Уилям Пол Йънг
Кръстопът (21)

20.
Какво следва

Всичко, което виждаме, е сянка, хвърлена от онова, което не виждаме.

Мартин Лутър Кинг младши

Тримата стояха на склона, в подножието на който се простираше долината. Това беше неговата земя, но вече променена до неузнаваемост. Реката, която беше помела храма, беше разрушила и повечето от стените. Из опустошената преди земя сега навсякъде избуяваше растителност.

— Така е по-добре! Много по-добре! — рече Баба.

— Добре е! — потвърди Исус.

Това, което имаше значение за Тони в момента, бе просто да бъде там и да чувства връзката с двамата свои спътници. Душата му бе обзета от бодрост и спокойствие, от уравновесено и същевременно неудържимо очакване, предрешено като вътрешен мир.

— Хей, а къде живеете вие? — попита той. — Не виждам наоколо други ферми, къщи или твоята…

— „Къщурка“? — промърмори Баба. — Никога не са ни били нужни такива. Сега всичко това е обиталище, не пустош. Никога не бихме се задоволили с по-малко.

— Време е — усмихна се Исус и протегна ръце.

— Време ли е? — попита Тони, обзет от любопитство. — Дойде ли моментът да се срещна с вашия баща, Татко Бог?

— Не, не за това е време. Пък и ти вече си го срещал.

— Нима? Кога съм го срещал?

Исус отново се усмихна и обгърна с ръка раменете на Тони. После се наведе по-близо до ухото му и прошепна:

— Талита куми!

— Какво? — възкликна Тони. — Шегуваш ли се? Момиченцето в роклята на сини и зелени цветя?

— Въображението — включи се Баба — никога не е било способно да даде окончателен образ на Бог, но ние не се отказваме да го опознаем, а всяка наша представа се превръща в малък прозорец към отделен аспект от собствената ни природа. Хубаво, нали?

— Страхотно — кимна Тони. — Но за какво тогава е дошло време? Татко Бог ще присъства ли?

— Време е за празненството, за живота след смъртта, за единението и изговарянето — отговори Исус. — И нека ти напомня, че Татко никога не е отсъствал.

— Е, тогава?

— Тогава — обяви Баба триумфално — идва ред на най-доброто!