Ървин Уелш
Лорейн отива в Ливингстън (23) (Рейв и розов роман)

23. Краят на Пъркс

Беше вече на третата бутилка червено вино в бара на „Кенсингтън“, когато на около три инча от гърлото реши, че не може повече и е достатъчно пиян, без да губи съзнание. Внимателно вдигна ръка за довиждане към бармана и клатушкайки се излезе на улицата.

Още беше светло, но Пърки Наваро бе прекалено замаян от алкохола и не забеляза връхлитащата го кола. Не забеляза нищо докато не почувства удара и не се прекатури през глава. Чак в болницата, когато за малко дойде в съзнание разбра, че нещо се бе случило. През тежкия си ступор, Пърки успя да види скупчилите се около леглото му странни лица, лицата на спешния екип. Едното лице му бе познато. Зад Внимателните изражения на безпристрастна загриженост се подаваше една ехидна физиономия, която гротескно се кривеше в разместения му фокус.

Пъркс почувства, че си отива, но забеляза как това лице се доближава към него и последните думи, които чу Пърки Наваро, бяха.

— В д-о-о-о-бри р-ъ-ъ-це-е си, Пърки, стари-и-и приятелю. Ще се п-о-о-грижим за теб както трябва…

За жалост, Пърки Наваро почина. Същата вечер Ивон Крофт, по време на почивката си, слезе в патологията, за да види Глен. Тя чу някакви особени звуци зад една от вратите в отделението.

— Кой е там? — попита тя Глен.

— Това е просто Фреди — усмихна се Глен. — Стар приятел на покойния. Вълнува се. Отдава му последна почит по свой си, особен начин.

— О — каза Ивон, — звучи трогателно.