Джоузеф Р. Лало
Белязана (30)

* * *

Миранда се размърда неспокойно. Въпреки усилията й, предалият доверието й се бе намърдал в сънищата й. Имаше толкова много около него, което се взаимоизключваше. Бе убил войниците с жестока ефикасност, а показваше само нежност към дракончето. Знаеше точно как да манипулира девойката. Още преди тя да му разкаже за себе си, вече бе знаел с точност пред какъв тип личност би се разкрила.

Подобни мисли и образи, тормозещи я през деня, я откъснаха от съня далеч по-скоро, отколкото й се нравеше. Слънцето едва наближаваше хоризонта, но вече нямаше надежда да заспи отново. Подири с поглед Мин, която отново липсваше. Можеше да бъде само на едно място, но Миранда не можеше да понесе да се изправи пред него точно сега. Но можеше да говори с друг.

Момичето излезе от колибата си и се отправи към мястото за тренировки. Драконът все още спеше. Вътрешността на каменния му дом представляваше страна гледка. Малкият дракон лежеше върху купчина злато, достатъчно голяма, за да му предостави удобно ложе. На места стените бяха почернели от пламък. На пиедестал в далечния край бе поставен голям, чист кристал, изглеждащ сякаш е вдигнат директно от земята, недокоснат от бижутерско длето. В помещението се долавяше същата плътна земна миризма, привлякла вниманието й в пещерата, където бе открила Мин. Миранда го потупа. Окото на Соломон се отвори бавно и разпозна натрапника.

— Още не е време за обучението ти — промълви той, без да повдига глава.

— Не става въпрос за обучението ми, а за мен. Защо ме избра? — попита девойката.

— По-късно ще разполагаш с време за въпроси — рече Соломон, затваряйки отново очи.

— Не! Моля те, трябва да зная! — примоли се Миранда.

Драконът отвори очи и намести дългия си врат в по-удобна за разговор позиция.

— Интуиция. Отчасти моя, но главно на Мин — думите му бяха последвани от дълга, тиха прозявка, позволила на девойката подробно да огледа зъбите му.

— На Мин?

— Ти твърдеше, че си станала свидетелка на нещастните обстоятелства, съпътствали раждането й. След като говорих с нея, вярвам, че казваш истината. Фактът, че си жива днес, говори, че у теб има нещо специално.

— Защо? Помислих си, че тя просто е подирила единственото живо създание — каза Миранда.

— Така е, но един дракон, дори и новороден, е изцяло в състояние да разпознава представителите на вида си. Има случаи, в които родителят не може да присъства по време на излюпването. Тогава бива оставена наранена плячка, която да послужи за храна на малките. Когато Мин те е открила да спиш, точно за това е трябвало да те вземе. А тя е видяла в теб закрилница. Защитница, както и нещо, което трябва да бъде защитено. Ние, драконите, съзираме много повече от света, отколкото ни показват очите ни. Познаваме същината на нещата. Тя е видяла нещо у теб онзи ден, а аз също го виждам.

— Но какво? Какво виждаш? — попита момичето.

— Не може да бъде изразено с думи — отвърна Соломон. — Но мога да ти кажа това — тя го вижда и у Лейн. Той също е присъствал на раждането й.

— Лейн? Малтропът?! Бил е там!?

— Определено. Но това само по себе си не е достатъчно да обясни привързаността й към него. Той също носи искрата. Съзирам я ясно. По-силна е от твоята. Ако бе поискал, щях да го приема за свой ученик. Но достатъчно въпроси. Върни се по залез — каза драконът, намествайки се отново да заспи.

— Да, благодаря ти, ще го сторя — каза тя, напускайки дома му.

Миранда се отправи към групата дървета, където бе видяла малтропа предния ден. Нямаше и следа от него, но се виждаха дирите на Мин, която също го бе потърсила тук. Девойката предпазливо ги последва. Отвеждаха по-дълбоко в половината на бойците.

