Лий-Анн Уолъс
Перфектната половинка (11)

Глава 11

Сорвър изръмжа и звукът отекна в стаята, когато баща му се обърна и излезе. Той пусна Тина, сви ръце в юмруци и направи крачка след баща си. Щеше да го убие заради това. Проклети да са последствията, никоя жена не заслужаваше подобно отношение. Баща му бе забранил почти всички права на Тина, принизявайки я под дори най-жалкото животно на планетата.

Той стигна до вратата, в него закипя топлина, неговата първична страна се канеше да изригне от него, когато гласа на Седрик го спря.

— Сорвър!

— Какво? — той се обърна, за да погледне Седрик.

Брат му кимна към нещо до него, но не каза нито дума. Сорвър се обърна и сърцето му замря при гледката пред него. Как е успял да пропусне това?

Наложи му се да се концентрира за миг, за да може да я почувства. Шокът, който бе изпитала по време на разговора му с баща му и брат му, бе лесен за игнориране, когато бе толкова разярен на баща си, но когато тревогата за половинката му прогони гнева му, той започна да усеща по-дълбоките емоции на Тина.

Тя стоеше застинала като статуя, ръцете й бяха отпуснати покрай тялото й, крилете й висяха. Зеленият пламък, който винаги блестеше в очите й, бе изчезнал. Празният, почти безжизнен поглед, който му изпрати, надигна вълна от тревога вътре в него.

Той се обърна, отиде до нея и я дръпна към себе си, обвивайки ръка около тила й.

— Паври.

Тина седеше срещу него, без да се съпротивлява, но и без да откликва. Той я вдигна на ръце и обгърна с криле и двама им.

„Всичко ще бъде наред, Тина. Обещах ти, че ще сбъднеш мечтата си, и не те излъгах.“

Тя поклати глава срещу него, а въздишката й помилва голата кожа на гърдите му.

— Добре, Сорвър. — Гласът й, мек и безжизнен, прогори дупка в сърцето му.

Тя не му вярваше, беше изгубила всякаква надежда. Можеше да усети разочарованието й като тежест вътре в него, като тежест, притиснала гърдите им, за да смачка всеки силен мускул.

— Ще поправя това, Тина. Моля те, паври, не се предавай. Не можеш да се предадеш. — Не можеше да понесе да я вижда такава.

— Принц Сорвър, никога не бих предал крал Нардок, или да не се подчиня на негова директна заповед, но ситуацията е много деликатна. Тина, ти и децата ще бъдете първият документиран случай на смесване на човешки и моргатски генетичен материал. Трябва да следим внимателно развитието на бебетата през цялото време — каза Баврик. Крилата на лекаря трепнаха, преди да ги притисне към гърба си.

Сорвър стисна зъби, потискайки ръмженето си. Нямаше нужда Баврик да посочва очевидното, както нямаше нужда да напомня на Тина за ситуацията, в която се намираше, което накара остра болка да премине през него.

— Да, знам всичко това, Баврик, но като забрани на Тина да идва тук и да ти помага да разбереш човешката физиология, баща ми ни оставя в много трудна позиция. Трябва да има начин да направим така, че нещата да потръгнат, но ще ми трябва време, за да измисля решение, с което да не поставим ничий живот в опасност.

Седрик прочисти гърлото си.

— Колко информация би могла Тина да даде на Баврик? Освен ако и тя не е лекар, вероятно има само начални познания за човешкото тяло.

Сега не беше време за веселие, но Сорвър не можа да потисне краткия смях, надигнал се в гърлото му.

— Тина е лекар. Тя е личният ни експерт по хората и човешката физиология. Ако тя и Баврик могат да работят заедно, ще можем да сме сигурни, че тя и бебетата ще са в пълна безопасност. — Би трябвало да има начин да споделят информация, без да бъдат в една стая. Трябваше да има начин да заобиколят баща му.

Седрик го погледна с разширени очи.

— Тя е лекар?

Сорвър искаше да изръмжи към брат си. Нали точно това каза?

— Да, тя работеше в медицинския център на Деранти, когато я избрах за моя половинка. Тя е напълно квалифициран лекар на Земята и има три месеца стаж в обучителната медицинска програма на Коалицията.

— Сорвър — каза Седрик, гледайки към Баврик. Той се обърна да ги погледне. — Можем да заобиколим татко. Винаги съм бил синът, който прави каквото татко каже и каквото поиска. Никога не съм поставял под въпрос решенията му и никога не съм показвал неподчинение, но сега вярвам, че той греши. От много отдавна искам да съм лекар, но татко нямаше да го позволи. Мисля, че е време да направя това, което желая, и да последвам мечтата си, както ти последва своята.

