Жан Буре
Дега (16)

Мед, камък и мазен молив

Ако Рембранд бе познавал литографията, един бог знае какво би постигнал.

Дега

Една от най-красивите графични творби на света без съмнение е монотипията на Дега, представяща Легнало голо тяло. Цялата нежност на женската плът се излъчва сред дифузна светлина, галеща две бедра, едва очертани с бяла линия. Контурите са нанесени съвсем пестеливо, само меката атмосфера ни кара да отгатваме отдалото се женско тяло. В тази творба на Дега прозира неговата необикновена чувственост, която той упорито е прикривал през целия си живот.

Несъмнено монотипията е техниката, която е дала възможност на Дега да създаде най-блестящите си творби, и Пол-Андре Льомоан отбелязва това в своя капитален труд:

„От 1877 г. — пише той — Дега започва да излага на изложбите на импресионистите поредица от рисунки, работени с мазен туш и отпечатани по способа, който днес наричаме монотипия. Художникът, който не обичал тази дума, използувал една метална плоча, обикновено от мед, върху която очертавал или рисувал някоя сцена с мазен туш: понякога дори, след като намастилявал цялата плоча, той рисувал върху нея, изтривайки по този начин мастилото; после слагал лист хартия върху медта и правел на преса отпечатъка от нея, по принцип един-единствен. Казваме по принцип, защото често се случвало плочата да е все още доста намастилена след първия отпечатък и тогава Дега правел втори — по-блед, който по-късно използувал за пастелна рисунка; случвало се също отпечатъкът да е силно намастилен и художникът го използувал, за да извади от него обратен отпечатък. Този способ на печатане доставял голямо удоволствие на Дега не само защото бил много труден и същевременно бърз, но и защото съдържал голяма доза непредвиденост, което давало възможност на художника да получава все нови и нови ефекти. Неговите отпечатани в черно монотипии са с много меки и нежни тонове — плюшено меки или пък блестящо сиви с необикновена красота, каквито не откриваме често дори в неговите литографии и гравюри.“

Дега създава повечето от тези монотипии през периода от 1878 до 1885 г. Те са отпечатани в черно, в кафяво и в сажденосиво и най-добрите от тях са озаглавени — Гола жена на вратата на стаята си, Тоалет, Четящата, Легенът, Камината, но художникът рядко устоява на изкушението да рисува върху тях с пастел. Затова Льомоан изтъква колко е трудно да се различават тези монотипии от обикновените пастели, както например лесно могат да се сбъркат Кафене на булевард Монмартър, Ложата, Кафе-Шантан, Баня.

Дега прави голяма поредица от монотипии като илюстрации на „Малките Кардинал“, друга серия е посветена на публичните домове. Тулуз-Лотрек, който много се възхищавал от Дега по време на посещенията им при Дийо и за когото му говорел техният общ модел Сюзан Валадон, насърчавал художника да опознае тези заведения, за да отрази тяхната „несравнима атмосфера“. Дега отива отначало едва ли не насила, но когато вижда, че там никой не му досажда и не иска нищо от него, започва да ги посещава дори с известно удоволствие. В резултат на това той създава красивата серия Жени от публичен дом, сред които най-силно изпъква Празникът на съдържателката, смятан за шедьовър на рисунката.

За да се влюби Дега в гравюрата, несъмнено силно влияние е оказал върху него Филип Бюрти, както и Грегорио Суцо. На младини Филип Бюрти сам рисувал и правил офорти по някои картини от своята колекция на японско изкуство, а по-късно, когато станал художествен критик в „Газет де Боз’Ар“ и в „Ла Репюблик“ на Гамбета, започнал да колекционира оригинални гравюри от своите съвременници Мане, Мерион, Сеймур Аден и Бракмон, като се заел да направи първия каталог на графичното творчество на Мерион. Бюрти единствен притежавал графични творби на Мане (след разпродажбата Манзи колекцията станала собственост на Дега) и именно той насърчил художника на балерините да използува медните плочи като по-трудно и по-благородно изкуство от монотипията. Самият Манзи, който работел в хромотипографията на улица Форест за фирмата „Гупил“, непрекъснато подтиквал Дега, който решил „да се заеме сериозно“ с този способ. В същност художникът прибягвал до него много по-рано:

„Едно е сигурно — пише Льомоан — Дега е използувал резеца много преди да срещне Турни в Художествената академия, а и запознанството му с Бракмон става много по-късно. Човекът, който го научил да ецва офорта, както видяхме вече, бил Суцо, приятелят на семейството, художник и сръчен гравьор. Той оказал чудесно въздействие върху Дега не само като го съветвал винаги да рисува природата от непосредствено наблюдение, и то в едрите й очертания, и никога да не хитрува с нея, но също така и като го въвел в техниката на гравюрата с всичките й тънкости. Затова Дега познавал из основи изкуството на гравьора и на литографа и можел да се задоволи с това, но и тук, както в живописта, той непрекъснато се стремял към съвършенство. Реноар, който понякога го съпровождал при посещенията му у Кадар, се удивлява на сръчността му: «Дега — казва той — вземаше една плоча и вадеше от нея прекрасните си импресии. Може специалистите да повтарят колкото си щат, че те са правени как да е от човек, непознаващ основните правила на офорта, но каква красота!» Красотата на офортите на Дега се състои именно в това, че в противовес на онези, които са само специалисти, при него техниката никога не смущава фантазията му, а привидната неопитност, приумиците на маниера прикриват едно реално техническо познание, което обаче също така не се задоволява с рутината и с машиналното изпълнение.“

