Джеймс Уайт
Галактическа болница (32)

II

Следващия път, когато Хендрикс нарече Кърсед „доктор“, бе при влизането им в пострадалия кораб, но сега изражението на сестрата ГБЛЕ бе скрито зад шлема на космическия й костюм.

— Какво е станало тук? — попита Конуей, като любопитно се оглеждаше наоколо. — Злополука, сблъскване или нещо друго?

— Нашата теория — отговори лейтенант Хендрикс — е, че една от двете двойки генератори, с помощта на които корабът може да развива в хиперпространството скорости по-големи от светлинната, по някаква причина е отказала. Едната половина от кораба веднага е излязла от хиперпространството, което означава, че скоростта й автоматично е спаднала значително под скоростта на светлината. В резултат на това корабът се е разцепил на две. Другата половина с отказалите генератори е продължила да се движи, защото след аварията втората двойка генератори е продължила да функционира още една-две секунди. Автоматичните предпазни устройства сигурно са се включили, за да херметизират пострадалия участък, но от сътресението корабът се е разбил на парчета и те не са успели да направят много. За щастие ние уловихме автоматичния сигнал за бедствие и когато намерихме кораба, очевидно някъде вътре в него бе останал въздух, защото чухме, че нещо се движи. Но една мисъл не ми дава мира — завърши тъжно Хендрикс, — какво е станало с другата половина от кораба. От нея не бе излъчен сигнал за бедствие, защото ние щяхме да го уловим. Може би и там някой е останал жив.

— Ще бъде жалко, ако е така — рече Конуей и продължи решително: — Но нека спасим поне този. Как мога да се приближа до него!

Хендрикс провери антигравитационните колани на костюма си и бутилките с въздух и каза:

— Това е невъзможно. Поне засега. Последвайте ме и ще ви покажа защо.

Конуей си спомни, че О’Мара бе споменал за някакви трудности при измъкването на пострадалия. Тогава обаче си беше помислил, че става въпрос за развалините от катастрофата, които обикновено задръстват пътя. Но като знаеше колко са компетентни Мониторите, Конуей разбра, че това нямаше да бъдат обичайните трудности.

И въпреки всичко, когато навлязоха по-навътре в кораба, установиха, че помещенията са напълно проходими. Наистина навсякъде из въздуха се носеха най-различни предмети, но никъде нямаше сериозно задръстване. Едва когато се вгледа по-внимателно наоколо, Конуей успя да осъзнае размаха на катастрофата. Нямаше нито една тръба, подпорка или секция от обшивката, която да не беше изкъртена, напукана или изкривена по шевовете. На отсрещната стена на помещението се виждаше тежка врата с прогорено отверстие. Около него личаха следи от бързо действуващия втвърдител, който се използуваше за направата на временни люкове.

— Ето това е нашият проблем — каза Хендрикс в отговор на въпросителния поглед на Конуей. — Целият корпус е пропукан от злополуката. Ако не е състоянието на безтегловност, корабът ще се разпадне на парчета.

Той направи пауза, за да помогне на Кърсед да се промъкне през отверстието във вратата, и след това продължи:

— При авария всички херметически врати се затварят автоматично, но когато корабът е в такова състояние, затворената врата не означава, че от другата й страна има налягане. И като смятаме, че сме измислили как да отворим вратите, ние не можем да бъдем напълно сигурни, че ако отворим една от тях, това няма да доведе до отварянето на всички врати на кораба, от което пострадалият да загине.

В слушалките на Конуей се разнесе кратка тежка въздишка.

— Видяхме се принудени — продължи лейтенантът — да поставим отвън на всяка корабна преграда херметически люк. Ако от вътрешната страна на преградата е останал някакъв въздух, когато прогорим отверстие в нея, налягането ще спадне само частично. Тази работа обаче изисква много време и е невъзможно да съкратим сроковете, без да изложим на риск живота на пострадалия.

— Тогава трябва да увеличите броя на спасителните групи — рече Конуей. — Ако вие не разполагате с достатъчно хора, можем да извикаме спасителни групи от Болницата. По този начин ще съкратим времето, необходимо за…

— Не, докторе! — възрази разпалено Хендрикс. — Защо мислите, че застанахме на петстотин мили от Болницата? Разполагаме с данни, че някъде из развалините се намират значителни запаси от енергия. И докато не разберем къде точно и в какви количества са те, трябва да работим по-бавно. Ние наистина искаме да спасим пострадалия, но в същото време не желаем и да хвръкнем всички заедно с него във въздуха. Не ви ли предупредиха за това в Болницата?

