Ървин Уелш
Лорейн отива в Ливингстън (14) (Рейв и розов роман)

14. БЕЗ ЗАГЛАВИЕ — РАБОТНО КОПИЕ

Страница 56

След смъртта на Лейди Хънтингдън в Редкъмби Хаус настъпиха тежки времена за всички там. Лорейн, която сега изпълняваше ролята на домакиня, беше силно обезпокоена от състоянието на духа, в което бе изпаднал Лорд Денби. Той започна да пие прекомерно и често навестяваше онези дупки из Лондон, където се пушеше опиум. Великият лорд проявяваше слабост на характера и Лорейн особено се зарадва, когато разбра, че неговият добър приятел Маркъс Кокс скоро се завръща в Англия заедно с полка си.

След завръщането си Маркъс обаче изглеждаше съвсем друг човек. Войната беше взела своята дан от този блестящ и дързък хубавец, а освен всичко се бе прибрал вкъщи и с треска. За радост на Лорейн, той бе твърдо убеден, че болката на Лорд Денби може да се облекчи и без помощта на алкохола.

— Денби трябва да бъде измъкнат от Лондон — каза той на Лорейн. — Най-добре е всички да се пренесем в наследствения замък Торндайк Хол в Уилтшър. Лордът трябва да се откъсне от самия себе си и собствената си меланхолия, преди да е станало твърде късно.

— Да, и аз смятам, че известно време в Торндайк Хол ще повдигне духа му — съгласи се Лорейн.

* * *

Пърки остави ръкописа, за да си налее един голям скоч. Той кимаше одобрително, докато разлистваше следващите страници. Идеално. После изведнъж текстът се промени. Пърки не можеше да повярва на очите си.

* * *

Страница 72

В голямата конюшня, на няколко мили от Торндайк Хол по пътя към селото, бяха поставили превръзка през очите на тринадесетия Лорд на Денби. Ръцете му бяха вързани отзад. Надървеният му пенис се показваше през цепката на дългата бяла туника, с която бе облечен и която покриваше гърдите, корема и слабините му.

— Дайте ми задник! — избуча той пиянски и тълпата, събрала се наоколо, реагира с буйни възгласи.

— Търпение, Денби! Търпение, жребецо!

Лордът разпозна гласа на своя приятел Харкорт. Беше готов за подвизи, жаден да се докаже в този облог.

Срещу Денби се намираха три дървени платформи. На едната от тях беше завързано момиче с превръзка на устата, поставено на колене, така че задникът му да стои повдигнат във въздуха. На следващата платформа в същото положение беше завързано момче, а на третата — едра черноглава овца.

Система от лостове позволяваше платформите да се нагласят на необходимата височина. Харкорт бе дал указания на мъжете да поставят отворите на тримата на една и съща височина, за да посрещнат в идеална права линия твърдият член на Денби.

Харкорт прошепна в ухото му:

— Не забравяй, Денби — на момчето, момичето и овцата съвсем не им е чужда содомията.

— Много добре познавам подробностите около тримата, Лорд Харкорт. Или искате да се откажете от баса, стари приятелю? — присмя се Денби.

— Надявай се! Не съм си и помислял. Виж какво, Денби, аз съм напълно уверен, че си един стар чеп, неспособен, особено след толкова алкохол, да различи с какво го прави — каза убедено Харкорт.

Най-трудно се оказа да се усмири жената. Тя иначе бе много изпълнително слугинче, на което съвсем не бяха чужди ласките на повечето от присъстващите. Въпреки това тя започна да се паникьосва, чувствайки се напълно дезориентирана от лентата през очите й и множеството въжета, с които я бяха привързали.

— Шшшшт, малката ми — прошепна Харкорт и разтвори задника й, за да може членът на Денби да проникне безпрепятствено. Докато грубо мажеше ануса й с мазнина, вкарвайки вътре пръста си, той усети една нервна свитост, която никога не бе забелязвал у тази жена, когато лично го бе правил с нея. Със сигурност подобна реакция можеше да се очаква и от овцата, и от момчето. Така състезанието щеше да е съвсем честно.

Харланд почувства облекчение, когато пенисът на Денби поникна вътре с незначителна съпротива. Беше доволен, че е избрал точно тази селянка, която от осемгодишна бе свикнала да й го вкарват анално.

— Мммм — усмихна се Денби, продължавайки да го плъзга навътре. После направи няколко бесни движения напред-назад и го извади все още твърд и без да изхвърля семето си.

