Лий-Анн Уолъс
Перфектната половинка (3)

Глава 3

— Капитане, управителят на станцията ни даде позволение да кацнем в дока на Деранти и ви отпусна три часа да приберете половинката си. Хиврас и Селдин ще ви чакат в хангара.

Сорвър скочи на крака, когато чу гласа на командира си през комуникационната система. Крайно време беше, мамка му!

— Благодаря, командире. Ще ги чакам в хангара — отвърна той.

След едно протягане и дълбок болезнен стон, Сорвър напусна покоите си и се насочи към площадката за кацане на кораба си. Господи, тялото му гореше от болка. Всяко движение предизвикваше страдание, всеки мускул бе стегнат, сякаш се бе бил в битка и я бе преживял едва-едва.

Баврик бе препоръчал да си даде повече време, за да възстанови силите си, но вкоренената до костите му нужда да предяви претенции над половинката си го влудяваше, откакто се бе събудил. Никой друг мъж не описваше зова така, както го усещаше Сорвър.

Разкъсващата нужда да потъне с члена и зъбите си в тялото на половинката си го дърпаха навън от кораба му. Трябваше да стигне до нея. Трябваше да я намери и да я вземе. Може би тогава щеше да почувства някакъв мир, вместо настоятелната болка, раздираща стомаха му. Той едва забеляза подрусването на кораба, когато кацнаха на дока, и излезе през хангара направо в станция Деранти, а двамата му охранители бързаха след него.

Сорвър отдели миг и потисна нетърпението си. Все още нямаше пълен контрол над тялото си, но да открие, че е голям колкото останалите мъже на Моргат, му достави удоволствие.

В ранните часове на трансформацията си се тревожеше, че може да стане по-малък като мъничката си половинка. Това бе преди промяната да го удари толкова бързо и толкова силно, че бе изкрещял, когато коленете му подадоха. Тогава вече нямаше никакво мислене или тревоги. Просто се опитваше да преживее агонията от промяната.

Не е било нужно въобще да се тревожи. Той все още бе висок колкото братята си, мускулите му бяха все така твърди и големи, но новата му, по-мека и нежна кожа беше голяма пречка по време на бой, а другите промени го правеха по-лесен за нараняване и много по-малко опасен.

Една от тези промени пулсираше в панталоните му, упражнявайки силен натиск в долната част на стомаха му, което едновременно му носеше удоволствие и болка. Беше изгубил ноктите си, но поне зъбите му си бяха същите, нещо, за което бе невероятно благодарен.

Тези зъби щяха да са му нужни, за да завърши ритуала по чифтосването, като захапе за втори път половинката си, а това бе нещо, което нямаше търпение да направи. Тялото му почти трепереше от нетърпение. Откриването на една толкова борбена жена го изпълваше със задоволство. Тя може и да беше малка, но беше изключително смела. Той може и да идваше от раса, която цени смирените, нежни жени, но никога не бе мислил, че подобна жена ще е подходяща за него. А неговата половинка бе перфектна. Толкова адски перфектна.

Нямаше търпение да потъне в нея и да я направи своя. Беше му се наложило да направи малко проучване на път за Деранти и всичко, което бе прочел и видял, го правеше още по-нетърпелив да се докопа до нея.

Опитът на половинката му да избяга не просто го развесели, но бе запалил искра вътре в него, която все още гореше силно. Беше доволен да открие, че ароматът й представя нейната индивидуалност, а вкусът на сочната й кожа бе подпечатал сделката.

Баща му бе бесен от избора му на половинка, както и от самия факт, че се е чифтосал, но не можеше да направи нищо. Трябваше да завърши чифтосването или щеше да умре, но малката му половинка щеше да изненада баща му. Сорвър усещаше, че му предстоеше да се изправи пред много предизвикателства с нея. Само мисълта за това го накара да потърка нетърпеливо ръце. Баща му не можеше да каже нищо, което би го накарало да съжалява, че я е избрал за своя половинка.