Влизайки в нея сама, Миранда внезапно осъзна колко се различаваше тази част на селото от магьосническата половина. Магьосниците често можеха да бъдат видени потънали в разгорещени дискусии, но тук различните мнения биваха направо изкрещявани. На места обучаеми бяха потънали в тренировъчни битки, наблюдавани от наставниците си. Значителни площи бяха покрити с мишени и чучела. Пътят й я отведе до малка колиба, по-малка от предоставената й. Дори нямаше врата. Приближи се към отвора и бе ентусиазирано посрещната от Мин.

— Умно — долетя гласът на малтропа.

— Приемам предложението ти и искам да започна още сега — рече тя, влизайки в колибата.

Която бе абсурдно аскетична. Дори нямаше легло. На земята бе постлана кърпа, върху която създанието бе приседнало с кръстосани крака.

— Нямаш ли други задължения?

— Соломон още не е готов, а ти си — отвърна Миранда.

— Много добре — рече той, изправяйки се на крака и отвеждайки я навън.

Отправиха се до един склад. Учителят й влезе вътре, връщайки се с две тояги.

— Някога използвала ли си такава? — запита той.

— Не — отговори девойката, улавяйки подхвърленото й оръжие.

— Хвани я в средата с едната си ръка, а другата постави между средата и края — обясни малтропът.

След кратка демонстрация на правилния начин да се отбранява и атакува, той й заръча първо да се приготви, сетне да се опита да го удари. Обясни й, че може да използва какъвто метод или стил поиска, а той само ще се защитава. След като си пое дълбок дъх, девойката започна да прилага скромното си знание.

Още след първата маневра стана ясно, че й предстоеше дълъг и мъчителен път. Движенията на малтропа бяха плавни и недоловими. Леко преместване на крака, нищожно повдигане на тоягата — и най-добрите атаки на Миранда биваха осуетени. След всяка поредица атаки й даваше съвет как да подобри метода си. В самото начало Мин бе изглеждала ужасно притеснена от факта, че двамата, които означаваха най-много за нея, се опитваха да се наранят. Но скоро се успокои, може би защото разбра, че той се опитва да обучи Миранда, а може би защото Миранда не изглеждаше в състояние да го нарани.

По времето, когато слънцето залязваше, девойката бе почти изцедена. Бе се научила как да държи оръжието и го разбираше сносно, но не бе отбелязала напредък в нападенията си над наставника. Когато мрачината на нощта започна да ги обвива, момичето знаеше, че е време да се погрижи за магичното си обучение. Затова се отправи към колибата на Соломон.

Докато вървеше, следвана по петите от Мин, девойката осъзна, че не беше вечеряла. След положените усилия храната щеше да й се услади особено, но нямаше време. Бързо се отби у дома, за да вземе жезъла си, преди да продължи към Соломон.

Драконът я приветства и моментално я впрегна в работа. След като трансът бе постигнат, започна да й преподава метода на „овладяване на огнената воля“. Това изискваше по-малко усилия, в сравнение с вчерашното изчерпване на енергия, тъй като налагаше по-сложна и деликатна манипулация. Научи се как да оформя огъня и внимателно да регулира горещината и светлината, отделяни от него.

Соломон изглеждаше доволен от напредъка й. Като последна задача й възложи да създаде пламък от нищото, както той бе правил преди. Когато тя успя да го стори, драконът я уведоми, че днешното обучение е приключило и че е свободна да си почива.

— С това темпо ще държиш последния изпит, преди да е свършила седмицата — отбеляза Дийкън, появил се докато тя е била в транс.

— Благодаря ти — каза тя, използвайки жезъла си, за да се изправи.

— Разбрах, че двамата с Лейн сте започнали уроците. Съжалявам, че го пропуснах. И в боя ли демонстрира същото умение като в магията?

— Не съвсем — отговори Миранда. — Наричаш го Лейн, Соломон също. Мислех, че това е просто титла.

— Така е. В отсъствието на истинско име, изглежда подобаващо да се обръщаме към него по званието, което е достигнал.

— Предполагам и аз трябва да спазвам това.

— Как е главата ти? Магията все още ли те изморява така драстично? — поинтересува се той.

