено беше топъл, а не студен и влажен като в тъмнината.

Очите на Тина бавно започнаха да се приспособяват, а паренето — да намалява с всяка изминала крачка. Вече виждаше по-ясно, а не замазано като преди. После зрението й стана почти нормално, различавайки и цветовете.

— Сорвър, къде отиваме? — Господи, гласът й бе като ръждясал.

Ръцете му се стегнаха около нея, карайки я да изсъска, за да го подсети да отпусне хватката си.

— Да видим баща ми — отвърна той.

Това накара Тина да застине, стомахът й да се свие, а сърцето й да затупти лудо. Тя изглеждаше, миришеше и се чувстваше като помията, покриваща пода на килията, и Сорвър искаше баща му да я види така.

— Няма да му позволя да те нарани отново, паври.

Тя прокара ръка по гладките люспи на гърдите му.

— Знам. Имам ти доверие и знам, че ако беше буден, никога нямаше да им позволиш да ме затворят там.

— Отворете вратите — заповяда той на моргатски и Тина се обърна, за да види как приближават към огромни двойни дървени врати с интересна дърворезба по тях. С удоволствие би огледала детайлите, но зрението й все още бе леко замъглено, затова тя не успя да види много, освен двете огромни кръгли дръжки.

По трима стражи стояха от двете страни на вратата. Двамата стоящи най-близо се поколебаха, преди Сорвър да им изръмжи, и бързо сграбчиха дръжките, отваряйки вратите.

Сорвър влезе в това, което според Тина бе тронната зала. Яркото слънце струеше през огромните прозорци, покриващи стените на залата, и осветяваше белия под, карайки го да блести. Над тях се простираше много висок таван, а с наранените си очи Тина почти не можеше да види края му. Тя скри лице в рамото на Сорвър, стисвайки силно очи. Ниско ръмжене се откъсна от гърлото на Сорвър и Тина можеше да почувства гнева, който отново започваше да се надига в него.

Тя се обърна и примигна, опитвайки да привикне с блясъка на слънцето. Глупави чувствителни очи. Тя едва не простена, но успя да се спре в последната секунда. Беше много странно една толкова агресивна раса да построи двореца си от бял камък. Сигурно беше адски трудно да го поддържат чист.

Бащата на Сорвър не седеше изтегнат в огромния си трон от бял камък, нито пък се възхищаваше на огромната статуя, която според нея бе поне седем метра висока, стояща вляво от трона. Той беше вдясно, гледайки екрана до стената, заедно с още четирима мъже, чийто разговор секна, щом ги забелязаха, и всички се обърнаха към тях. Всички, освен най-високия мъж… бащата на Сорвър.

Два чифта жълти очи се насочиха към Тина, но не с отвращение или омраза, както би предположила, че ще я гледат братята му, а с шок. Погледите им я обходиха, спирайки се за по дълго върху извивката на крилете й, които се виждаха ясно над раменете й.

Третият мъж гледаше Сорвър, който се извисяваше над останалите. В сивите му очи имаше пресметливост и голяма доза уважение.

— Татко — каза Сорвър, а гневът му изпрати силна тръпка през тялото на Тина.

— Защо носиш това гнусно същество тук, Сорвър? — попита кралят без дори да се обърне към тях.

Неудобна тишина настана в залата, докато гневът на Сорвър пламна толкова силно, че едва не изпепели и двама им.

Сърцето на Тина затуптя толкова силно, че можеше да го чуе в ушите си, а тялото й се скова в ръцете на Сорвър. Тя не бе гнусна! Погледна към баща му. О, как й се искаше да впие новите си нокти в него.

— Татко, може би изборът на Сорвър за половинка не го е направил толкова слаб, колкото мислехме — каза един от мъжете с жълти очи, докато оглеждаше Сорвър.

— Глупости! Видях в какво се е превърнал. Той е слаб и трябва да разчита на другите мъже да пазят половинката му. Нямам полза от мъже, които не могат да защитят жена си и децата си, и нямам нужда от жени, които крадат силата на войните ми. Трябваше да я дадеш на Красгич, Сорвър, и да избегнеш тази война. Сега войните ми ще умрат заради една безполезна женска. Разкарай я от мен или ще направя това, което трябваше да сторя още преди пет дни, и ще разкъсам гърлото й. — Кралят все още отказваше да се обърне и да погледне сина си.

