Сандра Хейдън
Тя му даде кураж, но ще му подари ли сърцето си? (8)

Малте почука на вратата на спалнята на брат си и, без да изчака отговор, влезе. Бен вече се беше събудил, но все още много му се спеше — твърде необичайно за него.

— Какво искаш, Малте? — Бен знаеше, че Малте идваше в стаята му само за да поиска нещо или да го дразни и провокира.

— Имам информация, която смятам, че ще представлява интерес за теб.

Бен се хвана за дръжката, която висеше над болничното му легло, и се изправи. Малте обаче не благоволи да повдигне горната част от матрака, за да може той да се облегне на нея. Бен не можеше сам да я повдигне и затова отново легна. Той беше толкова уморен, какво искаше от него Малте?

— Наистина ли? — саркастично отговори Бен.

— Твоята принцеса вече е моя — отвърна Малте и се изхили злобно.

Брат му стана още по-блед, отколкото беше, когато Малте влезе.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бен, макар че, познавайки брат си, се досещаше.

— Когато заваля, тя ми се отдаде в чаения павилион — със злобна усмивка отговори Малте. — Знаеш колко девойки съм водил там. Явно в него има някаква магия, защото и твоята принцеса не можа да устои на изкушението. Беше направо чудесна — като извадена от модно списание — страшна сладурана. Просто перфектна.

Бен беше пребледнял като платно. Не знаеше какво да отговори и само гледаше втренчено стената зад Малте.

— Принцесата се представи чудесно — продължи триумфално да злорадства брат му — поставям й отлична оценка. Ти наистина ли си мислеше, че жена като нея може да има нещо общо с кьопчо като теб? На нея й трябва много повече от неподвижен инвалид, знаеш го, нали?

Малте знаеше много добре, че с тези думи сипва сол в раната на брат си. Бен успя да запази самообладание и да не реагира в неговия тон. Малте обаче искаше да се наслади на триумфа си изцяло.

— Корина е възрастен човек. Щом се е оставила да бъде подведена от човек като теб, така да бъде. Това не ме засяга.

След тези думи Бен изпита известно облекчение. Корина му се беше обяснила в любов, а веднага след това се беше хвърлила в обятията на този лицемер. Защо го беше направила? Ако целеше отмъщение, значи го беше постигнала.

Не разбираше ли Корина защо Бен не беше отговорил на чувствата й, защо не трябваше да им отговори? Той не можеше да очаква нищо от нея — те нямаха бъдеще заедно. Бен беше убеден в това и Малте само затвърди мнението му. На нея й трябваше мъж, който да може да задоволява нуждите й, не инвалид в количка.

От думите на Бен Малте разбра, че още не беше постигнал целта си, и искаше да продължи да сипва сол в раната му. В този момент обаче на вратата се почука и Анита Керер влезе в стаята. Загриженият за здравето на приятеля си Северин я беше повикал.

Нито Малте, нито Бен разбраха, че добре изглеждащата лекарка беше станала неволен свидетел на разговора им, стоейки зад открехнатата врата. Анита беше безкрайно щастлива — Корина фон Ербах се беше забъркала с Малте и пътят й към Бен беше затворен.

Анита Керер не можеше да понася тази принцеса, която напоследък прекарваше твърде дълго време с Бен и явно имаше голямо влияние върху него. Тя, разбира се, забеляза, че тази журналистка никак не беше безразлична на Бенедикт и в сърцето й се зароди ревност.

Досега Бенедикт й беше принадлежал — само и единствено на нея. Животът му беше в нейните ръце. Макар и на количка, Бен беше много атрактивен мъж. Беше малко по-млад от нея. Отношенията помежду им се основаваха на взаимно доверие. Какво повече можеше да иска тя? Сърцето на лекарката от много време биеше за този мъж. Появата на Корина обаче донякъде попречи на мечтите й. След като разбра за случилото се между нея и Малте, Анита почувства облекчение. Когато видя колко страдаше Бенедикт, тя вътрешно се зарадва.

— Анита! Какво правиш тук? — учудено попита Бен.

— Господин Холтман ми се обади. Вие имате треска, Бенедикт — отвърна тя, след което се приближи до леглото му и отвори лекарската си чанта.

