Лий-Анн Уолъс
Перфектната половинка (4)

Глава 4

Очите на Сорвър блеснаха, а крилата му се издигнаха нагоре зад специалния стол, проектиран за раси с криле.

— Няма да се подчиниш на половинката си? — Гласът му бе тихо ръмжене, което я обля, загрявайки вътрешностите й.

Тина повдигна едната си вежда и каза:

— Все още не си ми половинка, хубавецо. Просто имаш намерения към мен. Както и да е, нямам никакво намерение да ти се подчинявам. Ако си искал някоя смирена половинка, която да следва всяка твоя заповед, значи си избрал грешното момиче.

Тихото му ръмжене бе единственото предупреждение, което получи. Той скочи от мястото си и Тина изписка от изненада, когато я сграбчи. Сорвър я понесе на ръце извън мостика, съпроводен от смеха и подвикванията на мъжете от екипажа си, преди Тина дори да успее да премигне.

Тръпки на желание заляха тялото й, докато възбудата се надигна в нея. Влажната нужда на тялото й мокреше костюма, с който бе облечена. Господи, дори не беше необходима любовна игра. Вече бе толкова мокра, че той можеше да се плъзне в нея на мига. Тялото на Тина се стягаше с всяка глътка въздух, която поемаше, а ароматът на половинката й караше главата й да се замайва. Лудост! Това бе лудост. Как бе възможно да се нуждае от него толкова силно?

Сорвър нахълта в стаята си и я пусна да стъпи на пода точно пред огромното легло. Той я завъртя грубо, хвана задната част на костюма й и буквално го съдра от тялото й. Хладен въздух обля сгорещеното й тяло и тя потръпна толкова силно, че залитна. Утробата й се свиваше, клиторът й тръпнеше от толкова силна нужда, че почти изпитваше болка, докато си поемаше накъсано дъх.

— Прекалено късно е да се боиш, малка половинке — промърмори тихо Сорвър, притискайки се към вече голата й кожа, люспите по гърба и задните й части.

Студената повърхност на нагръдника му, опрян в нея, бе доста отрезвяващ, но въпреки това не успя да откъсне мислите й от твърдия му член, притиснат ниско до гърба й, изпращайки тръпка на възбуда към женствеността й.

Тина запази мълчание. Много скоро щеше да научи, че не се бои от него. Не й бе дал никаква причина да се страхува.

Топлите му ръце докоснаха раменете й, а кожата на дланите му бе много топла и изненадващо гладка. Той я притисна с лице надолу към все още застланото с покривка легло и Тина не се възпротиви. Тя искаше това, което щеше да се случи. Нямаше никакъв начин, по който би могла да го спре. Леко отмятане настрани и плитката й вече не му се пречкаше, когато ръката му се плъзна по гърба й и я помилва. Тина изви гръб при докосването му като котка, която обича да я галят, а от гърлото й се изтръгна тих стон. О, да. Точно така, хубавецо.

Дълбоко ръмжене отекна в стаята, когато погали люспите й. Той прокара ръка по ханша й, надолу по задните й части и между бедрата й, където тя копнееше да бъде изпълнена. Краката й трепереха и тя едва не започна да го моли да го направи, да проникне с пръстите си в нея.

Вик от истинско удоволствие се изтръгна от гърлото й, когато той тласна два пръста в нея. О, господи! Краката на Тина се разтрепереха, докато вътрешните й мускули се стегнаха около пръстите му. Беше сладка, сладка агония, едновременно достатъчна и недостатъчна. Изненадано сумтене отекна из стаята и след кратко шумолене той притисна главичката на члена си срещу женствеността й, заменяйки пръстите, които бе измъкнал от нея миг преди това.

Още едно скимтене от нужда се изтръгна от устните на Тина, докато той започна да прониква в нея с дебелата си ерекция, милиметър по милиметър, разтягайки нежната й плът. С леки тласъци потъваше малко по малко в нея. Тина трепереше от нужда, докато той я завладяваше бавно с члена си. Наложи й се да се бори да поеме дъх, докато силното удоволствие и лекото парене се сливаха в тялото й, докато той я изпълваше повече, отколкото някога бе предполагала, че е възможно.

Сграбчвайки покривката върху леглото, Тина се подготви и разтвори крака, за да му осигури повече място. Тя се нуждаеше от това. Имаше чувството, че нищо повече няма да е същото, след като я ухапе отново и приключи ритуала по чифтосването. Нещо вътре в нея желаеше втората доза от отровата му, нещо, което назряваше вътре, което дремеше и чакаше времето му да настъпи.

