Лий-Анн Уолъс
Перфектната половинка (16)

Епилог

Два месеца, две седмици и шест дни по-късно

Тина се затича надолу по коридора на двореца ръка за ръка със Сорвър. Вълнението бълбукаше вътре в тях, изливайки се през връзката им, докато и двамата не бяха препълнени с него.

Днес беше денят на люпенето и тя щеше да се срещне най-после с бебетата си. Последните два месеца и половина се влачеха сякаш цяла вечност. Първо двамата със Сорвър трябваше да се излекуват. Трябваше да отложат операцията на гърба му, докато кракът й се възстанови достатъчно, че да може да носи теглото й по време на дългите часове, които отнемаше операцията. Крилете й, за нейна голяма изненада, се бяха излекували за два дни — нещо, за което Тина бе изключително благодарна, тъй като трябваше да прекара тези два дни прикована неподвижно към леглото с обездвижени криле, за да зараснат правилно.

На крака й му отне малко повече, но тя използва времето, за да тормози Баврик да я научи на всичко за техниките на лекуване на Моргатите, затова не бе изненадана, когато Сорвър бе на крака само четири дни, след като го оперира, и вървеше нормално след седмица.

Бащата на Сорвър бе оттеглил нареждането си тя да не излиза от апартамента им и й бе позволил да учи с Баврик. Той все още се отнасяше с нея като с гражданин от най-нисша класа, но тя мислеше, че промяната се дължи на впечатлението, което му бе направила, убивайки Красгич, а това караше другите мъже да гледат на нея като на някакъв вид герой.

Щом кралят оттегли заповедите си, тя гледаше да посещава яйцата си всеки ден, галеше ги и им говореше. Баврик постоянно я подкачаше, казвайки й, че бебетата все още не могат да я разберат, но Тина познаваше човешките бебета много по-добре от Баврик. От стотици години хората знаеха, че бебетата могат да чуват от утробата на майките си как родителите им им говорят, и това помагаше в процеса по обвързване след раждането.

Обаче всеки път, когато минаваше през коридора, водещ към „Медикал“, тя си спомняше за това, което Сорвър бе причинил на брат си. Виждаше засъхналите черни петна кръв по стените и пода, и си спомняше как й бяха изглеждали, когато се паникьоса и избяга от „Медикал“.

Сорвър бе причинил толкова много наранявания на брат си, че на коронования принц му бе отнело цял месец, за да се възстанови. При бързите темпове на лечение на Моргатите това значеше, че животът на Синдър бе висял на косъм, когато стражите са го довели за лечение. Половинката й я бе послушал и не бе убил брат си, но с действията си определено бе привлякъл вниманието на Синдър и краля.

Сега коронованият принц я отбягваше напълно, а Сорвър виждаше баща си само по време на сесиите на консулите. Синдър така и не се извини, нито направи опит да се спогоди отново с брат си. Затова и двамата бяха много изненадани, когато кралят попита най-учтиво дали двамата със Синдър може да присъстват на излюпването на бебетата.

Тина подозираше, че те просто искат да видят дали някое от бебетата й няма да е деформирано, за да кажат „Нали ви казахме“. В началото тя каза „не“, но докато денят на излюпването наближаваше и скенерите на Баврик показваха едни здрави и добре развити човешки бебета, тя склони.

По тази причина не бе никак изненадващо, когато, завивайки зад ъгъла, се натъкнаха на краля и Синдър, застанали пред инкубационната стая. Беше изненадана, че не са приключили всичко без тях. Сорвър изръмжа ниско, когато се приближиха. Той не бе особено доволен, когато тя реши да позволи на баща му и брат му да присъстват на излюпването, но бе използвала женските си трикове върху него и той се съгласи с неохота.

Горещината в инкубационната стая я връхлетя в мига, в който премина през втората врата. След това чу звуците. Тихо цвърчене. Тяхното бебе Моргат викаше татко си.

Седрик и Баврик стояха близо до яйцето, но запазиха мълчание. Всеки звук от тях щеше да обърка малкото моргатско момченце и той може да се привърже към грешния мъж.

Сорвър издаде най-прекрасният звук, който бе чувала, а тя бе чувала много звуци от него. Беше нещо средно между мъркане и кашляне, а синът им отвърна с щастливо тихо писукане.

