Ямамото Цунетомо
Хагакуре (9) (Записките на самурая)

267. На такива като теб аз с една ръка откъсвам главата!

През нощта на тринадесетия ден от деветия месец в четвъртата година на Тейкьо една група от десет актьори в театъра Но се любували на луната от къщата на Накаяма Мосуке, пехотинец в Саяномото. Като се почне с Наоцука Кандзаемон, те всички взели да се присмиват на пехотинеца Араки Кюдзаемон, защото бил твърде нисък. Араки се разгневил, убил Кандзаемон с меча си и след това започнал да се бие с другите.

Макар да бил с една отрязана ръка, Мацумото Рокудзаемон слязъл в градината, сграбчил Араки отзад с другата си ръка и извикал: „На такива като теб аз с една ръка откъсвам главата!“ Грабвайки меча на Араки, той го блъснал към прага на портата и го притиснал на земята с коляното си, но като го хванал за гушата, му призляло и Араки скоро го надвил.

Араки бързо подскочил и отново започнал да се бие с другите, но сега го посрещнал с копие учителят Хаята (по-късно известен като Джиродзаемон). В края на краищата няколко души успели да се преборят с него. След този случай Араки бил осъден да си направи сеппуку, а другите участници били лишени от служба и станали ронини заради тяхната неразумна постъпка, но по-късно Хаята бил помилван.

Тъй като Цунетомо не си спомняше ясно тази история, ще трябва да поразпитам за нея.

268. Така и така ще се мре, аз бих искал да бъда обвинен в убийство.

Преди няколко години в храма Джиссоин в Каваками имало четене на сутри. Пет-шест души от Конямачи и областта Таширо ходили на службата и на връщане се отбили да пийнат по нещо. Сред тях бил и един от васалите на Кидзука Кюдзаемон, който по някаква причина отклонил поканата на спътниците си да се повесели с тях и се върнал у дома преди мръкнало. Обаче другите по-късно се сбили с няколко души и ги съсекли до един.

Васалът на Кюдзаемон узнал за това късно през нощта и бързо се завтекъл към къщите на спътниците си. Той изслушал подробностите и след това казал: „Предполагам, че в крайна сметка вие ще трябва да дадете свидетелски показания. Тогава трябва да кажете, че и аз съм бил с вас и съм участвал в съсичането на онези хора. Когато се върна, аз ще кажа същото на Кюдзаемон. Като всички участници в сбиването и аз ще получа смъртна присъда. И това е моето най-дълбоко желание. Причината е, че дори ако аз обясня на моя господар, че съм се върнал рано вкъщи, той никога няма да ми повярва. Кюдзаемон винаги е бил жесток човек и дори ако следователите ме оправдаят, той вероятно ще заповяда да ме екзекутират пред очите му като страхливец. Обаче в такъв случай аз ще умра с опетнената репутация на човек, който се е опитал да се измъкне, което би било извънредно прискърбно.

Тъй като така и така ще се мре, аз бих искал да бъда обвинен в убийство. Ако не сте съгласни с мен, аз ще си разпоря корема ей тук пред вас.“

Като нямали избор, неговите спътници казали това, което той ги помолил. Но при разследването, въпреки техните обяснения, се изяснило, че васалът се е върнал рано у дома. Всички следователи били впечатлени и му изказали похвала.

Тази история ми беше разказана само в едри щрихи, така че ще трябва по-късно да поразпитам за подробности.

269. Що за презрян роб си ти да ядеш нещо, което друг е ял преди тебе!

Веднъж Набешима Аки но ками Шигетаке^[1] се хранел, но насред обяда неочаквано дошъл гост и той отишъл да го посрещне, като оставил подноса както си е. След него влязъл някой от васалите му, приседнал до подноса и започнал да яде от пържената риба. Точно тогава се върнал господарят Аки и го видял, а онзи се слисал и избягал. Сподирил го викът на господаря Аки: „Що за презрян роб си ти да ядеш нещо, което друг е ял преди тебе!“ След това седнал и довършил обяда си.

Това е една от историите, разказани от Джинемон. Казват, че този васал бил един от тези, които си направили цуифуку след смъртта на господаря си.