Гневът на Сорвър постихна леко, докато гледаше към брат си.

— Никога нищо не си казвал.

Седрик погледна настрани.

— Знам. Преди години казах на татко, че искам да се уча от Баврик, но той настоя да избера нещо друго. Баврик може да ме учи и аз да предавам наученото на Тина, а тя от своя страна ще ми дава информация за Баврик. Той може да ми каже как да следя и проверявам Тина и заедно можем да подсигурим нейната сигурност и тази на бебетата.

Искра проблесна в Сорвър и той погледна надолу към Тина, за да види, че тя го гледа с подновена надежда.

Тя се обърна към Седрик.

— Ще ме научиш на всичко, което разбереш от Баврик? Колкото повече знам за това как се случват нещата, толкова по-лесно ще разбера, ако нещо се обърка. Не мога да помогна, ако съм невежа по тези въпроси.

Седрик вдигна погледа си от нея към брат си и Сорвър можеше да види въпроса и колебанието в очите му. Щяха да рискуват много, ако го направеха. Рискуваха да се изправят пред гнева на баща си и вероятното наказание, ако той научи. В най-лошия случай всички те можеха да умрат.

— Да, ще ти казвам всичко, Тина. Заедно ще бъдем ученици на Баврик — отвърна Седрик.

Топлина бавно започна да изпълва сетивата на Сорвър, бързо превръщайки се в балончета в гърдите му, докато вълнението на Тина растеше. Тя скри лице в гърдите му за миг, преди да се откъсне от ръцете му и да хукне към Седрик, прегръщайки го.

— Благодаря, благодаря, благодаря — редеше тя, докато брат му гледаше надолу към нея, сякаш не бе напълно сигурен какво да направи.

На Сорвър също му се прииска да прегърне брат си. Седрик току-що бе дал на Тина нещо, което той не бе успял да й даде, макар отчаяно да го искаше. Брат му бе направил половинката му много щастлива жена, ако балончетата, бълбукащи в него, бяха някаква индикация за чувствата й.

— Е — каза Тина, отдръпвайки се от Седрик, — един от проблемите е решен. Какво ще правим с другия?

— Какъв друг проблем? — Седрик го погледна и Сорвър почти можеше да каже какъв ще е отговора на брат му, щом научи.

— Тина предложи Баврик да следи показателите ни, докато правим секс, за да сме сигурни, че няма да нараним бебетата. Точно обсъждахме това, когато татко нахълта — отвърна той.

Седрик кимна, сякаш казаното бе напълно логично.

— Да, има смисъл. Кога смятате да започнете? Мога да помогна на Баврик и след това да започнем да учим за физиологичните промени на Тина и с какво се различава от рожденото си състояние.

Той се обърна да погледне към Баврик, който седеше в другия край на стаята. Сорвър разбра, че от всичките заговори и кроене на планове, не са питали семейния лекар дали ще приеме Седрик за свой ученик, с което щеше да си спечели гнева на баща им — да не споменаваме и какво щеше да се случи, ако баща им разбереше, че Седрик доверява информация на Тина и я обучава на нещата, на които го беше научил Баврик.

— Баврик, всичко зависи от теб. Ако се съгласиш с плана ни и твоят живот ще бъде изложен на опасност. Ако ни помогнеш, ще имаш моята закрила, но много биха сметнали това за нелоялност. — Сорвър би ги убил, ако наранят приятеля му, но щеше да е без значение, ако Баврик плати за това с живота си.

Стомахът му се сви на възел, когато руменина покри бузите му. Сорвър погледна към Тина, за да види, че и нейното лице е поруменяло.

„Паври?“

Тя вдигна поглед, за да срещне неговия, и дъхът заседна в гърлото му, щом видя емоциите в очите й.

„Не можем да молим Баврик да направи това, Сорвър. Ще имаме нужда от него, за да ни помогне с раждането и с всичко останало след това. Нямам никаква идея как да се грижа за яйца и как да се убедя, че до излюпването им всичко ще бъде наред.“

Преди Сорвър да успее да отговори на Тина, Баврик каза:

— Разбирам риска, принце мой. Със собствените си очи видях, че крал Нардок реагира емоционално, а не със спокойната логика, с която го познаваме. Освен това вярвам, че ако някога станем членове на Коалицията, ще се налага да избираме половинки от други раси, а не от тези, които взимаме в момента, и трябва да се отнасяме с тези нови попълнения със същата грижа и уважение, които сме показвали към жените, дошли при нас по-рано.

— Баврик, ти не си просто мой лекар, ти си ми приятел. Не искам да бъдеш убит, защото си бил принуден от честта си да помагаш. — Сорвър погледна лекаря, искайки да знае колко сериозен бе той.