Ако се наложеше, щеше да се бори с баща си, за да я задържи. Всъщност, той можеше да направи едно нещо, с което да гарантира, че никога няма да се разделят. Ако обвърже душата си с нейната, баща му нямаше да има друг избор, освен да я приеме. Сорвър присви новите си меки устни. Точно това щеше да направи. Нямаше да даде възможност на половинката си да му откаже. Може би по-късно щеше да му се наложи да дава обяснения, но така или иначе щеше да бъде късно.

Сорвър погледна надолу по коридора, още по-решителен да прибере половинката си и да завърши чифтосването, отколкото преди няколко минути. Тази част от Деранти изглеждаше точно като дузина други станции, на които е бил през годините. Здрави подове, покрити с плочки, скучни, безлични стени и тавани с полеви ограничителни арки, разположени на равни интервали по дължината на коридора за подсигуряване на сигурността. Знаци на стената, написани на езика на Коалицията, му показваха пътя през коридорите към средата на станцията.

Тръпката в стомаха му го дърпаше в тази посока. Как ли щеше да изглежда малката му половинка след трансформацията и дали щеше да бъде такава, каквато си я представяше в сънищата си? А какви прекрасни, живи сънища бе имал той. Беше почувствал мига, в който тя завърши трансформацията си. Всички мъже усещаха, когато половинките им са преминали през преобразяването. Това бе генетично заложено предупреждение, че имат малко време, за да предявят претенциите си над половинките, след като промяната приключи, иначе нуждата ще ги подлуди и вероятно ще умрат.

Безличният коридор се превърна в просторен, с блестящи подове и стени. Вече се приближаваше. Нуждата в стомаха му ставаше все по-настоятелна. Дърпаше го напред, докато следваше знаците към търговската част на станцията. Стражите му вървяха след него, а тропането на ноктите им по полирания метален под се чуваше силно и отчетливо.

Деранти бе голяма търговска станция, с най-вече преходни обитатели. Бяха направили проучване, преди да дойдат тук, и знаеха, че ще има много раси, от които да избират, но Сорвър бе единственият, който откри тук достойна жена за чифтосване.

Хората го гледаха и се отместваха от пътя му, докато той преминаваше през препълнените коридори на станцията. Устните му се извиха, а ниско ръмжене се надигна от гърдите му. Всички бяха слаби, толкова слаби. По дължината на коридора имаше врати, стаи, отдавани под наем за кратък или дълъг период от време. Стаите на персонала бяха в друга секция, а „Медикал“, където бе предположил, че ще бъде половинката му, се намираше на две нива под търговския център.

Но вътрешното му чувство не го отведе до един от големите асансьори, който да го свали до „Медикал“. Отведе го в центъра на забързаната търговска зона, която бе пълна с търговци, ресторанти и кафенета, със спокойни кътчета за отдих, към малък магазин със стъклена стена, заемаща цялата предна част.

Магазинът бе пълен с хора, но жената, стояща на първия стол, привлече вниманието му.

Господи, виж само косата й. Великолепна бе най-точната дума, с която да я опише. Беше тъмночервена на цвят, а края на плитката висеше на няколко педи от пода. Перфектен признак за успешна трансформация. Толкова дълга коса и то с такъв наситен цвят само щеше да потвърди статуса й, когато я отведеше у дома.

Сорвър бе мислил, че естествената й оранжево-червеникава коса е красива, но променената коса на половинката му бе гъста, лъскава и той започна да си мечтае как увива плитката й около ръката си, за да дръпне главата й назад и да плячкоса устата й. Членът му запулсира в съгласие, стряскайки го. Все още не бе свикнал с човешките си сексуални органи. Този орган го правеше уязвим по начин, който не му бе приятен, а веселието на Баврик щом откри промяната беше малко унизително.

Деликатният профил на половинката му загатваше за красотата й. Тя беше красива, когато я видя първия път и й даде първата захапка на чифтосването. Дори със сълзите, стичащи се по лицето й, и чертите й, изкривени от болка, той бе видял меките щедри устни, малкото вирнато носле и високите извивки на скулите й. Чертите й бяха грациозни, елегантни и напълно удивителни.

Половинката му разговаряше оживено с мъжа, стоящ зад нея. Тя кимна с глава и по лицето й се разля широка усмивка.