270. Човек, който е „безупречен“, не е годен за големи дела.

Ямамото Джинемон винаги казваше на васалите си: „Играйте на комар и лъжете. Човек, който не ти каже седем лъжи в разстояние на сто метра, за нищо не го бива.“ Преди много години хората говореха по този начин, защото за тях важно беше само отношението на човека към воинските дела и те смятаха, че човек, който е „безупречен“, не е годен за големи дела. Те пренебрегваха лошото държане и махваха с ръка в такива случаи, като казваха: „Те си вършат добре работата, така че…“

Хора като Сагара Кюма също оправдаваха васалите, уличени в кражба и прелюбодеяние, и ги отучваха от подобни постъпки постепенно. Кюма казваше: „Ако ги нямаше такива, изобщо щяха да липсват кадърни и полезни хора.“

271. Ако мислиш само за това, което трябва да свършиш днес, ще можеш да се справиш с всичко.

Икуно Орибе казваше: „Ако един васал мисли само за това, което трябва да свърши днес, той ще може да се справи с всичко. Ако това е работа за един ден, той ще трябва да се задоволи с нея. И утре е пак такъв ден.“

272. Ако не сте съгласен с това, то знайте, че аз съм настроен твърде решително.

По времето, когато господарят Набешима Цунашиге^[2] не бил още поел управлението като наследник, той бил спечелен за будизма от дзен-свещеника Куротакияма Чоон и започнал да го изучава под негово ръководство. Тъй като постигнал просветление, свещеникът щял да го удостои с печата^[3]. За това се разчуло из целия дворец. По това време на Ямамото Городзаемон било наредено да прислужва на Цунашиге и същевременно да го надзирава. Когато чул за удостояването с печата, той разбрал, че това по никакъв начин не бива да бъде допуснато и направил план да отиде при Чоон с молба, а ако онзи откаже, да го убие. Отишъл в дома на свещеника в Едо и влязъл. Онзи го помислил за човек, тръгнал на поклонение, и го посрещнал по достойнство.

Городзаемон се приближил към него и му казал: „Имам да ви кажа нещо тайно. Моля отпратете вашите помощници.“

„Казват, че скоро ще присъдите печата на Цунашиге заради неговата вещина в будизма. Тъй като вие сте от Хидзен, то сам знаете повечето от обичаите на клановете Рюдзоджи и Набешима. Нашата страна се управлява с хармония между висшите и нисшите, защото, за разлика от други, в нея няма прекъсване в наследяването от поколение на поколение. През изминалите години нито един даймьо не е приел будистки печат. Ако сега удостоите с печата Цунашиге, той вероятно ще си помисли, че е просветлен и ще гледа на изричаното от васалите като на твърде голяма мръсотия. Така един велик човек ще стане самомнителен. В никакъв случай не му присъждайте този печат. Ако не сте съгласен с това, то знайте, че аз съм настроен твърде решително.“^[4] Той изрекъл това непоколебимо.

Лицето на свещеника променило цвета си, но той казал:

— Добре, добре. Вие сте човек, на кого може да се вярва, и аз виждам колко добре разбирате делата на вашия клан. Вие сте верен васал…

— Не! Аз разбирам накъде биете. Не съм дошъл тук да ме хвалят. Без да добавяте нищо повече, искам да чуя ясно дали ще отмените плана си за печата или не — прекъснал го Городзаемон.

— Казаното от вас е разумно. Аз категорично няма да присъдя печата — казал Чоон.

Городзаемон се уверил в това и се върнал.

Цунетомо чул тази история лично от Городзаемон.

273. Този, който говори разпалено за отмъщение, но нищо не прави за осъществяването му, е лицемер.

Група от осмина самураи тръгнали заедно на път, за да се повеселят. Двамина от тях, Комори Ейджун и Оцубо Джинемон, отишли в една чайна пред храма на Каннон^[5] в Асакуса^[6], влезли в спор с работещите там и били здравата набити. Другите самураи, които били по това време на един увеселителен кораб, по някакъв начин дочули за станалото и Муто Рокуемон казал: „Трябва да се върнем и да отмъстим.“ Йошии Йоичиемон и Едзое Джинбей били съгласни с него.