Крилете на Баврик трепнаха зад него.

— Не се чувствам принуден от честта си. Принц Седрик не е единственият мъж, който иска човешка жена за половинка. Колкото повече научим за тях, толкова по-лесно ще преминем през процеса на трансформация и размножаването, и съм повече от нетърпелив да науча за хората точно толкова, колкото и Тина е нетърпелива да изучи нас.

Сорвър погледна към Баврик и се опита да разбере дали приятеля му е откровен. Когато остана доволен, той кимна и се обърна към Тина.

— Готова ли си да го направим, паври?

Тя се завъртя толкова бързо и го погледна с толкова разширени зеници, че беше почти смешно, но той успя да се въздържи.

— Сега? Искаш да го направим сега?

„Има ли причина да чакаме? Само преди час беше толкова отчаяна, колкото и аз, паври. Нещата промениха ли се?“

Макар че думата „отчаяна“ беше слабо обяснение за това, което изпитваше тя. „Гладна“ пасваше по-добре и той можеше да усети същата нужда, която се натрупваше вътре в него.

„Сорвър, кълна се в Господ, ако не спреш да ми се смееш, повече никога няма да спя с теб.“

Дори в главата му гласът й бе ниско ръмжене, но вместо да го изплаши или да направи каквото и да целеше тя, той се разсмя. Спусна се към нея, сграбчи я, вдигна я на ръце и я постави да стъпи пред медицинското легло.

Тя изписка тихо от изненада и се вкопчи в него с малките си меки ръце.

„Сорвър, не съм сигурна, че мога да го направя.“

Той вдигна лицето й към себе си, нежно поставяйки пръст под брадичката й.

„Имаш ли ми доверие, Тина?“

Тя погледна към него, изучавайки чертите на лицето му.

— Да — прошепна тя. — Имам ти доверие.

Вълна от задоволство изпълни гърдите му, задушавайки за миг силната нужда, и той целуна лекичко устните й.

— Обещавам ти, дори няма да разбереш, че са там — каза той.

Очите й се разшириха, преди сладостта на емоциите й да го залее.

— Не си ли малко прекалено уверен в себе си, хубавецо?

Той се ухили надолу към нея и се обърна към Баврик.

— Искаш ли да сложиш някакви сензори на Тина? Не искам да спирам, щом веднъж започнем.

Не, нямаше да има никакво спиране, щом започнеха. Нуждата вече кипеше в него, правейки члена му твърд като камък, а възбудата започна да се надига и в Тина. Тя може и да казваше, че не може да прави секс пред Баврик, но тялото й разказваше различна история. Сорвър се отдръпна, за да може приятеля му да сложи сензорите, и погледна към Седрик, стоящ зад лекаря. Той наблюдаваше с нарастващо веселие и нужда как Баврик бавно съблече Тина, която бе засрамена и изнервена, и налепи по тялото й малки квадратни сензори.

Вниманието на Сорвър бе насочено към голото тяло на Тина и той почти не забеляза оттеглянето на Баврик и Седрик. Помилва тялото й с поглед, задържа се на местенцето, където се събираха бедрата й, спомни си какво е чувството да проникне точно там с пръстите и с члена си. Тогава погледът му се премести към зачервените й люспи, по които искаше да прокара ръце, докато обгръща кръста й и я обладава отзад, и накрая погледна гърдите й с розови твърди зърна и лицето й.

Зеленият поглед на Тина срещна неговия и зарядът от похот, който се изстреля от нея, се заби направо в стомаха му, карайки го да простене. Господи, той желаеше да е вътре в нея, искаше да усети как се обвива около него, докато се тласка в горещото й тяло.

— Сорвър! — Гласът й се плъзна по кожата му като милувка, а емоциите й му казваха повече от всичко, което би могла да изрече на глас.

Той посегна към нея, пристъпвайки напред, за да прокара длани нагоре по ръцете й и да зарови пръсти в косата й. Кожата й бе мека като цветчета, топлината й го обля, карайки го да копнее да усети тежестта й върху себе си. Членът му вече бе твърд, притискайки се неудобно към панталоните му, туптящ от нуждата да бъде в нея и да я изпълни със семето си.

Сорвър дръпна Тина към себе си, без да откъсва поглед от нейния, показвайки й с поглед какво му причинява и колко силно я желае, преди да притисне устни към нейните и да се удави в нея. Голата й топла кожа се отърка в неговата, в прелестен контраст с хладния въздух в медицинската стая, а меките й гърди се притиснаха в неговите. Ниският стон на Тина го изненада и го окуражи да изследва меките дълбини на устата й, вкусвайки всеки милиметър.