Конуей поклати глава.

— Може би не са искали да ме тревожат.

Хендрикс се засмя.

— Аз също не искам да ви тревожа. Ако трябва да говорим сериозно, опасността от взрив е сравнително малка, при условие че се вземат необходимите предпазни мерки. Но ако тук се струпат много хора и всички те плъзнат да дълбаят и разглобяват кораба, опасността ще стане напълно реална.

През това време те минаха през две други помещения и по един къс коридор. Конуей забеляза, че всяко помещение е боядисано в различен цвят. Той си помисли, че расата, към която принадлежи пострадалият, сигурно има много странен усет към цветовете.

— И кога смятате, че ще можете да се доберете до него? — попита Конуей.

Хендрикс започна да обяснява, че това е един прост въпрос, който изисква дълъг и сложен отговор. Те откриват оцелялото същество по шума, или по-точно по вибрациите на корабния корпус, предизвикани от неговите движения. Но състоянието на кораба и това, че движенията на пострадалия стават все по-редки и слаби, не дава възможност да се определи неговото точно местоположение. Сега те си пробиват път към центъра на кораба, предполагайки, че там някъде има запазено невредимо херметическо помещение. Освен това шумът, който вдига спасителната група, им пречи да доловят движенията на пострадалия.

Грубо пресметнато, това щеше да им отнеме от три до седем часа.

Конуей си помисли, че след като се доберат до съществото, той трябва да вземе проби от атмосферата, да я анализира и възпроизведе, да установи какви са неговите изисквания към налягане и притегляне, да го подготви за пренасяне до Болницата и да му окаже първа помощ.

— Твърде дълго — каза потресеният Конуей, Едва ли можеше да се очаква, че в това отчаяно състояние пострадалият щеше да оцелее. — Ще се наложи да подготвим помещение, без изобщо да видим пациента — друг изход нямаме. Ето какво ще направим…

Конуей бързо нареди да се разкъса подовата настилка и да се оголят решетките за изкуствена гравитация. Самият той не разбираше много от тези неща, но се надяваше, че лейтенантът ще може да определи приблизително тяхната мощност. В Галактиката бе известен само един начин за неутрализиране на гравитацията. Ако расата на пострадалия използваше някакъв друг — тогава нищо не можеше да се направи.

— … Физическите характеристики на всяко едно същество — продължи той — могат да се определят от храната, която използва, от размера и мощността на решетките за изкуствена гравитация и от състава на въздуха, останал случайно в някоя тръба. Ако съберем тези сведения, ние ще успеем да възпроизведем условията му за живот…

— Някои от летящите наоколо предмети може да са контейнери с храна — неочаквано го прекъсна Кърсед.

— Това е идея — съгласи се Конуей. — Но преди всичко трябва да вземем проби и да определим състава на атмосферата. По този начин ще получим обща представа за обмяната на веществата на пострадалия и ще можем да разберем в кои контейнери има боя и в кои сироп…!

След няколко секунди започнаха огледа и проучването на въздушната инсталация на пострадалия кораб. Конуей знаеше, че във всяко помещение на един космически кораб е нормално да има множество тръби, но броят на тръбите, които минаваха и през най-малкото помещение, тук направо го изуми. Гледката му напомняше смътно за нещо, но, изглежда, мозъчните му центрове бяха силно затормозени, за да може да стигне до някакъв извод.

За отправна точка им служеше хипотезата, че щом помещенията са отделяни с херметически прегради, тогава тръбите, които придават въздух, трябва да имат клапани както на входа, така и на изхода на всяко помещение. Следователно откриването на отрязък от тръба, който съдържа въздух, бе само въпрос на време. Но сложната плетеница включваше и тръби, захранващи помещението с енергия, и някои от тях сигурно продължаваха да функционират. Ето защо трябваше да проследят всеки отрязък от тръбите до мястото на прекъсването им, за да се убедят, че дадена тръба не принадлежи към въздушната инсталация. Този процес на елиминиране се оказа продължителен и изтощителен и вътрешно Конуей кипеше при вида на този механичен ребус, от чието бързо решение зависеше животът на пациента. Надяваше се, че спасителната група скоро ще стигне до пострадалия и вместо да изпълнява ролята на инженер с две леви ръце, той ще може да се върне към лекарските си задължения.

