Лий-Анн Уолъс
Перфектната половинка (10)

Глава 10

— Сорвър — простена Тина седмица след като бяха разбрали, че е бременна с тризнаци.

Сорвър едва успя да прикрие усмивката, която се опитваше да разцъфне на лицето му, преди да отговори.

— Изглеждаш раздразнена, паври. Кажи ми какво не е наред и ще се погрижа.

Той можеше да бе прикрил усмивката си, но нямаше как да прикрие напрежението, прокрадващо се в гласа му. То бе същото, което изпитваше Тина. Той я гледаше как разтрива с пръсти слепоочието си, опитвайки се да прогони напрежението. Вълна от притеснение се надигна в него.

„Боли ли те, Тина?“

— Да, просто имам главоболие. — Тя погледна надолу, където той се бе излегнал на ниския диван. — Полудявам, Сорвър. Държиш ме заключена тук цяла седмица. Не ме докосваш, не ми даваш да излизам, и продължаваш да ме тъпчеш с храна. Ако не откача, ще експлодирам.

Той се засмя. Понякога тя казваше най-странните неща. Обърнатите й фрази и изрази никога не спираха да го развеселяват, а фактът, че я дразнеше, когато намираше нещо за забавно, го забавляваше още повече. Тя му обърна гръб и се насочи към другия нисък диван, който той бе наредил да донесат в деня, след като я измъкна от тъмницата. Тя се тръшна върху него с абсолютната липса на грация, която той намираше за очарователна. В Тина нямаше нищо превзето. Тя беше най-уникалната жена, която бе срещал, и откровеността и отвореността й го караха да се влюбва по още малко в нея с всеки изминал ден.

— Ще се превърнеш в семе^[1] ли? — попита той. Този път нямаше как да прикрие веселието си. — Не мисля, че това е възможно, паври. Признавам, че трансформациите ни са истинско чудо, но не мисля, че някой някога успешно е успявал да се превърне в ядка. — Той наистина нямаше нужда да й обяснява, но просто се забавляваше с нея, опитвайки да намали напрежението, което чувстваше да струи от нея през последните три дни.

Тя издаде разкошно леко ръмжене, което го накара да се разсмее по-силно.

— Не… хубавецо, това значи да полудееш. Ти ме подлудяваш.

Той подозираше, че „хубавецо“ не бе точната дума, с която тя искаше да го нарече. Тя имаше толкова цветист език, което беше още нещо, което го развеселяваше, но нуждата, която изпитваше към нея, подлудяваше и него, и имаше чувството, че точно за това говори и тя. Не бяха правили секс, откакто научиха, че тя носи три ембриона. Всички раси, от които Моргатите бяха взимали половинки, не можеха да осъществяват никаква сексуална връзка, докато траеше бременността, а той нямаше да рискува живота на синовете си.

Избягваше да я докосва повече от необходимото или да започва нещо, което няма да е в състояние да довърши, но това да е толкова близо до нея и да не може да я обладае, беше истинско мъчение.

— Но, паври, аз просто се грижа за теб като добра моргатска половинка. Ние ценим и обгрижваме нашите бременни жени, а при теб се налага да бъда два пъти по-грижовен заради нараняванията ти — каза й той. Може би това щеше да доведе дотам, до където той мислеше, че ще стигне разговора.

Тина въздъхна рязко, показвайки му ясно раздразнението си.

— Ясно. Разбрах. Но умственото и емоционалното здраве са също толкова важни за бременната жена, колкото и физическото й здраве. Освен това бях напълно излекувана още преди пет дни. Искам да разгледам наоколо, Сорвър. Искам да ми покажеш света си. Искам да говоря с Баврик и да науча повече за моргатските бебета и какво мога да очаквам по време на бременността си.

Пресвета Нинвах, тя не искаше толкова много, нали. С радост би й показал света си, но крилете й все още не бяха достатъчно силни, за да лети, а той не знаеше как щяха да реагират мъжете, които не я бяха виждали досега. Другите неща, за които го молеше, да учи за хората му и за бременността си, беше нещо съвсем различно. Той я обичаше и би й дал всичко, но знаеше, че баща му няма да е заслепен от любов като него. Баща му трябваше да е сигурен, че тя е решена да остане с него, преди да й позволи да получи това, което искаше. Знанието бе сила и ако тя научеше всичко за хората му, щеше да има голяма власт над тях. Тя бе лекар, все пак, и имаше способностите да ги унищожи отвътре.