Обаче другите ги разубедили с думите: „Това ще докара неприятности за клана“ и те се върнали у дома.

Когато пристигнали в имението, Рокуемон отново казал: „Ние без съмнение трябва да отмъстим!“, но другите го разубедили. Макар и с тежки рани по ръцете и краката, Ейджун и Джинемон събрали сили и съсекли хората от чайната, а тези, които се върнали, били нахокани от господаря.

Случаят бил обсъден своевременно в подробности. Един човек казал: „Ако чакаш одобрението на другите в такава работа като отмъщението, никога няма да я свършиш. Човек трябва да е изпълнен с решителност да иде сам дори и да бъде съсечен. Този, който говори разпалено за отмъщение, но нищо не прави за осъществяването му, е лицемер. Хитроумните хора се грижат за своята репутация пред поколенията само като използват устата си. Но истинският силен и непоколебим воин е човек, който ще отиде тайно, без да промълви и дума, и ще умре. Не е задължително да постигнеш целта си, достатъчно е да бъдеш съсечен, за да докажеш, че си силен и непоколебим. Такъв човек най-вероятно ще постигне целта си.“

274. Когато страната ни е разкъсвана от раздори, има нужда от безстрашни хора.

Ичиюкен бил прост слуга в кухнята на господаря Таканобу. Заради някаква кавга по време на състезание по борба той съсякъл седем-осем души и бил осъден да се самоубие. Но когато господарят Таканобу чул за това, той го помилвал и казал: „В тези времена, когато страната ни е разкъсвана от раздори, има нужда от безстрашни хора. А този човек ми изглежда смелчак.“ По-късно, по време на бойните действия около река Юджи, господарят Таканобу взел Ичиюкен със себе си и той извоювал ненадмината слава, врязвайки се дълбоко в редиците на врага и завръщайки се всеки път с плячка.

В битката при Такаги Ичиюкен навлязъл толкова дълбоко във вражеските редици, че господарят Таканобу изпитал съжаление към него и го повикал да се върне. Тъй като челният отряд не можел да стигне толкова напред, само чрез бързо нахлуване той можал да издърпа Ичиюкен за ръкава на доспехите му. По това време главата на Ичиюкен била покрита с множество рани, но той спрял кръвта, като ги наложил със зелени листа и ги обвил с тънка кърпа.

275. Макар и прострелян, предай посланието.

През първия ден от атаката срещу замъка Хара, Цурута Яшичибей отишъл като пратеник от господаря Мимасака при Оки Хьобу, но когато предавал посланието, той бил улучен в тазовата област от куршум, изстрелян от замъка и веднага паднал по лице. Отново се надигнал и изрекъл останалата част от съобщението, но бил улучен за втори път и умрял. Тялото му било върнато обратно от Тайра Чихьоей. Когато Чихьоей се завърнал в лагера на Хьобу, той също бил прострелян и умрял.

276. Свещеникът Денко.

Денко бил роден в Таку и по това време живеел там със своя по-голям брат Джиробей, по-малкия си брат и майка си. Някъде през деветия месец майката на Денко взела сина на Джиробей със себе си на слушане на проповед. Когато дошло време да се връщат вкъщи, детето понечило да си обуе сламените сандали и неволно настъпило човека до него. Онзи го смъмрил и между тях избухнала разгорещена препирня, като в един момент мъжът извадил късия си меч и убил детето. Майката на Джиробей онемяла. Тя се вкопчила в мъжа и той убил и нея. След това се върнал у дома си.

Името на този човек било Гороуемон и той бил син на ронина Накаджима Моан. По-малкият му брат Чудзобо бил отшелник в планината. Моан бил съветник на господаря Мимасака, а Гороуемон също бил на издръжка при него.

Когато случилото се станало известно в дома на Джиробей, неговият по-малък брат се отправил към дома на Гороуемон. Като видял, че вратата е заключена отвътре и никой не ще да излезе, той си преправил гласа и се представил за посетител. Когато вратата била отворена, той изкрещял истинското си име и кръстосал мечове с врага. И двамата мъже паднали в купчината смет, но накрая Гороуемон бил убит. В този момент нахлул Чудзобо и съсякъл по-малкия брат на Джиробей.

