Руби Диксън
Варварите от ледената планета (23)

Глава 23

Вектал

По настояване на Джорджи, оставихме всичките кожи и две от остриетата ми с жените. Освен това им оставихме всичката храна. Това ме ядоса, защото моята половинка щеше да страда от това, но с нежни докосвания и усмивки, тя ми показа, че няма нищо против. Мисля, че й доставяше удоволствие да се грижи за другите жени, затова не се оплаквах. По пътя ни имаше и други ловни пещери, от които щяхме да вземем кожи за Джорджи при нужда. През следващия сезон щяхме да ги заменим, когато най-дълбокият сняг се стопи и щяхме да имаме достъп до всички пещери.

Сбогувахме се с жените и от очите на Джорджи често течеше вода. Знаех, че тя се тревожеше за тях. Въпреки храната, тази сутрин те изглеждаха малко по-изтощени и малко по-бледи.

Това бе заради липсата на кхуи ето защо бе така важно да отведа Джорджи колкото се може по-скоро при народа си. Не можех сам да убия са-кохтск. Това бе задача изискваща много ловци със здрави копия.

Понесъл малкото тяло на Джорджи на гърба си, започнах да слизам от планината. Този път не минавах през местата, където имаше дивеч, а се насочих направо през земята, където имаше крилати животни. По този път, вместо многото малки ловни пещери, имаше само една, пещерата на Старейшините, която имаше странни гладки стени, за разлика от пещерата на Джорджи.

Моята половинка сякаш разбираше нуждата ми да бързам. Спирахме за почивка за много кратко време, колкото да напълним кожения мехур за водата или да се облекчим. Когато двете слънца се качиха високо в небето, намерих един пернат звяр, който улових, и този път Джорджи не възрази срещу това да яде сурово месото му. Щеше да отнеме прекалено много време да съберем дърва за огън. Изядохме го и отново потеглихме на път.

Денят премина в едно непрестанно тичане и катерене, и дори лекото тегло на тялото на Джорджи след толкова часове вече започваше да се усеща. Разбира се, не я пуснах да ходи пеша. Силата ми бе много по-голяма от нейната и можех да издържа на тежкото пътуване. Тя също бе изтощена. Хватката й на дрехите ми ставаше все по-отпусната, докато минаваха часовете, и се разтревожих, че не сме покрили достатъчно разстояние, когато познатия покрит със сняг хълм се появи срещу нас в далечината. Въздъхнах облекчено и я посочих на Джорджи.

— Изглешд стрнно — каза тя, прозявайки се. — Тм ли отифме?

— Това е крайната ни цел за днес — казах й. — Ще починем и ще поспим там, а утре ще се върнем при моите хора. — На ум обмислих кои ловци можеха да ми помогнат да се справя с болните човеци. Майлак щеше да иска да дойде, тъй като тя бе племенният лечител, но тя имаше малко дете. Тогава щяхме да вземем половинката й, Кашрем. Раахош, ако се е върнал от своя лов. Рокан. Салук. Зенека, Хейдън. Дагеш.

Всички от тях, освен Кашрем, бяха необвързани ловци. Може би, щеше да е по-разумно да взема обвързаните, за да не се сбият заради дребните жени, но не исках да подклаждам раздори из племето. Знаех, че мъжете ще са нетърпеливи да видят човешките жени, особено след като се върна с прелестната си Джорджи.

Потърках замислено ръката й. Нямаше да попреча на мъжете да имат шанса техните кхуита да резонират с някоя от човешките жени. Не и след удоволствието, което изпитах, намирайки своята половинка.

Влязохме в пещерата и Джорджи възкликна удивена от странните стени вътре. Не я винях, че е изненадана. Бяха покрити с пласт лед, но не можеше да се отрече, че отдолу са странно изглеждащи. Все едно гигантски ръце бяха издълбали хълма и бяха загладили стените на пещерата. Вътре имаше кожи и дърва и голяма кожа, прикриваща входа. Пуснах Джорджи на пода и започнах да подготвям пещерата.