Тихо ръмжене се надигна в гърдите му. Той бе почти до нея. Нима тя искаше да отреже косата си? Не. Не можеше да го направи. Приемането й в обществото му зависеше от това да има дълга коса.

Времето сякаш се забави, докато той вървеше все по-бързо и по-бързо, а тихото ръмжене, излизащо от гърдите му, караше хората да отскачат от пътя му.

Мъжът с четирите ръце от расата Рамберл държеше блестящ лазерен бръснач в една от ръцете си, а с друга държеше косата на половинката му. Мъжът вдигна бръснача, снишавайки го на нивото на стола. Сърцето на Сорвър се сви и той стисна силно юмруците на ръцете си, правейки последните няколко крачки.

— Не режи косата й! — заповяда той, заставайки на прага.

* * *

Пиксар застина зад нея, както си стоеше с бръснача в ръка. Тина обърна глава, за да види един мъж, заемащ цялата входна врата на салона с тялото и крилете си.

Дъхът заседна в гърлото й и стомахът й се преобърна. Нито звук, нито движение, нито разговори се чуваха зад нея. Напрежението в салона нарастваше все повече, докато Тина гледаше мъжа.

О, Божке! Уау, зашеметяващ. Тя позволи на погледа си да се плъзне по тялото му, оглеждайки широките рамене и мускулести ръце. Би могъл да изстиска живота от човек с тези ръце. Тръпка премина надолу по гръбнака й. Никога не е била с мъж с такива огромни пропорции. Той й напомняше на баща й, а тя бе виждала и бе изпитвала от първа ръка какво може да направи един мъж с подобна сила. Тя опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й.

Имаше едрото мускулесто тяло на воин, на гърдите си носеше нагръдник, а различни оръжия бяха закачени за ханша и бедрата му и притискаха дрехата, която бе облякъл от кръста надолу, към тялото му. Кой беше той?

Тина позволи на погледа си да се плъзне обратно по цялата му дължина към изпънатите мускули на шията му и лицето му. Лице, което би открила в някое списание за мъжка мода на Земята, ако не бяха жълтите очи с вертикални зеници. Леко движение я накара да откъсне поглед от неговия към тъмнозелените му криле, които плеснаха във въздуха и се прилепиха плътно към гърба му.

Ох. Ооох! Значи това беше половинката й. Тази удивителна комбинация от Моргат и човек беше нейна. Боже, той изглеждаше толкова апетитен, че да го схруска човек. Прави черни вежди стояха смръщено над очите му, а черната му коса се спускаше свободно около лицето му. Дълги къдрици висяха зад раменете му, стигайки до кръста му. Тина никога не бе харесвала мъже с дълги коси, но половинката й изглеждаше адски секси.

Горещина се надигна ниско в стомаха й, леко туптене между бедрата й я накара да се бори да поеме дъх и да сграбчи подлакътниците на стола. Тялото й искаше да отиде при него и да се обвие около него. Искаше да почувства горещината му, притисната към себе си, докато твърдият му член се движи вътре в нея. Тина се сгърчи на стола, докато тялото й се подготвяше за инвазията му.

Добре, добре, той определено бе прелестен, но… можеше да е пълен тъпак. Не, тя вече знаеше, че е задник. Беше я захапал и я бе обявил за своя половинка, без да поиска разрешението й. Определено беше задник. Тина нямаше време за задници, а само времето би казало дали той бе като баща й. Огънят в стомаха й отново пламна. Как смееше да е толкова секси и да я кара да го желае въпреки чувствата й? Тина изскърца със зъби и стисна подлакътниците на стола толкова силно, че пръстите й побеляха.

Тя откъсна поглед от половинката си и погледна към огледалото.

— Режи, Пиксар.

Иззад нея се чу тихо ръмжене.

— Ако отрежеш косата й, ще те изкормя.

Тина обърна глава назад със стиснати зъби, за да погледне към внушителната мъжка форма. Два метра и петнадесет сантиметра заплашителна, агресивна, показна мъжественост беше определена заплаха за спокойствието й. Със съкрушителното си присъствие той подкопаваше основите на решението й да бъде силна и това я ядоса адски много. Тъп арогантен мъжкар.

