Руби Диксън
Съблазнена от пирата (18)

Глава 18

Аливос

Прибрахме се късно на кораба. Вонях на пушек и балончета с напитки, но все пак бях нетърпелив да видя Айрис. Липсваше ми тази вечер и макар обикновено да обичах да прекарвам дните си из кръчмите на станциите… защото винаги се намираше с кого да се сбия… открих, че съм нетърпелив да се върна обратно при нея. Да й кажа за всичко, което видях и чух през този ден. Просто да слушам гласа й, или да се сгуша на леглото до нея и да си говорим за разни незначителни неща. Просто обичах да бъда с нея и часовете, в които бяхме разделени ми се виждаха загубени.

Когато се върнахме обратно на борда на Глупака, обаче, Кат и Фран се бяха напили и заспали в стаята за почивка, с таблет под тялото на Фран. Двете жени обградени от празни бутилки бира. Кивиан и Тарекх намериха гледката изключително забавна и се подхилкваха, докато вдигаха половинките си на ръце, за да ги отнесат в каютите им. Потърсих Айрис на мостика, тъй като знаех, че предпочита компанията на Сенторр пред това да бъде сама, но тя не беше там. Хм. Открих я в каютата ми, сгушена в леглото с одеяло върху главата й, спейки неспокойно. Докато я гледах как се върти в леглото, издавайки тихи звуци, тя изрита одеялото от краката си. Обикновено спеше много спокойно. Може би и тя бе изпила една бира, или две.

През мен премина защитническа, собственическа вълна, докато погледът ми се плъзгаше по спящото й тяло. Нямах търпение да я взема в обятията си и да я почувствам срещу тялото си. Да се събудя с нея и да говорим за предишния ден. Да вдишвам аромата й и да въздишам по нея, като полудял от любов глупак… новото име на кораба ни ми пасваше идеално. Развеселен от тази мисъл се насочих към водната стая, за да измия мириса от заведението от тялото си, преди да легна в леглото.

Когато излязох след няколко минути, тя все още се въртеше нервно под одеялото. Устните й бяха извити в гримаса и тялото й бе покрито с тънък пласт пот. Тя проплака, когато я приближих, а главата й се въртеше рязко върху възглавницата.

Кошмар. И както изглеждаше, беше много лош. Приклекнах тихо до леглото, несигурен дали да я събудя, или да я оставя да го преживее, надявайки се да изчезне. Тя все още се плашеше много лесно, моята прелестна Айрис.

Но не можех да понеса да я гледам как страда, дори само в същината й. Отпуснах се до нея и докоснах ръката й. Тя проплака и се дръпна назад, очевидно ужасена.

— Аз съм — прошепнах. — Сънуваш кошмар.

Изражението на лицето й стана напрегнато и за един кратък миг помислих, че ще се разплаче. Тогава тя сграбчи ръката ми и започна да плъзга длан нагоре и надолу. От устните й се изтръгна въздишка на облекчение.

— Пухкава кожа. Ти си.

— Тук съм — казах й аз. — В безопасност си.

Надявах се уверенията ми да я успокоят, но тя все още изглеждаше разтреперана.

— Не съм в безопасност. Никъде не е безопасно — промърмори тя, отмятайки косата от лицето си, преди да седне в леглото.

— Грешиш. — Седнах на леглото до нея и помилвах ръката й, опитвайки да прогоня страха й. Понякога, тя имаше кошмари, но винаги щом се събудеше отново затваряше емоциите в себе си. Но не и днес. Винаги съм си мислил, че предпочитам преди всичко да видя истинска неподправена емоция от нея, но сега осъзнах, че съм се самозалъгвал. Мразех да я виждам такава. Мразех факта, че е ужасена, и нямаше какво да направя, за да прогоня страха й. — Никога няма да позволя нещо да ти се случи. Ти си моя.

В мига, в който думите излязоха от устата ми, сякаш провиснаха във въздуха. Разбира се, че бе моя. Докато дните минаваха и тя се будеше в прегръдките ми всяка сутрин, аз затвърждавах това, което винаги бях чувствал… че Айрис бе моя и бе предопределена да бъде моята половинка. Просто никога не си бях позволявал да й го кажа, за да не я изплаша… но вече не можех да върна думите си. Донякъде се радвах, че ги изрекох. Сега тя щеше да знае какво изпитвам.

Но също така, сега й дадох още една причина да се бои.

Ръцете й се плъзнаха нагоре по моите, милвайки кожата ми по пътя си. Преминаха през раменете ми, преди да стигнат до лицето ми и тя да докосне челюстта ми.

Останах напълно неподвижен, защото, ако тя искаше да разучи външността ми, щях да я оставя да го направи, и то с радост. Това ме накара да се надявам, че един ден чувствата ми може да бъдат споделени. Тя докосна бузите и носа ми, а след това и устните ми. И тогава се наведе напред.

За един кратък миг си помислих, че тя просто вдишва аромата ми, както понякога правих аз, когато тя спеше до мен.

Но тогава устните й докоснаха моите и осъзнах, че това е нещо много по-различно. Устните й се притиснаха към моите и след това шокиран усетих езика й да се плъзва по устата ми. Мълния от желание премина през мен и се наложи да стисна ръце в юмруци, опирайки ги в бедрата си, решен да не си позволя да я сграбча и да разваля момента.

Това бе целуване. Много често бях улавял Фран и Кивиан да го правят. Това правеше Кат с Тарекх, за да го превърне в ухилен идиот. Хората нямаха същите хигиенни закони като нас, затова не виждаха нищо лошо в това да притиснеш устата си към нечия чужда и да пъхнеш езика си, за да влезе в дуел с чуждия. И Айрис ме целуваше. Устните й ме поглъщаха жадно и щом разтворих устата си, позволявайки на езика си да докосне нейния, тя простена тихо и задълбочи целувката.

Това не можеше да се сравни с нищо, което някога бях изпитвал. Едновременно интимно и сладко, можех да почувствам всяко движените на тялото й, можех да усетя колко мек и гладък бе езикът й, без нито една неравност, каквито имаше по езика на мессакаш. Той се отърка в моя и Айрис отново простена тихо. Бях удивен от факта колко бе приятно… и как тя най-после, най-после ме приветства с тялото и ласките си.

Аз също я целунах, опитвайки да потъркам езика си в нейния по същия начин, по който го правеше и тя. Чувствах се неловко, но тя не се оплака от липсата ми на опит. Ръцете й се обвиха по-здраво зад тила ми и тя издаде поредния нежен стон, карайки ме да го почувствам на устните си, заедно с езика й.

— Накарай ме да забравя — прошепна тя. — Напомни ми, че се намирам на едно хубаво място.

— Ти си с мен — казах й, притискайки отново устата си към нейната. Копнеех за много повече. Обожавах усещането на слабото й тяло, притискащо се към моето, докато се целувахме, а членът ми пулсираше от дългото въздържание. — В леглото ми. В прегръдките ми.

— Отнеми девствеността ми — прошепна тя, търкайки се в гърдите ми. — Направи така, че никой да не иска да ме купи отново, заради нея.