Джеймс Уайт
Галактическа болница (27)

IV

След като се наобядваха, Конуей поведе Приликла към първото от отделенията, за които отговаряше. По пътя той продължи да въвежда асистента в работата — съобщаваше му статистически данни и му даваше необходимите обяснения. Болницата се състоеше от триста осемдесет и четири нива, в които точно се възпроизвеждаха околните среди на шестдесетте и осем различни форми на разумен живот, известни на Галактическата федерация. Конуей не се опитваше да порази Приликла с огромните мащаби на Галактическата болница, нито пък да се хвали, въпреки че беше неизказано горд, че работи в такова забележително здравно заведение. Той просто не бе уверен, че асистентът му ще успее да се защитава от трудностите, с които тепърва щеше да се сблъсква…

Той обаче нямаше основания да се тревожи. Приликла му демонстрира как лекият, почти прозрачен костюм, спасил живота му при Шести входен люк, може да се заякчи отвътре посредством едно приспособление от вида на силовите полета, употребявани при метеоритни заслони на междузвездните кораби. При необходимост асистентът можеше да свие така краката си, че те да останат вътре в защитния балон.

Докато се преобличаха, за да влязат в Детско отделение АФЖЛ, Конуей започна да разказва историята на заболяването на обитателите му.

Възрастните екземпляри от биологичния вид АФЖЛ достигаха на дължина до четиридесет фута, бяха яйценосни и подобно на рибите покрити с люспи. Обитаваха планетата Чалдърскол II. Съществата, които сега се намираха под наблюдение в отделението, излюпени само преди шест седмици, бяха дълги едва три фута. Двете предишни люпила на същата майка били нормални във всяко едно отношение. Малките изглеждали напълно здрави и въпреки това два месеца по-късно всички умрели. Протоколът от аутопсията, направена на родната им планета, посочва като причина за смъртта пълното калциране на ставните хрущяли във всички стави на тялото им, но не обяснява причината за това явление. Малките от последното, трето люпило бяха взети за наблюдение в Галактическата болница и Конуей се надяваше, че те ще оцелеят.

— За сега ги наобикалям всеки ден — продължи Конуей, — а на всеки три дни вземам касета АФЖЛ и им правя пълни изследвания. Сега, когато вие сте мой асистент, ще вършим това заедно. Но отсега ви съветвам да изличавате веднага след прегледа Информационната касета, освен ако не искате половината ви мозък да е убеден, че сте риба, и да ви кара да се държите като риба…

— От мен и от риба наистина би се получил един невероятен хибрид — отбеляза Приликла. Сега цялото му тяло бе плътно затворено в лекия защитен балон — навън се подаваха само два манипулатора. Като видя, че и Конуей е готов, Приликла включи отварящия люка механизъм и когато двамата влязоха в огромния басейн АФЖЛ, пълен с топла зеленикава вода, той попита:

— А има ли подобрение в състоянието на пациентите?

Конуей поклати глава. След това съобрази, че жестът му едва ли говори нещо на Приликла, и каза:

— Все още сме на етапа на проучванията — лечението още не е започнало. Аз имам някои идеи, които бихме могли да обсъдим утре, като вземем и двамата касети АФЖЛ, но определено смятам, че двама от тримата пациенти ще оживеят. Третият ще ни послужи за опитно свинче, за да спасим другите двама

— Симптомите се появяват и развиват твърде бързо — продължи той — и това ме кара да мисля, че трябва да учестим наблюденията си. Сега, когато наближава опасният период за появата на болестта, смятам, че трябва да ги посещаваме на всеки три часа. Ще направя график, за да не бъде ощетен в почивката си никой от двама ни. Колкото по-рано открием първите симптоми, толкова повече време ще имаме, за да се борим за спасяването и на тримата. Много ми се иска да направим този хеттрик.

