Фабио Воло
Първите утринни лъчи (38)

8 май

Когато вечер се прибера у дома, имам желание само да се измия, да се преоблека, да вечерям и после веднага да изтичам да пиша. Вчера обаче излязох на вечеря с приятелки, не ми се стоеше вкъщи. Той не се е обаждал от два дни и аз не съм го търсила. Питам се само дали не съм направила или казала нещо погрешно. По време на вечерята ми се искаше да разкажа какво се случва с мен, но се въздържах. Той е моята тайна градина и трябва да остане такъв. Мисля, че никой няма да разбере наистина за какво става дума, биха могли само да го тълкуват според собствения си опит. Това е така, защото не знам дали съм способна да опиша какво изпитвам, когато съм с него, понякога не намирам думи, с които да го обясня дори на самата себе си. Като не говоря с никого за него, аз го защитавам от погледа на останалите: никой не може да омърси отношенията ни с коментари, изводи, мнения. Така не съществува риск да видя как това, което изживявам, се разпада под ударите на този, който би могъл да го омаловажи, да го преоразмери, да го изкара банално. И даже да пусне молци сред гънките на моята неувереност.

Изпитах изкушение да споделя само с Федерика. Една сутрин надникна в кабинета ми и с широка усмивка ми каза:

— Тук има нещо съмнително, хич не ти вярвам, но ако един ден ти се прииска да ми разкажеш какво става, аз съм насреща.

Мисля, че станах червена като домат, обаче й отговорих, че не разбирам за какво намеква.

— Както предпочиташ, много ясно, но — ако си промениш решението — аз съм ей там, на бюрото си.

Целия ден се изкушавах да споделя с нея, ала в крайна сметка реших да не го правя. Поне засега.

На вечерята с приятелките ми единствената, която долови нещо необичайно, беше Беатриче — каза ми, че напоследък й се струвам променена.

Желанието ми да го видя нарастваше с всяка изминала секунда. Отидох в тоалетната и му изпратих съобщение: „Аз съм навън на вечеря с приятелки, ако искаш, ще мина да се видим за малко“. Преди да се върна при тях, почаках няколко минути за отговор. А после, на масата, на всеки пет минути си проверявах телефона.

— Да нямаш любовник, та постоянно зяпаш телефона си? — попита Беатриче и всички избухнаха в смях, включително и аз.

Никакво съобщение. Желанието да отида при него и да се кача, макар и за кратко, се засилваше и не ми даваше покой. „Защо ли не ми отговаря? — мислех си аз. — Точно тази вечер, когато изпих и няколко чаши вино.“ Струва ми се, че се любя по-хубаво, като пийна малко.

Мълчанието му ми беше неприятно. В колата ми хрумна, че може би не беше сам, а се любеше с някоя друга. Започнах да си го представям върху друга жена, да я виждам на колене пред него. От една страна, в мен се надигаше чувство на гняв, а от друга, се възбуждах все повече. Много пъти съм се питала дали съм единствената, или една от многото, с които си играе. Един ден дори го попитах дали вижда друга жена освен мен.

— Само ако се преместиш — беше неговият отговор.

Засмя се, ала така и не ми отговори. Определено му идват на крака.

Със сигурност е бил с много жени. Разбира се от това как целува, как гледа, как докосва. Кой знае колко са минали през тази къща. Моят оргазъм не е само мой. Нося в себе си техните мигове на удоволствие.

Не знам дали съм единствената за него, но мога да кажа, че ме кара да се чувствам така: когато ме търси, когато ме моли да отида при него, когато ми пише колко часа остават до срещата ни. Кара ме да се чувствам специална с начина, по който ме гледа, с това как умее да чете вътре в мен: с него не е необходимо да казвам какво желая, разбира веднага дали искам да бъда обладана грубо, или се нуждая да го почувствам внимателен и нежен. Дали този път искам думите му да ме люшкат, ръцете му да ме галят, да ме обича като единствената жена на света.

Снощи го мразех за това му мълчание. Когато се прибирах към къщи, минах покрай сградата, в която живее. Не ми беше на път и не знам защо постъпих така. Докато паркирах пред дома си, отговорът му най-накрая дойде.

„Извинявай, но бях заспал на дивана пред телевизора. Чакам те.“

„Вече съм пред къщи, късно е.“

Написах го, защото исках да го накажа. „Прекалено късно е, да ти е за урок“ — казваше съобщението ми. Обади ми се по телефона и ме помоли да мина през дома му макар и само за целувка. Опитах се да се преборя, ала накрая победи той. Винаги успява да надделее и да ме накара да направя каквото иска. Но все пак това е, което искам и аз. Имах малко време: щях да го целуна и да си тръгна. Когато се качих и отворих вратата, ме хвана за ръката и ме притисна към стената. Почувствах устните му на врата си, повдигна единия ми крак, дръпна бикините настрана и се любихме там. После се плъзнахме на пода. Търсех къде да се хвана, но нямаше за какво. Прегърнах го. Ноктите ми се забиваха в гърба му. Всичко се случваше така бързо, че не успях да разбера нищо. Виеше ми се свят. Преди да си тръгна, ме прегърна силно и оправи дрехите ми. Излязох, цялата ухаеща на нас. Не ми се прибираше у дома, напоследък никак не ми се прибира вкъщи.