Ървин Уелш
Лорейн отива в Ливингстън (4) (Рейв и розов роман)

4. Приемането

Линейката пристигна бързо, макар че на Пърки му се стори цяла вечност. Наблюдаваше как Ребека се бори за въздух и пъшка на пода в парника. Напълно съзнателно я сграбчи за ръката.

— Дръж се, моето момиче, всеки момент ще пристигнат — повтори Пърки няколко пъти.

— Ще ти мине като на куче — редеше той, докато санитарите я нагласяха в стола на колела, поставиха й кислородната маска и я набутаха отзад в линейката. Струваше му се, че гледа ням филм, в който собствените му окуражителни думи звучаха като зле монтиран звук. Пърки усети погледите на Уилма и Алън Фосли, които зяпаха над оградата и се опита да ги успокои:

— Всичко е наред. Просто всичко е наред.

Санитарите от своя страна опитаха да успокоят него, че действително всичко е наред и споделиха на ухо, че ударът изглежда е от леките. Подобно противоречие му се стори нелепо и обезкуражаващо. Пърки се усети как горещо се моли те да не са прави, и че се надява скоро да се появи някой доктор с по-песимистична прогноза.

Докато прехвърляше вариантите наум, започна страхотно да се поти от напрежение:

Идеалният сценарий: тя умира и той е упоменат в завещанието.

Втори по хубост сценарий: тя се оправя и продължава да пише, след което бързо завършва следващия си розов роман.

Той изтръпна като усети, че флиртува с най-лошия вариант. Ребека остава саката по някакъв начин, дори се превръща в зеленчук, напълно неспособна да пише и се налага да се харчат огромни средства по нея.

— Идвате ли с нас, Мистър Наваро? — обърна се към него един от санитарите. Тонът му прозвуча доста укорително.

— Тръгвайте, момчета, аз ще ви следвам отзад с колата — отговори рязко Пърки. В различни всекидневни ситуации той бе свикнал да се разпорежда с хората от тяхната класа и следователно беше раздразнен от презумпцията, че трябва да прави това, което те мислят за правилно. Погледна към розовите храсти. Да, едно поливане щеше да им дойде добре. В болницата само щеше да се наслуша на разни празни приказки, трябваше и да търпи цялата суетня около постъпването. Да, определено бе време за поливане.

Вниманието на Пърки бе привлечено от оставения на масичката за кафе ръкопис. На предната страница имаше шоколадена повръщня. С известно отвращение той забърса отгоре-отгоре най-гадното с носната си кърпичка, откривайки набръчканата, мокра хартия.

Разтвори страниците и се зачете.