Ямамото Цунетомо
Хагакуре (11) (Записките на самурая)

308. Който забравя Пътя на Самурая и не използва меча си, ще бъде изоставен от божествата и от Будите.

Един васал на Икеда Шинген влязъл в разпра с някакъв човек, счепкал се с него на земята и здравата го наложил, като го тъпкал с крака, докато не дошли неговите спътници и не ги разтървали. Старейшините обсъдили случая и казали: „Човекът, който е бил стъпкан, трябва да бъде наказан.“ Шинген чул това и казал: „Боят е нещо, което трябва да се довършва. Онзи, който забравя Пътя на Самурая и не използва меча си, ще бъде изоставен от божествата и от Будите. Като пример за поколенията и двамата мъже трябва да бъдат разпънати на кръст.“ Хората, които ги разтървали, били осъдени на изгнание.

309. За естеството на кармата.

Във военния трактат на Юй Шьосецу^[1] „Пътят на Трите Върховни Принципа“ има един пасаж за естеството на кармата^[2]. Той изслушал едно устно наставление от осемнадесет глави относно Голямата Храброст и Малката Храброст. Нито ги записал, нито ги запомнил, а по-скоро ги забравил напълно. След това, в реални ситуации, той действал, воден от импулсите си, и нещата, които изучавал, се превърнали в негова мъдрост. Такова е естеството на кармата.

310. Тайни употреби на слюнката.

Когато ти прилошее, ако намажеш с малко слюнка висулката на ухото си и издишаш дълбоко през носа, ще можеш да се съвземеш. Това е тайна. Освен това, когато в главата ти нахлуе кръв, ако намажеш със слюнка горната част на ухото си, скоро ще се оправиш.

311. Щом е трудно да управляваш с великодушие, тогава е най-добре да управляваш строго.

Дзъ Джан бил на прага на смъртта, когато някой го запитал как се управлява страната^[3]. Той отговорил: Няма нищо по-добро от управлението с доброта и великодушие. Трудно е обаче да бъдеш достатъчно великодушен в управлението на страната. Ако си равнодушен и хладен, това ще доведе до запуснатост и немара. Щом е трудно да управляваш с великодушие, тогава е най-добре да управляваш строго. Което ще рече да бъдеш строг, преди нещата да са се случили и така да действаш, че да не допускаш извършване на злодеяния. Да си строг, след като злото се е случило, е все едно да залагаш капан. Малцина са хората, които ще посегнат към огъня, щом веднъж са се изгорили. От хората, които гледат лекомислено на водата, мнозина са се удавили.

312. Разумът е четириъгълен, жената — кръгла

Някой казал: „Знам какви са формите на Разума и на Жената.“ Когато го запитали за тях, той отвърнал: „Разумът е четириъгълен и не помръдва дори в извънредна ситуация. Жената е кръгла. Може да се каже, че тя не прави разлика между добро и зло, между правилно и погрешно и може да се изтърколи навсякъде.“

313. Бърз и в началото, и в края, а спокоен в средата.

Основното в церемониала е да бъдеш бърз и в началото, и в края, а спокоен в средата. Митани Чидзаемон чул това и казал: „Досущ като да бъдеш кайшаку.“

314. Хвалиш ли — вредиш.

Фукае Анген придружил един свой познат до свещеника Тешшу от Осака и първо казал на свещеника насаме: „Този човек иска да изучава будизма и се надява да изслуша вашето учение. Той е изключително твърд и непоколебим човек.“

Скоро след беседата свещеникът казал: „Анген е човек, който не вреди на другите. Той каза, че човекът е добър, но къде е неговата доброта? Не я виждат очите ми. Не е хубаво да хвалиш хората нехайно. Когато хвалиш, и умният, и глупавият се възгордяват. Хвалиш ли — вредиш.“

315. Изпитанието на шогуна.

Когато Хотта Кага но ками Масамори бил слуга на шогуна, той бил толкова вироглав, че шогунът пожелал да изпита какво таи в сърцето си^[4]. С тази цел той нагрял една маша и я поставил до огнището. Масамори имал обичай да отива до другата страна на огнището, да взема машата и да приветства господаря. Когато този път, без нищо да подозира, той взел машата, веднага си изгорил ръцете. Когато обаче той изразил почитанието си както винаги, все едно че нищо не се е случило, шогунът бързо скочил и взел машата от ръцете му.

316. Как се предава замък.

