Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

30.

Помещението, в което бе въведен от командер, беше разположено на втория етаж. Представляваше отделен апартамент, снабден с всичко необходимо за нормален живот. Кухненски бокс, отделен с висок бар плот, бе приобщен към общото пространство. Имаше и врата към тераса, но беше затворена, а външните щори спуснати. Светлината в помещението идваше от огромен стъклен таван, оформен като купол. Слав вдигна очи и видя ясно небе. От дълго време не го бе виждал толкова ефирно. Ако прелети самолет, той не само ще чуе звука на моторите, но щеше да види стоманеното тяло на машината.

— Там има баня и тоалетна — посочи с пръст командер. И без пояснението Слав се бе ориентирал. На посочената врата беше залепена картинка на малко момченце, пикаещо в гърне. Детето бе в изправено положение, с кръгло тумбаче и се забавляваше да цели със струята си гърнето. Рисунката бе инфантилна за мъж като командер и Слав се усмихна. Беше ли нормален човек неговият похитител?

— В хладилника ще намериш мляко, но истинско, не като онова, в магазина. Има яйца, кашкавал и буркан с мед. Има и други неща. Трябва ли да ти казвам, че също са натурални продукти? В шкафа ще откриеш пакет сухари, така че няма да те мисля.

— Благодаря — смотолеви Слав. — Аз няма да ползвам.

— Слушай, копачо! — повиши глас бръснатият. — Трябваш ми в добра кондиция, с работещ на чисто мозък. Не ми разправяй приказки, а си почини, подкрепи се и се хващай за работа! Ясен ли съм, момче?

— Ясен — отвърна Слав.

Командер закова тежкия си поглед върху Слав и той наведе глава.

— Излизам и няма да се бавя. Оставам ти компанията на Атос, Портос и Арамис, които също са в къщата. Препоръчвам ти да се въздържаш от разходки, за да не ги срещаш.

— Добре — промърмори Слав, забил поглед в пода.

— Имаш двайсет и четири часа и нито минута повече, момче. Не си пилей времето!

Малко след като излезе и затвори вратата, Слав чу механизма на външните щори на долния етаж. Къщата влезе в режим на охрана. Изчака няколко минути и измъкна лаптопа от раницата. Извади го от плика, разположи компютъра на висока маса и отвори капака. Натисна бутона за включване и стисна палци. Още със светването на дисплея, Слав написа: „Не говори!“

На екрана се върна бърз отговор: „Къде сме?“

„В чужда къща под домашен арест. Може да подслушват. Не знам. Така ще бъде по-сигурно.“

„Какъв е проблемът?“

„Матрикантите ме издирват, а този тук иска да знае защо.“

Куче не реагира и Слав продължи да шари с пръсти по клавиатурата:

„Защо мълчиш?“

„Каква сила притежава този човек?“ — се изписа на екрана.

„Голяма. Той е прихващач.“

„Какво е прихващач?“

„Агент на тайната полиция.“

„Определи значението на голяма сила.“

Слав започна да се ядосва. Куче му губеше времето. А може би, замисли се той, може би по този начин Куче иска да спечели време. Но за какво?

„Губиш ми времето“ — натрака набързо.

„Не. Само искам да определя степента на заплаха.“

„Заради информацията, която не ми даваш — за технологията на матрикантите?“

„Не“ — изписа Куче.

„Дай ми информацията.“

Куче не отговори.

„Дай ми я и ще се опитам да я изтъргувам с помощта на прихващача. Така ще се спася, а с мен ще се спасиш и ти“ — продължи да пише Слав.

„Не, админ. Не е това. Ти не си казвал за нея на никого и затова няма как да знаят за нея.“

Слав се замисли. Може би Куче е прав. Наистина не бе казвал на никого за тази информация. Може да са се досетили, ако са разбрали къде се е завирал напоследък, за да тегли късове реликтоинформация. Не, малко вероятно е да е така. И ако са знаели, че там все още има такава информация, защо не са взели мерки, за да я защитят?

