Ървин Уелш
Лорейн отива в Ливингстън (16) (Рейв и розов роман)

16. Един от мелето

Ник Армитидж-Уелсби докопа свободната топка, търкаляща се по края на мелето и се затича напред към вратата на другия отбор, като премина майсторски двама от противниците. Малкото публика на стадион „Ричмънд“ почувства приятния гъдел на очакването, защото знаеше, че Армитидж-Уелсби има силата и бързината да достигне до голлинията. Въпреки объркването в защитата пред него, той едвам подаде топката на съотборник и се строполи в калта.

При пристигането си в болницата „Сейнт Хъбин“, той вече беше сдал Богу дух, ставайки жертва на масиран инфаркт.

Тялото му лежеше на носилка в болничната морга и бе подложено на щателен оглед от Фреди Роял.

— Охооо, т-о-о-зи си г-о-о бива-а-а! Изгл-е-е-жда съ-ъ-всем мл-а-а-дичък…

Фреди се доближи още повече.

— Ей, Фреди — каза Глен вяло. — Имаме нов патолог, някаква откачалка. Клемънс. Той… така да се каже, още не е запознат с порядките тук. Дежурството му започва от по-късно, така че, карай го по-полека.

— Да-а-а, ще б-ъ-ъ-да мн-о-о-го н-е-е-жен и вним-а-а-телен с теб, нали знаеш, скъ-ъ-ъ-пи мой? — каза той и се обърна към Глен. — Моля те, бъди т-а-а-ка люб-е-е-зен и дай м-а-а-лко хирургически конци на стария Фреди.

Глен се намръщи и изпухтя, но започна да рови в едно чекмедже, откъдето извади цяла макара. Нека Фреди прави каквото иска, помисли си Глен. Тази вечер той излизаше с Ивон. Първо на кино и после ще купонясат по клубовете. С парите на Фреди щеше да й купи нещо хубаво. Парфюм. Скъп парфюм, уточни той. Само да види лицето й, когато й го подарява. Това му беше достатъчно.

Фреди взе две подпорки и ги завърза около омекналия пенис на трупа. После напъха четириъгълна кутия от бисквити между краката му и закрепи члена в изправено положение.

— Сега, само ще почакаме да започне да се втвърдява този красавец и тогава наистина ще се позабавляваме! — усмихна се Фреди.

Глен се извини и излезе в преддверието.