Сорвър изрева злобно, яростно и оглушително. О, господи, толкова много гняв! Земята затрепери под гнева му. Прозорците, които бяха най-близо до тях, потрепериха и по повърхността им се появиха пукнатини. Пукнатини се появиха и по монитора на стената. Крилете на Сорвър се разтвориха, обвивайки се около нея, обгръщайки я с топлината си.

— Би трябвало да те убия за това, което си причинил на Тина, но няма да го направя. Хората ни имат нужда от теб. Обаче, ако отново посегнеш на половинката ми, аз ще…

Треперещите юмруци на Тина удариха Сорвър в гърдите и ноктите й се впиха в люспите му, преди да е изрекъл предателските думи.

— Сорвър, не можеш да заплашваш краля. Може да нареди да те убият заради измяна — изсъска тя.

Тихо ръмжене се изтръгна от гърдите му, прекъсвайки шокиращата тишина, настанала в залата.

— Ако убиеш половинката ми, татко, ще убиеш и мен. Душите ни са свързани, затова каквито и планове да кроиш, за да ни разделиш, можеш да забравиш за тях. Никой няма да ме раздели от половинката ми. Нито сега, нито когато и да е било — каза Сорвър.

Тина застина в ръцете на Сорвър, а дъхът заседна в гърлото й. О, той беше адски загазил. Щеше да му нарита задника, щом останеха насаме.

Чу се стъргане на нокти по камъка, огласяйки притихналата тронна залата. След миг се чу яростният глас на краля.

— Съсипал си целия си живот заради този боклук? — попита той.

Сорвър не отговори, просто се обърна и тръгна към вратата. Това бе достатъчен отговор, нали?

След като направи няколко крачки, той спря.

— Може би след шест месеца, когато посрещна на бял свят първия си син, ще погледнеш назад, татко, и ще си спомниш как си се отнесъл с половинката ми. Тя няма да е последната човешка жена, която ще се чифтоса с Моргат, и сина ми, който расте в корема й, няма да бъде единственото дете от Моргат и човек, родено в кралското семейство. Седрик вече планира също да си намери човек за половинка.

Разярен рев огласи залата, докато излизаха.

* * *

Сорвър тръгна през палата, решен да заведе Тина в „Медикал“. Гневът, вилнеещ в него, бе ужасяващ, почти извън контрол. Той искаше да разкъса баща си на парчета за това, което бе сторил на Тина.

Искаше да види кръвта му, разплискана по нелепия бял трон, който хората от Моргат му бяха подарили в чест на раждането на първия му син. Ако сега можеха да видят безценния си крал, да видят какво бе сторил с половинката му…

Мъжете, покрай които минаваше, докато вървеше по коридорите, спираха, за да го погледнат. Той беше аномалия и вероятно много от тях се чудеха кой е. Някои накланяха глави в знак на почит. Ако само можеха да видят Тина, нямаше да могат да откъснат очи от нея и новината за това каква е щеше да се разпространи като горски пожар през двореца.

Половинка с криле. Половинка с нокти и зъби като на Моргат. Беше нечувано. Седрик нямаше да е единственият мъж, който щеше да поиска човешка жена за половинка. Последният тест щеше да бъде раждането на сина му. Ако детето беше силно и здраво, баща му нямаше да може да спре мъжете да си потърсят половинки сред човешките жени.

— Сорвър — тя се изви в ръцете му, стенейки тихо от болка.

— Много скоро ще сме там, Тина. Знам, че те боли. Баврик ще ти даде нещо, което ще помогне. — Той искаше да я стисне по-силно, но успя да се въздържи. Тя изпитваше достатъчно болка и без той да влошава нещата.

Нежната милувка на ръцете й по гърдите му накара гнева в него да се стопи. Нежното, леко драскане на ноктите й по люспите му изпрати вълна от похот през тялото му.

— Сорвър, трябва да се изкъпя, преди да отида в „Медикал“. Знам, че искаш лекаря да ме прегледа, за да се уверим, че всичко е наред, но ако той иска да ми направи гинекологичен преглед… аз… ами… имам нужда от баня. Мириша и се чувствам некомфортно, и ме е срам. — Тина отново се изви в ръцете му.