— Това са много желания, Тина. Сигурна ли си, че няма още нещо, което да искаш от мен? — Той задържа тона си спокоен и развеселен. Нямаше нужда тя да знае, че не може да й даде това, което желаеше.

Тина погледна към него за един дълъг миг, преди да се отблъсне от дивана и да тръгне към него, умишлено поклащайки бедра с малка уверена усмивчица на лице.

„О, хубавецо. Нямаш си ни най-малка представа.“

Шепотът й изпълни главата му. Господи, тя бе красива и опасно сексапилна. Всичко, което трябваше да направи, за да разпали огъня в него, бе да го погледне с дълбоките си зелени очи и той се превръщаше в глина в ръцете й, нещо, което не смяташе да й споделя.

Тя се извиси над него, и трепвайки леко с криле, възседна бедрата му.

— След като попита, има още нещо, което желая.

Нуждата, изпълваща дрезгавия й глас, изпрати тръпка от похот през тялото му и той едва не простена. Погледна към нея, но не промени отпусната си поза върху дивана… не я докосна, нито сграбчи бедрата й, просто я погледна. Не беше трудно да се досети какво иска тя, но щеше да я разочарова. Тялото му обаче не се вълнуваше за безопасността на бебетата, всичко, което искаше, бе да бъде дълбоко в горещото й тяло. Да я има толкова близо до себе си, да се къпе с нея, виждайки красивото й голо тяло, и да спи притиснат до нея бе истинско мъчение, но той се бе зарекъл, че ще защитава бебетата им.

— Ох, и какво може да е това, паври? — Вече не бе развеселен. Гласът му бе дрезгав от нуждата, която вилнееше и в нея.

Тина се наведе и сложи длани на гърдите му, а ръцете й бяха топли и много меки срещу кожата му. Господи, той искаше да почувства тези меки малки ръце по цялото си тяло. С лице, близо до неговото, тя отвърна с тих дрезгав глас:

— Желая те, Сорвър. Искам да те целувам, да те докосвам. Искам да те почувствам вътре в мен и да свърша около члена ти.

„Мамка му, Тина!“

Тя не можеше да му казва такива неща. Нямаше как да стои настрани, ако му говори така. Ако членът му вече не бе твърд, щеше да стане за секунди. Ерекцията му бе толкова болезнена, че беше трудно да я игнорира. Не можеше да се спре да я докосва. Той сграбчи бедрата й и я дръпна към себе си, нагласяйки я така, че да прекрачи оръжията, закачени за бедрата му, преди да я настани върху твърдата си ерекция. Тина простена, най-сладкия малък звук, който бе чувал някога, и завъртя бедра, усмихвайки се надолу към него. Той не успя да спре ниския стон, който се надигна в гърдите му при невероятното удоволствие, което му доставяше.

— Даааа — изскимтя тя.

— Паври, не можем — Но, по дяволите, как само му се искаше.

Тя погледна надолу към него.

— Защо не, мамка му? — възкликна тя.

Толкова много гняв и раздразнение се изливаха от малката му половинка. Сорвър обгърна с ръце лицето й, милвайки леко нежната й кожа.

„Заради бебетата, Тина. Не е безопасно да правим секс, докато си бременна.“

Тя въздъхна дълбоко.

— Сорвър, хората могат да правят секс през цялата бременност, включително и през деня, в който раждат, но ако си толкова разтревожен, нека отидем да говорим с Баврик. Ако той каже, че не можем да правим секс, ще се въздържаме само от проникване. Има и други начини, по които да си доставим удоволствие, без да ме обладаваш.

Той я погледна. Наистина ли мислеше така? Хората правят секс по време на бременност? Оказва се, че те бяха една изумителна раса! Но това не значеше, че те могат да правят секс… тя се бе променила много по време на трансформациите и може би бе станалата като другите половинки. В мозъка му се появи картината на това как устата й се бе обвила около члена му и той си спомни много ясно горещината й и невероятното удоволствие, което бе изпитал.

Изправи се, притискайки я към гърдите си. Тина изписка и обви крака около кръста му, а малките й нокти се впиха в раменете му, докато той се насочваше към вратата.

