Руби Диксън
Варварите от ледената планета (34)

Глава 34

Джорджи

Малко по-късно очите ми се отвориха рязко. Беше странно, защото можех да усетя вятъра, духащ наоколо, и снега, който падаше над мен, но вече не ми беше студено. Топли пръсти докоснаха бузата ми и вдигнах поглед към красивото лице на Вектал. Чувствах се малко схваната, но вече не бях толкова слаба, както преди. Облизах устните си.

— Как мина?

— Очите ти са в най-прекрасния оттенък на синьото — каза ми той, а гласът му бе топъл и изпълнен с щастие.

— О! — Седнах и се огледах наоколо. Реших, че не е минало много време откакто приех кхуито. В далечината се чу гръм, а небето бе тъмно, тъй като все още бе нощ. Примигнах и се огледах. Чувствах се… същата. Нямаше нищо странно. Нищо от типа О-Боже-мой-в-тялото-ми-има-някакъв-червей. Всичко бе спокойно.

Когато една снежинка падна на ръката ми я изгледах изненадано.

— Аз съм топла?

— Твоето кхуи те топли — каза ми той и ръката му помилва кожата ми. Докосваше ме навсякъде, сякаш да се увери, че наистина съм добре.

— Уау. Добре. — Огледах се из лагера и видях, че другите мъже помагат на жените да станат на крака. — Всички ли го приеха? Кхуито?

— Всички — каза той, с горда нотка в гласа си. Той ми помогна да се изправя, макар че вече нямах нужда от помощ. Бях добре, странно, много добре. Чувствах се… отлично. — Ти беше смела и им даде кураж да го направят.

— Имам доста неща, за които да живея. — Звука на гръмотевиците се засили и когато ръката му докосна моята се почувствах… странно. Възбудена. Беше супер смахнато, защото само си държахме ръцете. Погледнах изненадано към Вектал. Изпитвах остра нужда да целуна твърдата му уста, да се покатеря по него, все едно е дърво или да го съборя на снега и да правя любов с него.

Милостиви Боже, какво ставаше с мен?

Гръмотевиците ставаха все по-силни и погледнах зад себе си.

Вектал се засмя и притисна ръка между гърдите ми.

— Чуваш ли го?

— Какъв е този шум?

— Това си ти — каза той. — Твоето кхуи пее за мен.

Притиснах ръка към гърдите си. И да, бученето идваше от мен. Аз мърках.

— О! — Горещина изригна между бедрата ми и пулсът ми затуптя силно, все едно докосването между гърдите ми бе нещо адски порочно и еротично. — О, Боже, чувствам се…

— Знам — каза той, а очите му светнаха със смесица от нужда и веселие. — Мога да помириша нуждата ти, половинке моя.

— Оле, мале — казах немощно. — Ами… останалите могат ли? — Ако можеха щях да умра от срам.

— Моите усещания са насочени изцяло към теб. Другите са заети да помагат на останалите жени. Огледай се — каза той и ме дръпна към себе си.

Господи, той бе топъл, и голям, и апетитен и исках да пъхна ръце в панталоните му и да сграбча здраво члена му. Отне ми миг да се фокусирам и се вкопчих в елека му, за да успея да се стегна. Това ли беше резонанса? Имам предвид… уау. И Божичко, знаех, че няма да понеса да бъда толкова възбудена около Вектал през цялото време.

Обаче… бях сигурна, че оргазмите ще са умопомрачителни.

Плъзнах поглед към момичетата в далечината. Тифани беше на крака, което бе добре, и един са-кхуи мъж кръжеше около нея. Почти всяка жена бе придружена от мъж от племето на Вектал и някъде в далечината по въздуха се носеше тихо мъркане.

— Всички те ли?

— Не всички — каза Вектал. — Но някои — в погледа му се четеше тревога, когато добави. — Ще подходят бавно към това. Обещавам ти. — След това направи гримаса. — С изключение на един.

— На един? — Плъзнах поглед по морето от лица, забелязвайки, че едно точно определено познато лице липсва. — Къде е Лиз?

— Раахош избяга с нея, като метлак с плячката си. — Раздразнението се четеше ясно на лицето му. — Ще отговаря пред племето, когато се върне.

Цялото ми тяло се напрегна.

— Той нали няма да я нарани?

— Да я нарани? — Той ме изгледа възмутено. — Той иска да се обвърже с нея. Да я нарани, е последното нещо, което би направил.

Боже, почти съжалих Раахош. Той не знаеше в какво се забърква, отвличайки Лиз. Тя нямаше да му позволи да си прави каквото поиска.

— Сигурна съм, че Лиз ще има какво да каже по този въпрос.

Той ми се усмихна криво.

— О, убеден съм в това.

Няма да се изненадам, ако Раахош побърза да върне Лиз помислих си усмихнато. Тя беше трън в гащите.

— Да тръгнем ли след тях?

— Раахош е един от най-добрите ми ловци. Ако не иска да бъде намерен, никога няма да го намерим. Просто ще ги изчакаме да се върнат.

— Нека позная — казах сухо. — Тя ще е боса и бременна?

