Ямамото Цунетомо
Хагакуре (1) (Записките на самурая)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
葉隱, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Daenerys (2018 г.)
Разпознаване и начална корекция
asayva (2018 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
dave (2018)

Издание:

Автор: Ямамото Цунетомо

Заглавие: Хагакуре

Преводач: Данчо Господинов

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: сборник

Националност: японска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: февруари 2003

Коректор: Людмила Петрова

ISBN: 954-8945-32-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7251

История

  1. — Добавяне

Спокойни разговори в късна доба

Те се срещнаха на 5 март 1710 г.

 

От колко далеч

ти дойде при тез

цъфнали сакури в планината.

Коган [Джочо]

Бели облаци

и цветчета сакура

на длъж и шир странстват и си говорят.

Куиси [Таширо]

Като васал на клана Набешима трябва да обърнеш внимание на изучаването на историята и традициите на нашата провинция, от което за теб ще бъде по-ясно и състоянието й в наши дни. Основната причина да го сториш е да разбереш какви са основите на нашия клан и да узнаеш, че предците на клана са утвърдили неговата вечност чрез своите страдания и състрадание. Фактът, че нашият клан е бил постоянно продължаван по един несравним начин до днес, се дължи на човечността и воинската доблест на господаря Рюдзоджи Иекане, милостта и вярата на господаря Набешима Кийохиса, излизането на сцената на господарите Рюдзоджи Таканобу и Набешима Наошиге с цялата им мощ[1].

Аз съм в пълно недоумение и не мога да разбера защо хората от това поколение са забравили тези неща и почитат Будите на други места. Нито Шакямуни Буда, нито Конфуций, нито Кусоноки[2], нито Шинген[3] са били някога васали на клана Рюдзоджи или на Набешима — следователно не може да се каже, че те са в хармония с обичаите на клана. Във военно или мирно време би било достатъчно, ако висшите и нисшите съсловия почитат нашите предци и изучават техните наставления. Почита се главата на клана, към който ти принадлежиш. Всякакво друго учение извън това е безполезно за васалите от нашия клан. Възможно е да си мислиш, че е хубаво да изучаваш други дисциплини за развлечение, след като си се наситил на проучването на нашата провинция. Но ако имаш добри познания за нашата провинция, ще видиш, че нищо друго не ти трябва.

Какво би станало, ако днес някой от друг клан ти зададе въпрос за основаването на клановете Рюдзоджи и Набешима или запита защо владенията са били прехвърлени от единия на другия, или пък попита нещо от рода на: „Чувал съм, че клановете Рюдзоджи и Набешима са най-великите в Кюшу заради доблестните им воински дела, но можеш ли да ми кажеш нещо конкретно за техните отделни представители?“ Предполагам, че без познания за провинцията няма да можеш да обелиш и дума в отговор.

Васалът просто трябва да си върши своята работа. Но тъй като повечето хората не харесват собствената си работа, те намират работата на другите за по-интересна, което причинява неразбирателства и ни навлича големи бедствия. Добри образци на хора, които са изпълнявали дълга си, са господарят Наошиге и господарят Кацушиге. Васалите от тези времена са изпълнявали задълженията си до един. От висшите съсловия били издирвани хора, които биха допринесли за добруването на клана със своите способности, докато от нисшите класи подбирали онези, които били изпълнени с желание да бъдат полезни. Нагласите на двете съсловия били във взаимно съгласие и силата на клана била осигурена.

Сред всички поколения наши господари не е имало нито един негоден или глупав, както и никой сред тях не е бил от втори или трети ранг сред всички даймьо[4] в Япония. Нашият клан е наистина удивителен, което се дължи на вярата на неговите основатели. Освен това нашите господари не са пращали васали в съседни провинции, нито пък са канили в свитата си хора от други провинции. Уволнените от служба и станали ронини, както и потомците на завършилите живота си със сеппуку, оставаха в нашата провинция. Чудото да бъдеш роден в един клан с такава дълбока преданост между господар и слуга е неописуемо блаженство, преминало през вековете, и за селянина, и за гражданина. Не ще и дума — и за васала.

Самураят трябва да познава началата на клана Набешима, да бъде изпълнен с решителност да се отплати за тази благословия със своята достойна служба, да служи все по-безкористно, когато господарят е благоразположен към него, да знае, че да станеш ронин или да получиш заповед да си направиш сеппуку са също форми на служене, да помни винаги клана, независимо дали е заточен нейде в затънтени планини или е погребан под земята. Макар да не подобава човек като мен да го казва[5], аз никога не съм желал да постигна състоянието на Буда. Дори ако трябва да умра и да се преродя още седем пъти, аз нито очаквам, нито искам нещо повече от това, да бъда самурай от клана Набешима и да се посветя изцяло в служба на нашата провинция. За това не са необходими нито жизненост, нито талант. С една дума, всичко, което е необходимо за един самурай от клана Набешима, е да има волевата сила да носи на своите рамене пълната отговорност за делата на клана.

Ние всички сме хора. Защо трябва един човек да е по-недостоен от друг? От обучението и придобитите умения няма никаква полза, ако не си уверен в себе си. Ако не си изпълнен с решимост да способстваш за процъфтяването на клана, всичко научено ще бъде напразно. Макар да не е трудно нашият ентусиазъм да изстине като чайник, има начин да го предотвратим. Моите собствени обети са следните:

Никога да не бъда надминат в Пътя на Самурая.