— По-голямата част от ума ми си е на мястото.

— Великолепно. Издръжливостта ти се подобрява. Това ще ти е нужно за последния тест.

— Какво представлява той.

— Ами… — започна той.

— Почакай, още не съм се нахранила. Разкажи ми по пътя.

Тримата закрачиха и Дийкън започна да обяснява:

— Когато някой от майсторите ни определи наученото от обучаемия като достатъчно, възлага тест, за да се увери в постигнатото разбиране. Тестът се състои от две части. Първата изпитва издръжливостта. Има за цел да докаже, че ученикът разполага с нужната сила, за да изпълнява майсторския клас заклинания. Втората половина изпитва уменията. Обучаемият трябва да демонстрира, че е достатъчно умел да прави и най-сложните магии. Двете задачи се провеждат в един и същи ден.

— Чакай. Искаш да кажеш, че изпитанието на умението моментално следва онова на издръжливостта?

— Така е. Смятам ще се съгласиш, че това е отличен метод за отсяване на достойните да бъдат майстори.

Продължиха да говорят и докато се хранеха. Когато приключиха, Дийкън отбеляза, че днес Миранда изглежда по-изтощена физически от останалите дни. Миранда го увери, че отсега нататък това ще бъде нормалното й състояние, благодарение на Лейновите уроци. Младежът я съпроводи до колибата и й пожела приятни сънища.

Следващият ден протече по сходен начин. Миранда стана преди залез, тренира с Лейн до свечеряване, тренира със Соломон до зори, хапна с Дийкън и се строполи в леглото си.

В много отношения този живот бе далеч по-труден от съществуването, което бе водила, преди да открие меча. Тогава единственото изпитание се бе свеждало до откриването на храна и подслон. Тук биваше непрекъснато изпитвана и физически, и умствено. Но не можеше да каже, че е нещастна. Колкото и уморителен да бе престоят, това място бе дом — първият й истински такъв от времето, в което Кенвард още не бе разрушен. Бе открила истински приятел в лицето на Дийкън, разширяваше знанието си. И то не само що се отнася до магия и битки. В моментите, в които бе прекалено изтощена да тренира, търсеше компанията на останалите от селото. С течение на времето установяваше, че разбира все повече и повече от думите им. В края на първия си месец бе открила, че може да следи разговори на девет различни езика и да бъде сносно разбрана на шест.

Едно нещо я дразнеше. В обучението на Соломон напредваше бързо, макар и не с онази скорост, за която Дийкън бе предрекъл. С Лейн случаят не беше такъв. Познанията й по боя с тояги вече бяха нараснали многократно, но още не му бе нанесла дори и едничък удар. Нито една нейна атака дори не се бе доближила до успеха. Вбесяваше се, че бе възможно да опитва толкова усилено, а той да я спира с такава лекота.

Повече я тревожеше колко силни ставаха емоциите й, когато нападаше. Чувстваше изгарящ гняв, който се усилваше с всеки провален опит. Лейн също го усещаше, тя знаеше това. Воинът не го показваше с нищо, но усещаше промяната в нея и това му харесваше. Миранда наистина жертваше част от себе си в замяна на шанса да бъде допусната до тайните му.

 

 

Но един ден се оказа различен. Бе приключила поредната вбесяваща тренировъчна сесия с Лейн и се бе отправила към Соломон. Вчера я бе учил как да създава различен вид пламък като „захранва“ огъня с определен тип енергия. Резултатите бяха забележителни, вариращи от черен пламък, който само поглъщаше, до синкавобял леден пламък. Очакваше още подобни неща, но очакванията й нямаше да се оправдаят. Бе се насъбрала тълпа, очакваща появата й, а драконът бе подготвил оборудване.

— Днес, Миранда, ще бъдеш подложена на тест. Приготви жезъла си и следвай инструкциите ми.

Тя стисна кристала и започна да подготвя ума си. Някъде миналата седмица бе започнала да изпада в транс с такава лекота, че вече можеше да прави магии, като същевременно остава в съзнание и за външния свят. Стори го и сега, съсредоточавайки ума си, докато поглеждаше нервно към насъбраните. Соломон постави голям, неравен камък в глинена поставка с дупка в средата. Под нея имаше друг глинен блок с дупка в горната част, срещаща отвора над себе си.