За моя изненада, тя веднага се зае с дърветата за огъня, докато оправях кожата на входа. Тя ми се усмихна срамежливо.

— Искм дсе нучъ.

Сърцето ми затуптя гордо. Пристъпих до нея и запалих огъня, обхващайки малкото й лице с ръце. Тя бе прелестна, с плоския си нос и всичко останало, и бях пристрастен към това да я докосвам.

Тя ми се усмихна и кхуито му започна да пее ниско в гърдите ми. Огънят можеше да почака. Моето кхуи и тялото ми копнееха за нея още от тази сутрин. Ако изчаках още малко бях сигурен, че ще изпитам физическа болка. Дръпнах яката на кожите й.

Джорджи се засмя, а звукът бе така сладък. Тя притисна едната си малка, студена ръка към гърдите ми точно където вибрираше моето кхуи.

— Обичм когто мъркш — каза тя нежно. След това погледна към мен с тези странни, обградени от бяло очи и наклони глава назад, посрещайки целувката ми.

Сграбчих я и я притиснах към себе си, внимавайки с наранената й китка. Исках да я докосна навсякъде. Да вкуся всеки милиметър от тялото й. Кхуито в гърдите ми настояваше да се чифтосаме и това бе зов, на който щях да отговоря с готовност. Целунах я точно както искаше и езикът ми се пъхна в устата й, за да я вкуся. Никога нищо не е било като тази целувка, и исках отново, и отново да го правя с Джорджи. Обичах начина, по който езикът й галеше моя.

Тя бе също толкова гладна за докосването ми. Пръстите й се впиха в дрехите й, докато успее да разголи гърдите си за мен. Простенах при вида им и се отпуснах на колене, поемайки едното меко зърно в устата й. Обичах гърдите й, толкова подобни и все пак така различни от гърдите на жените на моя народ. Розовите й зърна се втвърдиха при докосването ми, но все пак усещането бе все едно докосвах най-меката кожа, вместо твърдата броня, покриваща гърдите на нашите жени. Зачудих се какви ли бяха човешките деца, щом майките им са толкова нежни и меки. Представих си моите деца и я прегърнах силно срещу себе си.

Нашите деца. Наполовина са-кхуи, наполовина човек.

— Ммм — каза тя нежно и не знаех дали е само звук, или дума на странния й човешки език. Облизах гърдата й, за да я разсея, и тя простена. Джорджи посегна надолу, обхващайки члена ми с ръка и го помилва през кожените ми панталони.

Едва не свърших при това нежно докосване. Ръмжейки издърпах връзките на дрехите си, освобождавайки члена си. Това чифтосване щеше да бъде бързо и не особено елегантно. Но не ме бе грижа. От звуците, които издаваше Джорджи, и начина, по който стискаше члена ми, се съмнявах, че и нея в е грижа.

— Ти си сърцето ми — казах й, милвайки гърдите й. Първо едната, а после другата, обожавайки тихите звуци, които издаваше тя. Кожата й настръхна от докосването ми, а аромата на възбудата й, изпълни въздуха. Устата ми се навлажни от копнежа да я вкуся и целунах плоския й корем, който следващия сезон щеше да се закръгли с детето ни.

Но по-късно щяхме да мислим за деца. Сега просто исках своята Джорджи. Дръпнах кожите, с които беше облечена, докато не разкрих тъмните къдрици между бедрата й. Тя свали изцяло дрехите и ги изрита настрани, преди да хване панталоните ми и да направи същото. Сега и двамата бяхме голи.

Джорджи потрепери леко и се приближи към мен, за да сподели топлината ми. Притиснах половинката си към себе си, вдигнах я на ръце и я отнесох до кожите в един от краищата на пещерата. Докато отивахме на там, тя покри лицето ми с целувки и обхвана с пръсти рогата ми, мърморейки нежни думи.

Сложих я да легне на кожите и останах за миг, гледайки надолу към невероятно красивата си и изкусителна, странна човешка половинка. Покрих малкото й тяло със своето, а тя обви крака около кръста ми, притискайки ги леко в основата на опашката ми.