Те се приближиха ръка за ръка, за да видят, че малкият им боец вече бе пробил яйцето си и през дупчицата се показваше малко зелено носле. Малките ноздрички се разтвориха, подушвайки въздуха, и Сорвър вдигна ръка, за да може сина им да подуши баща си. Още един щастлив малък звук се чу от яйцето. За нейна изненадата Сорвър взе ръката й и я вдигна към яйцето, за да може синът им да я подуши.

Всеки мъж в стаята се задъха, виждайки какво прави Сорвър, но малкото им момченце подуши ръката й и за нейна изненада от яйцето се понесе тихо мъркане. Сорвър се засмя тихо и я прегърна, потърквайки нос в шията й, преди да я целуне на любимото му място.

— Не знаех, че можете да мъркате — прошепна тя.

— Само когато сме малки — отвърна той. — Е, изглежда той знае коя е неговата майка.

Тина насочи вниманието си към другите две яйца. Беше обсъждала надълго и нашироко с Баврик за това как ще се излюпят човешките им бебета. Те знаеха, че е малко вероятно бебетата да могат сами да счупят черупките си.

Странен звук се изтръгна от малкото им моргатско момченце. Беше цвърчене, но не същото ниско цвърчене, с което викаше Сорвър. Това бяха силни, последователни звуци и след кратка пауза се повториха отново.

— Прави това през последните три часа — каза Баврик. — Никога не съм чувал подобно нещо. Нямаме записки новоизлюпено да издава подобен звук.

Ако Тина не гледаше яйцата с човешките бебета, щеше да го пропусне. Но тя ги гледаше и забеляза, как яйцата леко се разклатиха.

— Той вика другите два близнака — промърмори тя.

Тихо ръмжене дойде зад нея и тя просто знаеше, че е от Синдър. Промърмореното „Това е нелепо!“ само го потвърди.

Тина игнорира Синдър и погледна към Баврик.

— Ще го направим ли?

Той погледна надолу към яйцата, преди да се обърне към нея и да й извади остър нож иззад поставката на яйцата. Обръщайки го с дръжката към нея, той й го подаде.

— Бебетата са твои, затова ти ще имаш честта.

Тя му се озъби. Смешник. Знаеше как ще реагира Сорвър и искаше не той да бъде този с нож в ръка.

Както се и очакваше, тя почувства ужаса на Сорвър миг, преди той да сграбчи ръката й с неговата и да каже:

— Тина, какво правиш?

Тя се обърна да го погледне и помилва бузата му.

— Спасявам бебетата ни, Сорвър. Те нямат бебешки зъби. Ако не отрежа яйцата, ще умрат.

Жълтият му поглед се заби в нейния. Тя почти можеше да почувства битката, която се водеше в него. Малкият им син повтори отново зова си и Тина почувства вълна от тъга от другите й бебета, задето не можеха да отговорят… или поне все още не.

— Не ги наранявай, паври.

Тя кимна рязко и се обърна към първото яйце. Тина проби малка дупка в черупката, използвайки острия връх на ножа, преди да направи широк разрез през твърдата обвивка.

Оставяйки горната част на яйцето настрани, тя почувства как очите й се пълнят със сълзи. „О, мъничкото ми, толкова си красиво.“ Кремава кожа, покрита с дебел слой чист белтък. Люспи с цвета на праскова, обвити около кръста на бебето и в горната част на бедрата.

Тина остави ножа настрани и потопи ръце в чистата течност в яйцето, вдигайки нагоре малката главичка на бебето. Придържайки я с една ръка, тя почисти гъстата течност от нослето и устата на детето си.

— Хайде, сърчице мое, дишай заради мама — промърмори тя.

При повторния вик на сина им, бебето в ръцете й се изви и протегна, преди да отвори уста и да поеме дълбоко дъх. Малкият, бълбукащ звук се превърна в силен вик.

Баврик веднага се отзова с топло одеяло и Тина вдигна бебето, поставяйки го в ръцете му. Тя можеше да почувства емоциите, бушуващи зад нея. Взимайки бебето си от ръцете на приятеля им, тя се обърна към Сорвър и постави малкото вързопче в огромните му мускулести ръце.

— Запознай се с новото си бебе, моя красива половинке. Това е Хоуп.

Около тях се надигнаха възклицания. Беше нечувано майката да даде име на новоизлюпеното. Бащата винаги кръщаваше синовете си.