Той искаше да почувства повече от нея, искаше да усети как тупти сърцето й. Обви ръце около кръста й, вдигна я с едно плавно движение, сложи я да седне на медицинската маса, точно на самия й ръб, преди да разтвори бедрата й и да се настани между тях, притискайки се към самия й център, без нито за миг да прекъсва целувката им.

Тихият й стон и мълнията от нужда, които преминаха през него, бяха последвани от отчаяна молба в ума му.

„Сорвър, моля те.“

„За какво ме молиш, паври?“

Тя се изви срещу него, сграбчи раменете му с малките си ръце и заби малките си нокти достатъчно, че той да изпита лека болка.

„Люби ме, Сорвър. Имам нужда да те усетя в себе си.“

Той се усмихна на отчаяната нужда, която долавяше в тона й, а членът му потрепери, сякаш имаше собствено мнение, а той искаше да й даде точно това, за което се молеше тя.

„Не мисля, че си готова, паври. Не искам да те нараня.“

Тя проплака тихо.

„Готова съм. Господи, Сорвър. Готова съм. Просто го направи.“

Леко веселие се надигна в него от командата й, но той отказваше да я нарани дори малко. Тя може да бе също толкова отчаяна, колкото и той, но никога нямаше да постави удоволствието си над добруването й.

Сорвър плъзна ръце към кръста й, милвайки люспите й, беше толкова очарователно за него и точно там искаше да бъде. Той не успя да сдържи стона си, когато докосна влажната горещина между бедрата й.

Господи, тя беше права. Наистина беше готова. Бе толкова мокра, че пръстът му се плъзна в нея с лекота, последван от втори, а след това и трети, карайки я да стене, докато се свиваше около пръстите му.

„Сорвър!“

Ниско ръмжене се изтръгна от гърдите му. Членът му сякаш щеше да експлодира, треперещ толкова силно и тежко, че бе почти болезнено. Отне му сякаш цяла вечност да свали дрехите си, но тогава Тина обви крака около ханша му и той се гмурна в нея с един силен тласък. Двамата простенаха едновременно, когато телата им се съединиха, горещата й влага го обгърна. Хвана с една ръка бедрото й, преди да обвие другата зад тила й.

Един тласък и Сорвър беше загубен, железният му контрол се пръсна на парчета. Тина проплака, когато се гмурна в нея, и това бе най-сладкият звук, който бе чувал. Мъгла от удоволствие и интензивни усещания се обвиха около него, дърпайки го надолу към място, където само този моментен екстаз, само това споделено удоволствие бяха от значение.

Точно това му бе липсвало през последната седмица. Точно за това бе копнял толкова отчаяно. Влажната горещина на Тина се обви около него. Чувстваше се свързан с нея, докато тя стенеше, поемайки всичко, което й дава, и дори повече.

Тя се вкопчи в него, малките й нокти се забиваха в кожата му, пришпорвайки го. Сладките й викове и дълбоките стонове го караха да се тласка все по-силно, по-бързо, отвеждаха я към върха, към който и двамата се стремяха така отчаяно.

Тя застина за един кратък миг, всеки мускул на тялото й се напрегна, докато тя го стискаше като в желязна ръкавица, преди да избухне, заливайки го с топлината си.

„О, господи!“, извика тя в ума му, когато достигна до върха, дърпайки го след себе си.

Той сграбчи бедрата й и се тласна още веднъж в нея, преди тялото му да застине за един блажен миг, преди да изстене срещу устните й и да впие уста в нейната.

„Мамка му, Тина!“, простена Сорвър, докато свършваше отново и отново в очакващите го дълбини, а бедрата му бяха притиснати толкова силно до нейните, че можеше да усети всяка вълна от удоволствието й.

Той я дръпна към себе си, обвивайки и двете си ръце около нея. Една около раменете й и друга около гърба й под крилете й, зарови лице в мекия водопад на косата й и просто остана така, изпитващ удоволствие от това да бъде с жената, която обичаше, наслаждаващ се на дара, който бе получил от боговете.

„Обичам те, паври. Ти си по-перфектна, отколкото можеш да си представиш.“

Той не очакваше тя да му каже, че също го обича, все още не. Беше прекалено рано, но силата на емоциите й, които се вливаха в него, едва не го извадиха от равновесие. Ако това, което изпитваше към него, не бе любов, значи той въобще не знаеше какво е това, но нямаше да я притиска. Щеше да я остави да му го каже, когато е готова.