— Няма да го направиш — каза Тина. — По вашите закони аз съм свободна да правя това, което си поискам, докато не се чифтосаме. Докато не ме захапеш втори път, мога да правя каквото пожелая. Точно сега искам да се подстрижа. След това ще отида в стаята си, за да си събера вещите, и чак тогава ще ти позволя да ме отведеш на кораба си. Може да ме почакаш отвън или на кораба си, ще дойда, когато съм готова.

Двамата се гледаха един друг, първата от серията битки, които Тина знаеше, че предстояха. Блестящите му жълти очи бяха приковани в нейните и тя усещаше тежестта на погледа му, тежестта на волята му, която опитваше да я подчини, но отказа да се предаде. Лека усмивка повдигна ъгъла на устните му, когато той вдигна едната си сексапилна вежда, а в погледа му блеснаха весели искри, но това не спря разперването на крилете му. Той плесна с тях толкова бързо, че тя се задъха. Секси звяр. Тина едва потисна раздразнената си въздишка. Никой мъж нямаше правото да бъде толкова възбуждащ, че да я кара да иска да му скочи в мига, в който го срещне. Проклет да е.

— Тогава, предполагам, е най-добре да се чифтосам с теб — каза той.

Шокирани въздишки проехтяха в салона, а Пиксар подръпна косата й. Нима той трепереше?

Тина се обърна обратно към огледалото, освобождавайки половинката си, като каза:

— Пиксар, може да продължиш.

Дълбок и нисък смях се разля по кожата й като топъл мед, изкушавайки и примамвайки с обещания за сексуални удоволствия. Тина преглътна и потръпна, извивайки се вътрешно, докато между бедрата й се събираше влага, подготвяйки я за него. Защо трябваше той да е толкова секси и толкова силен? Ако се бе оказал някой скучен и по-малко… по-малко поразителен, по-малко той, нямаше да има проблем с това да му устои, но беше повече от хубавата му външност. Тя можеше да види интелигентността в жълтите му очи, а нея никога не я е бивало да общува с умни мъже.

Тя изписка, когато той я вдигна от стола и я притисна към нагръдника си без никакво предупреждение. Пиксар изруга на рамберлски език зад нея, докато половинката й я изнасяше от салона. О, господи! Той беше задник, глупав, секси, задник. Тина се извиваше и въртеше в ръцете му, решена да стъпи на крака и да получи това, което желаеше.

— Пусни ме долу! — настоя тя, докато ароматът му започваше да прониква през раздразнението й. О, по дяволите. Той ухаеше на летни нощи и нещо пикантно.

— Стой мирна, малка половинке. Ще ти обясня всичко и ще разбереш защо не мога да ти позволя да си отрежеш косата. Засега се налага да ми кажеш къде е стаята ти, за да може да събереш нещата си. — Гърдите му вибрираха срещу нея, докато говореше, изпращайки шокови вълни от усещания през нея.

Тина се отпусна изтощена в ръцете му и изпръхтя раздразнено. Защо трябваше да е толкова разумен? Нямаше да успее да му бъде ядосана, ако не се държи като задник. И защо е толкова огромен като танк? Беше виждала снимки в учебниците по история в гимназията и той бе също толкова твърд и внушителен като тази древна бойна машина от Земята.

— Мислех си, че ще се чифтосаш с мен? — попита тя.

Той се изсмя тихо.

— О, ще го направя, но нямаме време за това точно сега. Трябва да напуснем станцията след по-малко от три часа. Сега, накъде е стаята ти?

Чакай. Три часа не му бяха достатъчни, за да правят секс? Какъв секс смяташе да правят? Тя отново започна да се върти, опитвайки да го накара да я остави да стъпи на краката си, но той просто я стисна по-силно до гърдите си. С нагръдника му, притиснат плътно към нея, не беше най-удобната позиция.

— Мога да вървя — каза му тя. — Моля те, пусни ме да вървя сама.

Тина започна да се отпуска, когато той я плъзна бавно надолу по тялото си, оставяйки я да стъпи на пода. Тя можеше да почувства всеки твърд милиметър от него, притиснат към тялото й, включително и дебелата ерекция, опъваща панталоните му. Тя опита да заглуши стона, който се изтръгна от гърлото й, когато между бедрата й отново избухна топлина. Как бе възможно този мъж да има такова въздействие върху нея?