„Какво тогава може да искат от мен? Какво търсят?“ — натрака Слав.

„Мен.“ — изписа Куче.

„Теб?“

„Да.“

Слав се изправи и започна да се върти около лаптопа. Колкото пъти поглеждаше към него, толкова пъти се ядосваше на слабостта си. Осъзнаваше ситуацията, в която бе попаднал, и заплахата, тегнеща над него и Нели. Над нейното бъдещо възстановяване и всичко това, защото се бе подвел по Куче, но дали беше подведен? Може би Куче наистина му помага? Трябваше да признае — Куче, освен способностите си да променя софтуера, в който оперираше, можеше да прави логични заключения. Слав не би го нарекъл мислене, но на моменти му се струваше точно това. Не, Куче не бе негова слабост, а сила. Единствен шанс да се измъкне от тази каша.

„Как са разбрали за теб?“ — седна отново пред него.

„От мен.“ — светна на монитора.

— Какво? — извика Слав и запуши с ръка устата си.

„От маркирането на информацията.“

„Ти си слагал маркери на информацията?“ — пръстите на Слав затичаха по клавишите и той допусна няколко грешки, които бързо поправи.

„Точно.“ — върна се отговор от Куче.

Слав се изправи. Как бе допуснал това? Защо му се беше доверил дотам, за да го допусне да сглобява реликтоинформацията вместо програмата, която лично бе написал? И защо Куче бе направил това тайно? Към какво се стремеше? И в крайна сметка, беше ли постигнал целта си?

Приседна срещу машината и се зачеса по главата. Обхвана я с ръце и постоя известно време. След това я пусна и пръстите му отново зашариха по клавиатурата:

„Ти си искал да разберат за теб.“

„Да.“

Слав скочи на крака и шумно изпухтя. Бе станал жертва на игра с голям залог, но не разбираше каква. Беше се оказал в позицията на участник, изпълняващ чужда воля. Марионетка, дирижирана от другиго. Едно е ясно: вече е твърде късно, за да се измъкне невредим от нея. Невъзможно беше да остане инкогнито. Краката му се задвижиха от само себе си и отново започна да върти в кръг. За пореден път се опитваше да отгатне каква е същността на Куче. Както му беше казала програмата, разработена е за управление на кризи. Но можеше ли тя да взима самостоятелно решения в тайна от администратора, както бе в неговия случай? Куче бе укрило, че умишлено е поставял маркер на всички информации, до които е имал достъп. И не само това — Куче е предвидил, знаел е, че това ще доведе до реакция. Знаел е точно каква реакция ще последва. С това си действие Куче е заявил — аз съм тук! Но на кого и защо?

Слав спря зад капака на лаптопа. В тази му позиция Куче не можеше да го види. Ако вдигне ръка и я стовари върху компютъра, може да го разруши. Програмата няма как да противодейства на това. Може да грабне компютъра и да го удари в пода. Лаптопът ще се разпадне на съставните си части и тук ще бъде лобното място на Куче. За още по-сигурно може да размаже хард диска на машината с твърд предмет. Също така може да разпръсне съставните му части на десетки различни места, но нямаше гаранция, че програмата не се е копирала и на друго място. Има ли застраховка, че друг копач няма да намери и да сглоби основната част от програмата, както той бе направил? Другото тя сама може да доизгради. Дали Куче не бе клонирал собственото си аз във формата на изходен програмен код и не го бе скрил в някое парче информация?

Варианти имаше много и всички те бяха в обсега и възможностите на Куче. Слав не се съмняваше в интелекта му и сега бе сигурен — за да обяви своето съществуване, дяволската програма държи скрити козове. Умишлено беше предизвикал някого, но кого?

Слав спря. Опря ръце на масата и отпусна мускулите на краката си. Беше се предал пред машината. Куче бе извън контрол. Стисна юмруци и завъртя лаптопа към себе си.

