Руби Диксън
Варварите от ледената планета (8)

Глава 8

Джорджи

Почти напълно сигурна бях, че сънувам.

Може би това бе всичко. Един голям, лош сън. Просто за известно време се бях озовала в една наистина кофти част на мозъка си и сега преминавах в мократа част от съня. Защото бях много сигурна, че лежах гола, а между краката ми имаше уста, която ме ближеше все едно няма да има утре.

Простенах меко, защото това, това беше много по-приятно от онази простотия с извънземния кораб.

Нещо влажно, покрито с изпъкналости се плъзна нагоре и надолу по котенцето ми. Уста, език. Плъзна се между гънките ми и аз притиснах ръка към челото си, защото усещането беше толкова хубаво. Изгаряща болка прониза китката ми, но това бързо бе погребано от невероятно удоволствие. Нежни, мъркащи звуци се понесоха някъде близо до мен, почти като сякаш някой говореше, но не можех да разбера нито дума. Обаче този мъж изяждаше котенцето ми като шампион.

Главата му се вдигна и той навря нос в мен, мърморейки нещо. Посегнах с ръце, за да избутам главата му обратно, където беше преди миг.

С тази разлика, че докоснах рога.

Подскочих, отваряйки очи и осъзнавайки, че това не е сън. Нищо от това не бе. Погледнах шокирана надолу към тялото си. Бях гола. Бях гола, а между бедрата ми имаше мъж, от чиято глава излизаха чифт големи извити рога. Докато го гледах той отново прокара език по котенцето ми.

— О, Боже мой! — прошепнах. После бутнах главата му, за да се отдръпне от мен. Това не е нормално. Това не е нормално.

Когато той вдигна глава към мен, възкликнах.

Той не бе човек. Имам предвид, знам, че имаше рога и всичко, но поглеждайки лицето му можех да видя, че наистина не е човек. Рога се издигаха от линията на косата му и се завиваха над скалпа му, като остри смъртоносни оръжия. И бе син на цвят. Е, синьо-сив, с дълга, гъста черна коса, която ми напомняше на гривата на лъв, веждите му изглеждаха някак тежки, много по-различни от всички човешки вежди, които бях виждала, а лицето му бе цялото в твърди очертания, като изсечено от гранит. От челото му, надолу до върха на носа му, имаше нещо, което приличаше на твърди плочки и синьо-сивата му кожа бе малко по-тъмна там.

А очите му блестяха със синя светлина, каквато никога преди не бях виждала. Синьо, като водите на Карибите, и беше плътно синьо, в което не се виждаха зеници. А светлината сякаш идваше от самите им дълбини.

Тих хленч се откъсна от устните ми, когато той се изправи над мен. Видях рошавите бели кожи, които покриваха раменете му, и осъзнах, че именно него бях видяла, докато висях с главата надолу. Не е било чудовище това, което идваше да ме изяде. Бил е той.

Който ме изяде… по друг начин.

Дори самата мисъл бе толкова налудничава, че ми се прииска да се засмея, обаче бях прекалено ужасена.

— Какво ще правиш с мен? — попитах тихо. А в ума ми кънтеше рефрена моля те, не ме убивай, моля те не ме убивай.

Той каза нещо и прокара ръка по стомаха ми. След това тези странни светещи очи ме погледнаха преди главата му да се наведе.

И той започна да ме ближе отново. Дълги, бавни, прекрасни лизвания по цялата ми женственост.

Не се стърпях. Започнах да се кикотя. Гъделичкаше ме и ме караше да се гърча, и вместо да крещя не… помощ… изнасилвач… аз се кикотех. Защото той не искаше да ме изяде. Той просто искаше… да ближе котенцето ми. Бях се срещала с мъже, които за нищо на света не можех да убедя да ми слязат долу, а този тук го направи вместо поздрав.

Започнах да се смея, осъзнавайки колко облекчаваща и все пак абсурдна бе тази ситуация. Може би бях малко истерична. Но някак нямаше значение. Все още нямаше да умра и по някаква причина този странен мъж бе решил да ми достави орално удоволствие. Просто… при всички най-ужасни сценарии, с които се сблъсках откакто бях отвлечена от извънземни, да бъда близана, докато свърша, въобще не се намираше в списъка.

А той бе наистина, наистина добър в близането.