„Е, изглежда, че сексът ще е включен в менюто, хубавецо.“

Думите й изпълниха ума му и той знаеше, че тя използва хумора си, за да прикрие истинските си чувства. Това беше нейната тактика и той я бе разпознал от самото начало. Когато нещата станеха емоционално тежки, Тина се криеше зад хумора си и избягваше да говори за това, което изпитваше. Той знаеше, че я кара да се чувства неудобно… през последната седмица бе научил много за детството й и осъзнаваше, че тя се бори да се довери и да обича, но нямаше да й позволи да се крие вечно.

Щеше да дойде ден, в който той щеше да я накара да се запита какво изпитва към него и да осъзнае, че го обича. Тогава тя щеше да му каже, ако се налагаше щеше да ги прошепне, скрита в тъмнината на нощта, но той щеше да я чуе да изрича думите. Имаше нужда тя да ги изрече.

„Да, паври, определено е. Кога го искаш, преди или след всяко хранене? Сутрин или вечер? В леглото, в банята, или може би…“ — вълна от веселие премина през него — „… или може би ще предпочетеш на всякакви други места, където някой може да ни залови?“

Сумтене и лек дрезгав смях бяха нейният отговор. Веселието й бълбукаше в него, топло и гъделичкащо в гърдите му, карайки глупава усмивка да се появи на лицето му. Той обърна глава към Баврик и Седрик, все още обвил с ръце Тина, и откри, че мъжете си говорят тихо, докато Баврик натискаше различни бутони на конзолата. Нито един от тях не им обръщаше особено внимание.

Поне бяха решили един от проблемите си. Сега им предстоеше да измислят какво да правят с останалите.

* * *

Два месеца и две седмици моргатско време по-късно, Сорвър все още не позволяваше на Тина да забрави факта, че бе толкова заета, докато правеха секс, та бе забравила за присъствието на Баврик и Седрик. Тя му позволи да я подкача за това, дори позволи на брат му да се шегува. Все пак и тя имаше за какво да го подкача, след като беше казала на Седрик за реакцията на Сорвър, когато Баврик му бе казал, че е безопасно да правят секс. Не бяха излизали от стаята си цели три дни.

От деня, в който бяха говорили с Емили, виждаха много често Седрик. Те споделяха храненията си с него и разговаряха в ранните часове на деня. Той имаше безкраен набор от въпроси към нея за жените на Земята и за планетата. Попиваше като гъба всичко, което му кажеше. И вече бе научил за трансформацията им със Сорвър повече, отколкото знаеше тя.

Баврик и Седрик изучаваха резултатите от тестовете, които бяха правени на нея и на Сорвър. Единственото заключение, до което стигнаха относно причините за странните промени в тях, бе човешкото ДНК на Тина. Те бяха живото доказателство, че при комбинирането на моргатско и човешко ДНК се случваха чудеса.

Седрик, за огромно отвращение на баща си, и с нейното окуражаване, бе последвал голямата си мечта да стане лекар. Той бе прекарал последните два месеца в учене заедно с Баврик. Тина бе станала първа приятелка с него и Сорвър ги намираше в дневната да разглеждат сканове и резултати от тестове. Тина остави по-голямата част от обучението на Баврик. Все още не знаеше много за физиологията на Моргатите. Тя обучаваше Седрик, а чрез него и Баврик, за всичко, което се сетеше, относно хората и различните стадии на развитие на ембрионите и за това как функционират репродуктивните органи.

Тина не обичаше мистерии и да изучи целия процес й помогна да приеме факта, че ще снася яйца.

Нещо, което щеше да се случи скоро. И скоро, означаваше днес. Тя се оттласна от дивана заедно с огромния си корем и се насочи към вратата на апартамента на Сорвър. До „Медикал“ имаше доста голямо разстояние, а тя вече не притежаваше способността да се движи особено бързо. Всяка жена, която носеше три бебета, се движеше бавно.

Тази сутрин се бе събудила с усещането за нещо различно. Можеше да го почувства. Гърбът я боля цяла нощ и не бе могла да си намери удобно място. Сорвър искаше да остане с нея през целия ден, тревожейки се, че нещо не е наред, но тя го изпрати в новата му лаборатория, където може да си играе с новите технологични джаджи.

Беше я накарал да му обещае, че ще се свърже с него през малкото комуникационно устройство, което бе направил специално за нея, ако нещо й се случи. И тя смяташе да го направи. Когато се озове на безопасно в „Медикал“, щеше да го уведоми, че яйцата са на път. Не искаше още да го стресира. Щяха да минат часове, преди да се появи първото яйце.

Тина бе изминала половината коридор пред стаята им, когато я покоси първата контракция. Шокът бе почти толкова ужасен, колкото и болката. „О, господи! Контракция.“ Баврик си мислеше, че може да е достатъчно голяма късметлийка, за да няма контракции. Някои от половинките снасяха яйцата си само с една контракция, но очевидно тя нямаше да има подобен късмет.