Неудобството й пламна вътре в него, горещина покри шията и лицето му. Сорвър спря на средата на коридора до една отворена арка и отпусна криле, за да може да погледне надолу към половинката си. Той погледна разрошената коса и мръсното й лице. Прясна и засъхнала кръв покриваше устата й, а дълги драскотини бележеха перфектната й кожа. Сухи, напукани устни показваха, че е дехидратирана, и той се поколеба да й даде това, което искаше тя.

Сорвър искаше да е щастлива и удобно настанена в новия си дом. Да я принуди да преживее интензивните тестове, сканове и прегледи, през които минаваха всички нови половинки още при пристигането си тук, докато е засрамена от състоянието на тялото си, нямаше да й покаже колко загрижен е за нея.

— Всичко, което пожелаеш, паври — каза Сорвър и го мислеше с цялото си сърце.

Той щеше да направи всичко за нея, щеше да й даде всичко, което пожелае, за да направи живота й тук по-уютен. Той се обърна и видя трима мъже от стражите на двореца да вървят към него, всичките възрастни мъже, готови да си вземат половинка. Агресията се изливаше от тях, което го накара да изръмжи тихо. Значи баща му бе пратил мъже след него. Или може би го бе направил по-големия му брат, Синдър. Двамата със Синдър никога не са били в добри отношения.

Сорвър разтвори криле, разкривайки пред тях Тина. Беше пресметнат риск, но той бе готов да го поеме. Можеше да се справи с трима им без особени усилия, но това значеше, че ще остави Тина незащитена, нещо, което нямаше да направи. Лека нотка на одобрение се плъзна към него чрез връзката им и той я стисна нежно.

Нямаше да позволи на никой и нищо да я нарани отново. Той щеше да я защитава до смърт, докато поеме последния си дъх.

Мъжете се заковаха в средата на коридора, насочвайки погледите си към Тина. Крилете им потрепнаха, а от гърлата им се изтръгна ръмжене и съскане. Никой не се отнасяше с една жена по този начин. Мъже, които не се грижат за жените си, ги губеха, а наказанието беше бързо и жестоко.

Без значение какво им бе наредил баща му или брат му, те нямаше да рискуват да наранят жена. Това бе в разрез с всичко, което ценяха. В самите им гени бе заложено да защитават жените, особено тези, които носят бебе в тялото си.

Той знаеше, че те ще искат да знаят какво е тя и откъде е дошла, но никога нямаше да си позволят да задават въпроси на член от кралското семейство, а той не бе в настроение да стои в коридора и да си говори с тях, докато Тина изпитваше толкова силна болка. Ако не възнамеряваха да го нападнат, нямаше какво да им каже. Той тръгна напред и мъжете се поколебаха само за миг, преди да се отдръпнат, за да му направят място.

Бе изминал половината коридор, когато зад него започна тих разговор. Нека говорят, нека разпространят новината за половинката му. На баща му щеше да му се наложи да се справя с последиците от собствените си действия.

Апартаментът му бе в противоположния на „Медикал“ край на двореца. Пътят му ги отведе близо до тронната зала, където ехтяха виковете на баща му. Тина изпусна лека въздишка срещу люспите му, а дъхът й бе топъл и влажен.

Споменът за усещането на този дъх до меката му човешка кожа щеше да бъде завинаги запечатан в мозъка му, както и споменът за устните й, обвити около члена му. Вълна от похот се вля в него, избутвайки голяма част от гнева му.

Тежест се настани на раменете на Сорвър, карайки го да забави стъпките си, докато се приближаваше към личните им покои. Той поклати глава. Щеше да мине известно време, преди да могат отново да се отдадат страстно един на друг. Бременните жени не можеха да имат полови сношения, но той щеше да изчака, дори и да го убиваше отвътре да бъде толкова близо до нея и да не може да я докосне така, както желаеше.

Той отвори уста и стегна ръцете си около Тина, когато се завъртя отново и премина през широките врати на просторната всекидневна на апартамента им. Обикновено на всяка гладка повърхност и на всяка маса в стаята стоеше някакво устройство или технология от цялата галактика. Някой е бил в стаята му, след като бе отишъл да вземе Тина.