Стоновете на Сорвър маскираха всеки звук, който издаваше тя, докато бедрата му най-после не се опряха в нейните. Грубият плат на дрехите му се притискаше към свръхчувствителната й кожа. Беше вълнуващо и караше сърцето й да бие лудешки, а тялото й да става все по-влажно за него. Имаше нещо еротично в това той все още да е облечен, докато тя бе напълно гола.

Ерекцията му я изпълваше изцяло и Тина осъзна, че е на ръба на освобождението. Вагината й започна да се свива в леки спазми около члена му. Тя простена, когато той погали гърба й с топлите си ръце, преди да сграбчи бедрата й. Тина извика, когато Сорвър вдигна краката й във въздуха. Ръцете й не издържаха и тя се отпусна на лакти. Тогава той започна да се движи и пред очите й избухнаха звезди, когато половинката й я изпрати по спиралата на невероятно силен оргазъм още с първия си тласък.

— Да! О, господи, Сорвър. Не спирай. Моля те, не спирай — стенеше Тина.

Тя изскимтя, когато той започна да я милва отново, отскубвайки я от безчувствеността след мощния оргазъм, за да започне да подклажда следващия. Екстазът се изливаше върху нея на вълни, започвайки от пулсиращата й женственост и разливайки се от главата до петите й. Сексът не би трябвало да е такъв. Толкова всепоглъщащ. Крадящ не само дъха й, но и мислите и разума й.

Тина едва успя да събере достатъчно ума си, че да се вкопчи в покривката на леглото, докато той се тласкаше силно в нея, а бедрата му се удряха в задните й части.

— Взимаш ли ме за своя половинка, Тина? Обещаваш ли винаги да се подчиняваш на половинката и на краля си? — попита настоятелно Сорвър зад нея.

— Да! — простена тя, докато той продължаваше да тласка.

— Обещаваш ли да обичаш синовете ни и да цениш всеки моргатски живот, на който помогнеш да дойде на този свят?

Остър вик се изтръгна от гърлото й, когато се зададе нов оргазъм, карайки вътрешните й мускули да се свият около ерекцията му. Той сграбчи грубо плитката й и дръпна косата й назад.

— Отговори ми, паври — заповяда Сорвър.

Да му отговори! Трябваше да го направи, но не можеше да мисли, можеше само да чувства. Отвърна му, без напълно да разбира това, с което се съгласява.

— Да! Бебета… ще ги обичам, всичките.

Ниското му ръмжене изпрати вълна от удоволствие през тялото й. Твърдият метал на нагръдника му бе притиснат към голата й кожа и към люспите й, усилвайки многократно усещанията, когато той простена следващите думи до ухото й:

— Обещаваш ли да позволиш на любовта да разцъфне помежду ни и да позволиш душите ни да се слеят?

Тина нямаше идея какво й говори и бе прекалено оглупяла от удоволствие, за да обмисли последствията от действията си, или за това, че обещавайки да позволи на любовта да се зароди помежду им, щеше да я направи по-уязвима за този мъж, отколкото някога е била през живота си.

На този етап тя просто не можеше да говори, затова всичко, което успя да направи, бе да кимне с глава и да простене, когато той продължи да се тласка в нея. Тялото й крещеше за освобождение и всяко плъзгане на ерекцията му навътре й причиняваше почти болезнено удоволствие. Той щеше да я накара да му се моли. Не можеше да издържи повече.

— Тогава, Тина Греъм, приеми семето ми и изискванията ми към тялото, сърцето и душата ти.

Сорвър разкъса няколкото парчета от ризата й, които бяха останали по раменете й и впи зъби в мускула на рамото й, противоположно на това, което бе захапал първия път. Тина изкрещя, когато започна да се спуска по спиралата на удоволствието, а вътре в нея нещо сякаш се обърна, правейки място за него.

Силните тласъци на Сорвър я избутваха напред по леглото, а бедрата му се блъскаха в нейните, докато се стремеше към оргазма. Толкова много сила, толкова много мощ. Можеше да я строши на две, ако не внимаваше. Стомахът на Тина се сви, но усещанията прогониха всеки страх, който би могла да изпита. Викът й, примесен с този на половинката й, изпълни стаята, когато двамата едновременно стигнаха до върха.

Този път отровата на Сорвър не й причини болка, а само топлина, която изпълни тялото й. Възелът в стомаха на Тина се отпусна, изпращайки приятно усещане по цялото й тяло.