Издиша остро и се опита да накара сърцето си да не забързва ритъма си. Нямаше да й е от полза, ако се паникьоса. Трябваше да остане спокойна.

Всеки път, щом я връхлетеше контракция, тя се облягаше на стена и се препъваше напред, докато в един момент не чу дълбок глас да пита:

— Какво ти има, човеко?

Тих стон се надигна от гърдите й и тя сграбчи големия си корем, облягайки се на стената. Реши да игнорира този задник, зет й Синдър, който беше също като баща си и мразеше страстно нея и всички хора. Нито един от двама им не омекна към нея през трите месеца, докато бе тук. Как биха могли, докато отказваха дори да признаят, че тя съществува?

Бащата на Сорвър не бе оттеглил и нарежданията си. Това беше първият път, в който излизаше от апартамента на Сорвър, с изключение на няколкото пъти, през които й се наложи да отиде до „Медикал“.

Тина стисна зъби. Той знаеше името й, убедена бе. Ако Синдър не можеше да го използва, тя нямаше да му отговаря, а ако не му харесва да го игнорират, можеше да върви в ада. С това решение успя да направи само още няколко крачки, преди да я връхлети следващата контракция.

О, по дяволите. Това не беше добре. Бяха прекалено много, през малък интервал. Тя си пое няколко пъти дълбоко дъх, опитвайки да се успокои. Може би все пак трябваше да се обади на Сорвър.

„Паври, всичко наред ли е?“

Гласът на Сорвър в главата й я стресна, карайки я да се задъха.

„Господи, Сорвър. Никога повече не прави това! Едва не получих инфаркт, и да, всичко е…“

Нетърпеливо сумтене зад нея я накара да млъкне.

— Тина, какво не е наред?

Нима долавяше загриженост в гласа на Синдър? О, колко сладко. Обаче той си оставаше задник.

— Ще раждам — сопна му се тя и простена, когато още една контракция стегна корема й.

„Тина, по дяволите. Какво не е наред?“, развика се Сорвър в главата й.

— Ще снасяш яйцата си? — Крилете на Синдър се надигнаха, но тя не можеше да каже дали е от гняв, вълнение или нещо друго.

Господи, защо трябваше да й задават толкова много въпроси.

— Да — задъха се тя.

— Къде е Сорвър? Защо не си в „Медикал“? — попита той.

Да, защо не беше в „Медикал“? О, почакай. Защото той не млъкваше и не я оставяше да продължи да върви.

„Паври, отговори ми!“ Още едно ръмжене, но този път с ясна тревога.

— Щях да се обадя на Сорвър, когато стигна до „Медикал“. Мислех, че имам достатъчно време. Хората раждат с часове — отвърна Тина на Синдър.

Леко ръмжене бе единственото предупреждение, когато тя получи, преди Синдър да я вдигне на ръце и да тръгне надолу по коридора.

— Синдър, пусни ме долу! — настоя тя.

Ох, той пипаше крилете й. Тя мразеше някой да пипа крилете й. По някаква причина те бяха много по-чувствителни от мъжките и всяко докосване беше много еротично. Единственият човек, на който позволяваше да се доближава до крилете й, бе Сорвър.

— Не. Би трябвало да знаеш по-добре, Тина. Ти си лекар. Би трябвало да знаеш, че мътенето ти ще е по-различно от човешкото раждане.

„Идвам да те взема, Тина“.

Тя не можеше да каже кой е по-изнервен, Сорвър или Синдър.

„Отивай към «Медикал», хубавецо. Аз съм на път за там.“

„Имаш ли нужда от помощ, паври?“, попита Сорвър толкова бързо, че Тина почти се засмя. Почти.

„Синдър ме носи натам. Добре съм.“

Тя не получи отговор, но усети шока на Сорвър.

Усещане за натиск ниско в корема й се надигна толкова болезнено, че накара Тина да се свие. О, това не бе никак добре.

— Синдър — каза тя.

— Какво?

— Млъквай и тичай.

Той хукна, а Тина се сви отново, когато нова контракция обхвана корема й. Той минаваше от коридор в коридор, докато най-накрая не нахълта в „Медикал“, пръхтящ, с Тина на ръце.

— Обади се на Сорвър — нареди Синдър на един от лекарите, който гледаше удивено към тях. — Баврик!

Приятелят й и колега лекар Баврик долетя от любимата си медицинска стая веднага, щом чу вика на Синдър, следван по петите от Седрик. Двамата погледнаха към нея и Седрик изтича обратно в стаята.