Като чул за инцидента, Денко незабавно се отправил към дома на Джиробей и казал: „От нашите врагове е убит само един, докато ние загубихме трима. Това е извънредно прискърбно, така че защо ти не сразиш Чудзобо?“ Обаче Джиробей не се съгласил.

Денко сметнал това за истински позор и, макар да бил будистки свещеник, решил да отмъсти на врага за майка си, по-малкия си брат и племенника си. Той обаче знаел, че тъй като е просто обикновен свещеник, сигурно ще бъде преследван от господаря Мимасака и затова работил усърдно, като накрая станал главен свещеник на храма Рюунджи. Тогава отишъл при майстора на мечове Ийоноджо и го помолил да му направи дълъг и къс меч, като предложил да му бъде чирак и дори му позволили да вземе участие в работата.

На двадесет и третия ден от деветия месец на следващата година той бил готов да тръгне на път. За късмет един гост дошъл по това време. Като се разпоредил да му сервират храна, Денко тайно се изнизал от дома на главния свещеник, предрешен като мирянин. Той отишъл в Таку и попитал за Чудзобо. Научил, че онзи е сред голяма група хора, събрали се да се любуват на изгрева на луната, и разбрал, че нищо повече не може да стори. Тъй като не искал работата да се проточва повече, той сметнал, че ще бъде удовлетворен, ако срази бащата — Моан. Отишъл в дома на Моан, нахлул в спалнята му, обявил името си и когато мъжът започнал да се надига, той го пробол и убил. Когато дотичали хората от околните къщи и го обградили, той обяснил ситуацията, хвърлил двата меча и се върнал у дома. Новината за случилото се стигнала преди него в Сага и голяма група негови миряни бързо дошла и го съпроводила при завръщането му.

Господарят Мимасака бил твърде оскърбен, но тъй като Денко бил главен свещеник на храма на клана Набешима, нищо не можел да направи. Накрая той изпратил писмо чрез канцелариите на Набешима Тонери до Таннен, главния свещеник на Коденджи, което гласяло: „Когато свещеник убие някого, той трябва да бъде осъден на смърт.“ Отговорът на Таннен бил: „Наказанието за духовно лице ще бъде в съответствие с порядките на Коденджи. Моля не се бъркайте.“

Господарят Мимасака се разгневил още повече и запитал: „И какво ще е наказанието?“ Таннен отвърнал: „Макар да е безполезно да го знаете, тъй като настоявате, ще ви отговоря. По [будисткия] Закон отстъпилият от вярата свещеник се лишава от робата си и бива прогонен.“

Денко свалил робата си в Коденджи и когато бил прогонен, неколцина послушници препасали своите дълги и къси мечове и една голяма група енориаши го съпроводила, за да го защитава, чак до Тодороки. По пътя към тях се приближили няколко души, които изглеждали като ловци, и ги попитали дали идват от Таку. След това Денко живял в Чикудзен^[7] и бил добре приет от всички, както и в приятелски отношения със самураите. Историята станала широко известна и казват, че той бил любезно посрещан навсякъде.

277. Тъй като престъплението е тежко, да бъде измъчван до смърт.

Престъплението на Хорие Санемон било, че ограбил парите от склада за продажба на едро на Набешима и избягал в друга провинция. Той бил хванат и си признал. Присъдата била обявена: „Тъй като престъплението е тежко, да бъде измъчван до смърт.“ Изпълнението на присъдата било поверено на Накано Дайгаку^[8]. Първо всички косми по тялото му били изгорени, а ноктите му изтръгнати. Сухожилията му били срязани, дупчили го със свредел и го подлагали на различни други изтезания. През цялото време той не трепнал, нито цветът на лицето му се сменил. Накрая гърбът му бил разцепен и той бил пуснат във врящ соев сос, а тялото му огънато на две.

278. Смятай, че не ти провървя.