Тя се отпусна на леглото, борейки се да си поеме дъх след опустошителните вълни на удоволствието. Тялото й бе отпуснато като сварен макарон, но тя се усмихна и лек задъхан кикот се изтръгна от гърлото й. Би могла да свикне да прави подобен секс. Може би чифтосването със Сорвър не беше чак толкова лошо, и все пак не бе готова все още да загърби гнева си.

По някаква причина, тя можеше да почувства задоволството, туптящо дълбоко в гърдите на Сорвър като пухена топка от топлина. Можеше да чувства и все още твърдия му член да я изпълва. Беше малко странно да умее да усеща какво изпитва той, но някак беше правилно. Сякаш бе редно да е така, сякаш досега в нея бе имало някаква празна част, която той запълни.

Това ли имаше предвид, когато говореше за сливане на душите? Трябваше да му е бясна, задето не й каза какво ще се случи, но по някаква причина… не беше. Беше права. Нещата наистина се промениха. В нея се бе случила фундаментална промяна, но Тина бе прекалено доволна, за да се бори с нея. Утре щеше да анализира какво се бе случило. Точно сега смяташе просто да се наслади на Сорвър. По-късно щеше да има достатъчно време да бъде ядосана.

Сорвър не бе напълно задоволен. Нуждата му сякаш дълбаеше дупка в стомаха й, остра и настоятелна, но тя долови и още нещо. Той бе много загрижен или притеснен. Може би мислеше, че я е наранил. Някои раси можеха да се чифтосват само веднъж на нощ. При други цикълът на чифтосване определяше колко пъти и колко често да правят секс. Хората обаче бяха едни от щастливците, които можеха да го правят по цяла нощ, всяка нощ. От това, което виждаше, мъжете от Моргат бяха другите щастливци.

— Кое намираш за толкова забавно, паври? — попита Сорвър и потърка нос в шията й.

Наричаше я „любима“. Нежна топлина изпълни гърдите й. Тина притисна бедра назад към половинката си и усети как членът му потръпна вътре в нея. Той простена срещу кожата й, което изпрати вълна от леки спазми през тялото й. Определено би могла да свикне с това.

— Какво знаете за моята раса? — попита Тина, опитвайки се да не се разсмее, защото Сорвър продължаваше да стои застинал зад нея. Членът му… дебел и твърд… тръпнеше от нужда вътре в нея.

— Не много. Информацията за вас е криптирана и се дава единствено на тези, които трябва да ви лекуват. С толкова малко налична информация за расата ви хората ми отбягваха да търсят половинки измежду жените ви, но вкусът ти е така хубав, че съм готов да рискувам всичко, за да те имам.

Лека въздишка се отрони от устните на Тина, когато още една вълна от топлина обля гърдите й.

— Е, хубавецо, за твоя информация можем да се чифтосваме по цяла нощ без почти никакви последици. Затова, ако си склонен, чувствай се повече от добре дошъл да използваш този твой чудовищен член и да се чифтосаш още веднъж с мен.

Той размърда ерекцията си в нея, карайки я да простене.

— Чудовищен, а? — попита той.

— Да, Сорвър. Адски грамаден си и те усещам по-добре от всеки, с който съм била. Сега млъкни и действай, или се разкарай, за да се погрижа за себе си — заповяда тя, завъртайки бедрата си.

През нея минаха част от обърканите му емоции и тя едва не се изкикоти. Това май привлече вниманието му?

— Можеш ли да го направиш? Сама да си доставиш удоволствие?

О, да, той определено бе любопитен.

— Дам — отвърна, а в гласа й звънеше веселие. — И ако побързаш и правиш отново секс с мен, с радост ще ти покажа всичко, което знам за удоволствията на плътта.

Той може и да бе девствен допреди няколко минути, но определено учеше бързо. Ръмжейки, тласна бедрата си срещу нея и продължи с дълбоки, плавни тласъци, карайки нервите в тялото й да експлодират като фойерверки в новогодишната нощ.

Тина се сгуши в Сорвър. Можеше много лесно да свикне с това. Никога не бе обичала да се гушка след секс, защото не бе искала мъжът да си мисли, че може да има някакъв шанс за връзка с нея, или че тя изпитва някакъв вид емоционална привързаност.

Но след четири часа секс и два душа в странната енергийна душкабина, тя нямаше сили да спре Сорвър, когато той я прегърна и я притисна към себе си. Гола и задоволена до него, с крилата му, разстлани под нея, тя намери топлината му почти неудобна във вече доста влажната стая.