Той ме изгледа странно.

— Защо да бъде боса?

— Няма значение. — Погалих гърдите му и се заплеснах от невероятните мускули, които имаше той там. — О, уау. Вектал, чувствам се много…

— Изпълнена с резонанс? — попита той. Под ръката ми неговите гърди също подеха своята песен и това накара зърната на гърдите ми да настръхнат, а кхуито ми да отговори на неговото.

Кимнах.

Той ме притисна към себе си и аз се задъхах, защото усещането бе… невероятно.

— Тогава да отидем ли някъде, където да бъдем насаме, моя половинке?

— Но… другите…

— Мъжете ще се погрижат за тях, за през нощта — каза той и проследи с пръст бузата ми, оставяйки ме трепереща от нужда. — Ще ги държат на топло, ще ги нахранят и ще им дадат време да се приспособят към своите кхуита. А на сутринта, всички ще тръгнем към дома.

Дом. След седмици, в които бях пленница, беше приятно да мисля за място, което да е мой дом.

— Къде можем да отидем? — попитах го, преплитайки пръстите си с неговите. — Води ни.

Но той се поколеба.

— Добре ли се чувстваш, мой резонанс? Не искаш ли да си починеш? Да поспиш?

— Точно сега, искам да ти разкъсам дрехите и да те оближа целия — каза му, а мъркането в гърдите ми стана по-силно. Както й влагата между бедрата ми. Ако имах гащички, сега щяха да са подгизнали.

Ноздрите на Вектал пламнаха и той изръмжа ниско. Преди да успея да реагирам, той ме метна на едното си рамо и ме понесе в тъмнината.

— Ще се върнем на сутринта — извика той на един от мъжете си.

— Наслади се на резонанса — извика мъжа и долових завист в гласа му.

Разшавах се нетърпеливо на рамото на Вектал. Господи, не трябваше да съм толкова възбудена, но бях. Кхуито пееше в тялото ми, карайки ме да се чувствам така топла и толкова добре, че увеличаваше възбудата ми, отвъд всякакви граници. Защо бях толкова против всичко това? Докоснах гърдите си и усетих щастливото мъркане вътре в тях. Ако това трябваше да понеса, за да бъда с Вектал до края на дните си, то щях да го направя с радост.

Имам предвид, тук нямаха тоалетни, но да живея като дивачка? Не бе чак толкова зле, щом до себе си имах голям, силен варварин.

Вектал вървя през снега няколко минути, и когато реших, че искам просто да смъкна панталоните си и да се хванем за работа, той спря.

— Тук е достатъчно далеч.

Когато ме пусна на земята, се огледах намръщено. Намирахме се на средата на нищото, в близост до няколко криви дръвчета. Забелязах една плоска скала, която ми стигаше някъде до кръста и която ме възбуди адски много, защото си представих как Вектал ме навежда над нея и ме чука, докато съмне. Стиснах здраво бедра.

— Тук?

Ръката му се премести на тила ми и той завладя устните ми с брутална собственическа целувка.

— Тук сме достатъчно далеч, че като чуят виковете ти на удоволствие няма да решат, че трябва да идват и да те спасят.

Изчервих се от думите му, докато в тялото ми се надигна изгаряща топлина.

— Ти си секси звяр, знаеш ли това?

— Всичко, което знам, е, че съм твой — каза ми той. Устните му отново плениха моите и усетих как резците му драсват леко устата ми, миг преди да гмурне езика си, милвайки моя, изпращайки вълна от невероятно удоволствие през тялото ми.

Простенах и насочих ръцете си към панталоните му.

— Искам да усетя кожата ти срещу своята — казах му. — Искам те целия срещу мен. — кхуито ми замърка в съгласие. Миг по-късно обвих ръка около главичката на члена му, усещайки капки предеякулационна течност да се процеждат по него. Поднесох една от тях към устата си и го вкусих. Не беше като нещо, което съм опитвала в живота си. Сладък, мъжествен и невероятен. Преди да получа своето кхуи, също имаше страхотен вкус, но сега… отпуснах се на колене пред него.

— Боже, наистина ми се иска да смуча члена ти.

— Казват, че вкусът на резонансната половинка е като никой друг на света — промърмори той, а ръката му погали косата ми. — Знам, че няма по-прекрасно нещо от росата ти по езика ми.

Роса? За в бъдеще трябваше да поговорим за любовните думи. Усмихнах му се и смъкнах по-надолу панталоните му, освобождавайки краката му. След това го взех в ръка и простенах от удоволствието да усещам горещата му, туптяща дължина, преди да оближа всяка капка влага по главичката. Всяка една от тях бе прекрасна. Насочих ръка между бедрата си, мушкайки я в панталоните, които ми даде Майлак, за да се докосвам, докато докосвах него. Бях полудяла от похот и го исках още сега на мига, иначе щях да полудея. През цялото време моето кхуи не спираше да вибрира и пее в тон с това на Вектал.

Чувството бе невероятно. Потопих пръсти в женствеността си и простенах. Не ми стигаше.