Веднъж, когато Фукучи Рокуроуемон излизал от замъка, покрай дома на господаря Таку минал паланкин, в който изглежда била една твърде високопоставена дама. Някакъв човек, който се оказал там, отдал правилния поздрав. Обаче един от придружителите на процесията му казал: „Ти не се поклони достатъчно ниско“ и го ударил по главата с дръжката на алебардата си.

Когато човекът изтрил главата си, открил, че тя кърви. В това състояние той се изправил и казал: „Ти извърши необмислена постъпка, макар аз да бях вежлив. Смятай, че не ти провървя.“ Като казал това, той съсякъл алебардоносеца с един удар.

Паланкинът продължил натам, накъдето се били запътили, но Рокуроуемон извадил копието си, застанал пред човека и казал:

— Прибери си меча. В чертите на замъка е забранено да се ходи с оголено острие.

— Случилото се беше неизбежно и аз бях принуден да го сторя от обстоятелствата. Макар да бих искал да прибера меча, трудно ми е да го направя, като чувам с какъв тон ми говорите. Неприятно е, но ще се радвам да приема вашето предизвикателство — отвърнал човекът.

Рокуроуемон незабавно захвърлил копието си на земята и казал любезно:

— Говориш разумно. Името ми е Фукучи Рокуроуемон. Ще бъда свидетел, че поведението ти беше твърде възхитително. Нещо повече, аз ще те поддържам, дори ако това означава да пожертвам живота си. А сега прибери меча си.

— С удоволствие — казал човекът и прибрал меча си.

На въпроса откъде е, човекът отвърнал, че е васал на Таку Нагато но ками Ясуйори. След това Рокуроуемон го придружил и обяснил при какви обстоятелства е станало всичко. Обаче като знаел, че жената в паланкина е съпруга на благородник, господарят Нагато заповядал на своя васал да си направи сеппуку. Рокуроуемон пристъпил напред и казал:

— Тъй като аз дадох дума на самурай, ако на този човек бъде наредено да си направи сеппуку, тогава ще трябва аз първи да си направя сеппуку.

Казват, че по такъв начин случаят бил приключен благополучно.

279. Не се моли на Атаго!

Господарят Шима проводил пратеник до баща си, господарят Аки, в което казвал: „Бих искал да извърша поклонение в светилището на Атаго в Киото.“ Господарят Аки попитал:

— По каква причина?

— Тъй като Атаго е богът на стрелците с лък, ще го моля за успех във война — отговорил пратеникът.

— Това е абсолютно недостойно! Трябва ли челният отряд на клана Набешима да отправя молби към Атаго? Ако въплъщението на Атаго застане във вражеските редици, челният отряд трябва да е способен ловко да го съсече на две — казал разгневеният господар Аки.

280. Дохаку живеел в Куроцучибару.

Дохаку живеел в Куроцучибару. Имал син на име Горобей. Веднъж, когато Горобей носел денкове с ориз, насреща му се задал един ронин на господаря Кумаширо Сакьо на име Ивамура Кюнай. Между двамата тлеела вражда от някакъв предишен инцидент и сега Горобей блъснал Кюнай с денка ориз, завързала се препирня, в която той го набил и го блъснал в една канавка, след което се прибрал у дома. Кюнай изкрещял някакви заплахи подире му и си отишъл вкъщи, където разказал за станалото на брат си Генемон. След това двамата се запътили към Горобей да си отмъстят.

Когато стигнали, вратата била леко открехната, а зад нея чакал Горобей с изваден меч. Без да подозира това, Генемон влязъл и Горобей го ударил със замах отстрани. Макар да получил дълбока рана, Генемон използвал меча си като тояга и с накуцване се върнал навън. Тогава нахлул Кюнай и ударил зетя на Дохаку — Кацуемон, който седял край огнището. Мечът му се отплеснал от ченгела за гърнето и той отсякъл половината лице на Кацуемон. Дохаку и жена му успели да отнемат меча на Кюнай.