Да служа добре на господаря.

Да почитам родителите си.

Да проявявам голямо състрадание и да действам за благото на Човека.

Ако всяка сутрин посвещаваш тези четири обета на боговете и Будите, ще имаш силата на двамина и никога няма да се плъзнеш назад. Трябва да си пробиваш път напред милиметър по милиметър като гъсеница. Божествата и Будите също са започнали с даване на обет.

hagakure_il_3.png
Бележки

[1] Рюдзоджи Иекане (1454–1546) е бил васал на Шони Масасуке, като след смъртта на господаря си събира нова войска и разбива клана Отомо. Неговият внук Рюдзоджи Таканобу (1530–1584) също е бил васал на клана Шони, но през 1554 г. измества господаря си Шони Токинао и става владетел на Сага. Така към средата на XVI в. остров Кюшу е поделен от три могъщи клана — Рюдзоджи на северозапад, Отомо — на североизток и Шимадзу — на юг. Всеки от тях се опитва да разшири владенията си, като особено активни са Шимадзу, които се опитват да завоюват целия остров. През 1579 г. Рюдзоджи Таканобу отнема от клана Отомо провинцията Тикуго и започва да подчинява дребните самурайски кланове на северозапад. Когато заплахата надвисва над Арима Харунобу (?-1612), той се обръща за помощ към Шимадзу. Малката трихилядна войска на съюзниците заема позиции на пясъчната дюна Окита Навате, която е близо до замъка Шимабара, затова и самата битка е известна като „битката при Шимабара“. 25-хилядната армия на Рюдзоджи Наканобу стремително напада в три колони — по пътя, над хълмовете и край брега. Последната колона е внезапно атакувана по море и почти унищожена от кораби на Арима, върху които са монтирани португалски аркебузи с голям калибър. Другите две колони продължават настъплението, като Шимадзу предприема лъжливо изтегляне и увлича в преследване противника. Неочаквано колона негови самураи нахлува в редиците на преследвачите и успява да отсече главата на Рюдзоджи Таканобу. Неговите войници се разбягват, а Шимадзу завоюват почти целия остров Кюшу. Те са на път да превземат и владението Сага. Обаче главният васал на Рюдзоджи — Набешима Наошиге (1538–1618) — успява да заблуди Шимадзу, че ще срещне ожесточен отпор и така спасява владението. През 1587 г. той подпомага Тойотоми Хидейоши при нахлуването му в Кюшу и разбиването на Шимадзу. По този начин получава владението Сага, като от 1590 г. е негов реален господар. По-късно наследникът по право Рюдзоджи Масаие е отстранен от военното правителство на шогуна поради липса на качества за владетел и така Наошиге официално поема управлението на Сага, макар и без да бъде въведен в длъжност. Той оставя тази чест да бъде оказана на сина му Кацушиге, като по този начин избягва лошата репутация на гекокуджо даймьо (издигнали се чрез изтласкване на своите господари васали).

[2] Кусоноки Мацушиге (1294–1336), легендарен японски герой, смел и решителен воин, останал верен на император Го-Дайго в борбата му срещу регентите Ходжо. След като императорските сили биват разгромени в битката при река Минато (или Минатогава), той си прави сеппуку заедно с брат си Масасуе, последвани от всички техни оцелели васали. Прощаването на Кусоноки с 11-годишния му син Масацура, при която той го наставлява да бъде смел и винаги верен на императора, е любима тема в японското изкуство, особено в епохата Мейджи, когато Кусоноки е превърнат в национален герой и влиза в учебниците като останал верен на императора до смъртта си самурай. Самият Масацура загива на 4 февруари 1348 г. в битката при Шиджо Навате.

[3] Такеда Шинген (1521–1573) — даймьо на владението Каи, известен със серия знаменити битки с Уесуги Кеншин (например петте битки при Каванакаджима) във века на междуособните войни (сенгоку-джидай). Убит е от снайперистки куршум в замъка Нода през 1573 г. Неговите дела са описани в голямата хроника Койогункан.

[4] Даймьо — феодален владетел. По време на периода Токугава има около 260 даймьо, чийто статус се определя съобразно няколко взаимосвързани критерия. На първо място са връзките между всеки отделен владетел и шогуна. Членовете на самия клан Токугава се наричат „близки васали“ (шимпан) или „родствени даймьо“ (камон). Тези „три издигнати семейства“ (санке) владеят провинциите близо до Едо и заемат най-важните постове в централното управление. След тях са „наследствените даймьо“ (фудай), и „външните“ (тодзама) владетели, изтласкани в периферията, към които принадлежи и кланът Набешима. Тези главни категории се делят по-нататък съобразно типа територия, размера и продуктивността на поземлените участъци. Например господарите на провинции (кунимочи или кокушу) стоят по ранг над господарите на териториите с по-неопределен териториален статус (джу-кокушу или кунимочи-нами), следвани от господарите на замъци (джошу), от приравнените към тях (джошу-нами), от тези без замък (муджо) и от притежателите на резиденции (джиня-мочи, рьошу).

Накрая даймьо се подреждат в 8 ранга според местата, които им се полагат при приемане на аудиенция от шогуна.

[5] „Не подобава“, защото Цунетомо се е оттеглил от служба като самурай и е станал будистки монах.