Сандра Хейдън
Тя му даде кураж, но ще му подари ли сърцето си? (11)

Леноре се беше усамотила в отдалечен край на парка, за да не бъде отново прекъсната от Малте, докато издирваше информация за Анита Керер.

— А, ето къде си била. От часове те издирвам — чу тя гласа на Северин.

Тя само го погледна и каза:

— Ела, виж какво намерих.

Северин седна в тревата до Леноре. Свечеряваше се и земята вече беше доста влажна. Любопитен да научи какво беше намерила, той се взря в екрана на лаптопа и онемя — не можеше да повярва на това, което вижда.

— Не е възможно — успя да каже той след няколко секунди.

— Да, изглежда, че нашата докторка не е напуснала мястото си на главен лекар по собствено желание.

— Боже, каква ужасна история — каза Северин. Той беше очаквал всичко, но не и това. — Според теб каква е вероятността обвиненията да са основателни?

— Доста голяма. Макар че от клиниката са се опитали да потулят нещата, те все пак са излезли на бял свят. Освен това информацията идва не само от пациенти, но и от служители на клиниката. Има и статия в местен вестник, основана на прессъобщение на прокуратурата.

— Оправдана ли е била все пак?

— Не са й повдигнати обвинения. Явно не е имало достатъчно доказателства. Но въпреки всичко са я освободили, което е доста показателно.

Северин се засмя.

— И тя наследява практиката на чичо си, ставайки провинциален личен лекар. Колко удобно, а?

— Това обяснява много неща, не смяташ ли?

Той кимна и погледна към Леноре.

— Аз нямаше да се справя толкова добре с намирането на тази информация — с възхищение й каза той.

— Е, да, но ти имаш други качества — закачливо му каза тя.

— Мислиш ли?

— О, да — засмя се Леноре и затвори лаптопа. — Например, целуваш се доста добре.

— Доста добре? — поддаде се на провокацията й той. „Доста добре“ не му звучеше никак обнадеждаващо.

— Хм — каза Леноре, която вече го беше прегърнала. — Да кажем — много добре.

— Зверче такова — каза той и я притисна към себе си.

— Да, такава съм си. Можеш ли да свикнеш с това?

— По-лесно, отколкото с това, че си богата.

— Ах, виж ти — засмя се Леноре и леко го удари по бузата, — кой се интересувал от пари.

— Аз не.

— Знам, глупчо — каза тя и го събори върху мократа трева. След малко въздъхна и каза: — Трябва да им кажем все пак.

Северин разбра, че Леноре говореше за Анита Керер и се съгласи с нея.

— Веднага щом си дойдат Бен и сестра ти, ще им кажем.