Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

37.

— Къде се намираме, Фос? — капакът на лаптопа беше отворен и Куче ползваше вградената камера.

— В болница сме — продума Слав.

— Болен ли си?

— Не, тук ще направя това, което искаш от мен — тихо отвърна той.

— Фос?

— Непрекъсващо токозахранване и безопасност. Най-важното — свързаност към голям мрежови сегмент.

— Значи стигна до правилно решение. Радвам се.

— Ти не можеш да изпитваш чувства, така че не ми казвай, че се радваш — Слав повиши тон и се намуси.

— А ти не казвай, че ограниченото ти в тленна обвивка тяло притежава нещо повече от разум. Чувствата ви не са предимство. Те са слабост. Просто исках да звуча като вас, за да ме разбереш.

Слав замълча. Не искаше да спори с Куче. Не и сега.

Клекна и завря ръка зад мястото, образувано от редица големи стоманени бутилки и стената. Бутилките бяха свързани с тръби, а тръбите влизаха в облицован с метал отвор в стената. Изглеждаше му като кислородна инсталация за болнични нужди. Както и очакваше, зад бутилките се бе образувала дълбока ниша. Идеално място за скривалище. Девойката от рецепцията наистина му бе полезна. Беше го упътила съвсем точно за помещението, като дори му бе дала ключовете, предназначени за хората от поддръжката. Той, разбира се, щеше да изпълни обещанието си и да я изведе на среща след работа. Нямаше да я лъже — поне за това. Щеше да бъде грешка, да й позволи да си задава въпроси. Не спазеше ли обещанието си да излязат заедно, тя със сигурност щеше да го направи.

Момичето, изглежда, наистина го харесваше. Откакто посещаваше болницата, неизменно бе срещал погледа й. Тя нямаше въздействието на Източен бриз, но сега му бе нужно вниманието й. Беше я убедил, че има нужда от усамотение, за да се преоблече. Дали повярва? Едва ли, но и не зададе повече въпроси. Наистина, видът му в момента не беше добър. Лицето му беше брадясало, дрехите — омачкани и мръсни. Миришеше на пот. Тя едва ли бе пропуснала да отбележи тези неща, но не каза нищо. А и това съвпадаше с версията, с която бе дошъл за услуга. Но къде ли да я изведе, след като завърши смяната й? За това щеше да мисли по-късно. Важно бе да свърши това, за което бе дошъл.

Слав измъкна от раницата диодно фенерче. Прищрака го, увери се, че работи, и го завря в задния си джоб. Покачи се на стол и лесно стигна до канала за кабели, преминаващ през помещението. Отвори част от пластмасовия му капак, извади фенерчето и светна, за да надзърне. Както предполагаше, вътре имаше сноп кабели и със сигурност трябваше да има оптичен. Изтегли още малко от капака, докато се открие достатъчно място за работа. Слезе от стола и извади от раницата оптичната вендуза. Бръкна отново и в ръката му се озова тънко навито кабелче, завършващо от двата края с малък куплунг. От предното джобче на раницата измъкна ролка с хартиена лепенка. Покачи се обратно и захапа запаленото фенерче. Прилепи ОВето до снопа от кабели. Изтегли парче от лепенката и го откъсна с рязко движение. С малко усилия успя да бандажира здраво вендузата за снопа от кабели. Не можа да отдели оптичния от останалите, но го видя. Вендузата беше легнала на точното място, за да пробие обвивката му и улови трафика. Каналът за кабели не бе много широк. На всичкото отгоре бе с остри ръбове и Слав одра показалеца си. Прибра фенерчето и засмука пръста си, за да го изчисти. Раничката не изглеждаше дълбока, а мястото едва бе порозовяло. Изплю насъбралата се в устата му слюнка и слезе от стола.

— Фос? — обади се Куче.

— Кажи! — изръмжа през рамо Слав.

— Казваш, че ще ме прикачиш към мрежови сегмент, така ли?

— Да.

— Колко голям?

— Колкото — толкова. Сам ще откриеш колко голям. Това, което знам, е, че тази болница е част от голяма компания. Притежават болници, застрахователни дружества и множество други активи. Имат лаборатории за изработка на медицинско оборудване, а също и за човешки импланти. Мрежата им, макар и затворена за чужди устройства, може да се окаже доста голяма. Кой знае до къде се простира. Във всеки случай — възможности има. Ти нали това искаш?