В едно писмо от 1882 г. до Алекси Руар Дега изказва възторга си от една „рисунка с въглен“:

„Вие виждате какво хубаво сиво е това. Би трябвало да има моливи от гласпапир. Научете ме как да си ги приготвям сам. Не можах да говоря за това в петък с вашия брат. Благодаря ви за камъка, който ми изпратихте. Той чертае чудесно върху медната плоча. Какво представлява той — пресована въглищна пепел и смола, както си я приготовлява Дени Пуло? Четох Дьолану Стария с лупа. С какво да си остря камъка? Нямам време за по-сериозни опити. Все трябва да изпълнявам някакви поръчки. Последната е едно ветрило в едноцветна гама за господин Бьоние. Мисля непрекъснато за гравюрата, а не се заемам за работа.“

И все пак Дега прави гравюри: Елен Андре, Балерина между кулисите, двата листа Мис Касат в Лувър, Тоалет, Излизане от банята. Това са все гравюри, правени с въглен от лампа, наричан електрически въглен. Марсел Терен разказва, че гравюрата Излизане от банята се родила една вечер, когато Дега бил на вечеря у Руар, на булевард Волтер, и останал там да преспи, тъп като навън силно се заледило. На другата заран той помолил да му дадат една медна плоча, каквато намерили във фабриката и върху която той нарисувал тази прекрасна фигура.

Ако сравним литографията Госпожица Бека в „Амбасадор“, чиято композиция така силно напомня медната гравюра на Лотрек, наречена „В «Амбасадор»“, ще забележим може би, че художникът работи по-добре върху метал, отколкото върху камък. Жената с ветрилото, която се навежда наляво под светлината на четирите глобуса, и правата зад нея с протегнати напред ръце са изрязани с нервен рисунък. В същото време Певица от кафе-шантан — едно женско лице в долния ляв ъгъл между три бели кръга — показва до каква степен Дега умеел да борави с контрастите, без които офортът остава безжизнен. Тези етюди датират от 1875 г. През 1880 г. Дега приключва големия лист Мис Касат в Лувър, в който той нюансира тънко сивите тонове, играейки с цветните петна, и като използува полегатата черна линия на един чадър, уравновесява тази до немай-къде трудна композиция, подобна, на която прилага по-късно в пастела Посещение в музея от колекцията Екстенс и в Разходка из Лувър от колекцията Дюран-Рюел.

Лекотата, с която Дега се прехвърля от един жанр на друг, е удивителна. Когато Волар се заема с издаването на „Семейство Кардинал“ — романа на Людовик Алеви (издание, което ще бъде завършено чак през 1938 г. от Блезо след смъртта на Волар), художникът се връща към монотипията, която дава възможност за по-плътни тонове и за по-голяма раздвиженост, но Алеви остава разочарован от това и се скарва с приятеля си Дега.

Историографите, биографите и приятелите на Дега единодушно подчертават, че тъй като никога не бил доволен нито от гравюрите, нито от живописните си табла, художникът често унищожавал първия си опит, който бивал отличен. Анри Ривиер казва по този повод:

„Ако Дега се бе задоволявал да рисува как да е своите плочи, той би ни оставил най-красивите гравюри на 19 век.“

Любопитството на Дега към различните техники било огромно. Той бил роден техник; приятелството с инженери, които отрупвал с въпроси за развитието на индустриалните производства (вече видяхме как използуването на фотоснимки в каданс от майор Мейбридж го бе вдъхновило в рисуването на галопиращи коне), посещаването на ателиета на печатари, гравьори и хромолитографи подтиквали Дега да търси нови способи и нови материали за работа. Въодушевен, когато някой от опитите му успявал, той се отчайвал при първата несполука и тогава захвърлял за дълги месеци гравюрата, за да се върне отново към скъпите си пастели, които така добре бил „овладял“.

През това време обаче любовта му към гравюрата си оставала, макар и на друга плоскост — в колекционирането. Едно писмо до Алекси Руар е достатъчно, за да ни убеди какъв вкус проявявал Дега към красивите произведения:

„Много ми се иска да ви видя — пише той през 1894 г., когато сам вече е престанал да гравира — за да поговорим за едни литографии, които много ме занимават. Гослен (търговец на щампи на Ке де Гран з’Огюстен) изпрати сина си да ми съобщи, че притежавал 93 първи отпечатъка на Гаварни (сбирката на Лесор). Отидох да ги видя, повечето са много хубави, и казах на Гослен, че не мога да се реша, преди да сте ги видели вие (точно така). Освен това искам да ги купя на части. Той ми иска 550 франка за всичките, а аз не съм в състояние да броя наведнъж такава сума. Опитайте се да ги видите, проверете добре дали всички са първи отпечатъци, дали не са се промъкнали втори и т.н. Това е една чудесна възможност, която ще покачи изведнъж стойността на колекцията ми. Вие от своя страна намерихте ли нещо? Ужасно, ужасно!“

Колекционерът Дега проявява същата взискателност и към чуждите гравюри, както към своите, и този негов стремеж към съвършенство ще бележи целия му жизнен път.