„Къде отиваме, Сорвър?“

„При Баврик.“

Дрезгавият й смях изпълни ума й. Ако не можеха да правят секс, то определено можеха да правя други неща. Тя щеше да го научи как да й доставя удоволствие, без да прониква в нея. Може би щеше да му хареса да я вкуси така, като тя бе вкусила него. Само мисълта да усети устата му между бедрата си изпрати толкова силна вълна от нужда, че тя едва не се олюля. Тина простена, тих малък звук, а вълната от похот, която се изля от нея, едва не го събори на колене.

Бяха пресекли половината стая, когато на вратата се почука. Сорвър изръмжа. Не би трябвало да има никой пред вратата им, което значеше, че е някой от семейството му.

— Мамка му! — изруга той.

— Храна ли си поръчал? — попита Тина.

— Не, не съм. — Вратата се плъзна, отваряйки се. — Седрик — каза той, когато погледът му падна върху брат му.

— Сорвър — поздрави го средният брат.

— Какво искаш? — попита той и стисна Тина, притискайки я по-силно до себе си.

Седрик погледна към Тина и по-точно към крилете й, оглеждайки ги дълго, преди да отговори.

— С нас се свързаха от Коалицията, искат да говорят с половинката ти. Човешката жена отказва да чака половинката ти да отиде в залата за комуникации и иска да види жена ти със собствените си очи.

Тина се завъртя толкова рязко, за да погледне брат му, че едва не го извади извън баланс.

— Каза ли ти коя е? — попита тя и той можеше да почувства вълнението в гласа й и да усети малките балончета от нетърпение, надигащи се в гърдите й.

— Каза, че името й е Емили Баркър. — Седрик погледна надолу към половинката му със странен поглед в очите си.

Устите на Моргатите не бяха създадени да говорят на езика на Тина. Не можеха да издават звук с устните си, защото те нямаха такива. Просто можеха да имитират звуци, но името на жената звучеше някак странно, изречено от Седрик.

Тина се обърна обратно към Сорвър, очите й бяха разширени и балончетата от вълнение в нея се надигнаха в неговите гърди.

— Да вървим, хубавецо! Искам да говоря с Емили. Сигурно се случва нещо, за да се обажда от името на Коалицията. Последния път, когато чух за нея, работеше за тъпака наставник Грийн.

Седрик се засмя и погледна към брат си.

— Тя винаги ли говори така?

Сорвър също се засмя и веселието се сблъска с гнева, който все още се носеше в него.

— Да. — Почувства погледа на Тина и погледна надолу към нея. Все още я държеше здраво в прегръдките си и се усмихна широко, когато тя изпръхтя. — Ти си винаги такава, паври, и това е едно от нещата, които обичам в теб.

Не можеше да му се сърди за това, нали? Вече й бе казал, че я обича, и не се срамуваше да го признае и пред семейството си. Нищо, свързано с нея, не бе в състояние да го засрами.

— Може ли да отиваме? Емили чака и ще започне да мисли, че си направил нещо…

Нещо странно се надигна в нея, нещо, което не можеше да разпознае, когато Тина зарови лице в гърдите му. Той не можеше да й помогне, не можеше да я утеши, ако не знаеше какво бе това, което чувства тя. Бе готов на всичко, за да я направи щастлива, а възможността да говори с тази Емили Баркър я бе развълнувала. Какво се бе случило, за да накара това да се промени?

Той я стисна силно.

— Отиваме още сега, паври. Седрик, можеш ли да излетиш напред и да кажеш на Емили, че сме на път?

— Не е нужно. Пренасочих връзката към комуникационната стая на двореца — отвърна Седрик.

Сорвър се ухили, излизайки от стаята им. Комуникационната зала на двореца не бе далеч от покоите на семейството. Той последва Седрик надолу по коридора с Тина, обвита около него. Любопитството й бълбукаше вътре в него. Той бе такъв задник, държейки я затворена в покоите им цяла седмица. Тя бе права, би трябвало да разглежда новия си дом и да учи за расата, която вече бе и нейна. Не медицинската информация за тях, но културата, празниците и боговете им, дори икономиката им. Трябваше да учи за историята им и за непрестанните им опити да станат част от Коалицията. Това бяха всички неща, които трябваше да я научи, а не да я държи заключена, защото се тревожеше как ще реагират другите мъже, като я видят.