Нещо ръбесто и леко грапаво докосна входа към вагината ми и осъзнах, че това е текстурата на езика му. Чувството бе неописуемо. И въпреки че всеки мой инстинкт крещеше да си намъкна дрехите и да бягам от тук с всички сили, не се помръднах. Почти дори не дишах.

Когато една голяма ръка се опря на бедрото ми, разтваряйки краката ми по-широко, се подчиних. След един миг щях да стана и да започна да протестирам.

Само.

След.

Миг.

Той ме облиза отново и този път езикът му докосна клитора ми. Не се сдържах. От устните ми се изтръгна стон, в който нямаше и капка достойнство. Клиторът ми беше доста чувствителен, а той го бе избягвал до сега.

Главата на рогатия мъж се вдигна рязко и той ме погледна с изражение, което можех да определя като изненадано. Поразмърдах се неудобно, защото странните му очи ме гледаха и притиснах ръка към устата, решена да не издам повече нито звук, за да не го стряскам. Ами ако полудее и реши да ме изкорми с грамадните си рога?

Но той остана объркан само за миг. Тогава, както го гледах, големите му пръсти разтвориха гънките ми и той започна да ме изучава с интерес. Почувствах силно унижение и опитах да затворя краката си. Майната му. Големите му ръце обаче ме задържаха на място и той игнорира движенията ми, разтваряйки отново гънките ми. Изглеждаше шокиран… истински шокиран, от вида на клитора ми. Той каза нещо, което прозвуча като са са, и определено бе въпрос.

Опитах отново да затворя крака и да се надигна.

— Хей, приятел, сега не е време за урок по анатомия.

Казвайки една-единствена дума, големият извънземен ме бутна внимателно обратно на кожите.

Опитах да избутам ръцете му, но той бе много по-силен и много по-решителен от мен. Задържа бедрата ми широко разтворени и нямаше как да не забележа, че ръцете му бяха огромни, като бейзболни ръкавици. Колко ли бе висок? Той ме разтвори и за най-голямо мое унижение докосна внимателно клитора ми, все едно щеше да го ухапе.

Останах напълно неподвижна.

Това не го задоволи. Той измърмори нещо и започна да търка малката пъпка, явно решен да намери правилния начин, по който да я докосне, за да ме накара отново да реагирам.

И въпреки че не го исках, аз реагирах. Затворих очи, за да не се налага да гледам лицето му. Той продължи да ме докосва, милвайки внимателно клитора ми. Справях се доста добре, контролирайки реакцията си, но с всяко докосване на пръста му исках да стена.

Тогава усетих устата му върху клитора си и той ме засмука нежно.

Бедрата ми подскочиха и простенах.

Той промърмори нещо, звучейки доволен, и продължи със заниманието си, докато бедрата ми се разтрепериха. Щях да свърша. Проклет да е. Проклет да е и фактът, че ме караше да се чувствам невероятно. Тези издатини на езика му, минаващи по клитора ми, караха цялото ми тяло да се тресе… и тогава свърших мощно. Отново и отново вагината ми се стягаше, докато оргазмът ме заливаше и цялото ми тяло се сви от силното напрежение.

Сринах се върху кожите, напълно изтощена. Сложих ръка върху очите си и потърках лице.

Е, добре, значи току-що го направих. Получих оргазъм от извънземен. Нямам идея как щях да обясня това на Лиз и останалите.

Извънземният каза нещо друго и аз отворих едното си око, поглеждайки към него. Изражението му бе напрегнато и нямаше как да сгреша чисто мъжкото задоволство изписано на нечовешкото му лице. Беше доволен, че ме е накарал да свърша. Показах му среден пръст.

— Ти си задник — промърморих.

В отговор той каза нещо друго. След това сграбчи бедрата ми и ме завъртя по корем.

Знаех какво ще последва. И въпреки че току-що бях свършила, едно момиче трябваше да си има граници. Не исках да правя секс. Оралната беше приемлива, стига да я правят на мен, но това бе прекалено много и ставаше прекалено бързо. Извъртях се в ръцете му и опитах да го ритна. Кракът ми блъсна гърдите му.

Почувствах се така, сякаш го счупих… крака си имам предвид. Не гърдите му.

Все едно изритах стомана. Проплаках от болка и отново се сринах на кожите, кракът ми трепереше, а глезенът изпращаше вълни от изгаряща болка през цялото ми тяло.

Когато погледнах нагоре, извънземният изглеждаше разярен.