Харкорт застана зад момчето, разтвори задника му и постави смазката много по-внимателно, отколкото на момичето. Момчето му беше стар любимец и познавайки грубите сексуални навици на Лорда, той се безпокоеше, да не би да го извади от строя за дълго. Насочван от слугите, омазаният с лайна и кръв чеп на Денби проникна в следващата си мишена.

— По дяволите… — изпръхтя той, докато момчето стенеше под маската си. То също, подобно на жената, още в ранна детска възраст бе подложено на редовни анални грижи от страна на господаря си.

— Следващият! — изръмжа Денби, изтегляйки инструмента си под окуражителните възгласи на тълпата.

— Залагам за моя приятел, Лорд Денби — заяви Маркъс Кокс и сред подвикванията на превъзбудената тълпа постави своят залог в ръката на арбитъра.

С изражение на лека погнуса, Харкорт разкрачи животното и двама прислужници задържаха поотделно всеки от задните му крака. Той внимателно огледа бръснатия участък около аналния отвор на овцата. После нареди на трети слуга да я намаже отвътре.

Независимо от силата на слугите, животното не се даде лесно на Денби. Той трудно си пробиваше път навътре, докато животното се въртеше и подскачаше, а мъжете се опитваха да го задържат неподвижно. Денби се напъваше все по-силно, лицето му почервеня и виковете му изпълниха конюшнята.

— ПОДЧИНИ СЕ, ДА ТЕ ВЗЕМАТ МЪТНИТЕ! АЗ СЪМ ЛОРДА НА ДЕНБИ! ЗАПОВЯДВАМ ТИ ДА СЕ ПОДЧИНИШ!

Животното продължаваше да се съпротивлява и Денби не успя да удържи, отдавайки се на върховния завършек.

— АЗ СЪМ ДЕНБИ… — извика той, изпомпвайки спермата си в разпънатото същество. Разнесоха се одобрителни крясъци. Денби дишаше тежко, измъквайки члена си.

— И така, Денби? — каза Маркъс Кокс.

Денби укроти дишането си.

— Не съм се забавлявал толкова добре при никой друг облог, сър. Никога не съм достигал подобни висоти, както с последното прекрасно създание тук. Никое сляпо покорно същество от равнините, отглеждано за заколение, не би могло да реагира по подобен начин на моите настоявания… не, това не беше просто акт на копулация — това бе духовно сливане, което премина всички граници… как само се наслаждавах на това невероятно, преизпълнено с енергия същество… почувствах как умовете и душите ни стават едно… такова единство просто е твърде човешко.

Мъжете едвам сдържаха смеха си, оставяйки Денби да продължи.

— Последното невероятно чукане беше или момичето или послушното момче — прислужник… няма значение. Знам, че това същество е създадено, за да го притежавам. Заявявам, че ще изплатя на господаря му сумата от сто лири заради чудесното преживяване!

— Добро предложение. Лорд Денби. Просто не мога да не приема.

Денби моментално разпозна гласа на Харкорт.

— Момчето! Знаех си! Прекрасното младо момче! Едни добре похарчени сто лири! — каза Денби на фона на вълна от смях. — Овца, момиче и момче, в този ред! Точно така! Обзалагам се!

Настъпи кратка тишина, последвана от истеричен смях. В момента, в които му свалиха превръзката, Денби нададе мощен вик.

— Господи! Овцата! Не мога да повярвам! Красивото и търпеливо животно!

— Господа! — повиши глас Харкорт, вземайки чашата си. — Господа! Като човек с твърде малко време за салонни спорове с дървени философи, смятам, че тук безспорно бе доказана една интересна гледна точка! Нека нашите приятели с отговорни граждански професии си водят бележки! Содомията си е содомия и това е!

Слугите се разпяха в сластен, разлат хор:

Има мъже, дет си падат по жените,

други хлътват по момченца,

а аз овца си имам — топла и прекрасна,

чудно-сладкогласна

Ръкописът се изплъзна от ръцете на Пъркс и тупна на пода в кабинета. Той вдигна телефона и набра издателят на Ребека.

— Джайлс, смятам, че трябва веднага да дойдеш. Веднага.

Джайлс усети паниката в гласа на Пърки.

— Какво има? Нещо с Ребека ли? Добре ли е?

— Не — каза подигравателно Пърки. — Смятам, че не е добре. По дяволите, съвсем не е добре.

— Идвам веднага — обеща Джайлс.