Тина се обърна, сумтейки, и тръгна надолу по коридора, а мускулите на гърба й бяха силно изпънати. Хич не й се отразяваше добре да знае, че той може да я възбуди до крайност само като си стои там и изглежда секси. А дразнещият мъж дори не си бе свалил дрехите все още.

Стаята й беше при тези на останалата част медицинския персонал на долния етаж. Тина вървеше напред, а тримата мъже от Моргат я следваха, без да кажат нито дума. Тя предпочете да използва стълбите, вместо асансьора. Ароматът на половинката й направо щеше да я подлуди в затвореното пространство.

Горещината му затопляше гърба й, толкова близо бе той, и Тина искаше да се облегне назад, за да почувства твърдото му жарко тяло, притиснато към своето. Искаше да усети силните му ръце да я обгръщат и да я притискат към него. Господи, какво й причиняваше той? Тина никога преди не се бе държала така с някой мъж. Винаги е била болезнено независима и бранеше сърцето си, за да не допусне някой мъж да я нарани така, както баща й нараняваше майка й.

Дали той щеше да бъде такъв? Дали щеше да преследва други жени? Да вдига ръка, щом се осмели да му иска обяснения? Нямаше да остане с него, ако се окажеше такъв. Нямаше да му позволи да стъпче сърцето й. Разбира се, това беше, ако въобще се влюби в него, а точно сега му бе толкова ядосана, че се съмняваше да се случи скоро.

Те бяха на половината път към стаята й, когато половинката й, която я следваше толкова от близо, че бе като жива дишаща нейна сянка, попита:

— Как е името ти, малка половинке?

— Тина Греъм — отвърна тя без колебание. Тихо ръмжене извибрира във въздуха, изпращайки тръпка на възбуда през нея. Тялото й се овлажни само от близостта му.

— Приветствам те, Тина Греъм. Аз съм Сорвър, трети принц на Моргат.

Тина се спъна и две огромни ръце се обвиха около нея, за да я задържат на крака.

— Принц? — изписука тя. О, боже! Това обясняваше стражите, които се движеха след него и арогантното му поведение.

Тих смях стопли кожата й, а дъхът му на тила й изпрати тръпка надолу по гръбнака й.

— Да, но не бива да се тревожиш. С двама по-големи братя е малко вероятно някога да стана крал.

Небеса, тя щеше да бъде принцеса. Когато той притисна лице към врата й, в стомаха й запърхаха пеперуди. От устните й се изтръгна лека въздишка, когато езикът му близна тила й. О, боже, това въобще не беше отвратително. Не и както когато я бе облизал преди промяната. Тина изскимтя, звук, който никога не бе издавала през живота си, а лицето й се покри с руменина.

— Хмм, харесвам този звук. — Шумоленето на крилата му, когато ги раздвижи, й показа вълнението му.

Тя бе научила от таблета, че Моргатите са тренирани да държат крилата си напълно неподвижни през цялото време. Леките, неволни движения показваха слабост и досега неговите показваха, че е под огромен стрес.

— Хайде, Тина. Времето ни изтича — каза половинката й.

Тя кимна бързо и отново потеглиха.

Отне им още десет минути, за да стигнат до стаята й. Сорвър изпълни пространството и Тина бе благодарна, че другите двама останаха отвън. Тя обикаляше около Сорвър, седящ на един малък стол, който бе довлякъл от кухненския кът, и събираше вещите си в два сака. Докато свърши, им оставаха само петнадесет минути.

— Готова съм — каза тя на Сорвър и се обърна към него с по един сак в ръка.

Той тръгна към нея, а горещият му поглед я обходи от глава до пети. Какво ли виждаше, докато я гледаше? Определено не изглеждаше в най-добрата си форма. Все още носеше униформата си, която не бе нищо специално, а сивият цвят никак не подхождаше на кожата й. Той взе единия й сак в едната си ръка, а с другата обгърна вече свободната й, много по-малка длан. Меката кожа на дланта му бе прекрасно топла срещу нейната, а пръстите му бяха дълги, тънки и силни, когато се преплетоха с нейните.

