Метаданни
Данни
- Серия
- Превъплъщение (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Book of Lost Fragrances, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Катя Перчинкова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Историческо фентъзи
- Криминална литература
- Психологически трилър
- Съвременен роман (XXI век)
- Трилър
- Фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- midnight_sun17 (2017)
- Корекция
- maskara (2017)
Издание:
Автор: М. Дж. Роуз
Заглавие: Загадъчни ухания
Преводач: Катя Перчинкова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски език
Издател: Слънце
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Печатница: ИНВЕСТПРЕС АД
Редактор: Теменужка Петрова
Художник: Кръстьо Кръстев
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 9789547421950
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1375
История
- — Добавяне
Двайсет и четири
Ню Йорк
Сряда, 25 май, 10:30 ч.
Малакай изкачи широките стълби към градската библиотека. Сутринта беше необичайно топла. Разстоянието от таксито до входа беше малко, но все пак той приветства хладния и тъмен оазис, в който влезе.
И библиотеката го приветства на свой ред.
През годините, докато идваше тук да чете почти неизвестни трактати с теории за прераждането, беше опознал просторните помещения на библиотеката и тайните й ъгълчета. Тя беше жив организъм, който с желание споделяше себе си и ценеше онези, които го ценяха. Романтична представа, знаеше Малакай, но представа, която му харесваше.
Той прекоси фоайето и спря пред стълбището, за да се подготви за изкачването. След злополука преди две години по време на концерт във Виена изпитваше лека, но постоянна болка в бедрото, която се засилваше при изкачване на стълби.
Малакай погледна нагоре. Високият таван го хипнотизираше. Изпълваше душата му. Спираше дъха му и го изпълваше с благоговение. Библиотеката бе храм, в който се почитаха творческият дух и стремежът към знание.
Рийд Уинстън седеше на дълга маса в централната читалня с половин дузина книги, пръснати пред него. Не се обърна, когато Малакай мина покрай него. Не реагира и когато след осем минути шефът му седна отсреща на масата.
Малакай отвори книгата, която бе поръчал: „Писмата на Д. Х. Лорънс“, и я запрелиства. Когато намери търсената страница, извади от джоба си малък бележник с кожена подвързия и започна да си води записки.
През следващите трийсет минути двамата седяха на одрасканата дървена маса и ползваха една и съща лампа. За страничния наблюдател бяха просто мъже, които не се познават. В единайсет часа Малакай върна книгата на гишето и си тръгна.
Стигна на кръстовището на „Пето авеню“ и „Четирийсета улица“ тъкмо когато светофарът светна в червено.
— Забрави това в библиотеката.
Малакай се обърна.
Уинстън, задъхан, му подаде кожения бележник.
— Наистина. Благодаря.
Уинстън поклати глава:
— Няма защо.
Ако Уинстън не го беше последвал, Малакай щеше да е наясно, че бившият агент се притеснява и ги наблюдават.
Светофарът светна в зелено. Двамата мъже пресякоха. На отсрещния тротоар започнаха сериозен разговор, докато вървяха по „Медисън авеню“.
— Какво, за бога, стана във Франция? — попита Малакай. — Увери ме, че разполагаш с точните хора, нищо няма да се обърка и няма да изпускаме целта си от очи.
— Хората ми са най-подходящите за задачата.
— Но Роби Л’Етоал е изчезнал.
— Да. Невероятно, но информаторът ми го съобщи.
— От полицията ли черпи информацията си?
— Да. Л’Етоал е в неизвестност. И е основният заподозрян за убийство, което разследват.
— И още не са идентифицирали жертвата, така ли?
Уинстън кимна.
— А сестра му?
— Наблюдават я.
— Кой я наблюдава?
— Най-добрите ни хора.
Малакай го изгледа.
— Нямаше как да предотвратим това — възрази Уинстън, макар Малакай да не бе казал и дума. — Нямаше как да предвидим какво ще се случи.
— Плаща ви се да предвиждате всичко.
— Да, но това е невъзможно.
Въпреки яда си Малакай беше наясно, че бившият агент е прав. Някои неща нямаше как да се предвидят. Като например изведнъж да започнеш да обръщаш внимание на миризмите около себе си на петдесет и осем годишна възраст.
— Няма да допусна това да ми се изплъзне под носа. — Малакай говореше за керамичните парчета, но си представяше жена.
— Разбирам.
— Ще се наложи пътуване до Париж.
— Мога да замина още тази вечер.
— Не ти, аз ще отида. — Не му се искаше да оставя работата си така изненадващо. Работата му с децата беше свята за него. Но ако глинените парчета наистина бяха реликва на спомените и ако наистина бяха изчезнали, то намирането им е приоритет. Можеше да уреди друг терапевт да поеме пациентите му за няколко дни, понеже нямаше как да се довери на никой друг да свърши работата във Франция.
— Заминавам утре. Уволни всички, които работят за теб в Париж. Намери човек, който не знае думата „невъзможно“. Нито на френски, нито на английски.