Тя въздъхна и позволи на тялото си да се отпусне истински за пръв път след ухапването. Част от нея настояваше, че трябва да е ядосана на Сорвър за всичко, което бе направил, но Тина продължи да я избутва настрани.

Никога не се бе чувствала така с някой мъж от миналото си. Обикновено мъжете я караха да се чувства нервна и агресивна. Но нещо в Сорвър бе изпълнило празнина вътре в нея, нещо, което успокояваше вродената й независимост. Макар да имаше малко контрол над това, което щеше да се случи, поне веднъж не бе под напрежение и намираше липсата на стрес за много приятна. Повече от приятна дори. Беше прекрасно.

Сорвър почиваше под нея, сърцето му биеше с плавен ритъм, но вътре в нея някаква топлина и нещо, което не можеше да обясни напълно, изпълваше гърдите й. Може би след време щеше да научи всичко за емоциите му. Но сега той много й приличаше на доволен котарак. Нямаше да се изненада, ако започне да мърка.

Тя помилва нежно с пръсти тънките груби люспи отстрани на тялото му. След като той най-после свали дрехите си, след втория път, в който правиха секс, наличието на люспи не я изненада. Те покриваха кожата му от вътрешната страна на ръцете, надолу по бедрата му, през гърба и надолу по задната част на бедрата му.

За разлика от нейните, които бяха няколко нюанса по-светли от кожата й, тези на Сорвър все още бяха тъмнозелени, каквито са били и преди промяната. По цвят бяха същите като тъмнозелените му криле и се комбинираха идеално с новата му човешка кожа, която бе в прекрасен златист цвят. С черната си коса и жълти очи изглеждаше много екзотично.

Изглежда той бе толкова възхитен от люспите й, колкото тя от неговите. Не беше спрял да ги гали, откакто я взе в обятията си.

Всяка част от трансформацията й бе невероятно болезнена. Благодарение на доктор Трагеш бе прекарала голяма част от нея в безсъзнание. Дали неговата е била подобна? И дали ако е бил в съзнание, Сорвър е изпитвал същата болка, докато е преминавал през всеки един етап?

— Доктор Трагеш ми каза, че промяната ми е била по-бърза от всички, които е виждал. Да приемам ли, че три седмици не е достатъчно дълго за нормална трансформация? — Тина попита Сорвър, след като полежаха известно време един до друг.

Истината бе, че не искаше да пита това, но искаше да разбере за промяната му и това бе добър начин да повдигне въпроса, без да го пита направо. Той можеше да я обвини за скоростта на трансформацията. Можеше да й бе ядосан за това и да таеше недоволство. По някаква причина беше болезнено важно за нея той да приеме промяната.

Защо бе от такова значение? Господи, как можеше да очаква да не й е ядосан, след като тя му бе ядосана за същото? Тя бе такъв лицемер. Тина стисна ръка в юмрук, там, където я бе отпуснала до тялото на Сорвър, а стомахът й се присви. Не биваше да пита. Трябваше просто да се наслаждава на това да лежат мълчаливо един до друг.

— Да — каза Сорвър, прекъсвайки мислите й. — На жената обикновено й отнема поне шест месеца, за да премине през трансформацията. Обикновено през първия месец няма никакви видими промени. На отровата, която инжектираме, й отнема време да нападне ДНК-то. Измененията стават постепенно, докато тялото се обновява, приемайки новата си форма. Лекуваме се бързо и предаваме тази своя способност на половинките си, за да може да се лекуват, докато се променят. Ако не предадем тази способност, повечето половинки ще умират по време на промяната.

Тина потрепери срещу него. Точно така, спомняше си как доктор Трагеш бе споменал нещо за жени, които умират, но доколкото си спомняше, бе казал, че жените са се самоубивали.

— Тогава, щом на жената й отнема шест месеца да премине през трансформация, колко време трябва на мъжа? — Гласът й бе леко разтреперан и колеблив. Наистина не биваше да пита това. Дали можеше да понесе отговора?

В таблета, от който учеше, нямаше никаква информация за това какви промени преживяват мъжете по време на процеса. Никой извън обществото на Моргат не бе виждал мъж по време на трансформация, но тя искаше да знае.

Сорвър застина под нея и стомахът й се преобърна. Руменина обля лицето и шията й. Тя се откъсна от ръцете му, поизправи се и погледна надолу към него, но той извърна лице настрани, отказвайки да я погледне. Той бе… засрамен или смутен. Гърдите на Тина се стегнаха, но този път от собствените й емоции, не от неговите.

