Клементине Хелм
Момичето на татко Карлет (20)

XX. Новата рокля

Годините минаваха, Ели порасна и стана миловидна девойка. Тя беше вече на четиринадесет години и знаеше не само да чете и да пише, да плете и да шие, но беше много сръчна и в по-фините работи и проявяваше добър вкус във всичко.

Татко Карлет горещо обичаше своето пъргаво, хубаво момиче, и ден и нощ мислеше само с какво да го зарадва. Най-после му хрумна една щастлива мисъл.

— Ще й купя нова рокля, това сигурно ще й направи най-голямо удоволствие! — си каза старецът и доволен потърка ръце. — Горкото дете, винаги е носило само стари неща. Тя трябва да има нещо хубаво: рокля и нова шапчица с розови панделки. Колко хубава ще изглежда тогава! Всеки ще завижда на стария Карлет заради хубавото му дете. Да, непременно трябва да й купя нова рокля… Но това ще струва скъпо — добави той замислено. — От къде да взема парите? И колко ли ще са нужни?… Не бих искал да питам госпожа Петерс, тя не трябва да знае предварително нищо. Сигурно само ще вдигне рамене и ще каже: „За какво й е нова рокля, когато старите са още здрави? Едно бедно момиче, каквото е Ели, няма нужда да се конти. От това идват само лоши мисли“. Не, по никой начин не трябва да съобщавам на госпожа Петерс моята тайна. Но дали да кажа на госпожа Терасон? Дали няма да ме помисли за неблагодарник? Тя подарява всичко нужно на детето. Дали ще одобри това, че искам да й купя нова рокля?

Татко Карлет отпусна замислено глава и реши да дочака благоприятен случай да поговори с госпожа Терасон за намерението си. Освен това, липсваха му още достатъчно средства и той се замисли как да събере нужните пари. Като скъперник той сега все мислеше за печалбата и когато предаваше вечер на госпожа Петерс парите, спечелени през деня, той скриваше тайно от всички по няколко сантима, които завързваше в стара кърпа и слагаше на дъното на своя сандък.

Но уви, колко бавно растеше съкровището на татко Карлет по този начин. Със съжаление той виждаше, че ще трябва да отложи изпълнението на своето желание за неопределено време!

Досега старецът никога не бе ходил в далечните предградия на Нант, защото много се уморяваше от дългия път. Сега, обаче, не го плашеше никаква умора. Всеки ден той стигаше до най-отдалечените улици на града и вървейки край къщите, пееше своята примамлива песен. Вечер се завръщаше късно, изморен и изтощен. Ели винаги тичаше да го посрещне и му подаваше каквото бе нужно. Тя не се сещаше защо е толкова изморен и също тъй не знаеше, че старецът, веднага щом тя заспи запалваше скришом своята лампа, за да приготви по-голям запас малки мелнички. И така той работеше до късно през нощта.

Колко много бе променило времето стария Карлет! Сега не му идваше наум както по-рано да скръсти ръце, когато имаше пари за другия ден. Той мислеше само за детето си и жертвите, които можеше да направи за него, никога не му се виждаха големи.

Минаваше седмица след седмица и татко Карлет беше успял да спести доста пари. Но все още не можеше да намери благоприятен случай да открие на госпожа Терасон своето желание.

Най-после този случай му се представи. Веднъж при стареца дойде госпожа Роберт да покани него и Ели на сватбата на племенницата си. Тя не искаше да си отиде, додето татко Карлет не й обещае, че ще дойде на сватбата със своето момиче.

Какъв по-добър предлог можеше да търси той. Старецът веднага се упъти към Града на розите и откри на госпожа Терасон своето желание. Тя беше трогната и му обеща да купи за спестените пари не само една рокля, но и много други работи необходими за детето.

На другия ден, когато татко Карлет пристигна с Ели, тя скришом му подаде голям пакет. Той го отвори усмихвайки се и разгърна пред учуденото дете красиво парче плат с бели и розови шарки, бяла шапчица с розови панделки, бели чорапи и чифт нови черни обувки. Ели мълчаливо и с учудване следеше движенията на стареца, но щом разбра, че всички тези съкровища ще бъдат нейни, заскача от възторг. Ту плачеше, ту се смееше и взимаше с възхищение едно след друго новите си дрехи. Разглеждаше ги, целуваше ги, след това тичаше при татко Карлет и почти го задушаваше с милувките си. Като разгърна пакета, старецът се оттегли в едно ъгълче и оттам гледаше с възхищение радостта на своето мило дете. Той беше дълбоко покъртен и сълзи течаха по набръчканите му страни.

Госпожа Терасон взе плата, за да скрои роклята на Ели. До сватбата оставаха само няколко дни. Сега девойката трябваше да работи усърдно, ако искаше да завърши роклята си навреме. Никога досега тя не е била толкова прилежна и макар да бързаше много, пак работеше чисто и внимателно.

Госпожа Терасон наблюдаваше загрижено ученичката си. Откакто й бяха купили нова рокля, тя изглежда че не мислеше за нищо друго, освен за нея. Ненапразно се загрижи добрата жена. Каквото и да мислеше за нея татко Карлет, Ели все пак си имаше недостатъци. Още като малко дете тя се отличаваше със своята старателност и спретнатост. Госпожа Петерс се радваше на това. Подреждаше леглата, метеше, бършеше праха и се грижеше за всичко. Стараеше се да бъде чиста, наконтена и често в това си старание прекаляваше. Но когато съзираше хубавичката си фигура в огледалото, Ели се спираше и се любуваше с откровено задоволство.

Татко Карлет, естествено, не беше забелязал това, но то не остана скрито от погледа на старата хазяйка. Тя само загрижено поклати глава, когато в определения за сватбата ден Ели се нагизди колкото можеше и излезе рано сутринта с татко Карлет. Старецът не подозираше какви загрижени очи ги следяха. Той гледаше радостно само милото си дете, което му се видя по-красиво от всеки друг път в новата си премяна. Ели, обаче, обръщаше малко внимание на стареца, който и днес беше във всекидневното си облекло. Тя все още беше твърде много заета със себе си и не можеше да мисли за нищо друго.

И през време на пътуването тя приказваше много малко, а постоянно навеждаше напред главата си, за да може да се огледа в прозореца. Обаче прозорците бяха замъглени, па и какво би могла да види? Толкова пъти се бе оглеждала в малкото огледало в стаята си, щото познаваше всеки конец на роклята си.