Най-вероятно бе Приликла да не знае какво е това хеттрик — помисли си Конуей, но се успокои, че скоро асистентът му щеше да се научи да тълкува израженията, жестовете и сравненията му. Самият Конуей се бе сблъскал със същата трудност в началото на лекарската си практика, когато трябваше да разгадава смисъла на казаното от чуждопланетните си началници. И винаги се бе учудвал защо някой не се залови да направи касета с най-трудно разбираемите думи в Галактиката за улеснение на младшите ординатори. Но това той си мислеше така, между другото. А някъде навътре в съзнанието му една упорита и натрапчива мисъл не му даваше покой — мисълта за стокостни плочки, които се движеха свободно в ставите си и така осигуряваха не само подвижността и дишането на едно съвсем невръстно същество, но изграждаха и неговия скелет. Същият скелет, който много скоро щеше да се превърне във вкаменена затворническа килия…

— С какво мога да ви помогна в момента?

Въпросът на Приликла рязко върна мислите на Конуей от близкото бъдеще към настоящето. Асистентът наблюдаваше как трите тънки фигурки с аеродинамична форма се стрелкат из огромния басейн и очевидно недоумяваше как може да спре някоя от тях, за да я прегледа.

— Много са игриви, нали? — добави той.

— Да, и освен това са много крехки — рече Конуей. — Плашат се лесно и всеки опит да се приближиш до тях ги изпълва с такъв ужас, че започват да плуват ожесточено, докато се изтощят или наранят в стените на басейна. Ето какво трябва да направим…

Конуей набързо обясни и показа как трябваше да се разположат разтворимите във вода капсули с упойка и как след това да се насочат внимателно пациентите към тях. По-късно, когато преглеждаха трите малки упоени същества и Конуей видя как нежно, точно и бързо действуваха умът и манипулаторите на Приликла, той отново започна да се надява, че и трите малки ще бъдат спасени.

След това те напуснаха топлия и приятен басейн АФЖЛ и се отправиха към „горещото“ отделение на сектора. Тук извършиха прегледа и изследванията на пациентите с помощта надистанционно-управляеми уреди. В това отделение нямаше тежко болни и преди да го напуснат, Конуей посочи на Приликла сложната плетеница на тръбната инсталация, която опасваше стените му. Той обясни, че отдел „Поддържане“ използва „горещото“ отделение като авариен генератор на Болницата.

През това време стенните говорители непрекъснато съобщаваха за хода на издирването на посетителя ТСУУ. Той все още не бе открит, но продължаваше да се увеличава броят на задържаните по погрешка и на онези, на които се бе сторило, че са видели беглеца. Откакто бяха напуснали кабинета на О’Мара, Конуей бе почти забравил за изчезналия ТСУУ. Но сега при мисълта какво можеше да направи беглецът в детското отделение, да не говорим за това, какво можеха да направят някои от невръстните пациенти с него, Конуей започна сериозно да се безпокои. Само ако знаеше малко повече за посетителя или поне да имаше представа какво му е противопоказано! Той реши да се обади на О’Мара.

В отговор на молбата му за повече информация Главният психолог каза:

— Последните ни сведения са, че формата на живот ТСУУ е възникнала на планетата с ексцентрична орбита. Геологичните, климатичните и температурните й колебания са били такива, че за да оцелеят, нейните обитатели е трябвало да си изработят изключителна приспособяемост. До възникването на цивилизацията техните средства за защита са били две — или да приемат вид, който да всява страх и ужас, или да прекопират външния облик на нападателите си, за да не могат да бъдат разкрити. С течение на времето защитната мимикрия се превърнала за тях в единствения начин да избягват опасностите и тъй като често прибягвали до нея, накрая започнали да променят външния си вид несъзнателно. Разполагаме и със сведения за големината и размерите на различните възрастови групи. Те живеят много дълго. Всички тези данни, които според мен нямат особена стойност, са взети от доклада на наблюдателния кораб, открил планетата им. В заключение там е казано, че тези същества никога не боледуват.

О’Мара направи кратка пауза и изсумтя.

— Тук има нещо, което може да обясни поведението на посетителя при пристигането му — продължи той. — Съществата ТСУУ имат следния обичай — когато умира родителят, при него трябва да бъде най-малкото по възраст от децата му, а не най-голямото. Между родителя и най-малкото дете съществува необикновено силна емоционална връзка. Големината на нашия беглец показва, че той е твърде млад. Той, разбира се, не е дете, но е далеч и от зрялата си възраст.