„Предложи изход“ — беше първото, което му хрумна да напише.

„Дай ми изходните параметри, админ“ — върна се бърз отговор.

„Какво точно?“

„Субективни — физическа сила и интелект на човека. След това обективните параметри — околна среда и физически препятствия“.

„Физически е по-силен от мен, а интелектуално — не знам“ — Слав помисли за миг, дали това искаше да напише. Дали наистина не знае нивото на интелекта на прихващача? Какво срамно има в това, да признае този факт пред една програма.

„Наистина ли не можеш правилно да оцениш един интелект? Един интелект не може да оцени друг интелект? Подложи го на тест“ — светна на екрана.

„Родителите му са с висок коефициент на интелигентност, а и той е проучван, за да му поверят тази позиция“ — написа Слав.

„Ти просто повярва? Админ!“

„Престани, нямаме време. По-силен е, може би“ — Слав спря и бързо изтри думата „може би“, така че се получи следното:

„По-силен, по-умен и е в собствения си дом, който не познавам.“

„Разбрах.“

„Има и три големи кучета“ — допълни Слав. — „Това към обективните параметри.“

„Приеми условията, админ.“

„Как?“

„Щом не можеш да се противопоставиш, приеми условията и чак когато се променят в твоя полза, може да действаш, съгласно твоя интерес. Така се прави“ — отвърна Куче.

„А ако никога не се променят в моя полза?“

„Тогава създай криза. Разруши средата и я моделирай отново. С нови параметри.“

„Криза?“

„Унищожи средата.“ — се изписа на дисплея.

„Как?“

„Какъвто начин е възможен — такъв.“

„?“ — чукна Слав.

„Изгори мястото, заедно с човека и кучетата!“

„Абсурд! Невъзможно е!“ — Слав сложи ръце на масата и захлупи очи върху тях. Куче сигурно се шегува. Нещо друго трябва, но какво? В момента прихващачите имат общи цели с Агората, но щом ги разрешат, не знаеше какво ще се случи. Осъзнаваше, че бе заложник в някаква многостранна битка, но не намираше решение. Дори не осъзнаваше броя на играчите в тази война. Нямаше полезен ход. Куче също не можеше да му го даде. Усещането за слабост се засили. Невидим паразит бе впил пипалата си към тялото му и изцеждаше всяка една живителна молекула. Може би командер Юри бе прав. Трябваше да се нахрани и отпочине, преди да започне каквото и да е. Както бе казал командер, тук имаше всички условия.

Погледна в дисплея на Куче, но там нямаше нищо ново: „Изгори мястото, заедно с човека и кучетата!“ Всичко би опитал, но не и убийство.

Повлече крака към хладилника. Командер беше казал истината — зареден бе догоре. Не си спомняше някога да се е хранил с толкова вкусна и разнообразна храна. Особено му хареса парчето сирене, което обилно поля с лъжица зехтин.

Привърши с храненето и изпи две чаши мляко. Доближи застланото със зелена завивка легло и с длан поглади повърхността й. В единия край личеше издутината на възглавница. Без да маха завивката, се метна отгоре и матракът се разля около извивките на тялото. Кръстоса ръцете на гърдите си и отправи поглед нагоре. Времето навън бе претърпяло промяна. Беше се смрачило и в горната част на стените, вградени в декоративен орнамент, се активираха скрити светлини.

Усещаше бавното повдигане и спускане на гръдния си кош. Някъде там, дълбоко във вътрешността, сърцето постепенно забавяше своя ход. Затвори очи и се опита да не мисли за нищо повече. Не много далеч се чу гърлен лай на куче. Атос, Портос или Арамис? Това нямаше значение. Намираше се в капан и само волята на командер можеше да промени това.

Малко преди сънят да го унесе, се сети, че не бе изключил лаптопа. Успокои се, че при нужда, Куче ще се погрижи за това. В това нямаше никакво съмнение.