Стигнаха до комуникационната зала и той пусна Тина да стъпи на крака, задържайки я, докато запази равновесие. Лицето на жената, с която щяха да говорят, бе заело екрана, който бе почти толкова голям, колкото едната цяла стена на малката зала. Мъж, който Сорвър не познаваше, стоеше зад конзолата, наглеждайки канала, през който се провеждаше връзката.

Тина изписка в мига, в който видя екрана, и хукна, за да застане до него.

— Може ли да ме чуе? — попита тя.

Жената на екрана погледна зад Тина и очите й се разшириха толкова много, че Сорвър едва не се засмя. Тя не бе такава, каквато бе очаквал. Въобще нямаше прилика с Тина. Тази жена имаше жълта коса и сини очи, а лицето й, макар и приятно, въобще не бе толкова красиво, колкото на Тина, поне по негово мнение. Устата й се движеше, но в началото не се чу никакъв звук, докато изведнъж гласът й не проехтя в залата.

— … Исусе, Тина. Какво, по дяволите, се е случило с теб? Не ми каза нищо за крилете!

Странният акцент на жената изненада Сорвър. Тя говореше езика на Тина, но той звучеше много по-различно.

Тина се засмя, а дрезгавият звук го прониза направо в слабините.

— Емили! О, боже, страхотно е, че те виждам. Седрик каза, че се обаждаш от името на Коалицията. Какво става?

— Не би ли трябвало аз да питам това? Как, по дяволите, се оказа чифтосана с Моргат? Мислех, че назначението ти е на станция Уркеларон.

Неделикатно изсумтяване се откъсна от устните на Тина, карайки Сорвър да се засмее.

— Друг път — каза тя. — Единствената позиция, която Грийн ми предложи, беше на Деранти. Дори не ми спомена колко често нападат станцията. Ако ми го беше казал, щях да му отвърна да си завре позицията там, дето слънце не огрява. — Тина се обърна и му махна да се приближи.

Сорвър не се поколеба да застане до нея пред монитора и едва не се изхили, когато устата на Емили остана отворена.

— Оххх, малеее — каза човешката жена, а тонът й бе изпълнен с възхищение.

Този път той се засмя и получи лакът в ребрата от Тина, което на свой ред го накара да се засмее още повече. Раздразнението на Тина го изпълни и той обви ръка около тила й, дръпвайки я към себе си.

„Паври, нямам интерес към друга жена, освен към теб. Само ти можеш да ме направиш толкова твърд, че да мисля непрестанно за това колко искам да съм вътре в теб.“

Той разбра на мига, кога тя прие обяснението му. Тя се отпусна срещу него и се обърна отново към екрана.

— Това е Сорвър и той е причината да бъда на Моргат. Долу лапите, Емили, той си е мой — каза Тина на приятелката си.

Той се засмя, обгръщайки я с ръце, адски доволен от собственическото й отношение. Жената на екрана също се разсмя.

— О, не се тревожи. Не съм подир половинката ти. Аз… вече си имам собствена. Както и да е, не затова ти се обаждам. По-добре да се залавям за работа, докато все още имаме връзка.

Искри от любопитство се надигнаха в него от Тина, но тя каза само:

— Добре, какво се случва? Това има ли нещо общо с факта, че се обаждаш от името на Коалицията?

— Да. Канцлерът ме назначи като Наставник на човешките жени в Коалицията. Той е научил за лошото отношение, което са получили някои от нас, и по тази причина иска да имаме собствено управление. Което значи, че аз съм отговорна за всички човешки жени в космоса, в това число и за теб, макар че не си в космическото пространство на Коалицията. По рождение все още си човек. Не искам да ми се сърдиш, но щастлива ли си там, Тина? Ако не си, ще уредим прибирането ти у дома.

Сорвър искаше да изкрещи срещу това предложение, но знаеше, че позицията на Емили я задължава да попита. Той стисна зъби и едва успя да се сдържи да не впие пръсти в тялото на Тина. Дори половинката му да кажеше, че не е щастлива, той никога нямаше да я пусне и щеше да убие всеки, който се опита да му я отнеме. И щеше да направи всичко, което е нужно, за да бъде щастлива тук с него.