Кюнай се извинил и казал: „Аз вече постигнах целта си. Моля върнете ми меча и аз ще съпроводя брат си до дома ни.“ Но когато Дохаку му върнал меча, Кюнай го нападнал в гръб и срязал половината му шия. След това отново кръстосал меч с Горобей и двамата излезли навън и се били, без никой да успее да вземе надмощие, докато Кюнай отрязал ръката на Горобей.

В този момент Кюнай, който също бил ранен на много места, нарамил брат си Генемон и се върнал у дома. Обаче Генемон умрял по пътя.

Раните на Горобей също били многобройни. Макар да спрял кървенето, той умрял, защото пил вода.

Жената на Дохаку се отървала с няколко отрязани пръста. На Дохаку били срязани шийни прешлени и тъй като гърлото му останало незасегнато, главата му провиснала напред. Като крепял главата си с ръце, Дохаку отишъл при хирурга.

Лечението на хирурга било следното: Първо той намазал челюстта на Дохаку с маслена настойка от борова смола и я завил в листа от билката рами (наричана още китайска коприва). След това прикрепил едно въже към темето на главата му и го завързал за една греда, докато му зашие раните. След което засипал тялото му с ориз, така че да не може да мърда.

Дохаку ни веднъж не изгубил съзнание, нито в поведението му се проявило нещо необичайно, дори не пил отвара от женшен. Казват, че само на третия ден, когато се появило кръвотечение, той пил малко лечебен стимулант. В крайна сметка костите му се оправили и той се възстановил без повече усложнения.

281. Да лекуваш с твърда решимост.

Когато господарят Мицушиге прихванал едра шарка при Шимоносеки, Икушима Сакуан му дал да пие някакъв лек. Това бил извънредно тежък случай на едра шарка и всичките му прислужници с висок и нисък ранг били много напрегнати. Внезапно коричките му почерняли. Болногледачите се отчаяли и тайно съобщили на Сакуан, който веднага дошъл. Той казал: „Добре, това е нещо, на което трябва да се радваме. Крустите зарастват. Той скоро ще оздравее напълно без усложнения. Давам ви думата си.“

Хората около господаря Мицушиге чули това и си помислили: „Сакуан изглежда малко неспокоен. Нещата стават съвсем безнадеждни.“

Тогава Сакуан поставил параван, приготвил някакво лекарство зад него и след малко го дал на господаря Мицушиге. Много бързо крустите му отпаднали и той оздравял напълно. По-късно Сакуан споделил пред някой: „Дадох на господаря лекарството с твърдата решимост, че, тъй като провеждам лечението сам, ако той не се оправи, аз бързо ще си разпоря стомаха и ще умра с него.“

282. Има три условия за решителността на васала.

Когато Накано Такуми^[9] умирал, цялото домочадие се събрало около него и той казал: „Трябва да разберете, че има три условия за решителността на васала. Те са: волята на господаря, неговата жизнеспособност и готовността му да умре.“

283. Ще ти покажа как няма да се отклоня и на косъм.

Веднъж група хора се били събрали върху платформата във вътрешната крепост на замъка и някакъв човек казал на Учида Шьоуемон:

— Казват, че ти си учител по бой с меч, но като съдя по действията ти във всекидневния живот, твоето учение наистина ще да е твърде недодялано. Представям си, ако те помолят да бъдеш кайшаку, как вместо шията ще отсечеш темето на човека.

— Въобще не е така. Начертай с мастило малко кръгче върху шията си и аз ще ти покажа как няма да се отклоня и на косъм — отвърнал Шьоуемон.

284. Неучтиво е да споменаваш, че и двамата сме воини.

Нагаяма Рокуродзаемон отивал към Токайдо^[10] и бил стигнал някъде при Хамамацу. Като минавал покрай един хан, някакъв просяк пресрещнал паланкина му и казал: „Аз съм ронин от Ечиго^[11]. Закъсал съм с парите и съм в затруднено положение. И двамата сме воини. Моля, помогнете ми.“

Рокуродзаемон се разгневил и му отвърнал: „Неучтиво е да споменаваш, че и двамата сме воини. Ако бях на твое място, вече да съм си разпорил стомаха. Вместо да просиш пари по пътя и да се позориш, разпори си стомаха веднага на място!“ Казват, че просякът си тръгнал.