Тя много добре разбираше защо той се чувства по този начин и не знаеше какво да направи. Искаше да се изправи пред онзи, който го караше да се чувства така. Никой нямаше право да омаловажава някой, който изпитва болка, и да го кара да се чувства смутен и засрамен от реакциите си.

— Знаеш ли, когато бях на десет години, счупих ръката и крака си при инцидент — каза тя, гледайки надолу към гърдите му, а дланта й бе притисната към силно туптящото му сърце. — Това беше най-ужасяващата болка, която бях изпитвала, докато ти не ме захапа. Докато бях в „Медикал“ по време на промяната, всеки път щом се събуждах, крещях, крещях и крещях. Накрая доктор Трагеш ме упои, защото започвах да събирам тълпа, а хората на станцията си мислеха, че ме изтезават.

Той обърна глава към нея и тя вдигна ръка от гърдите му, за да погали бузата му. Кожата на лицето му бе мека под пръстите й. Без набола брада, която да дразни нежната й кожа. Интелигентните му жълти очи изгаряха нейните, докато той търсеше нещо в тях. Какво търсеше?

— Сорвър, не ме е грижа, ако си крещял силно и дълго също като мен. Нищо от това, което си преживял по време на трансформацията, няма да ме накара да мисля лошо за теб и ще се изправя пред всеки, който мисли, че да крещиш по време на такава болка е слабост.

Силна тръпка разтърси тялото му и той обви ръце около нея, дръпна я към себе си и легна на една страна. Зарови лице в шията й и обви криле зад гърба й, затваряйки ги като в пашкул, обграждайки ги с топлината и аромата си. Леко пулсиране се надигна в тялото на Тина, а кръвта й се сгорещи. Сега не бе време да изпитва възбуда. Тя никога не бе срещала мъж, който е така открит в емоциите си… не знаеше какво да прави, когато Сорвър й показваше уязвимостта си.

— Откъде знаеш?

Гласът на Сорвър бе дрезгав, изпълнен с емоции, които Тина можеше да почувства през връзката им. За първия ден от обвързването им това бе доста тежка ситуация. Може би беше време малко да я освежи.

— Такава съм — отвърна тя. — Просто съм супер умна.

Бяха нужни няколко мига, но тялото му потръпна под нейното и той се засмя срещу шията й. Ахааа! Топлината отново я изпълни, започвайки от центъра на гърдите й и разпространявайки се по цялото й тяло, когато тя се усмихна и се сгуши в Сорвър, като докосна без да иска члена му с крак. В следващия миг в ухото й прозвуча стон, когато членът му се събуди за живот. Отново? Нямаше да може още един път.

Тина трепна, когато с лице, все още притиснато в шията й, Сорвър каза:

— Баща ми не беше никак доволен, че съм намерил половинката си, и бе дори по-разочарован от расата, която бях избрал. Съжалявам, Тина, но той няма да направи живота ни много лесен, а братята ми ме мъмреха, задето съм избрал толкова слаба половинка, която е направила и мен слаб. Точно затова не позволих да си отрежеш косата. Дългата коса е знак за сила. Моите хора мерят успеха на трансформацията по дължината на косите на мъжете и жените.

Тя почувства тежест на гърдите си и остро присвиване в стомаха си. Толкова силни емоции. Тя не можеше да ги разчете напълно и все пак беше очевидно, че те го оставят изтерзан и изложен на показ. Тина се напрегна, ноздрите й пламнаха и тя стисна силно зъби. Шибани копелета! Сорвър се отдръпна леко назад, за да я погледне.

— Ти не си слаб — каза тя, свивайки ръце в юмруци. — Ти си над два метра висок, имаш по-големи мускули от всеки мъж, който съм виждала, и знам, че си невероятно умен. Използвай този ум, за да превъзмогнеш всичко, което баща ти и братята ти смятат за слабост, Сорвър. Не им позволявай да те стъпчат само защото си отишъл да намериш щастието си.

Той обви ръце около лицето й, вдигна го нагоре, за да погледне в очите й, а докосването му бе нежно, но твърдо.

— Откъде знаеш, че съм умен? — попита той.

Тина се плъзна нагоре по тялото му, докато не застанаха нос до нос.

— Мога да го видя в очите ти. Би могъл да постигнеш всичко, което пожелаеш, Сорвър, стига да си го наумиш.