Тина обаче го избави от тревогите, като каза:

— Всичко е наред, Емили. Имах малко трудно начало и не всички са щастливи, че съм тук, но няма да напусна Сорвър. Той е моята половинка, двамата сме заедно, и сега, с бебетата на път, е важно да остана тук, където лекарите ще знаят повече за бременността ми.

Той изпусна дъха, който не бе усетил, че е задържал, и напрежението в раменете му изчезна. Сорвър дръпна Тина по-близо и я прегърна силно, надявайки се да разбере колко е благодарен, задето я бе чул да казва, че си принадлежат.

„Обичам те, паври, но никога няма да те пусна да си отидеш. Не и сега, не и след като ми показа колко прекрасна си ти.“

Тя се разтопи пред него, и макар да не каза нищо, той усети как го изпълва топлина.

Емили също въздъхна и промърмори.

— Това е добре. Дренвах ще е очарован. — След това заговори по-високо. — Добре, като първата човешка жена на Моргат, оторизирана съм да те направя Посланик на Земята на Моргат. Честито за новата ти позиция, но не бързай да празнуваш… наставник Грийн е направил постъпления за обжалване на решението на Канцлера да ме назначи, и ако успее, ще отмени всички назначения, които съм направила.

Тина се задави и се задъха.

— Посланик? Какво, по дяволите, Емили? Аз съм лекар, не политик! Не знам как да бъда посланик.

Емили махна с ръка.

— Няма проблем, ще ти изпратя официалния наръчник за посланици. Другото, за което трябва да знаеш, е, че чух някои слухове за съглашение… има недоволство, че човешките жени се чифтосват с мъже от други раси. Това била главната причина да ни държат далеч от космоса толкова дълго, и сега най-големите им кошмари стават реалност. Не се учудвай, ако опитат да уговорят завръщането ти. Сега, преди да приключим, има ли нещо, от което се нуждаеш? Мога да уредя да ти изпратят пратка от Земята, ако имаш нужда от нещо.

Сорвър се обърна и крилете му се разпериха, преди да се овладее и да ги притисне към гърба си. Тина нямаше да ходи никъде. Нямаше да има уговорки. Той прокара ръка през косата си, разваляйки плитката, която Тина бе направила с такова желание. Той трябваше да е този, който се грижи за нуждите й, и все пак през последната седмица не бе направил нищо за осигуряване на нови дрехи и подходящи обувки заради ноктите на краката й. Веднага трябваше да поправи това. Но щеше да го направи, след като я заведе да види Баврик.

— Не, благодаря ти, добре съм засега, макар че ще ми е полезна всяка информация за чифтосването на човешките жени с други раси или ако мога да сравня бележките си с някой. Искам да знам дали аз съм единствената, която преживява неочаквани усложнения, или всички жени, чифтосани с други раси, имат странни промени. О, и бих искала да се свържа с някои от другите човешки жени. Ти си първата, с която разговарям, откакто напуснах Крепостта.

Емили се усмихна.

— Разбира се. Ще ти изпратя всичко, което намеря. Ще се наложи да поровя малко, за да открия дали въобще има такива, но Канцлерът може да ми помогне, и имаме контакт с Мира. Сигурна съм, че ще се радва да се чуе с теб. Ще й кажа, че вече си…

Картината изчезна неочаквано и екранът почерня.

— Съжалявам, принц Сорвър. Връзката прекъсна — каза мъжът зад конзолата.

Сорвър се обърна да погледне мъжа и едва не простена. Не беше негова вината, но все пак можеше да почувства разочарованието на Тина вътре в себе си. Той не успя да скрие недоволството в гласа си, когато каза:

— Няма проблем.

Той вдигна отново Тина на ръце и я понесе към вратата.

— Къде отиваме сега? — попита Тина и разочарованието й бе заменено от любопитство.

— Да видим Баврик. Вярвам, че имаме няколко въпроса, които да му зададем.

Похотта на Тина отново се блъсна в него, почти залюлявайки го, докато вървеше към вратата, но той не каза нищо.

* * *

— Баврик, в това, което казваш, няма никакъв смисъл. Или можем, или не — изръмжа Сорвър.

Тина въздъхна. Колкото по-дълго стояха в „Медикал“ с Баврик, толкова по-раздразнен ставаше Сорвър. Тя знаеше, че отговорът не е лесен. Те бяха първата двойка, комбинирала толкова различните им гени, и Баврик просто нямаше никаква информация. Реално, те щяха да са опитни обекти за всички други двойки, които биха дошли след тях.