Някой казал: „Когато се предава замък, докато в него има един-двама, които са решени да го отбраняват, между защитниците ще има разногласия и в крайна сметка никой няма да успее да удържи замъка.

При предаването на замъка, ако при приближаването на човека, който трябва да го приеме, един-двама от решените да го удържат защитници гръмнат лекомислено по него от укритията, човекът ще бъде стреснат и битката ще започне. В подобен случай, дори това да е направено неволно, замъкът ще трябва да бъде щурмуван. На това се казва обсадените сами да предизвикат обсадата.“

317. Не подобава на свещеник да пише за военачалник.

Будисткият свещеник Рьодзан написал няколко общи израза относно битките на Таканобу. Друг свещеник го видял и го разкритикувал с думите: „Не подобава на свещеник да пише за военачалник. Без значение колко е изкусен в стила, тъй като не е запознат с военните дела, има вероятност погрешно да изтълкува мислите на някой известен генерал. Непочтително е да предаваме нашите заблуди за някой изтъкнат пълководец на следващите поколения.“

318. Единствената искреност е смъртта.

Някой казал: „В Мавзолея на светеца има стихотворение, което гласи“:

Ако в сърцето си

следваш пътя на искреността,

макар молитви да не казваш,

нима боговете без закрила ще те оставят?^[5]

„Какъв е този път на искреността?“

Друг човек му отговорил с думите: „Ти изглежда обичаш поезията. Ще ти отговоря с едно стихотворение.“

Тъй като всичко на света е куклено представление

Единствената искреност е смъртта.

Казват, че да живееш тъй, сякаш си мъртъв за света, означава да следваш пътя на искреността.

319. Ценна информация.

Ако разсечеш лицето надлъж, уринираш върху него и го стъпчеш със сламени сандали, казват, че кожата ще се отдели. Това чух от свещеника Гьоджаку, когато той беше в Киото. Това е ценна информация.

320. В името на съхраняването на Пътя човек трябва да пожертва скъпоценния си живот.

Един от васалите на Мацудайра Сагами но ками отишъл в Киото да събира дългове и си наел квартира. Един ден, докато стоял отвън и зяпал минувачите, чул един от тях да казва: „Казват, че хора на господаря Мацудайра участват в едно сбиване в момента.“ Васалът си помислил: „Колко тревожно е, че някои от моите другари са замесени в сбиване. Има няколко души, които трябваше да сменят тези в Едо. Може би те са замесени.“ Той запитал минувача къде е сбиването, но когато задъхан пристигнал, неговите другари били вече съсечени и техните противници се канели да нанесат завършващия удар. Той веднага надал вик, съсякъл двамата души и се върнал в квартирата си.

Случилото се станало известно на един чиновник от шогуната и човекът бил извикан на разпит пред него: „Ти си помогнал на своите другари в сбиването и така си пренебрегнал правителствения указ. Няма съмнение в това, нали?“

Човекът отговорил: „Аз съм от провинцията и ми е трудно да разбера всичко, което Ваше Благородие изрече. Бихте ли го повторили?“

Чиновникът се разгневил и казал: „Ти нещо да не си глух? Бил ли си ти съучастник в сбиването, пролял ли си кръв, пренебрегнал ли си указа на правителството и нарушил ли си закона?“

Тогава човекът отвърнал: „Най-сетне разбрах какво ми казвате. Макар да казвате, че съм нарушил закона и пренебрегнал правителствения указ, аз по никакъв начин не съм го сторил. По причина на това, че всички живи същества ценят живота си, да не говорим за хората. Що се отнася до мен, аз ценя живота си. Мисля обаче, че да чуеш слух за сбиване, в което участват твои приятели и да се направиш, че не си чул, не спомага за поддържане на Пътя на Самурая, затова аз изтичах към мястото на действието. Да се върна безсрамно у дома, след като видях съсечените си другари, сигурно щеше да продължи дните ми на този свят, но това също означаваше да пренебрегна Пътя. В името на съхраняването на Пътя човек трябва да пожертва скъпоценния си живот. Така, за да съхраня Пътя на Самурая и за да не пренебрегна Самурайските Укази, аз незабавно пожертвах живота си на това място. Моля да ме екзекутирате незабавно.“

Чиновникът бил много впечатлен и по-късно прекратил делото, като казал на господаря Мацудайра: „Вие имате един много способен самурай на служба. Моля, ценете го високо.“

321. Да не заемаш силата на друг, нито да се уповаваш на собствената си сила.