Трябваше да попита Картър дали той бе почистил всичко. Домоуправителят на дома беше много ефективен в работата си и изглежда винаги бе на крачка пред принца. Той дори бе поръчал нови мебели за жена без криле. Изглежда обаче в крайна сметка нямаше да имат нужда от тях. Сорвър щеше да нареди да ги махнат.

Можеше да почувства любопитството на Тина, когато се насочи към спалнята и огромната баня след нея. Чантите й бяха поставени в края на леглото му. Някой от слугите на палата трябваше да махне нещата му оттук, защото нямаше шанс да остане до нея по време на бременността и да не я докосне.

Тина се задъха, когато той влезе в банята, а след това потръпна в ръцете му, когато видя ваната. Нежна топлина изпълни тялото й. Сорвър се ухили, което не бе никак лесно в новата му променена форма. Някой беше щастлив. Той я сложи да седне на дървената пейка точно до басейна за къпане и се обърна, за да провери температурата на водата.

В сегашното му състояние, басейнът изглеждаше малък, но преди да се чифтоса успяваше да се побере вътре и дори оставаше място.

Звук от разкъсване го накара да се обърне и той откри Тина да разкъсва блузата от тялото си, разголвайки красивите си гърди и новите си кремавочервени люспи около кръста си. Похотта отново се надигна в него. Господи, тя беше красива, деликатна и дива в същото време. Крилете й отново бяха провиснали надолу, но не чак толкова, колкото преди. Те се показваха от двете страни на тялото й, а новата мембрана бе толкова тънка, че той можеше да види вените през почти прозрачната бледа кожа.

— Тина — каза той, — нека ти помогна.

Тя погледна нагоре към него, когато емоциите й го заляха. Решителност, болка, срам, страх и гняв. Всичко бе там, като буря вътре в нея, вихреше се през нея, разкъсвайки го вътрешно.

— Кога щеше да ми кажеш, че съм бременна? И как въобще знаеш? Не са ми правили никакви изследвания. — Гласът й трепереше, а дрезгавината му се плъзна по люспите му като нежна ласка. — И кога смяташ да ми обясниш какво значи обвързването на душите? По дяволите, Сорвър. Никога не си ме питал дали искам да съм половинка. Просто ме захапа. Открадна мечтата ми и промени живота ми, без дори да знаеш коя съм аз. Знаеш ли колко е грубо това? Грижа ли те е въобще? — Тя погледна настрани, когато раменете й затрепереха, и прошепна: — Защо въобще си хабя думите? Получи това, което искаше.

Сорвър тръгна към нея през полирания каменен под, който бе от същия вид камък като този в тронната зала. Той посегна към нея, обхващайки лицето й с ръце. Тя го погледна с нейните дълбоки зелени очи, в които проблясваха гневни искри, и в чийто дълбини трептеше силна болка.

Тя бе таила това вътре в себе си от известно време, нали? Някои от отговорите му нямаше да й харесат, но проклет да е, не съжаляваше, че я бе взел. Тя бе най-хубавото нещо, което му се е случвало, но вероятно не беше готова да чуе, че той вече бе влюбен в нея. Връзката им бе толкова нова и крехка. Трябваше да внимава какво казва. Между тях можеше да съществува само истината и той се надяваше тя да я приеме и да не се ядоса повече.

— Права си, паври, не те попитах дали искаш да бъдеш моя половинка, нито ти обясних какво е свързване на душите, защото се тревожех, че ще кажеш „не“. Коя жена с всичкия си би се съгласила да премине през такава огромна промяна и да рискува живота си за мъж, когото не познава? Но освен това грешиш. Грижа ме е за теб повече, отколкото подозираш, и вероятно повече, отколкото би могла да приемеш на толкова ранен етап от връзката ни. В мига, в който усетих аромата ти, знаех, че си различна, специална, толкова специална, че поисках да си моя половинка. Точно типа жена, която исках да бъде до мен и да стане майка на синовете ми.

Той си пое дълбоко дъх и погледна надолу към очите й.

— Когато те захапах последния път на кораба, знаех, че си заченала. Вкусът на кръвта ти бе различен. Хормоналното ниво беше различно. Възнамерявах да те заведа в „Медикал“ и да поискам Секлан да те сканира, за да го потвърдим, но припаднах и нямах възможността нито да ти кажа, нито да го потвърдим. — Той помилва бузата й, внимавайки да не я одраска с ноктите си. — Кажи ми за мечтата си, паври. Кажи ми кои са нещата, които са важни за теб.