Баврик побърза да застане до нея и сложи ръка върху корема й точно когато се надигна още една контракция. Тина простена, през корема й премина остра болка, забивайки се дълбоко в нея.

— Контракции? — попита Баврик.

Той не изглеждаше особено изненадан, което на мига разяри Тина.

— Защо не ми каза, че има голяма вероятност да получа контракции? — възкликна тя измежду дълбоките вдишвания.

— Не ти казах, за да не се тревожиш. Принц Синдър, моля донесете Тина тук — с тези думи той се обърна и се насочи към любимата си медицинска стая.

Сорвър нахълта в залата и не спря, докато не я сграбчи от ръцете на Синдър. Тина искаше да спори с него и да му каже, че може да върви. Искаше да му заповяда да я пусне, но нова контракция я накара да замълчи.

„Паври, трябваше да ми кажеш, че си готова да снесеш яйцата“, смъмри я Сорвър.

Тина простена и издиша дълбоко, вкопчвайки се в него с всички сили.

„Щях да ти кажа, щом стигна тук, но всичко се случи толкова бързо.“

В секундата, в която преминаха през втората врата, тя изръмжа.

— Баврик, кажи ми, че можеш да ми дадеш нещо за болката.

Баврик я погледна от конзолата, зад която стоеше.

— Съжалявам, принцесо. Не мога. Както знаете, вие сте първата човешка половинка и не знаем как лекарствата и упойките ще реагират на системата ви, докато сте бременна. Не искам да излагаме на риск вас или яйцата.

О, мамка му, той се шегуваше! Без болкоуспокояващи? Тина изсумтя и след това простена, когато нова контракция премина през корема й. Сорвър се захили и й се прииска да го удари, но вместо това се настани на родилния стол, който той бе направил специално за нея. Тина погледна към другите трима мъже в стаята и прехапа устни. Не можеше да роди с пола, спусната до пода, но ако я вдигнеше, те щяха да видят всичко. Вълна от гняв премина през нея. Е, сега ли чак Сорвър се раздразни?

Той напълно игнорира присъствието на Синдър и помилва косата й, докато Баврик прокарваше ръчен скенер покрай нея. Раздразнението на Сорвър бе като огнена топка в гърдите й.

— Паври, трябваше да ми кажеш — заяви той. — Какво щеше да стане, ако Синдър не бе там да ти помогне?

Тина се задъха, когато нова контракция стегна корема й, а отговорът й секна, докато се опитваше да не проплаче. Сорвър може и да й беше ядосан, но това не му пречеше да милва нежно косата й.

— Кръвното ти налягане е стабилно, Тина, но кислородът в кръвта ти намалява.

Гласът на Баврик привлече вниманието й.

— Трябва да си поемаш дълбоки глътки въздух, но вече имаш почти пълно разкритие. — Баврик се обърна към Синдър. — Принце мой, благодаря за помощта. Тина нямаше да се справи без вас. Искате ли да ви уведомя, когато яйцата се появят?

Като коронован принц Синдър изискваше много уважение от останалите мъже. Тина напълно отказваше да покаже нещо повече от леко отвращение към него. Защо не си тръгваше? Тя бе тук. Вече не се нуждаеше от помощта му. Можеше просто да се разкара и да каже на татенцето, че безполезната човешка жена е на път да снесе яйцата си.

— Няма да си тръгна — изръмжа той. — Никога не съм виждал снасяне преди и открих, че съм очарован от процеса.

Тина изсъска към него. Глупости. Той просто искаше да види дали малката човешка жена ще издържи да доведе на бял свят моргатските яйца. След това щеше да изприпка при тате и да му разкаже всичко до най-малкия детайл, включително и колко болка е изтърпяла Тина. Е, тя щеше да му покаже. Тина стисна ръце, забивайки малките си нокти в дланите си.

Сорвър обви ръка около нея и я притисна към себе си, плъзгайки длани по ръцете й в опит да я успокои. Крилете й бяха притиснати към него и за пръв път тя не изпита удоволствие или еротично усещане, а почувства утеха, комфорт и спокойствие, които дори не си бе представяла.

„Всичко е наред, паври. Просто го игнорирай.“

Тина се отпусна назад към Сорвър, облягайки глава на стомаха му. Температурата в стаята се покачваше постепенно и по челото й избиха капчици пот. Седрик й бе обяснил, че студеният въздух щеше да навреди на яйцата, затова помещението трябваше да се затопли до подходящата температура, за да не попречи на развитието на бебетата, но това превръщаше стаята в много неприятно гореща.

В нея се надигна поредната контракция и Тина сграбчи страничната дървена част на родилния стол, впивайки пръсти в дървото. Баврик прокара скенера покрай корема й.