— Ще насочиш най-горещия си възможен пламък върху това парче руда и ще го поддържаш, докато парчето не се стопи изцяло.

Не последваха други напътствия. Миранда си пое дълбок дъх и започна да създава топлина. Вече започваше да се уморява, а металът тепърва започваше да тлее. Откри, че е нужно да удвои усилията си, сетне да ги удвои отново, преди камъкът да започне да омеква. Всмукването от силата й, дори и след цялото претърпяно подобрение, бе непоносимо. По лицето си усещаше горещината, макар да се намираше на подобаващо разстояние от рудата. Камъкът започна да пропуква, губейки очертанията си. По времето, когато първата мазна оранжева капка течен метал капна във формата, девойката вече не можеше да фокусира очи.

Миранда започна да губи сили. Опита да съсредоточи ума си в подновени усилия, но в мига, в който стори това, усети горещината да отслабва. Камъкът започна да се втвърдява. Не можеше да почива. Трябваше да го стори наведнъж. Вложи цялата си останала й енергия в усилването на топлината.

Падна втора капка, последвана от трета. Скоро се установи стабилна струя, но Миранда усещаше, че не може да издържи още дълго. Камъкът се бе превърнал в гъста течна маса от ярко оранжево, ивица, от която се стичаше във формата. В главата й се вихреше замайване, заплашващо да я лиши от съзнание, но девойката беше твърде близо, за да се провали сега.

Обръщайки се да погледне към тълпата, Миранда остана с впечатлението, че зяпачите се движеха в забавен ход. Едва имаше сили да сграбчи кристала. Локвата метал се отичаше. Само още няколко капки.

Сякаш след няколко безкрайни вечности и последната капка напусна дупката. Вече можеше да прекрати усилия. Светът се хвърли отгоре й в замайваща вихрушка от удивен шепот и запленени лица. Соломон отнесе оборудването от първото изпитание. Ако някой различен от дракон бе понечил да го стори, щеше да се изгори жестоко. Миранда се бореше да остане в съзнание, докато пред нея биваха пръснати сухи листа. Върху им бе оставено парче пергамент, засипано с още листа.

— За да приключиш теста и докажеш на всички, че си придобила майсторско владеене на тази дисциплина, трябва да докажеш умелостта на ума си, като изгориш хартията, без да докосваш листата.

Знаейки, че ако не действа бързо, ще потъне в дълбок и неволен сън, Миранда обви ума си колкото можеше по-здраво около възложената й задача. Бе невъзможно да види къде под хартията има листа, така че нямаше полза да държи очите си отворени. Затвори ги и наместо това погледна със съзнанието си.

Бавно създаде прецизен пламък и насочи разпростирането му. Същевременно се съсредоточи да поддържа листата около хартията студени. Едновременното разпростиране на ума в толкова различни посоки щеше да е достатъчно трудно и с пресни сили, а сега й се струваше, че се опитва да жонглира с вързани ръце. Хартията биваше равномерно поглъщана от пламъците. С отронването на пепелта натискът върху съзнанието й отслабваше. Още малко. Само още малко.

Накрая и последното късче хартия бе унищожено. Миранда отвори очи и откри, че в даден момент по време на концентрацията си е паднала на колене, без да го осъзнава. Опита се да се изправи, но тялото не я слушаше. Някъде на хиляди мили разстояние, тълпата ревеше одобрително. Смътно осъзна, че Дийкън я повдига, докато наоколо гъмжи от поздравления. Това дойде в повече на Мин, която избълва струя огън, за да разпръсне околните, позволявайки само на Дийкън да остане.

Младежът благодари на дракончето за помощта и разрешението, и отнесе Миранда в колибата й. Утре щеше да бъде уведомена, че е успяла. Днес трябваше да си получи заслужения сън. След подобен тест, със сигурност щеше да бъде доста дълбок.