— Хайде, принцесо, време е да тръгваме.

От думите му лъхаха много повече намерения. Тина нямаше съмнение, че веднага щом напуснат станцията, той щеше да предяви претенциите си над нея, и вътрешно тя изпитваше низ от смесени чувства. Нуждата измъчваше тялото й, въпреки че тя все още му бе ядосана. Да му позволи да подсили връзката им не значеше, че ще му позволи да я тъпче, но нямаше да се бори с него за това. Много скоро щеше да му покаже каква жена е избрал за своя половинка. Истината бе, че нямаше търпение да го направи.

Стигнаха до кораба само няколко минути преди крайния срок. Сорвър я преведе през кораба покрай тромавите, безименни форми на екипажа му до това, което според нея бяха покоите му. Беше добре, че Тина бе видяла снимки на Моргатите, иначе щеше да изпищи, щом видя един от тях.

Те се извисяваха над нея, високи колкото Сорвър или малко по-ниски, с крила, притиснати към гърбовете. За миг крилата им я изумиха, тъй като в горната си част, онази, която се извисяваше над главите им, имаха по един дълъг извит нокът. Дали и Сорвър имаше такива? Тя погледна към бъдещата си половинка. Дам, и той имаше. Как не ги бе забелязала досега?

Изпита странната нужда да погали тъмнозелената им повърхност и интересните зелени люспи, само за да види какви са на допир. Всички мъже в екипажа имаха ярки, почти флуоресцентни жълти очи с издължени зеници. Тези очи бяха малко плашещи. Макар да знаеше какво да очаква, видът им все още я караше да потрепва. И, господи, зъбите им!

Това обясняваше защо болеше толкова много, когато Сорвър я захапа. Устите им бяха пълни със зъби, но за разлика от крокодилите, които бе виждала на един празник, техните резци не стърчаха извън устните им.

Моргатите бяха еволюирали страховито. Всяка част от тях, дори опашките им, които бяха дебели колкото ръката й с остър шип в края си и остри нокти на краката си с четири пръста, бяха оръжия. Но това не беше достатъчно. Никак даже. Заедно с опашките и ноктите на краката, те имаха и дълги нокти на пръстите си. Тези мъже нямаха нужда от пистолети или ножове. И все пак бяха отрупани с оръжия както по ръцете, така и по краката си.

Голи от кръста нагоре, всички носеха странни поли, подобно на шотландските килтове. С оръжия, завързани на краката им и промушени през поличките, изглеждаха доста странно.

Сорвър хвърли единия сак на пода в покоите си, издърпа другия от ръката й и го метна при първия, преди да я издърпа извън стаята и надолу по коридора, без да й даде възможност да разгледа стаята.

Тина се стараеше да не изостава, докато дългите крака на Сорвър ги водеха надолу по коридора. Защо бързаше толкова много? Корабът му бе много по-различен от всички други, на които се бе возила Тина. Голи жици и кабели минаваха през стените на коридорите. Подът бе от метални плочи, подобно на другите, на които се бе качвала, и Тина се изкикоти, като си представи как Моргатите се опитват да ходят по подовете с решетки като на някои кораби.

Дори докато бяха в асансьора, си личеше, че това не е пътнически кораб. Тина се вкопчи в ръката на Сорвър, когато тялото й залитна. Той я издърпа от асансьора и влезе в командната зала.

Настани я в скута си, след което се отпусна на капитанския стол. Тина застина, когато твърдите очертания на члена му се притиснаха към дупето й.

Когато Сорвър зае мястото си, екипажът му стартира излитането. Явно бяха чакали само знак от капитана си. Минути по-късно корабът напусна станцията и те потеглиха.

Тина се загледа през люка към открития космос, докато Сорвър разговаряше на моргатски език с друг мъж. Дали този беше командирът му? Тогава половинката й я вдигна от скута си, оставяйки я да стъпи пред него. Светлите му очи блеснаха с изкусителен блясък, когато погледна към нея.

О, господи! Тя си пое разтреперано дъх.

— Бягай, Тина! — заповяда той.

Тина се усмихна самодоволно, когато през тялото й премина вълна от желание. Но отказваше да го улеснява.

— Не! — отвърна тя.