— Още една, Тина — каза той.

Нежна ръка попи потта по челото й и Тина можеше да почувства силната любов на Сорвър. Тя изпрати вълна от всичко, което изпитва към него, но бе прекъсната от нова контракция, толкова силна, че я накара да проплаче.

Баврик и Седрик се приближиха до нея, слагайки меки одеяла на пода между разтворените й бедра. Раждането бе толкова лишено от достойнство. Тина вдигна полите си, докато тримата мъже пред нея гледаха. Определено нямаше нищо достойно в това.

Появи се нова контракция и тя нямаше време за мислене. „Не напъвай, не напъвай.“ Нисък стон от болка се изтръгна от устните й. Напъването не бе добре за яйцата. Докато не влезе в досег с въздуха, черупката им бе много крехка и при натиска от един напън можеше да се счупи. Още една контракция и един вик по-късно, Тина гледаше надолу към най-красивото яйце, което някога бе виждала.

Яйцето й бе с големината на малко, напълно развито човешко бебе и искрящо бялата му повърхност блестеше на ярката светлина в медицинската стая. Формата му не бе като на другите яйца, които Тина някога бе виждала, но не я бе грижа.

В нея се надигнаха толкова силни емоции, които едва не я погълнаха, смесвайки се с топлината, която се излъчваше от Сорвър през връзката, която споделяха.

„Сорвър, толкова е красиво.“

Ръцете му стиснаха раменете й и през връзката им тя усети огромната му любов.

„Да, паври, и след три месеца ще можеш да държиш синовете ни в ръце.“

Седрик взе внимателно яйцето от Баврик и го уви в мека кърпа, преди да го настани в люлката, поставена върху леглото за прегледи. Стаята бе точно до помещението, в което се държаха яйцата до излюпването им. С подходяща температура и контролирана светлина, с перфектната въздушна циркулация, в тази стая бяха събрани най-добрите условия, в които бебетата й щяха да завършат растежа си.

Нова контракция свари Тина напълно неподготвена. О, господи! Беше решила, че ще има малко почивка между ражданията, но очевидно нямаше да има този късмет. Погледът й улови този на Синдър, докато тя пуфтеше между контракциите.

Копеле, защо трябваше да стои тук? И защо трябваше да гледа така? Толкова разярен и надменен. Тя се озъби към него, а от гърлото й се откъсна ръмжене. Искаше й се да изтръгне оръжието, закачено на бедрото му, и да го застреля с него.

Той просто стоеше стоически там през цялото време с ръце, скръстени на гърдите си. През повечето време гледаше как яйцата излизат, но от време на време поглеждаше към нея. След втория път, в който погледите им се сблъскаха, Тина погледна настрани, концентрирайки се върху любовта, изливаща се от Сорвър.

Когато и трите яйца бяха настанени в малките им люлки в стаята, Баврик се обърна към Седрик с думите.

— Принц Седрик, моля започнете сканирането. Тина преживя някои наранявания и трябва да я настаня на легло, за да се погрижа за нея. Щом яйцата бъдат сканирани и измерени, може да ги отнесем в инкубационната стая.

Тина се отпусна срещу Сорвър изтощена, изпитваща силни болки и готова за един хубав дълъг сън. Половинката й, нейната прекрасна, нежна половинка, приглади влажната коса на челото й, докато шепнеше през връзката им колко я обича и колко се гордее с нея.

Тя гледаше как рамката на скенера се спуска над леглото и започна да сканира първото от яйцата й. Синята светлина премина по повърхността му, преди да се насочи към второто, а след това и към третото яйце.

Седрик издаде звук, който Тина можеше да определи единствено като тревожен, докато стоеше зад конзолата.

— Какво? — попита Баврик.

— Трябва да дойдеш и да погледнеш. Аз… те… две от малките…

Седрик не довърши, но погледна към нея и Сорвър, и тя можеше почти да почувства съжалението му.

След секунда Баврик се оказа пред конзолата, вперил поглед в екрана.

Тина се напрегна, готова да чуе най-лошото. Долната й устна започна да трепери и тя я прехапа, но не можеше да спре треперенето на тялото й, подпряно до Сорвър. О, господи! Нещо не бе наред с две от бебетата. Тя почувства как тревогата на Сорвър бе равна на нейната, но под всичко това можеше да усети малко пламъче на надежда в него, за което тя се вкопчи. Щом той можеше да има надежда, то и тя също щеше да я има.

Баврик погледна съчувствено към тях.

— Съжалявам, принц Сорвър, Тина. Два от ембрионите не са се развили както се очакваше. Ще трябва да решите, дали искате да завършите инкубационния процес, или да го прекъснете.