— Легни по гръб за мен — изръмжа половинката ми, докато ръцете му ме галеха. — Щом трябва да бъдеш запълнена толкова бързо, нека аз съм този, който ще го направи.

Нямах нужда от убеждаване, бях толкова влажна, че знаех, че мога да го поема още на мига. Чувствайки се палава и порочна, станах и отидох до камъка, лягайки на него по корем и вдигайки бедрата си нагоре.

— Нека го направим така, Вектал. Спомняш ли си? Онази нощ в пещерата ти. Ти каза, че никога не си го правил в тази поза.

Той изръмжа и усетих устните му да се притискат към тила ми.

— Никога… опашките…

— Но аз нямам опашка — казах и размърдах задничето си пред него.

Вектал сграбчи бедрата ми и смъкна рязко панталоните ми. Опитах се да му помогна и се озовах с гол задник в студения въздух и панталони омотани около коленете ми. Усетих твърдия му член да се притиска към бедрото ми и разтворих по-широко бедра… толкова широко, колкото ми позволяваха дрехите.

— Да — въздъхнах. — Моля те!

И тогава моята половинка се тласна в мен, и бе толкова голям, че извиках възторжено. Усещах всяка неравност по члена му, докато се тласкаше в тясното ми тяло. Господи, беше толкова хубаво, че бях на път да се разплача. Задрасках с нокти в скалата, отчаяна да се уловя за нещо. Но нямаше нищо. Съществуваха само Вектал и члена му, който се движеше в мен.

Той проникна още по-дълбоко и усетих нещо да се притиска към задните ми части… шипа му, се притисна към отвора на дупето ми. Това изпрати вълна от нови, невероятни усещания, карайки ме да се гърча върху скалата.

— Отново — извиках, когато той се отдръпна назад. — Направи го отново!

И той го направи, но вместо да се притиска към клитора ми, сега шипът му ме притискаше отзад. Чувството бе едновременно странно, тясно и объркващо еротично.

— Определено ще добавим кучешката в репертоара си — казах му задъхана.

— Мой сладък резонанс — изръмжа той — Ти…

Нещо ярко просветна в небето над нас. Аз застинах под Вектал и двамата гледахме, без да смеем да поемем дъх, как космическият кораб, облят в светлини, прелетя, кръжейки над планините. Той направи няколко кръга, преди да застине на мястото, където бе пуснат товарният контейнер.

Където ние бяхме пуснати.

Не можех да помръдна, докато гледах небето, чакайки да видя какво ще се случи. Над мен, потънал с цялата си дължина в тялото ми, Вектал също бе застинал неподвижно.

Корабът сякаш вися там цяла вечност. Тогава светлините му примигнаха и той се понесе нагоре, излизайки от атмосферата на планетата.

Въздъхнах облекчена.

— Тръгнаха ли си?

— Изглежда не искат да си вземат метлакс — каза Вектал с развеселен глас. — А ти, мой сладък човеко, ще бъдеш завинаги част от този свят.

Докоснах гърдите си и мъркането започна отново, сливайки се с това на Вектал.

— Твоя съм завинаги, нали?

— Завинаги — каза той и отново се тласна дълбоко в мен. Проникваше отново и отново, докато не извиках достигайки върха. Бързо и яростно, Вектал също достигна до освобождението си само миг след мен. Този път, когато семето му се изля в мен, не усетих горещината му. Сега температурата на тялото ми бе по-висока, също като неговата. Не бях сигурна как бе възможно, защото треската може да убие човек, но подозирах, че кхуито бе заето вътре в мен, правейки всички генетични промени, за да е сигурно, че ще имам дълг и здравословен живот на тази нова планета.

Вектал ме вдигна от камъка и ме прегърна, сякаш не можеше да спре да ме целува. Засмях се и го целунах преди и двамата да падне заедно на снега със смъкнати панталони.

Въздъхнах, изтощена, но все още мъркаща отвътре. Огледах небето, търсейки още кораби, но нямаше нищо.

За добро или за зло, бяхме тук. Мислех, че е за добро. Всъщност, знаех, че е за добро, защото мъжът до мен ме прегърна силно и започна да ближе ухото ми.

— Почти съм сигурна, че ще се наложи да повторим това — казах му останала без дъх. — Моето кхуи изглежда не е готово да се кротне все още.

— Казвали са ми, че през първите дни резонансът е най-силен. След това би трябвало да можем да ходим нормално — пошегува се той.

Е, благодаря на Бога за това.

— А после, какво следва?

— Да се върнем у дома. В нашата пещера. — Той докосна корема ми. — Детето ни. — После ме помилва. — Да се надяваме първото, от много обвързвания между човек и са-кхуи.

Това… ми звучеше много добре. Бутнах го да легне по гръб, забелязвайки, че дори прецаканата ми китка, вече не ме боли толкова… трудещо се кхуи може би? Усмихнах се надолу към половинката ми.

— Стига да не резонираш към някоя друга.

Той поклати сериозно глава.

— Една резонансна половинка. Обвързваме се до живот.

И това ми хареса как звучи.