285. Макар и да ми беше добър приятел…

През живота си Макигучи Йохей бил кайшаку на много хора. Когато някой си Канахара трябвало да си направи сеппуку, Йохей дал съгласието си да бъде кайшаку. Канахара забил меча в корема си, но не можал да продължи нататък със страничния разрез. Йохей се приближил отстрани и му извикал „Ей!“ и тупнал с крак. От този подтик Канахара добил сили да направи страничния разрез. Казват, че след като изпълнил задълженията си на кайшаку, Йохей изтрил сълзите си и казал: „Макар и да ми беше добър приятел…“

Това е една история, разказана от учителя Сукеемон.

286. Как е най-добре да се отсича главата при сеппуку.

По време на едно сеппуку кайшаку отрязал главата на човека така, че останало малко парче кожа и главата не се отделила напълно от тялото. Официалният наблюдател отбелязал: „Остана малко“. Кайшаку се разгневил, хванал главата и я отрязал напълно, след което я вдигнал пред очите на всички и казал: „Гледайте!“ Казват, че било твърде смразяващо. Това е една история, разказана от учителя Сукеемон.

В миналото имаше случаи, когато главата отхвръкваше настрани. Затова казваха, че е най-добре да остава малко кожа, така че главата да не отхвръква към официалните лица. Днес обаче се смята за най-добро пълното отсичане.

Един човек, който бил отсякъл петдесет глави, казал: „Според това каква глава отсичаш има случаи, когато дори туловището оказва някакво противодействие. Като отсечеш само три глави, отначало няма противодействие и можеш да сечеш добре. Но когато те станат четири-пет, започваш да усещаш малка съпротива. Във всеки случай, тъй като това е много важна работа, ако винаги се настройваш да свалиш главата на земята, няма да допускаш грешки.“

287. Не слагай пари пред младия господар!

Когато господарят Набешима Цунашиге бил дете, на Ивамура Кураносуке било наредено да го надзирава. Един път Кураносуке видял няколко златни монети пред малкия Цунашиге и запитал прислужника:

— Защо си ги сложил пред младия господар?

— Господарят чу, че са му проводили подарък днес. Той каза, че не го е виждал, затова аз го поставих пред него.

— Да поставяш такива презрени неща пред важна личност е върхът на нехайството. Това не е нещо, което трябва да се мярка пред очите на господарския син. Прислужниците трябва много да внимават отсега нататък — скастрил го Кураносуке.

Друг път, когато господарят Цунашиге бил към двадесетгодишен, той се отправил към имението в Наекияма да се поразвлече. Когато компанията наближила имението, той поискал да му дадат тояга, с която да ходи по-лесно. Носачът на сандалите му Миура Джибудзаемон измайсторил една тояга и щял да я даде на младия господар. Кураносуке видял това, бързо взел тоягата от Джибудзаемон и го нахокал строго с думите: „Ти какво, искаш нашият високопоставен млад господар да изглежда като мързелан? Дори ако ти поиска тояга, няма да му даваш. Това е проява на небрежност от страна на прислужника.“

Джибудзаемон по-късно бил издигнат в ранг на теакияри^[12] и Цунетомо чул тази история лично от него.

288. Отмъщение за обидата.

Курокава Шоемон бил нископоставен служител на Набешима Джудаю. Той бил беден и живеел в селцето Ашихара. Съсед му бил Токунага Сандзаемон, който бил богат и високопоставен служител при същия господар. Понякога той заемал пари на бедняците от селото.

На 15 август бедният служител се готвел да погостува на семейството на жена си, защото имало празненство по случай прибирането на реколтата. Те живеели в едно градче, наречено О-Мачи, към шестнадесет километра на запад. Шоемон бил взел една противокомарна мрежа от родителите на жена си, но я заложил при заемодателя.

Беднякът искал да им я върне, защото знаел, че още няколко души ще им гостуват и ще спят в техния дом през тази нощ. Затова той посетил съседа си и му казал:

— Миналия ден оставих при теб като залог една мрежа против комари, но можеш ли да ми я дадеш назаем за няколко дни?