Докато Конуей премисляше чутото, майорът продължи:

— А що се отнася до това, което му е противопоказано, бих казал, че метановият сектор е твърде студен за него, а радиоактивните отделения — твърде горещи. Същото се отнася и за онази прословута турска баня на осемнадесето ниво, където ще трябва да диша горещи пари. Въоръжен с тази информация, сега не по-зле от мен можете да предположите къде би следвало да се появи.

— Добре ще е, ако мога да видя родителя ТСУУ — каза Конуей. — Възможно ли е това?

След продължителна пауза О’Мара отговори:

— Няма да е много лесно. Около пациента буквално гъмжи от Диагностици и други таланти от висок ранг… Но все пак елате, като свършите визитацията си, и ще се опитам да уредя нещо.

— Благодаря ви, сър — каза Конуей и изключи комуникатора.

Безпокойството, свързано с посетителя ТСУУ, не го напускаше — измъчваше го мрачно предчувствие и угризението, че все още не се е справил с този малолетен престъпник. Може би работата в детско отделение — помисли си той — е събудила у него бащински инстинкт, но само при мисълта за хаоса, който можеше да причини избягалият ТСУУ, му призляваше. Той си представи изпотрошените съоръжения и апаратури, прекъснатите важни оздравителни процеси и ранените, а и убити крехки форми на живот.

Това, че все още не са успели да заловят беглеца, показваше, че този ТСУУ не е нито толкова млад, нито толкова глупав, щом знае как се отварят люковете между отделните сектори…

Конуей се опита да потисне тревогата си и започна да обяснява на Приликла какви пациенти има в отделението, което щяха да посетят, и какви предохранителни мерки и терапевтични процедури трябваше да се прилагат за тяхното лечение.

В това отделение се намираха двадесет и осем невръстни хъдлърити от класификация ЕСОВ — ниски, тантурести и изключително силни същества, чиято груба кожа беше като гъвкава броня. Възрастните екземпляри със своята огромна маса бяха бавни и тромави, но малките се движеха изненадващо бързо, въпреки условията на мощно притегляне и високото налягане, при които живееха. Като защитно средство в това отделение се използуваше тежък космически костюм и лекарите и сестрите влизаха тук само при крайна необходимост. За да бъдат прегледани, пациентите се повдигаха с кран и багер до един контролен пункт, разположен близо до тавана, където им поставяха упойка, преди да се разтворят челюстите на багера. Това ставаше с помощта на дълга и много здрава игла, която се забиваше в едно от малкото меки места по тялото на хъдлърита — между предния крак и корема му.

— Предполагам, че ще счупите много игли, докато свикнете — добави Конуей. — Но не се безпокойте за това и не мислете, че им причинявате болка. Тези приятелчета са толкова издръжливи, че дори наблизо да избухне бомба, на тях изобщо няма да им мигне окото.

Мълчешком те поеха бързо към отделение ЕСОВ. Тънките като молив, разчленени крака на Приликла като че ли изпълваха целия коридор, но въпреки това оставаха невредими. Конуей вече не се страхуваше, че може да ги настъпи, и когато вървеше редом с асистента си, нямаше чувството, че ходи бос по натрошени стъкла, нито пък се опасяваше, че Приликла може да се разпадне на парчета само ако го докосне. На няколко пъти Приликла бе демонстрирал умението си да избягва физически опасните за него сблъсъци и бе правил това много умело и грациозно.

В края на краищата, помисли си Конуей, човек свиква да работи с всекиго.

— Но да се върнем към нашите дебелокожи приятелчета — обади се той. — Те са физически издръжливи, но особено по-младите индивиди имат слаба устойчивост към микробни или вирусни заболявания. По-късно си изработват необходимите антитела и вече като възрастни са поразително здрави, но малките…

— … са предразположени към всякакви заболявания — продължи мисълта му Приликла. — И като че ли само изчакват да бъде открита някоя нова болест, за да я пипнат веднага и нея.

Конуей се засмя.