Тина се обърна, зае се с второто яйце, спирайки само за миг, за да погали нослето на сина им. Малки нокти пробиха страничните части на яйцето и тя можеше да види жълто-зелените му очички.

— Тина! — изръмжа Сорвър.

Тя можеше да го усети, но избра да го игнорира и пристъпи към последното яйце. С повече увереност, отколкото бе изпитвала с първото, Тина разряза яйцето.

— Тина!

Тя погледна към Баврик и извъртя очи. Ако можеше да й се ухили, той със сигурност щеше да го направи. От гърлото му се изтръгна тих смях, а веселието се четеше ясно в зелено-жълтите му очи.

Бебе номер три беше със същата кремава кожа, но люспите му бяха в мек, жълто-зелен цвят. Комбинираните викове на първите две проехтяха, докато третото поемаше първият си дъх. Малки очички с дълги червени мигли трепнаха и се отвориха, и срещу Тина се показаха две прекрасни жълти очи с вертикални ириси.

Зад нея се надигнаха тихи гласове и разговори. Емоциите на Сорвър я изпълваха отвътре, правейки трудна задачата, която си бе поставила да го игнорира, но Тина успя да измъкне последното бебе от черупката му и да го предаде в ръцете на Баврик. Той обви одеялото около бебето и й го върна. Изведнъж се почувства нервна да се изправи пред суровите емоции на мъжете зад нея, но Тина се обърна и тръгна към Сорвър.

— А това е Дестини — каза тя, прокарвайки пръст по меката бузка на бебето.

Ръмжене и сумтене се надигна от краля и Синдър. Седрик стоеше зад Сорвър, защитавайки го да не бъде притиснат от баща им и брат им.

— От колко време знаеш, Тина? — попита Сорвър.

Тя погледна в блестящите му жълти очи.

— Откакто Баврик ги сканира последния път. Подозирах го, когато видях скановете в деня на раждането, но не се бяха развили достатъчно, че да кажа пола им.

— Затова се бори така отчаяно за тях. — Той помилва бузата й, изпращайки вълна от любовта си.

— Да.

Тихо цвърчене иззад нея накара Тина да тикне бебето в ръцете на Седрик, за да може да отиде да вземе сина им. Малкото моргатско бебе се покатери по гърдите й, настанявайки се на рамото й. Тина примигна при острото убождане на малките му нокътчета, но гърдите й се изпълниха с топлина, когато бебето сгуши носле в шията й и започна да мърка.

С опашката на сина си, обвита около ръката й, Тина се доближи до половинката си и брат му.

Шумно ръмжене от краля им даде да разберат, че вече губи търпение.

— Сорвър, ще видя ли новоизлюпените, които половинката ти положи толкова усилия да защити?

С дълбока въздишка Сорвър повлече Тина към баща му, а Седрик бе плътно зад тях.

— Татко, искам да ти представя моя син, Тинвар. А това са Хоуп и Дестини… моите дъщери.

Тишината, която настъпи, би била забавна, ако от това не зависеше оцеляването на расата. Кралят погледна надолу към бебетата, преди да посегне с треперещи ръце към бебето, което Сорвър държеше, разтваряйки нежно одеялото.

Хоуп проплака, когато вече охлаждащият се въздух в инкубационната стая докосна бледата й кожа. Тя се обърна, търсейки топлината от тялото на баща си, и изпищя недоволно, когато той я обърна така, че баща му да види цялото й малко телце.

По десет перфектни малки пръстчета на ръчичките и крачетата, всяко с малък остър нокът, редичка малки люспички с формата на праскова около кръстчето, бедрата и гръбчето й, и зелени очи с вертикални ириси, които щом вдигна към тях, нямаше как да бъдат игнорирани.

Тина ги наричаше човешки бебета, но те не бяха. Бяха прекрасна комбинация от нея и Сорвър и да се надяваме първата генерация от прекрасни малки момичета, които ще дойдат.

Е, Тина не бе все още сигурна, но имаше чувството, че след няколко месеца, скановете на яйцата, които носеше в момента, щяха да покажат още малки момиченца на път. Тя щеше да остави тази изненада за друг път. Един шок на ден беше достатъчен на половинката й. Този можеше да почака до утре.

Кралят се обърна към нея и Тина затаи дъх. Сорвър изпрати топлина през връзката им, успокоявайки нервите й.