Разбира се, той получил отказ.

— Що за безсрамен човек си ти! — казал заемодателят. — Как можеш да ми говориш подобни неща, при положение че не си ми върнал толкова много пари? Повече няма да те пусна да припариш в дома ми и ще те накарам да подпишеш една полица, че повече няма да идваш тук! Ще те убия, ако още веднъж се домъкнеш.

Нямало как, Шоемон подписал исканата от съседа му полица. В крайна сметка той не можал да отиде на гости този ден.

Тогава започнал да подрежда всичко в своя дом. Това му отнело повече от десет дни. На 27 август той приготвил няколко питки от ориза от новата реколта и оставил няколко пред олтара. Вечерта, след като оставил две оризови питки край възглавниците на децата си, Шоемон излязъл сам от къщи, за да отиде при съседа си. Когато стигнал там, той гръмко заявил своите намерения пред затворения прозорец. „Излез, Сандзаемон! Ще те убия!“ — извикал той, но неговият съсед не отговорил и държал вратата заключена. Тайно обаче пратил дъщеря си да съобщи на неговия брат, който живеел наблизо. О-Шичи, дъщерята, казала на чичо си, че техният съсед е дошъл да отмъщава на баща й. Йодзаемон, братът на заемодателя, се втурнал да спасява брат си и нападнал Шоемон в гръб. Беднякът бил зле ранен в главата, но отчаяно се сражавал известно време, когато неговият противник се препънал в един сноп слама. Той се сблъскал с Шоемон и двамата паднали на земята, но през това време Шоемон го наръгал в корема.

Те отново се изправили и продължили да се бият. Макар и да бил сериозно ранен, отмъстителният дух на Шоемон му давал предимство пред неговия противник и Йодзаемон не можал да стори нищо повече от това да отстъпи от другата страна на къщата, където те продължили да се бият. Накрая обаче Шоемон бил убит от брата на заемодателя. Самият той, едва оцелял, бил пренесен до дома си от един човек, който живеел в съседство. Точно тогава се появила жената на Шоемон с разярен вид. Като открила тялото на мъртвия си съпруг, тя изкрещяла от мъка. Обляна в сълзи, тя непрестанно удряла земята с един сърп. След това взела меча от ръката на съпруга си и се втурнала към къщата на омразния съсед. „Излез, Сандзаемон“ — изкрещяла тя в яростта си, но вратата останала залостена, както и преди. Тогава внезапно един дълъг меч се подал от вътрешността на къщата. Безстрашната жена сграбчила дръжката на меча и го задърпала с все сила, а от другата страна заемодателят го теглел към себе си. В резултат плъзгащата се врата паднала. Жената на Шоемон нахлула в дома и наранила врага с меча на съпруга си. Скоро обаче Сандзаемон убил бедната жена.

Йодзаемон умрял от раните си на 1 септември, докато Сандзаемон бил осъден да си направи сеппуку на 4 септември.

289. Бдителната съпруга.

Докато бащата на Накашима Джуемон спял, някой се промъкнал в стаята му, за да го убие. Той обаче бил усетен от съпругата, която спяла на съседното легло. „Крадец!“ — извикала тя, когато човекът побягнал. Тя хукнала след крадеца и го застигнала в кухнята. Сграбчила го отзад и не го пускала. „Джуемон! Джуемон!“ — викала тя сина си, но се случило той да не у дома си тази нощ. Незабавно се появили слугите, така че с тяхна помощ тя могла да убие непознатия.

290. Три жени стават жертва на безумна ревност.

Живял нявга един васал на име Накано Канемон. Той се развел с жена си поради несходство в характерите.

Не се минало много време обаче и му казали, че тя върти любов с някакъв млад мъж. Той побеснял и я повикал обратно с нейните две бивши прислужници. И трите жени били убити, ставайки жертва на неговата безумна ревност.

След няколко дни било проведено разследване на неговото излизащо извън всякакви рамки поведение. Той бил обвинен, че е повикал обратно тези жени, които преди това е уволнил, само за да ги убие по такъв жесток начин. Съдът на клана го уволнил от служба завинаги.