Тя го изучава за кратко, а погледът й се плъзна по лицето му, преди да погледне настрани. Той разпозна мига, в който тя прие причините му… не просто тялото й се отпусна, но той го почувства вътре в себе си.

— Искам да съм лекар, откакто навърших десет години. Исках да помагам на хората, да ги лекувам. Майка ми беше… болна доста и никога не можех да направя нещо, с което да й помогна. Мразех това. Мразех да я виждам как изпитва болка и да не мога да направя нищо за нея, а извънземните… — Тя го погледна бързо, но той не реагира на коментара й. — Извинявай, другите раси ме очароват. Космосът ме очарова. Затова реших да живея на космическа станция и да работя като лекар, но, разбира се, на жените не им бе позволено това. Едва през последните две години осъзнах, че действително мога да изживея мечтата си.

Сорвър поклати глава.

— А аз ти я отнех. Съжалявам, Тина. Повече, отколкото би могла да си представиш. Ако има нещо, което бих могъл да направя, ако има нещо, което искаш, моля те, кажи ми и ще се опитам да направя така, че да го получиш.

Гневът й се стопи в една малка искра дълбоко в нея. Той щеше й позволи да се вкопчи в него за кратко, но нямаше да му позволи да застава помежду им. Той искаше тя да го обича така, както той обича нея, и щеше да направи всичко, щеше да каже всичко, за да може това да се случи.

— Искам да съм лекар, Сорвър. Искам да помагам на хората ти и да науча всичко за тях. Искам да науча какво представлява трансформацията и как съм се променила. Искам да мога да помагам на други човешки жени, които биха могли да станат половинки, и искам да помогна на вашите лекари да разберат човешката физиология и да открият защо промяната ни е различна от тази на другите двойки.

Страстта в гласа й го изуми и отекна вътре в него. Той се чувстваше по абсолютно същия начин, когато станеше въпрос за технологии и изобретяването на устройства, които да улесняват живота на хората му. Дори не можеше да си представи как би се чувствал, ако никога повече не работеше с инструментите си.

— Паври, не искам нищо повече от това да ти дам всичко, което искаш, но решението за това не е мое. Баща ми ще трябва да даде позволението си, за да имаш достъп до медицинските ни архиви. Знам, че точно сега изглежда невъзможно той да се съгласи, но нека му дадем време. Той ще се осъзнае. Ще те види така, както те виждам аз, и тогава с удоволствие ще ти даде всичко, което пожелаеш.

Разочарованието й почти го смаза, сърцето натежа в гърдите му, сякаш слънцето бе прогонено и никога повече нямаше да осветява света. Сълзи проблеснаха в очите й, а силната й болка прониза гърдите му.

— Тина, паври, не плачи, моля те. Не мога да понеса да виждам сълзите ти. Не се предавай. Знам, че всичко изглежда изгубено, но скъпа, обещавам ти, ти ще получиш мечтата си.

Тя стисна очи и кимна, но сърцето му остана натежало. Тя отвори очи, а непролетите сълзи ги караха да изглеждат като скъпоценни камъни. Тина обви деликатните си ръце с остри нокти около китката му.

— Моля те, Сорвър, ще ми помогнеш ли? Не съм толкова упорита, че да не знам кога имам нужда от помощ.

— Разбира се, не е нужно да молиш. — Той се усмихна надолу към нея, но моргатското лице не позволяваше прекалено много лицеви промени, затова знаеше, че тя не може да разпознае изражението му. Но знанието, че тя ще почувства в себе си облекчението му, му бе достатъчно.

Той разкъса дрехите от тялото й, като, докато го правеше, я оглеждаше внимателно, но не видя наранявания, а цветът на люспите й бе различен. Сега тя бяха искрящо червени в центъра си и бледо кремави в краищата. Той пусна дрехите, които сега бяха само окървавени парцали, и й помогна да влезе в басейна.

— Ще дойдеш ли при мен? — попита тя, стоейки потопена до кръста във водата и гледайки го с очи, в които той искаше да се удави.

Той я погледна, а очите му се разшириха.

