Кристофър Прийст
Преобърнатият свят (14)

2

Релсите се простираха на около миля северно от града. Докато приближаваха, Хелуърд и Колингс видяха как изтеглят един от кабелите на лебедките към анкерните гнезда. След ден-два градът щеше отново да се придвижи напред.

Те преведоха конете през релсите и се спуснаха към града. Тук, от северната страна, беше входът към тъмния тунел, който преминаваше под него и осигуряваше единствения официален достъп към вътрешността.

Хелуърд повървя с Колингс до конюшните.

— Сбогом, Хелуърд.

Хелуърд пое предложената ръка и здраво я стисна.

— Казваш го така, сякаш никога повече няма да се видим.

Колингс сви неопределено рамене.

— Няма да се виждаме за известно време. Късмет, синко.

— Къде отиваш?

— Не отивам никъде. За разлика от теб. Само внимавай и гледай да не се изложиш.

Преди Хелуърд да успее да отговори, Колингс се обърна и влезе бързо в конюшните. За момент младият мъж се изкуши да го последва, но инстинктът му подсказа, че няма смисъл. Може би Колингс вече му беше казал повече, отколкото трябваше.

Изпълнен с противоречиви чувства, Хелуърд тръгна през тунела към асансьора и зачака кабината. Когато асансьорът пристигна, той отиде право на четвърто ниво, за да потърси Виктория. Тя не беше в стаята им, затова той слезе да я търси в отдела за синтетични материали. Тя вече беше бременна на повече от осемнайсет мили, но имаше намерение да продължи да работи, докогато може.

Той я взе и се върнаха в стаята заедно. Имаха още два свободни часа преди срещата на Хелуърд с Изследовател на бъдещето Клаузевиц и прекараха времето в разговори. По-късно, когато вратата беше отключена, постояха заедно навън на платформата.

В уреченото време Хелуърд се качи на седмо ниво и получи достъп до квартала на гилдиите. Тази част на града вече не му беше непозната, но той я посещаваше рядко и все още изпитваше леко страхопочитание към старшите членове на гилдиите и Навигаторите.

Клаузевиц го очакваше сам в стаята на Гилдията на бъдещето. Когато Хелуърд влезе, той го поздрави сърдечно и му предложи вино.

Стаята на Изследователите на бъдещето имаше малък прозорец, през който се виждаше северната част на града. Пред себе си Хелуърд видя възвишението, където беше работил през последните няколко дни.

— Свикваш добре с работата, Чирак Ман.

— Благодаря, сър.

— Готов ли си да станеш Изследовател на бъдещето?

— Да, сър.

— Добре… от гледна точка на гилдията няма причина да не станеш. Отзивите за теб са добри.

— С изключение на тези от Пазителите на реда — вметна Хелуърд.

— Не се тревожи за това. Животът на военен не е за всеки.

Хелуърд почувства леко облекчение; беше се чудил дали новината за лошото му представяне при Пазителите на реда беше стигнала до неговата гилдия.

— Целта на този разговор — продължи Клаузевиц — е да ти обясня какво следва оттук нататък. Остават още три мили, през които трябва да си чирак в нашата гилдия, но що се отнася до мен, това са само формалности. Преди това обаче, ще трябва да напуснеш града. Това е част от обучението. Вероятно ще отсъстваш известно време.

— Може ли да попитам за колко дълго? — запита Хелуърд.

— Трудно е да се каже. Няколко мили, със сигурност. Възможно е да са десет или петнайсет, но може да се окаже и стотина.

— Но Виктория…

— Да, разбрах, че очаква дете. Кога трябва да се роди?

— След около девет мили — отвърна Хелуърд.

Клаузевиц се намръщи.

— Страхувам се, че няма да си тук по това време. Наистина няма друга начин.

— Не може ли да бъде отложено за след това?

— Съжалявам, но не може. Има нещо, което трябва да свършиш. Вече си разбрал, че от време на време градът е принуден да прави размени срещу жени, които взимаме отвън. Задържаме ги възможно най-кратко време, но въпреки това те рядко остават тук за по-малко от трийсет мили. Част от сделката, която сключваме, е да им осигурим надеждна охрана, когато се връщат в селищата си, а точно сега три жени искат да си тръгнат. Обикновено използваме чираци, които да ги охраняват по обратния път, още повече, че според нас това е важна част от процеса на обучение.

От досегашната си работа Хелуърд се беше научил да бъде по-уверен в себе си.

— Сър, жена ми очаква първото си дете. Аз трябва да съм с нея.