— Сорвър, не е толкова просто — опита се да му обясни тя.

Тя може и да бе предложила да отидат и да попитат Баврик, но имаше нужда той да отиде и да направи нещо, а не просто да стои там като секси статуя и да я влудява.

— Разбира се, че е, Тина. Или не, или да. — Той насочи блестящия си поглед към нея и й се наложи да поклати глава, за да си попречи да не потъне в погледа му.

— Не, хубавецо, не е. Баврик просто няма никакъв прецедент, който да ни даде за пример. Ние сме първите и ако бъде събрана такава информация, тя ще дойде именно от нас. Което ни оставя с няколко възможности.

Той изръмжа гърлено, но не каза нищо, поне на глас.

„Какви възможности, паври?“, попита той в ума й.

Тя издиша, докато собственото й раздразнение нарастваше.

— Първо — каза тя, вдигайки един пръст. — Можем напълно да се въздържаме, докато протече бременността ми. Бебетата няма да са в никаква опасност и няма да има за какво да се тревожим. — Тя вирна втори пръст. — Второ. Можем да се придържаме към не особено нападателна активност, което, повярвай ми, може да бъде забавно. Обаче, ще се наложи Баврик да следи показателите ми, за да сме сигурни, че при оргазъм ембрионите няма да пострадат, докато матката ми се свива. Щом се убедим, че оргазмите не представляват опасност за бебетата, ще сме готови за действия. — Тина добави и трети пръст към другите два. — Трето. Може да действаме още тук и сега, а Баврик ще следи показателите ми през цялото време и ще ни предупреди, ако се случи нещо, което излага бебетата на риск.

Сорвър погледна към Баврик, и Тина поклати глава, преди да направи същото.

— Е? — попита Сорвър.

Баврик погледна няколко пъти ту единия, ту другия, преди да спре погледа си върху Сорвър.

— Принце, не разбирам. Тина вече е бременна. Не може да забременее отново, преди да износи тези бебета. Каква ще е ползата от това да излагате бебетата на риск, като продължите със сексуалната активност?

Вълна от веселието на Сорвър премина през Тина, докато тя гледаше лекаря с отворена уста. Тя я затвори след миг със звучно щракване.

„Сорвър, обясни му, за да може да разбере. Ти си мъж. Ще те разбере, ако му го обясниш.“

Сорвър се засмя и я дръпна към себе си.

„Паври, не мисля, че ще разбере. Дори аз не мисля, че щях да разбера, ако някой ми го беше обяснил, преди да се чифтосаме… а и забравяш нещо. Повечето раси, с които сме се чифтосвали, са използвали секса единствено за създаване на поколение. А не заради простото удоволствие от него.“

Тина поклати глава и изсумтя.

„Добре.“

— Баврик, сексът за хората е нещо като спорт. Включва физическо изтощение, много е забавно и можеш да играеш както сам, така и със съотборник. Не използваме сексът само за възпроизвеждане. Ако беше така, нямаше да е толкова хубаво. Имам предвид, какъв щеше да е смисълът?

Крилете на Баврик трепнаха зад него и той вдигна ръка, правейки жест към Сорвър, който изрева от смях.

— Принцесо, не разбирам какво общо имат спонтанните движения с половото сношение.

„Ще спреш ли да се хилиш, Сорвър! Това е сериозно. Или не искаш да можем да правим секс?“ Пък и какво общо имаха спонтанните движени със секса?

— Съжалявам, Баврик, не разбирам. — Тя се отдръпна от все още хилещия се Сорвър и скръсти ръце на гърдите си.

— Спортът е животно или растение, показващо анормално или чудато изменение от планетата, което е резултат от спонтанно движение. И няма нищо общо със секса, принцесо. Просто генетично изменение. — Баврик звучеше така, сякаш говореше с дете.

Вместо да се ядоса на начина, по който й говореше, Тина се засмя.

— Не това имах предвид, казвайки спорт. На Земята спортът е физическа активност между отделни хора или отбори. Изисква физическа издръжливост и умения. На практика това е игра. Имате ли нещо подобно тук? Като състезание по летене или борби, или игри, които показват умения и издръжливост, или нещо подобно?