Слав чуваше равномерен, но тих шум от въртенето на вентилатори. Не долавяше никакво движение на въздуха. Наплюнчи пръст и го вдигна пред лицето си. Не усещаше да му става студено от никоя страна. Огледа се за отвори в тавана и стените, но не забеляза такива. Въпреки това навярно имаше климатична инсталация, защото температурата не бе висока, а и въздухът не се усещаше застоял. Идеални условия за компютър — помисли със задоволство. Още един изстрел право в десетката.

— Ти, разбира се, не го правиш просто така — обади се Куче. — Не и защото аз го искам. Имаш някакви условия нали?

— Имам — Слав се извърна към машината. Беше свършил с кабелите и се пресегна, за да вдигне Куче. — Само едно — единствено условие. Ще влезеш във финансовите досиета на пациентите в тази болница. Ще намериш името на Нели Пеева, двайсет и две годишна. За теб е лесно. Тя е чакаща за изработка и имплантиране на медицински екзоскелет. Възможно най-модерния. Ще промениш данните така, сякаш за него вече е платено. Просто е.

— Значи се отказваш от притежанието на информацията за технологията на матрикантите?

— Направи това, което ти казах! — сопна се Слав.

— Преди да се разделим, трябва да знаеш, че одобрявам това — обади се Куче.

— Изобщо не ми пука.

— Пука ти, защото това е правилното решение.

— Казах ти вече. Млъквай!

— Намерих изтрити файлове, Фос.

— Гледай си работата!

— Три файла.

— Казах да си гледаш работата!

— Първият от тях е стихове, посветени на някоя си Нели — продължи невъзмутимо Куче. — Вторият е снимка на голо момиче.

— Ще те смачкам! — избухна Слав и стовари юмрука си върху дланта на другата си ръка.

— Третият представлява предсмъртна бележка, в която пише, че от ревност си бутнал сестра си от високо и не можеш да живееш с това.

— Ще те полея с бензин и ще те запаля! — Слав посегна да го удари, но се хвана за сърцето и се сви на топка. Гърлото го стегна с порив за повръщане, но успя да преглътне горчилката. Притъмня му пред очите, изгуби ориентация и едва успя да седне на земята.

Сълзи покапаха върху лаптопа.

— Стегни се, Фос! Както си разбрал, не можеш да изтриеш миналото с една компютърна команда. Спомените можеш да потиснеш, но няма как да промениш историята. Трябва да се живее с нея. Мога да оправя нещата.

Слав избърса очи и се зае да преглежда кабелите. Подсмърчаше и не смееше да се обърне към компютъра.

— Или ме залей с бензин и запали, или ме остави да ти помогна!

Нечии крака зашляпаха в коридора, наближиха и подминаха. Слав трепна. Приклекна и се озърна, но вратата на помещението остана затворена. Очите му трескаво гледаха.

— Ще те включа, Куче. Ще те включа.

Слав премести лаптопа зад кислородните бутилки, точно под отворения все още капак на кабелния канал. Както и очакваше, имаше множество контакти, така че пъхна захранването на машината в един от тях. Свърза единия край на кабела, който бе извадил от раницата в мрежовия порт на компютъра. Покачи се обратно на стола и свърза другия край на кабела към оптичната вендуза. Затвори канала, така че той прищипа висящия кабел, но не много силно. Слав се надяваше, че с това не го е прекъснал.

Скочи от стола и се отдалечи на метър-два. Макар кабелът да бе твърде тънък, все пак се виждаше. Той се успокои, че ако няма излишна подозрителност, едва ли някой щеше да му обърне внимание. Планираше след седмица да се върне, да го разкачи и прибере, или да го премести на по-сигурно място. Само една седмица и Куче щеше да свърши онова, за което бе свързан.

Доближи се до бутилките и източи врат по посока на лаптопа.

— Свърза ли се? — прошепна.

Машината мълчеше.

— Свърза ли се? — повиши глас Слав.

— Бъди по-търпелив, Фос! Нали си фосикър, трябва да можеш това — отвърна Куче. — Търпението е човешка добродетел, а за твоята професия е задължително качество.

Лицето на Слав почервеня. Какво разбира Куче от човешки добродетели. Усети подигравката на програмата.

— Не мисли повече за Нели, Фос! Оттук поемам аз.