Джоузеф Р. Лало
Белязана (26)

* * *

Тежките ботуши на Тригора кънтяха по пода на пещерата, отнасяйки я за пореден път към входа. Бързите й действия бяха спасили хората й от отчаяната атака на момичето. Сега оцелелите от битката претърсваха привидно безкрайните проходи. Бяха си донесли факли, но те скоро изгоряха.

Генералът хвърли бърз поглед към знаците и настойчивите им предупреждения. Дузина езици описваха различни опасности. Думата „звяр“ присъстваше неотменно. Репутацията на тази пещера бе накарало дори нейните Елитни да се поколебаят, но Телоран имаше задача и щеше да я изпълни.

Краткото затопляне бе приключило — ледени висулки стърчаха из всеки тунел. Оглеждайки проблясъка им, погледът на Тригора се спря върху приближаваща се фигура. Едър мъж, облечен в износена броня, носеше сложна алебарда и вбесяваща усмивка. Яздеше кон, който изглеждаше изцеден. Главата на животното висеше ниско, мъчителните издишания бълваха плътни облаци пара. Когато Ардън най-сетне достигна входа на пещерата, конят бавно отиде до най-близката туфа трева и заскуба лакомо.

— Спря ли за миг да се замислиш за коня си? — скастри го Тригора.

— Конете не са скъпи — отвърна Ардън.

Тя го изгледа с отвращение.

— Предполагам знаеш защо съм тук? — каза той.

— Облогът.

— Ъхъ… — Ардън се ухили с полуизгнилите си зъби.

— Нима все още искаш да получиш наградата? Не успя да задържиш целта си! — просъска Телоран.

— Хванах асасина преди ти да уловиш момичето или да намериш меча. Задържането на чудовища не влиза… — изръмжа Ардън. — Не търсиш как да се изплъзнеш, нали?

— Все още имам задача. Няма да я изоставя — отбеляза генералът.

— Влязла е в тази пещера, а ти още се надяваш да я намериш? Кой къс от нея, главата ли? — мъжагата се закиска. — Спри да шикалкавиш. Да не си бъзла?

— Бъзла? Бъзла!? Точно ти да ми говориш за страхливост? Във война сме! Омразният ни враг се намира на юг. Острието ти някога опитвало ли е нещо различно от кръвта на Съглашението? — вбеси се Тригора.

Позволи на гнева да я владее за още миг, сетне се обърна към пещерата.

— Войнико! — викна тя.

Един от подчинените й пристъпи от сенките.

— Искам редовни претърсвания на пещерата. Систематични. Ще изпратя продоволственици. Междувременно моят колега и аз имаме среща, която не търпи последващо отлагане — рече тя, докато се отправяше към поляната, подслонила коня й. — Осмелявам се да кажа, че може да научи много от мен.