Веселието на Сорвър бе толкова силно вътре в нея, че на Тина й бе трудно сама да не се разсмее. Гъделичкащо чувство се надигаше в нея, като нежно докосване с перо.

— Разбирам. Ами да, разбира се, че имаме такива активности. Те са част от празничните и тържествените дни. Значи хората използват секса като състезание между мъжа и жената, за да видят кой е по-издръжлив? Или по-умел? Или пък е въпрос на доминантност? — Баврик сега звучеше развълнуван, сякаш е разкрил голяма тайни.

Тина въздъхна и поклати глава. Сорвър беше прав. Той наистина не разбираше, а половинката й намираше прекалено много веселие в опитите й да обясни.

— Да, предполагам, че някои двойки използват секса с подобни подбуди, но по-голяма част от процеса е да се изпита удоволствие и да се постигне по-голяма интимност между двойката. Да ти кажа ли истината, Баврик? Просто те кара да се чувстваш добре и е хубаво да се споделя с някой… за който те е грижа. — За малко щеше да каже, с някой, който обичаш, но тя не обичаше Сорвър… все още. Или поне така мислеше.

Беше я грижа за него, и то много. И знаеше, че може да го почувства. Той не се колебаеше да й позволи да почувства любовта му. Истината бе, че той не се опитваше да крие от нея никоя от емоциите си. Като сега, не се опитваше дори малко да прикрие веселието си и тя щеше да го удари.

„Тина, може да има по-лесен начин, с който да накараме Баврик да разбере.“

Поклащайки леко глава, Тина се обърна към Сорвър.

„Цялата съм в слух, хубавецо.“

Той се ухили надолу към нея без никакви скрупули, задето намираше толкова веселие в ситуацията.

„Предложението ти да правим секс тук и Баврик да следи показателите ни е добро. Можем да решим и двата си проблема наведнъж. Той може да следи дали няма да нараним бебетата и може да разбере точно за какво говорим.“

Тина го зяпна.

„Чакай. Искаш да правим секс пред него? Не това имах предвид, Сорвър. Имах предвид да ни върже към монитор и да изчака навън. Ще е достатъчно близо да помогне, ако нещо се обърка, но няма да е в стаята с нас.“

Сорвър обви ръка около нея и я притисна към голите си гърди. Тина нямаше друг избор, освен да се хване за него, ако не искаше да падне. Той се наведе и потърка нос в чувствителната кожа на шията й.

— Да, павриёи аз предположих, че имаш предвид това, но той няма да разбере, ако не го види сам. Няма да разбере колко са красиви гърдите ти или колко се наслаждаваш, когато смуча и ближа зърната ти, докато станат твърди и болезнени. Няма да го разбере, докато не види лицата ни, докато те обладавам — горещият му дъх помилва ухото й, докато той говореше тихо.

Тина потръпна. Господи, само на какви неща бе способен, докато шепнеше в ухото й.

„Сорвър, никога не съм правила секс пред друг човек. Не мисля, че мога, толкова е… странно.“

Топли устни се притиснаха до шията й, след това той плъзна език надолу.

„Паври, обзалагам се, че ако точно сега, плъзна пръст в теб, ще си влажна и готова за мен. Кажи ми, че мисълта някой да гледа, не те кара да пламваш.“

Тих стон се изтръгна от гърдите й.

„Сорвър, аз…“

Тина подскочи и изписка, когато вратата зад тях се разби с трясък и бащата на Сорвър нахълта в помещението. Масивното му присъствие сякаш изсмука въздуха в стаята и накара просторното помещение да изглежда по-малко, отколкото беше.

— Забранявам това гнусно същество да има контакти извън планетата. Кой знае какви тайни ще сподели за нас с хората си — нареди кралят, насочвайки към тях един дълъг пръст с извит остър нокът.

Вълна от гняв се надигна в Тина, и не бе само от Сорвър. Как смееше да опитва да прекъсне връзката й с народа й! Сорвър вече я бе направил своя половинка, без да я пита, и я бе довел на извънземната си планета. Кралят й вземаше последното нещо, което й носеше радост, като се изключи Сорвър.

Тихо ръмжене се откъсна от гърдите на Тина, имитирайки по-шумното ръмжене, изтръгнало се от Сорвър.