— Добре дошла в семейството, дъще. Бъди благословена с още много красиви моргатски момиченца и нека животът ти бъде благословен от Света Нинвах.

Ритуалът по посрещане на новата половинка бе малко позакъснял, но облекчението, което тя почувства от Сорвър, я зашемети. Тина нямаше време да се справи с това.

Кралят се обърна към Синдър.

— Синдър, ела да видиш малките на брат ти.

Но Синдър вече го нямаше.

* * *

Пет години по-късно

Тина се усмихна срещу екрана на комуникационната конзола.

— Здравей, Емили, как си?

Наставникът на човешките жени в Коалицията се усмихна към нея. Погледът й се насочи към малкото вързопче в ръцете на Тина.

— Поздравления. Колко бяха този път?

Тина въздъхна.

— Две момчета и едно момиче. Сандър и Сартек продължават да ръмжат, докато спят, и постоянно събуждат Промис. Много е дразнещо. Сорвър ми обеща да направят ново креватче, но му харесва идеята и трите да спят заедно.

— Господи, Тина. Колко стават с тези трите?

— Изгубих им бройката, Емили. Всеки път, щом се обърна, Нардок изскача отнякъде, бута мен и Сорвър един към друг и отнася децата със себе си, за да можем да прекарваме специалното си време заедно. Сигурна съм, че се опитва да ме накара да родя женската част от расата съвсем сама.

Емили се засмя високо.

— Смей се колкото си искаш, Наставник. Как вървят уговорките с половинката ти?

Това накара Емили да млъкне, но не изтри усмивката от лицето й.

— Е, имам някои добри новини за теб, принцесо. Сега, след като приемането на Моргат в Коалицията вече е факт, можем да започнем да изпращаме свои пратеници за среща с теб. Първата група вече пътува към вас. Би трябвало да пристигнат до седмица.

Тина се поизправи, защото това привлече вниманието й. Обичаше да имат посетители.

— Кой идва?

Емили се засмя дрезгаво.

— Белина Мастерс е посланик от Земята и с нея идват десет човешки жени, които искат да намерят половинките си на Моргат и да започнат новия си живот.

Тина зяпна срещу нея.

— Шегуваш се! Къде намери жени, желаещи да минат през промените?

Наставникът отново се засмя.

— О, това беше лесната част. Показахме им снимка на Сорвър и те щяха да си потрошат краката от бързане. Наложи се да теглим чоп, тъй като имаше адски много готови да бъдат разтърсени от прекрасен мъж като него.

Тихо ръмжене дойде от комуникатора.

— Мислех, че аз съм единственият мъж, когото гледаш. — Ръце с дълги нокти се отпуснаха на раменете на Емили, когато половинката й застана зад нея.

Тина наведе глава настрани в поздрав.

— Дренвах.

Той също й кимна.

— Принцесо, изглеждате добре.

Тя му се усмихна.

— Значи имам седмица, за да измисля някаква сбирка, на която жените да срещнат колкото се може повече мъже. Как ще реагират, когато мъжете поискат да ги вкусят?

Емили махна с ръка.

— Знаят в какво се замесват. Всички бяха инструктирани за навиците на чифтосване на Моргатите. — Емили изсумтя. — Единствената, която не ги знае, е Белина. Тя си мисли, че е просто придружител на жените и пилот на кораба.

Лицето на Тина се изкриви в широка пакостлива усмивка.

— О, на Синдър определено това ще му хареса. Нямам търпение да видя изражението му, щом разбере.

Емили се засмя, а половинката й просто поклати глава. Те знаеха всичко за копнежа на Синдър да намери човешка половинка и да има малки момиченца, за който той упорито отричаше.

Говориха още десет минути, преди да прекъснат връзката. Тина погледна надолу към личицето на спящата си дъщеричка, обрамчено от черни къдрици. Малката Промис бе изненада. Всичките момиченца на Тина и Сорвър имаха червени коси, с изключение на Промис. Имаше черната коса на татко си. Тя бе в ярък контраст с рубиненочервените й люспи.

Единадесет човешки жени. Тина се усмихна, докато ставаше. Седрик щеше да е извън себе си от радост. Той чакаше това от пет години. Да се надяваме той да реши, че някоя от жените има хубав вкус, и да я вземе за половинка.

Тина погали заобления си корем с ръка. Малко помощ при създаването на женската популация на Моргат щеше да е добре дошла.