Метаданни
Данни
- Серия
- Момчето и момичето (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Сломанная кукла, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ганка Константинова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Алберт Лиханов
Заглавие: Никой; Счупената кукла
Преводач: Ганка Константинова
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Хайни
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Викс 62
Редактор: Жела Георгиева
ISBN: 978-954-9835-72-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9121
История
- — Добавяне
Втора част
Момински очи
1
Малката Мария, по домашному — Мася, обичаше такива, макар и къси, но все пак продължителни моменти, когато можеше да се учудва.
Ето и сега, тя гледаше през прозореца и сама се питаше: какво ли ще да е това вятърът?
Навън високите брези се огъваха и плющяха от вятъра, а старите, поне много възрастни елхи, дружно, но слабо поклащаха върховете си. Както Маша знаеше от физиката, зад прозореца има въздушен фронт, въздухът с висока скорост се премества от зона на високо налягане в зона на ниско налягане, но всичко това беше теория, по-добре от науката я обясняваше Пушкин: „Ветре, ветре, колко си могъщ, как гониш ято облаци“. И все пак още нито една душа не беше успяла да го види — той няма облик, колко е хубаво! Ето брезите се мятат, блъскат се в безпорядък, също като живи, елхите отново се люлеят на една страна като по команда, а пък вятърът не се вижда. Вижда се неговата сила. Но той самият — какъв е? Ето — той поглади с длан върховете на елхите, с такава гигантска длан, ето — с гръдта си огъна върховете на брезите — а той самият?
Невидим, безформен, движещ се неясно как и откъде — дали от горе надолу, дали от една страна на друга: единствено по дърветата, по това как те се огъват, може да се разбере, че го има. Но и дърветата са с корени в земята — за нея, майчицата, се държат и само се люлеят на различни страни като пияни, така че не е ясно къде лети, невидим и могъщ: струва ти се, че той е едновременно навсякъде.
В топлия дом е уютно и безопасно, стъкленият еркер в новия дом, където е Машината маса за занимания, сякаш я придвижва напред, откъсва я от сградата, сякаш виси над и наравно с дърветата и Мася е обхваната от радостно чувство — тя сякаш е част от този незрим вятър, а в същото време е защитена от него.
Мася пробва, напук на всичко, да разгледа вятъра, движи цветен флумастер по лист хартия, опитва се да съедини своите движения с мяркащите се дървета навън — получават се полукръгове, подобни на завъртулки и къси, напомнящи поривите на вятъра, прави стрели. Момичето сменя цветовете, но не гледа хартията, избрала сама себе си за някакъв самописец, гледа навън и бързо-бързо движи ръката си.
Когато най-после поглежда листа, вижда изпълнената с щрихи повърхност — нейната разноцветност предизвиква усмивка; Мася за миг се замисля, после леко, по детски се втурва и залепва листа със скоч на дървената страна на библиотеката. Нека да се чудят — какво ли е това?