Алберт Лиханов
Счупената кукла (49)

5

Първите действия на Мария Павловна бяха просто механични. Тя се втурна в спалнята и започна да прехвърля своите неща: какво може да даде на Мася? Събуди се историкът, дрезгаво попита колко е часът, но Мапа му каза да не се безпокои и да продължава да спи. Взела наръч бельо, тя тихо излезе.

В хола разположи парцалите на креслото, всичко беше безкрайно голямо и неподходящо, най-накрая й дойде на ум, че на техния етаж има семейство, в което има почти същата девойка като Мася. Малко по-голяма.

Тутакси се спря. Да помолиш за палто — може, за рокля — също, но — гащи? Колко ли всякакви подозрения ще се появят, макар че тези съседи никога не бяха виждали Мася.

Отиде в кухнята и взе игла с конец и ножици. Неумело скъси в талията свои огромен размер гащи, като измъкна и върза на възел ластика. Отдолу ги подкъси с ножицата, подши ги как да е с едри бодове. Бдително огледа всичко, дори го помириса. След това взе мобилния телефон.

Да, този район не беше изцяло телефонизиран, а избирателно, дадоха номера и поставиха апарати на онези, които бяха по-пъргави, пробивни и паралии: нито едното, нито второто, нито третото липсваха на Мапа — всички плащания бяха извършени и ето го телефонът на масата — новичък, немски „Сименс“. Засега не е включен, но това не е беда, Мария Павловна, авторитетна специалистка и достойна стопанка имаше мобилен и тя се обади по него.

Звънеше на дъщеря си Маня, макар да знаеше, че толкова рано няма да я събуди. Но нали е изчезнала дъщеря й, може ли да спи? Сигурно телефонът ще вдигне Вячик. Така и стана.

— Слушам — спокоен сънлив глас.

— Вячеслав Кимович! Какво става с Маша? Къде е тя? Какво става? — с приглушен глас, за да не стигне до ушите на мъжа й, занарежда настъпателно Мария Павловна.

— А какво да става? — учуди се онзи. — Нищо. Спи си в стаята. После ще отиде на училище.

— Спи? — разяри се Мапа. — А вкъщи ли е?

— А къде да бъде?

— Събудете голямата — повелително каза Мапа. — Дайте ми майка й!

— Много искате, уважаема Мария Павловна — каза той, като се изкикоти, — позвънете й в дванайсет часа.

Кой знае защо Мапа се сдържа и не каза, че внучката й е при нея. Някакво изгарящо изискване: мълчи, не казвай, не изваждай каквото знаеш, а какво пък знаеш?

Щом лъже, значи е виновен, Мария Павловна добре знаеше тази обикновена истина, преминала през времена и пространства. И спокойствието на Вячик е прекалено лъжливо и подозрително.

Хората котка загубят и вдигат паника. А тук момиче не си е нощувало у дома!

Но все пак има противоречие. С Мася са се погаврили, ясно е. Но защо тя дотича при нея? Толкова далече от дома, от центъра? Може би е попаднала в неподходяща компания? Но това беше изключено, нали Машенка живееше в ограничено пространство — слава богу, тя беше скромна, нямаше съмнителни приятели и времето й изцяло беше под контрола на семейството: сутрин — училище — у дома с уроците — сън — отново утро и училище. Мася е послушно дете, курдисано на една-единствена нота, тя дори прилича на курдисана кукла — никакви капризи, никакви особени самоизяви: мамина дъщеря.

Мапа се попита: а защо така лесно реши, стара глупачке? Защо така реши, че с Мася са се погаврили?

Господи! Боже мой! Та това е катастрофа! Престъпление! Углавно престъпление! Не гащи трябва да правиш, а да звъниш в милицията, в криминалния отдел, или където трябва! Какво седиш, какво се туткаш? Върви при момичето, поне я успокой!

Като едва сдържаше риданията си, тресейки телеса и кривейки устни като лелка, закъсняваща за влака, Мария Павловна хукна към банята.

Мася седеше до очите в пяна, а от тези очи се търкаляха топящите се сълзи. Бабата се отпусна на колене, прегърна момичето през раменете и се разрида, нареждаше като на погребение.

— Кой! Кой! — не питаше, а възклицаваше тя, но Мася не отговаряше. В топлата, дори гореща вана, тя трепереше от студ, а баба й я мачкаше за раменете, ридаеше и отново викаше, без да чака отговор:

— Кой! Кой!

И Мася изплака, изстена, изпусна се:

— Вячик!

Баба й се отдръпна, закрила с длан уста.

Беше глупаво, безсмислено и жестоко да я пита отново.

И всичко съвпада!

Затова е толкова спокоен, този негодник! Той знае, че момичето не си е вкъщи! Но — гащите? Какво означава това? Как е станало? Къде?

И къде е тази спяща царкиня — отличничката?

Къде, къде, къде?