Джеймс Уайт
Галактическа болница (25)

II

Когато посетителят влезе в камерата и люкът зад него се затвори, пред Конуей изникна подобно на крокодил същество, от което се подаваха пипала с рогови окончания. Такова нещо Конуей никога не беше виждал. Посетителят се отдръпна от втурналите се към него посрещачи и внезапно се хвърли върху най-близкия, и както по-късно се разбра, най-дребния от тях — съществото ПХТЙ. Изведнъж всички закрещяха толкова силно в един глас, че от пренатоварване транслаторите им издаваха само ужасен пронизителен вой.

Виждайки пред себе си зъбите и роговите пипала на връхлитащия посетител, иленсът несъмнено си бе помислил за тънката материя на балона си, пълен с животворен хлор, и се втурна към люка на коридора, който водеше към неговия сектор ПХТЙ. На пътя на посетителя изведнъж се изпречи един тралт, който се мъчеше да го успокои, но гостът успя да го заобиколи и се хвърли към същия люк…

Всички люкове между коридорите бяха снабдени с бързо действуващ механизъм, който в критичен случай можеше да отвори едната врата и едновременно с това да затвори другата, без да е необходимо да се изчаква камерата да се напълни с другия въздух. Бягащият ПХТЙ, преследван от разярения посетител, реши, че неговият случай е критичен, и включи механизма. Още повече че костюмът му бе вече раздран от зъбите на ТСУУ и той се намираше в непосредствена смъртна опасност от кислородно отравяне. Вероятно той бе силно уплашен, за да забележи, че посетителят все още не бе успял да се промъкне през първата врата, а отвореше ли се втората, вътрешната врата, външната щеше да пререже госта наполовина…

Наоколо цареше такава суматоха, че Конуей не успя да види кой най-бързо се досети как да спаси живота на посетителя, като включи друг запасен механизъм, който отваряше едновременно и двете врати. Посетителят остана невредим, но сега през отворените врати от сектор ПХТЙ заприиждаха гъсти облаци от хлорен газ. И преди Конуей да успее да направи нещо, детекторите в стените на коридора нададоха сигнал за тревога и едновременно затвориха всички херметически врати наоколо. Всички се оказаха в капан.

В първия миг Конуей с мъка се овладя да не се хвърли към херметическите врати и да заудря по тях с юмруци. След това реши да се промъкне през отровната мъгла към другия люк, който се намираше в дъното на коридора. Но видя, че там вече се намираха един техник по поддържането и една гъсеница ГБЛЕ, дотолкова изтощени от хлорните пари, че Конуей го обзе съмнение дали няма да умрат, преди да успеят да облекат костюмите. Запита се мрачно дали той може да се добере дотам. Отсреща, в херметическата камера, съгласно правилата за безопасност имаше и шлемове със запаси от кислород за десет минути, но за да стигне дотам, той трябваше да задържи дъха си за не по-малко от три минути и да затвори здраво очите си, защото попаднеше ли дори мъничко от този газ в дробовете или очите му, той щеше сериозно да пострада. Но как със затворени очи можеше да се промъкне през движещата се планина от тралтски крака и пипала, която задръстваше коридора…?

Изведнъж той чу гласа на Приликла:

— Моля да ме извините, но хлорът е смъртоносен за мен.

Приликла се занимаваше с нещо много странно. Дългите му разчленени крака се размахваха и извиваха, като че ли изпълняваха някакъв див ритуален танц, а две от четирите му манипулатора, притежанието на които бе донесло на расата му славата на хирурзи, извършваха сложни движения с неща, които приличаха на рула от прозрачно фолио. Конуей не успя да види как точно се случи това, но най-неочаквано неговият асистент ЖЛНО се оказа обгърнат от лека прозрачна обвивка, през която провря навън шестте си крака и два от манипулаторите. Тялото, крилете и другите два манипулатора, които сега ловко впръскваха течно лепило в отворите за краката, останаха вътре в обвивката. Тя се изду и се опъна. Обвивката беше херметическа.

— Не знаех, че имате… — започна Конуей и изведнъж сърцето му се изпълни с надежда. — Слушайте ме добре. Направете това, което ще ви кажа. Трябва да ми донесете шлем, бързо…

Но докато даваше указания на асистента си, надеждата угасна така внезапно, както се бе и появила. Приликла несъмнено можеше да му намери шлем, но как щеше да се добере до люка, където се намираха шлемовете, през скупчените на пода тела? Само един удар бе достатъчен да му откъсне някой крак или да смачка крехкия му външен скелет като черупка на яйце. Той нямаше право да моли Приликла за това — то бе равносилно на убийство.

Вече се канеше да отмени дадените указания и да каже на асистента си да се отдръпне настрани и да се погрижи за собствения си живот, когато Приликла пресече коридора, покатери се диагонално по стената и като тръгна по тавана, изчезна в хлорната мъгла. Конуей си спомни, че много от насекомите имат смукатели на краката си, и надеждата отново се върна. Сега той дори можеше да се огледа наоколо.

Някъде наблизо до Конуей стенният говорител съобщаваше на всички в Болницата, че има отравяне на атмосферата в района на Шести входен люк. В същото време съседният комуникатор рязко бръмчеше и червената му лампичка мигаше бързо — очевидно от отдел „Поддържане“ се опитваха да установят дали има някой в замърсената зона. Хлорният облак бе вече съвсем близо до него, когато Конуей вдигна слушалката.

— Тихо! — изкрещя той. — Слушайте! Обажда се Конуей от Шести люк. Два ЕЖЛИ, два ГБЛЕ и един ГБГЖ — всички с хлорно отравяне, но все още живи. Един ПХТЙ с повреден защитен костюм и кислородно отравяне, а вероятно и ранен, и още един…

Внезапно Конуей усети, че му пари на очите, и бързо захвърли слушалката. Заотстъпва назад, докато гърбът му се опря в херметическата врата, и започна да наблюдава как жълтата мъгла се приближава към него. Вече не виждаше нищо от това, което ставаше в коридора, и му се стори, че мина цяла мъчителна вечност, преди на тавана над главата му да се появи странната, клатушкаща се фигура на Приликла.