Ръцете й милваха рогата ми, сякаш докосваше члена ми, прокарвайки пръсти по цялата им дължина, карайки ме да стена от усещането. Потърсих гънките между бедрата й и тя бе мокра и хлъзгава, тялото й копнееше за мен, също колкото моето копнееше за нея. Исках да я вкуся на устните си, да притисна глава между бедрата й.

Тя издаде мек звук и разтвори широко бедра, приветствайки ме. Прокарах език по сладостта й, наслаждавайки се на виковете й. Вкусът й бе опияняващ, ароматът — обсебващ и се изгубих в тялото й. Ближех и смучех плътта й, а езикът ми пиеше нектара на тялото й. Цялото й тяло се тресеше и бедрата й стисваха главата и рогата ми все по-силно с всяко докосване на езика ми. Тя бе близо, моята Джорджи. И исках да съм в нея, когато свърши.

Надигнах тялото си, прониквайки с главичката на члена си в нея. Усещането бе невероятно. Влажно, приемащо и о, толкова меко. Проникнах в нея и тя се задъха, вкопчвайки се в мен. Тялото й бе тясно около дължината ми, обгръщайки ме като ръкавица. Усещането бе поразително и затворих очи, наслаждавайки му се изцяло. Моето кхуи отговори, вибрирайки в тялото ми. Скоро, тя щеше да им кхуи, което да отвръща на повика на моето.

Трябваше да бъде скоро или моята Джорджи нямаше да оцелее.

Мисълта изпрати вълна от страх през мен, затова се притиснах към нея, прегръщайки я силно. Не. Тя бе моя. Щях да я задържа. Със стон аз се тласнах отново, усещайки тялото й да ме приема изцяло.

Джорджи се задъха.

— Вектал. О дъъ!

Отдръпнах се и се плъзнах отново напред, а бедрата й ме стиснаха силно. Галех я отново и отново, забързвайки движенията си. Виковете й ставаха все по-високи с всяко мое бързо движение, и когато горещината й експлодира около члена ми, усетих как оргазма помита тялото й, преди да е успяла да изкрещи в екстаз.

Кхуито ми реагира и се тласнах за последно, изливайки семето си в нея. След това я задържах близо до себе си, милвайки косата й, докато тялото ми бе отдадено на върховното удоволствие. Ръцете й ме докосваха, нежно минавайки по кожата ми, докато задъхано тя изричаше сладки неразбираеми думи.

Когато последните капки от семето ми, се изляха в тялото й, притиснах устни към нея и се изтърколих настрани, настанявайки я върху себе си, докато телата ни все още бяха съединени. Исках да остана така с часове. Дори цялата нощ. Когато половинката ми бе в обятията ми, умората изчезваше. Вече мислих как да я накарам отново да крещи от удоволствие.

Тя прокара ръка по кожата ми и усетих как влагалището й се стяга около члена ми. Само няколко докосвания и тя щеше да стене отново. Бях заинтригуван от тази мисъл затова я дръпнах към себе си, притискайки я към гърдите си.

Като го направих, тя се надигна, опирайки се на един лакът.

— Ккфо етоф?

Докоснах ръката й.

— Хм? — още веднъж ми се прииска да можех да говоря езика на човеците.

Джорджи погали ръката ми, за да привлече вниманието ми и посочи с ръка.

— Фидях нещод мигъ. Ккфо етоф?

Тя сочеше към далечната стена и да, наистина една звезда мигна иззад леда и след това изчезна. Ах.

— Това е пещерата на старейшините. Пещера от звезди. Пълна е с магия. Това виждаш.

Но тя се освободи от прегръдките ми и се уви в завивките. Почувствах усещане за загуба, когато членът ми се изплъзна от топлото й тяло, но тя изглеждаше замислена. Затова седнах и я загледах как скочи на крака и изтича до далечната стена. Тя притисна лице към дебелия лед, гледайки как светлината отново мига бавно. След това погледна към мен.

— Вектал — възкликна тя с вълнение в гласа. Ново вълнение. — Тоф дне е космическикораб?