Изминаха два часа и накрая кръгът на възможностите се стесни до една дебела тръба, която по всяка вероятност отвеждаше отработения въздух, и до един сноп от по-тънки метални тръби, които сигурно вкарваха въздуха в помещението.

Ала захранващите тръби се оказаха седем на брой!

— Същество, на което са нужни седем различни химически… — започна Хендрикс и объркано спря.

— Само една тръба подава главната съставка на въздуха — рече Конуей. — Останалите сигурно доставят необходимите добавъчни елементи или инертни компоненти, подобни на азота в нашия въздух. Ако тези регулиращи клапани, които виждате на всяка тръба, не са се затворили, когато налягането в помещението е спаднало, ние ще можем да разберем какъв е бил съставът на въздуха.

Конуей говореше с уверен тон, но самият той не се чувствуваше толкова уверен. Имаше лоши предчувствия.

В това време напред пристъпи Кърсед. От чантата си за принадлежности сестрата извади малка горелка и на нейния пламък нажежи до бяло шестинчова игла. След това внимателно пъхна иглата в една от седемте входни тръби. Конуей се приближи с един отворен контейнер за проби.

От тръбата неочаквано излетя жълтеникава па̀ра и Конуей инстинктивно се отдръпна. В контейнера не беше попаднал много от този газ, но количеството щеше да бъде достатъчно за анализа. Кърсед се залови със следващата тръба.

— Съдейки по външния му вид, бих казала, че това е хлор — каза сестрата ГБЛЕ, като продължаваше да работи. — А ако хлорът е основният компонент на тяхната атмосфера, тогава можем да преустроим едно от отделенията ПХТЙ и да настаним в него пациента.

— Опасявам се, че това няма да бъде толкова просто — рече Конуей.

Той едва бе успял да довърши мисълта си, когато от тръбата излетя силна струя от бяла па̀ра и изпълни помещението с мъгла. Кърсед инстинктивно отскочи назад, като отдръпна пламъка от отверстието на тръбата. Па̀рата се превърна в кипяща прозрачна течност, от която се разлетяха безброй димящи мехури. Конуей си помисли, че мехурите приличат на водни, и събра част от течността в друг контейнер.

Попадайки в струята на газа, който излизаше от третата тръба, пламъкът на горелката рязко се усили. При тази реакция не можеше да се допусне грешка.

— Кислород — каза Кърсед, изразявайки с думи мислите на Конуей. — Или газ с високо съдържание на кислород.

— Водата не ме смущава — обади се Хендрикс, — но една смес от хлор и кислород едва ли би могла да се диша.

— Съгласен съм с вас — каза Конуей. — Едно същество, дишащо хлор, само за няколко секунди умира от кислорода и обратното. Но може единият от тези два елемента да е в съвсем незначително количество в атмосферата и да е само неин примес. Възможно е и двата елемента да са само примеси в главния компонент на атмосферата, който ние все още не сме открили. За няколко минути пробиха отверстия в останалите четири тръби и събраха проби от тях. През цялото това време Кърсед обмисляше думите на Конуей. Преди да се отправи към скутера, където се намираше автоматичният анализатор, сестрата се поспря.

— Ако тези газове са само примеси — разнесе се от транслатора безизразният й глас, — защо тогава тези инертни елементи и кислородът не се смесват предварително и не се изпомпват заедно само по една тръба, така както е при нас и при другите разумни раси? А в същото време излизат само по една тръба.

Конуей изсумтя. Същият въпрос измъчваше и него и колкото и да се опитваше, не можеше да намери отговор.

— Сега ми е нужен само анализът на пробите и ви моля незабавно да се заемете с тях. Ние с лейтенант Хендрикс ще се опитаме да изчислим размерите на това същество и да установим какво атмосферно налягане му е необходимо. И не се тревожете — завърши сухо той. — Постепенно всичко ще се изясни.

— Да се надяваме, че нещата ще се изяснят по време на лечението, а не на аутопсията — отвърна на удара с удар Кърсед.

Без да чака да му напомнят, Хендрикс започна да маха огъналата се подова настилка, за да се добере до решетките за изкуствена гравитация. Като си помисли, че лейтенантът има вид на човек, който безпогрешно знае какво прави, Конуей го остави и тръгна да търси някакви останали здрави мебели.