— Този въпрос не подлежи на обсъждане.

— А ако откажа да тръгна?

— Ще ти бъде показано копие от клетвата, която положи, и ще понесеш наказанието, предвидено в нея.

Хелуърд отвори уста, за да отговори, но се поколеба. Очевидно моментът не беше подходящ да оспорва валидността.

Изследовател на бъдещето Клаузевиц явно успяваше да се сдържи, защото щом Хелуърд се противопостави на инструкциите, лицето му беше почервеняло. Той седеше, облегнал ръце на масата. Вместо да каже онова, което мислеше, Хелуърд попита:

— Сър, мога ли да ви помоля да проявите разбиране.

— Можете, но аз не мога да го проявя. Клетвата те задължава да поставяш сигурността на града над всичко останало. Обучението ти в гилдията е въпрос, засягащ сигурността на града.

— Но защо да не отложим пътуването! Бих могъл да тръгна веднага щом се роди детето.

— Не. — Клаузевиц се обърна и извади голям лист хартия, върху който беше начертана карта и имаше списъци с цифри. — Тези жени трябва да бъдат върнати в селищата им. След девет мили, когато жена ти ще е родила, селищата ще бъдат опасно далеч. Те вече са на повече от четирийсет мили южно от нас. Ти си следващият чирак от списъка и трябва да отидеш.

— Това ли е последната ви дума, сър?

— Да.

Хелуърд остави недокоснатата чаша с вино и се отправи към вратата.

— Хелуърд, почакай.

Той спря на вратата.

— Ако ще тръгвам, бих искал да се видя с жена си.

— Разполагаш с още няколко дни. Потегляш след половин миля.

Пет дни. Нямаш почти никакво време.

— Е? — промърмори Хелуърд, като вече не изпитваше потребност да покаже обичайната вежливост.

— Моля те, седни.

Хелуърд неохотно се подчини.

— Не си мисли, че съм безчувствен, но по ирония на съдбата тази експедиция ще ти покаже защо някои обичаи може да ти изглеждат жестоки. Така стоят нещата и ние сме принудени да се съобразяваме с този факт. Разбирам загрижеността ти за… Виктория, но ти трябва да се върнеш в миналото. Няма по-добър начин да разбереш положението на града. Онова, което се намира на юг от нас, е причина за клетвата, за привидната жестокост на нашите обичаи. Ти си образован човек, Хелуърд… чувал ли си някога в историята да е имало цивилизована култура, която да е извършвала разменна търговия срещу жени единствено заради простата причина да забременеят еднократно? А когато родят, да ги връща обратно?

— Не, сър. — Хелуърд се поколеба. — Освен…

— Освен първобитните племена от диваци, които са отвличали жени, плячкосвали са и са грабели. Е, ние може би сме малко по-добри от тях, но принципът е не по-малко дивашки. Разменната търговия, която извършваме, е несправедлива, макар да си мислиш обратното. Ние предлагаме сделката, поставяме условията си, плащаме цената и продължаваме по пътя си. Това, за което ти говоря, трябва да бъде направено; фактът, че ще изоставиш жена си в момент, когато тя има най-голяма нужда от теб, е дребна проява на безчовечност, произтичаща от един начин на живот, който сам по себе си е жесток.

— Едното не извинява другото — възрази Хелуърд.

— Не… Съгласен съм. Но ти си обвързан от положената клетва. Тази клетва е резултат от причините за по-големи жестокости и когато направиш тази лична саможертва, ще разбереш нещата по-добре.

— Сър, градът трябва да промени своите порядки.

— Ще разбереш, че това е невъзможно.

— Като пътувам назад в миналото?

— Много неща ще ти се изяснят. Не всички. — Клаузевиц се изправи. — Хелуърд, досега се представи като добър чирак. Знам, че през идните мили ще продължиш да работиш упорито и за благото на града. Имаш добра и красива съпруга, имаш, за какво да живееш. Не те заплашва смърт, това ти обещавам. Доколкото знам, наказанието, залегнало в клетвата, никога не е било изпълнявано, но те моля да изпълниш сега тази задача, която градът изисква от теб. Аз самият съм го правил много пъти, както и баща ти… както и всички останали членове на гилдиите. Точно в този момент седем от твоите колеги — като теб — са в миналото. Те трябваше да се изправят пред същите лоши изпитания от лично естество и не всички го направиха доброволно.

Хелуърд се ръкува с Клаузевиц и отиде да потърси Виктория.