— Татко, никога не си забранявал на жените ни да се свързват със семействата си, когато пожелаят. Отнемаш на Тина едно от основните й права като половинка. — Пръстите на Сорвър се впиха в китката й и гневът му пламна в гърдите й, примесен с нейния собствен.

— Нима ми възразяваш, Сорвър? Забравяш си мястото. Аз съм кралят, аз създавам правилата. Ако продължаваш, ще обявя чифтосването с хора за извън закона и ще изпратя това жалко същество на смърт, задето е проклело сина ми. Виждам и знам какво е направила с теб и това е неестествено. Това е позор за силата на Моргат. Няма да позволя още от тази нисша раса да скверни планетата ми и да общува с хората ми.

Ако физиологията на краля позволяваше слюнкоотделяне, Тина бе сигурна, че досега щеше да ги е наплюл, с такова отвращение говореше. Отрова изпълваше тона му, полепвайки по кожата й. Налагаше ли се да е толкова арогантен тираничен задник? Какво си мислеше, че ще постигне, като я заплашваше по този начин? Всичко, което щеше да постигне, бе да ядоса Сорвър и така щеше да има вземане-даване с неговата по-агресивна форма.

Сорвър изрева силно, и обвивайки ръка около ръката на Тина, я скри зад себе си.

— Ще трябва да ме убиеш, преди да посмееш да сложиш ръка върху половинката ми.

Тина надникна иззад Сорвър точно, когато кралят отвърна:

— Мислиш ли, че това ще ме спре? Изгубих сина си в мига, в който ухапа този боклук. Убивайки те, ще проявя милост към теб.

Какво, по дяволите? Какво искаше да каже? Сорвър беше точно тук. Тя поклати глава. Не разбираше нищо. Самият начин, по който функционираха умовете им, й беше непонятен.

— Татко, не може да говориш сериозно! — каза Седрик, нахълтвайки през счупената врата.

— Стой настрани от това, Седрик — нареди кралят.

— Не…

— Седрик, това не е твоята битка — намеси се Сорвър.

— Братко…

— Не!

Ревът на Сорвър накара ушите на Тина да запищят. Гневът му се разгоря в гърдите й, разкъсвайки я от вътре.

— Седрик, аз бях този, който взе човек за половинка. Аз бях този, който взе решението да се чифтоса с непозната раса. Аз съм този, който пое риска, решавайки, че ползите си заслужават риска. Тина вече доказа стойността си като половинка, зачевайки не едно, а три бебета, но дори да носеше само едно мое дете, щях да я обичам също толкова силно, защото за мен тя е повече от утроба за синовете ми. Братко, тази битка не е твоя. Това е между мен и баща ни.

Седрик поклати глава.

— Сорвър, грешиш. Не е само твоята битка. Това е битката на всеки мъж, който е видял твоята Тина и иска собствена човешка жена за половинка. Не всички ние виждаме в жените само начин да спрем изчезването на расата ни. Децата са само бонус, но не са целта. Виждам какво имаш с половинката си, братко, и аз също искам това. Това е нашата борба и аз ще застана до теб до самия край.

Тина можеше да усети шока на Сорвър, който беше като камбана, вибрираща в него. Но нищо не можеше да се сравни със страховития вой, изтръгнал се от гърлото на баща им.

— Това не е ничия битка. Няма никаква битка! — Стаята се разтресе от силния вик на краля. Той замахна рязко с ръка. — Забранявам ти да се чифтосваш с човешка жена, Седрик. Няма да позволя други жалки същества да съсипват воините ми. Погледни брат си и ми кажи, че не е слаб. Къде са ноктите му? Кожата му е толкова тънка, че само един разрез е достатъчен да го убие. Няма да слушам повече от това. На човека е забранено да общува със своите хора, или с който и да е било от Коалицията. Баврик, забранявам ти да й разкриваш каквато и да е медицинска информация. Няма да се виждаш с нея, освен ако няма нужда от медицинска помощ. Ако го направиш, ще бъдеш екзекутиран. Не ме е грижа дали ще умре и дали ще вземе злочестите деца със себе си. Сорвър, никога повече не желая да виждам това жалко подобие на жена. Забранено й е да излиза от стаите ти, освен ако няма нужда от лекарска помощ. Тя е позор за народа ми и няма да позволя да парадира около мъжете ми.