— Забравих, че във всяка планетарна болница винаги се намира по някой и друг хъдлърит и че вие вече имате опит с тях. Сигурно знаете и това, че от тези заболявания малките рядко умират, но тяхното лечение е продължителен, сложен и неблагодарен процес, защото те веднага се разболяват от нещо друго. В отделението нямаме тежки случаи и причината да държим тези двадесет и осем пациенти тук, а не в местните болници, е, че се опитваме да създадем ваксина, която ще изгради у тях имунитет към някои бъдещи инфекциозни заболявания, и така… Спрете!

Макар че Конуей произнесе шепнешком последната дума, тя прозвуча остро и настоятелно. Приликла замръзна на мястото си и тънките му крака се приковаха към пода. Двамата с Конуей впериха поглед в съществото, което се бе появило на следващата пресечка на коридора.

На пръв поглед то приличаше на иленс. Безформеното бодливо тяло и сухите шумолящи ципи, които свързваха горните и долни израстъци, несъмнено принадлежаха на дишащи хлор ПХТЙ, но то имаше и две пипала, като че ли присадени от ЕЖЛИ, покрити с козина гърди като на ГБГЖ, и също като тях дишаше въздух, наситен с кислород.

Това можеше да бъде само беглецът.

Противно на всички закони на физиологията Конуей почувствува как сърцето му отчаяно бие в гърлото и като си спомни за изричната заповед на О’Мара да не подплашат посетителя, се опита да потърси за него някакви по-дружелюбни и успокояващи думи. Но щом беглецът ТСУУ съзря Конуей и Приликла, веднага се втурна да бяга и Конуей успя само да извика:

— Бързо след него!

Те се спуснаха подире му, стигнаха до пресечката и свърнаха по коридора, по който беглецът бе поел. Приликла бягаше по тавана, надалеч от тежко стъпващите крака на Конуей. Но това, което видяха пред себе си, накара Конуей да забрави за всички заповеди на О’Мара и да изкрещи:

— Спри се, глупако! Не влизай там…!

Беглецът се намираше пред входа на Отделение ЕСОВ.

Те стигнаха твърде късно до външния люк и безпомощно видяха през илюминатора как беглецът отвори вътрешната херметическа врата и как, повлечен от четворно по-голямото притегляне в отделението, изчезна от погледа им. Вътрешната врата се затвори автоматично и едва тогава Приликла и Конуей успяха да влязат в камерата, за да се преоблекат.

Конуей светкавично се напъха в тежкия си костюм, който държеше в шкафа на камерата, и бързо нагласи антигравитационния си колан така, че да компенсира притеглянето вътре в отделението. През това време Приликла се занимаваше със своето защитно облекло. Докато проверяваше закопчалките и клапаните на костюма си и ругаеше, че губят ценно време, Конуей хвърли поглед през илюминатора на вътрешната врата и изтръпна от това, което видя.

Приелият облика на иленс беглец лежеше сплескан на пода и леко помръдваше. Един от по-едрите хъдлърити вече тромаво се приближаваше към него, за да изследва този странен на вид предмет. Огромният му крак сигурно щеше да стъпче проснатия ТСУУ, защото той скочи и започна бързо и невероятно да се променя. Немощните ципести израстъци на ПХТИ направо потънаха в тялото, което придоби формата на гущер, и от него се проточиха пипалата с роговите окончания, които вече бяха видели при Шести входен люк. Това, изглежда, бе най-смразяващият вид, който беглецът можеше да си придаде.

Но малкият хъдлърит беше поне пет пъти по-едър от чудовището и изобщо не се изплаши от него. Той наведе мощната си глава и блъсна беглеца, който отхвръкна на двадесет фута и се удари в металната стена. Малкият ЕСОВ само искаше да си поиграе.

Конуей и Приликла излязоха от камерата и се изкачиха до галерията над залата, откъдето се виждаше по-добре. Сега беглецът отново бързо променяше своя вид. Очевидно при притегляне четири g формата на гущер с пипала не бе се оказала достатъчно страшна, за да уплаши тези грамадни животни, и той бе решил да се видоизмени в нещо друго.

Малкият хъдлърит отново се бе приближил до него и го гледаше като хипнотизиран.