Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inverted World, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Кристофър Прийст

Заглавие: Преобърнатият свят

Преводач: Татяна Иванова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Август“

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Английска

ISBN: 978-954-9688-52-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7509


Пролог

Елизабет Хан заключи вратата на медицинския пункт и тръгна бавно по селския път към площада пред църквата, където се събираха хора. През целия ден, докато издигаха кладата, селцето тръпнеше в очакване нещо да се случи, а сега децата тичаха развълнувани по улицата и чакаха момента, когато ще бъде запален огънят.

Елизабет влезе първо в църквата, но там нямаше и следа от отец Дос Сантос.

Малко след залез-слънце един от мъжете пъхна подпалка между сухите дървета в основата на кладата и яркият пламък си проби път нагоре с пращене. Децата започнаха да танцуват и да подскачат, като си подвикваха едно на друго, а клоните пукаха и изпускаха искри.

На земята край огъня бяха насядали и налягали мъже и жени. Те си подаваха кани с тъмно, гъсто местно вино. Встрани от тях двама мъже леко свиреха на китари. Музиката звучеше тихо, като фон; не приканваше към танци.

Елизабет седна до музикантите, като отпиваше вино всеки път, когато й подаваха каната.

По-късно музиката стана по-силна и ритмична и някои от жените запяха. Песента беше старинна, а думите й звучаха на диалект, който Елизабет не разбираше. Неколцина мъже станаха и затанцуваха, като се полюшваха в пиянски унес.

Към нея се протегнаха ръце за покана. Елизабет пристъпи напред и затанцува с някои от жените. Те се смееха, докато се опитваха да й покажат стъпките. Под краката им се вдигаше прах и бавно се носеше из въздуха преди да бъде уловена и пометена от топлината, която излъчваше огънят. Елизабет продължи да пие вино и да танцува.

Когато спря да си почине, видя, че Дос Сантос се е появил. Стоеше настрана и наблюдаваше веселбата. Тя му помаха, но той не реагира. Зачуди се дали не одобрява ставащото или просто е прекалено сдържан, за да се присъедини. Той беше срамежлив, стеснителен млад мъж, чувстваше се неудобно сред селяните и в същото време не знаеше какво е тяхното отношение към него. И той като Елизабет беше новодошъл, въпреки че според нея тя щеше да преодолее подозренията на селяните по-бързо от него. Като видя Елизабет да стои отстрани, една от селските девойки я хвана за ръка и я дръпна обратно при танцуващите.

Огънят догаряше, музиката забави ритъма си. Жълтият отблясък от пламъците се смали над огъня и хората отново седнаха на земята, щастливи, успокоени и уморени.

Елизабет отказа следващата кана вино, която й подадоха, и се изправи. Беше по-пияна, отколкото мислеше и леко залиташе. Няколко души извикаха след нея, но тя се отдалечи от центъра на селото и навлезе в потъналите в мрак покрайнини. Нощният въздух не помръдваше.

Тя вървеше бавно и дишаше дълбоко, опитваше се да проясни главата си. Имаше един път, по който беше минавала и преди, през ниските хълмове, които заобикаляха селото. Тръгна по него, като се препъваше в неравностите по земята. Някога това сигурно е било пасище, но сега никой в селото вече не се занимаваше със селско стопанство. Местността беше дива и красива, когато слънчевата светлина я обагряше в жълто, бяло и кафяво. Сега изглеждаше тъмна и студена. Само звездите блестяха отгоре.

След половин час се почувства по-добре и се отправи към селото. Като минаваше през малка горичка точно зад къщите, тя чу гласове. Спря се и се заслуша, но различи само интонацията, не и думите.

Двама мъже разговаряха, но не бяха сами. От време на време до нея достигаха гласовете на други хора, които може би спореха или коментираха нещо. Това не й влизаше в работата, но любопитството й беше възбудено. Думите звучаха настоятелно и разговорът сякаш прерастваше в спор. Тя се поколеба за миг, после продължи по пътя си.

Огънят беше изгаснал. На селския площад проблясваха само въглени.

Елизабет се отправи към медицинския пункт. Когато отвори вратата, чу шум и видя мъж до отсрещната къща.

— Луис? — прошепна тя, като го разпозна.

— Добър вечер, менина[1] Хан.

Той я поздрави и влезе в къщата. В ръцете си носеше нещо, което приличаше на голяма чанта или раница.

Елизабет се намръщи. Луис не беше взел участие във веселбата на площада. Сега беше сигурна, че е чула точно неговия глас между дърветата. Остана още малко на прага на медицинския пункт, после влезе вътре. Докато затваряше вратата, чу в далечината на притихналата нощ галопиращи коне.

Бележки

[1] Госпожица (порт.) — Б.пр.