Той я погледна за няколко дълги мига, преди през нея да преминат горещи пулсации. Каквото и да изпитваше той в момента, тя никога не бе усещала подобно нещо. Той започва да я милва, карайки тялото й да затрепери. Дъхът й секна при вида на огъня в очите му. Тогава той я целуна, свирепо и диво, карайки главата й да се замая, а тялото й да се стегне от желание.

Господи, учеше се бързо. Допреди няколко часа никога не бе целувал жена, а сега караше пръстите й да се свиват и я оставяше задъхана. Той зацелува шията й, а ръката му стискаше здраво пусната й коса. Завъртя главата й настрани и продължи да целува шията й, а от гърлото му се изтръгна ниско ръмжене. Тина се вкопчи в раменете му, а тялото й трепереше от силната нужда, надигаща се в нея, карайки я да забива нокти в раменете му.

— Сорвър — простена тя и изръмжа ниско. Нямаше да моли, отказваше, но проклет да е, той го правеше невъзможно.

Остри зъби захапаха рамото й, точно там, където я бе захапал и по време на чифтосването. Вече заздравелия белег от ухапването му бе много чувствителен, както бе открил той последните два пъти, когато я захапа, след като завърши ритуала. Силна тръпка премина през Тина и тихо скимтене се изтръгна от устните й. Руменина плъзна по бузите й… само той можеше да изтръгне от нея толкова безпомощен звук на силна нужда. Тя се задъхваше, докато се извиваше срещу него, нуждаеше се да бъде по-близо, да почувства ерекцията му дълбоко в себе си. Женствеността й се свиваше, разтърсвана от спазми, докато търкаше клитора си срещу него.

Сорвър освободи рамото й и се претърколи по гръб, повлече я върху себе си, и я нагласи както искаше, като държеше с две ръце бедрата й. Той разтвори крилете си, давайки си място да маневрира и леко охлаждайки я, когато хладният въздух на стаята им докосна горещата й кожа и люспите по гърба и задните й части. Ниско ръмжене се откъсна от гърдите му и изпрати вълни от удоволствие към стегнатата й вагина, която се опитваше да поеме ерекцията му.

Гърдите на Сорвър бяха точно там, пред лицето й, а твърдите му мускули на практика я молеха да впие зъби в тях и да го захапе. Венците на Тина я заболяха, а пръстите й изтръпнаха. Тя бе почти напълно обладана от мисълта да драска и хапе. Искаше да го подлуди така, както я подлудяваше и той.

Господи, имаше нужда да го накара да се раздвижи. Толкова много искаше да свърши, че това леко я подлудяваше. Той продължаваше да пулсира вътре в нея, държейки я на самия ръб, но не и да я накара да свърши.

Тина завъртя бедра. Той трябваше да започне да се движи, по дяволите, но Сорвър просто сграбчи бедрата й, задържайки я на място. Моля те, движи се! О, защо не се движеше? Тя заби нокти в твърдите мускули на раменете му и стисна зъби, когато сърцето й започна да блъска лудо. Полъх от това, което Тина започна да оприличава на веселие, проникна в нея и тя изръмжа тихо.

Проклет да е, той много добре знаеше какво й причинява, копеле. Тина оголи зъби, ръмжейки. Тя притисна уста към твърдия мускул и го захапа… силно.

Беше сякаш го удари светкавица. Сорвър изръмжа високо, а вълната от похотта и нуждата му почти я изумиха. Той започна да се тласка в нея силно, бързо и грубо. Ръцете му държаха бедрата й толкова здраво, че вероятно оставяха синини. Тина се вкопчи в него, наслаждавайки се на интензивната, красива езда, на вкуса на кожата му срещу устните й и на тялото му, което ги водеше към небесата.

Той беше нейната половинка, нейният мъж. Това, което имаха помежду си, вече бе специално, толкова по-различно от всичко, което бе имала преди с други мъже и по-различно от всичко, което някога бе желала. Как го бе направил… как я бе накарал да се чувства така, както не се е чувствала никога преди? И защо това я ужасяваше толкова силно?

Останала без дъх след оргазма, Тина се вдигна на ръце, които трепереха толкова силно, че едва не падна по лице върху гърдите на Сорвър. Мястото, на което бе впила зъби, вече бе заздравяло. Нямаше никакъв знак, че въобще го е хапала. Натежалият й поглед срещна неговия и тя отвори уста, за да каже „Е, това беше весело“, но в същия миг корабът се разтресе и писъкът на алармите едва не спука тъпанчетата й.

— Принц Сорвър, атакуват ни! — дойде гласът на командира от системата за комуникации.