— Докато съм такъв? — попита той, махвайки към тялото си с ръка.

Изпълни го сладко-кисело веселие.

— Имам нужда някой да измие гърба ми, Сорвър, а ти си точно тук — нежно и развеселено заяви Тина.

Настроението й се менеше по-бързо, отколкото бе смъкнал дрехите от тялото й. Тя бе изменчиво малко същество. Определено щеше да го държи нащрек.

Леко ръмжене се надигна в гърдите му, докато сваляше дрехите си. След като бяха преживели две изненадващи промени, дрехите му явно бяха по-здрави, отколкото бе подозирал.

Водата беше с идеалната температура, когато се плъзна в басейна, но едва стигаше до бедрата му. Тина едва достигаше до средата на гърдите му. Тя бе дребна, сравнена с тялото му, след като се чифтосаха, но сравнена с тази негова форма, бе почти като дете.

Той се настани на една от пейките в басейна, сграбчи бедрата й и я придърпа между разтворените си крака. Водата се стичаше по корема й, а пищните й гърди бяха точно пред него, умолявайки го да ги помилва, но той успя да се сдържи, без да иска да я принуждава да върши нещо, за което не бе готова, и което не биха могли да довършат. Вълна от похот и нужда се разби в него, почти удавяйки го. По дяволите! Това не идваше от него… всичко бе от Тина.

Тя сложи ръце на гърдите му и го погали, драскайки нежно с нокти по люспите му. През тялото му премина силна тръпка, която не се дължеше изцяло на страстта, кипяща вътре в него, породена от нежната й ласка. Тя погали раменете му, или поне това, което можеше да достигне, надолу по ръцете му и обратно нагоре, след това по гърдите му към стомаха. Крилете трепнаха на гърба му, разплисквайки вода от басейна, а движението бе несъзнателно и напълно извън контрола му.

Последната частица гняв се изпари от него от нежната милувка на ръцете й, които се спускаха все по-надолу и по-надолу.

— Тина — предупреждението бе повече от ясно в гласа му.

Тя погледна нагоре с чисто невинно изражение, но в очите се четеше страстта й. Той си пое дъх, когато тя прокара ръка още по-надолу, милвайки го с леки движения.

Сорвър затвори очи и простена ниско, когато тялото му се разлюля. Дълбоко в него се надигна тръпка, която премина през крайниците и крилете му. Той се чувстваше странно спокоен и отпуснат, дъхът излезе през устните му със силен порив, когато отвори очи и я погледна.

— Ето те — прошепна тя и го издърпа към себе си с ръка зад тила му.

Устните й се притиснаха в неговите и мъжът си пое дъх. Беше го накарала да се промени! И той все още бе в съзнание. Прогони тревогите, за които щеше да мисли по-късно, със стон сграбчи раменете й и се отдаде на целувката. Сорвър остави Тина да контролира целувката, да наложи собствен ритъм и интензивност. Тя все още изпитваше болка, все още се адаптираше към промените, и той не искаше да я притиска, рискувайки да я нарани още повече.

Но много скоро тя започна да го подлудява с нежните си захапвания и деликатните милувки на езика си. Лекият вкус на кръв по устните й бе доказателство за дивата му страна. Нуждата да я захапе едва не го накара да я откъсне от себе си и да впие зъби в нежния мускул на рамото й, а тя не спираше да го целува. Преди да успее да я спре, тя се намести над него и потъна върху члена му. Той откъсна устни от нейните и отметна глава назад, стенейки силно, когато тя го прие в горещите си тесни дълбини.

Тя спря, поела само върха му в кадифената си топлина. Сорвър сграбчи бедрата й с намерението да я издърпа от себе си, когато тя наведе глава към рамото му и го захапа с новите си остри зъби.

Той изрева, а звукът се изтръгна от самата му същност, когато тялото му се сви от силата на неочакван оргазъм. Той потрепери, а тялото му се изпълни с невъобразимо удоволствие, докато свършваше в нея.

— По дяволите, Тина — простена той, докато тялото му се разтърсваше от конвулсии на удоволствие.

Тя пусна рамото му, когато спазмите стихнаха до леки тръпки и седна назад, за да му се усмихне, а тъмната му кръв покриваше устните й.

„Здравей, половинке“, прошепна тя в ума му.