Малте сметна, че вече може да се оттегли.

Анита премери температурата на пациента си с електронен термометър.

— Добре — каза тя, след като видя резултата. — Температурата е малко повишена, нищо сериозно. Ще ви предпиша антибиотик.

Лекарката бръкна в чантата си и извади кутия с лекарства, която сложи на нощното шкафче.

— По едно на ден от тези, най-добре след закуска.

— Добре — каза Бен и се зави по-добре с одеялото.

Анита започна да подрежда нещата в куфара си и Бен усети, че имаше нещо, което тя искаше да му каже.

— Лоши новини ли? — попита той.

Анита обаче поклати глава.

— Без да искам, чух част от разговора ви с Малте. Знам колко много означава за вас Корина фон Ербах, Бенедикт. Честно казано обаче се радвам, че тя предпочете друг.

Бен повдигна вежди и по челото му се появиха бръчки на учудване.

— Наистина?

— Вие не сте за нея, Бенедикт, повярвайте ми. Тя е прекалено повърхностна и егоистична. На вас ви трябва жена, която да е наясно с положението ви и да е винаги на разположение, когато ви е нужна. Тя трябва да е готова да жертва собствения си живот в името на вашия…

Бен, който не се досещаше за скрития замисъл на думите й, се засмя тъжно и каза:

— Няма такава жена, Анита.

— О, има — отвърна тя и за негова изненада хвана ръката му и я сложи на устните си. Целувката прогори кожата му като пламък. — Нека аз да съм тази жена, Бенедикт. Аз ви обичам, не сте ли наясно с това? Аз ви обичам! — каза Анита. Очите й горяха от страстта, която тя най-после беше показала.

Бен я гледаше онемял и не смееше да дръпне ръката си.

— Не, не бях наясно — успя да отговори Бен след кратка пауза.

— Разбирам ви — отвърна тя и отново дръпна ръката му, този път слагайки я на бузата си. — Аз винаги ще съм до вас и ще се грижа за вас. Вие сте животът ми, Бенедикт!

Бен все пак успя да изтегли ръката си бавно и внимателно. Цялата ситуация му беше твърде неприятна. Той харесваше и уважаваше лекарката си, но никога не беше изпитвал никакви чувства към нея, още по-малко любов, в която тя току-що му се беше обяснила.

Бен реши да вкара в действие красноречието си, стремейки се да излезе от тази твърде неловка ситуация.

— Вие сте чудесна жена и аз много ви уважавам. Но освен това сте и моя лекарка и предпочитам нещата да останат така, както са. Аз съм ви безкрайно признателен за всичко, което правите за мен. За съжаление обаче не мога да отговоря на чувствата ви, Анита. Съжалявам, не искам да ви нараня или обидя.

Ако тя се беше ядосала и си беше тръгнала от стаята, без дори да каже довиждане, Бен щеше да я разбере. Тя обаче съвсем не направи това — Анита само се усмихна и го погали по бузата. Все така усмихната, тя затвори лекарската си чанта и се приготви да си тръгне.

— Разбирам, че това ти дойде изневиделица — каза му тя. — Но ще разбереш кой е до теб и кой ти мисли най-доброто, сигурна съм в това.

Анита прибра нещата си, все така продължавайки да се усмихва. Вътрешно обаче щеше да се пръсне. Костваше й много усилия да прикрие гнева и разочарованието си от отношението на Бен.

Отивайки към колата си, която беше паркирала пред стълбището на главния вход, Анита видя Корина. Тя вървеше към склада с вещите от пътуванията на Бен.

Корина фон Ербах! Тя беше размътила мозъка на Бен! Ако принцесата не се беше появила, Анита нямаше да получи този нечувано безсърдечен отговор от него! Без Корина пред общото бъдеще на Бен и Анита нямаше никакви пречки.

Лекарката изгледа елегантната руса принцеса, която влезе в склада. Анита се замисли как можеше да извади тази жена от играта. Ако тя изчезнеше от полезрението на Бенедикт, той със сигурност щеше да отвори сърцето си за Анита — за жената, която беше винаги до него и която беше заслужила любовта му!