От изреченията на свещеника Банкей.

„Да не заемаш силата на друг, нито да се уповаваш на собствената си сила, да се откъснеш от мисли за миналото и бъдещето и да не живееш с всекидневните си умонастроения… тогава Великият Път е току пред очите ти.“^[6]

322. Оттогава то било наречено „Кървавото родословие“.

Родословното дърво на господаря Сома, наречено Чикен марокаши, било най-доброто в Япония. Една година домът му внезапно бил обхванат от пламъци и изгорял до основи. Господарят Сома казал: „Не съжалявам за къщата и всичките й мебели, дори да са изгорели до парченце, защото това са неща, които могат да бъдат заместени по-късно. Съжалявам само, че не можах да спася родословното дърво, което е най-скъпоценното съкровище на моя род.“

Сред тези, които го слушали, имало един самурай, който казал: „Аз ще вляза вътре и ще го спася.“

Господарят Сома и всички други се засмели и казали: „Къщата вече е погълната от пламъци. Как ще го спасиш?“

Този мъж никога не говорел много, нито се отличавал с кой знае какви способности, но тъй като бил човек, който си върши работата от начало до край, бил нает за прислужник. В този момент той си казал: „Никога не съм бил от полза за господаря си, защото съм толкова небрежен, но винаги съм живял с решимостта някой ден да дам живота си за него. Изглежда моментът настъпи.“ И скочил в пламъците.

След като огънят бил угасен, господарят казал: „Огледайте се за неговите останки. Колко жалко!“

Като потърсили навсякъде, те открили обгорелия му труп в градината, близо до жилищните покои. Когато го обърнали, от стомаха му бликнала кръв. Човекът си бил разпорил стомаха и поставил родословното дърво вътре, тъй че то не пострадало изобщо. Оттогава то било наречено „Кървавото родословие“.

323. Като изучаваш естеството на промяната и следваш дълги години Пътя на Доброто, няма да допускаш грешки.

Един човек ми разказа следната история: „По отношение на И дзин се допуска грешката да се мисли, че тя е предназначена за гадаене. Нейната същност е негадаенето. Това може да се види от факта, че китайският йероглиф «И» се чете като «промяна». Макар някой да предсказва, че успехът ще те съпровожда, ако ти вършиш злодеяния, късметът ще те напусне. И макар той да предсказва лоша участ, ако вършиш добрини, ще имаш добра съдба.

Изречението на Конфуций — Като посветя много години на задачата и накрая изуча промяната [И], не ще допускам големи грешки — не се отнася до изучаването на И дзин. То означава, че като изучаваш естеството на промяната и следваш дълги години Пътя на Доброто, няма да правиш грешки.“

324. Безстрашният Гонбей.

Хирано Гонбей бил един от „Седемте копия“, които атакували пряко възвишенията в битката при Шидзугатаке^[7]. По-късно бил поканен да стане хатамото^[8] при господаря Иеясу. Веднъж той бил на прием при господаря Хосокава. Господарят казал: „Безстрашието на Гонбей не е тайна за Япония. Наистина е срамота подобен храбрец да бъде с ранга, който са ви отредили сега. Това трябва да е противоположното на желанията ви. Ако бяхте мой васал, аз щях да ви дам половината от владенията си.“

Без да каже нищо в отговор, Гонбей внезапно станал от мястото си, излязъл на верандата, обърнал се с лице към дома и се изпикал. След това казал: „Ако бях ваш васал, никога нямаше да пикая от тук.“

325. Силата на будисткия Закон.

Веднъж свещеникът Дайю от Саншу пристигнал по повикване при болен, но там му казали: „Човекът току-що умря.“ Дайю казал: „Не би трябвало такова нещо да се случи по това време. Не е ли станало така поради незадоволително лечение? Какъв позор!“

Случило се докторът да бъде още там и чул това от другата страна на шоджи^[9]. Той извънредно се разгневил, излязъл оттам и казал: „Чух Ваше Преподобие да казва, че човекът е умрял от незадоволително лечение. Тъй като аз съм твърде непохватен лекар, това може би е вярно. Чувал съм, че свещеникът въплъщава силата на будисткия Закон. Иска ми се да видя как този мъртвец се връща към живот, защото без такова доказателство будизмът нищо не струва.“

Дайю се смутил от казаното, но сметнал, че ще бъде непростимо за един свещеник да допусне опетняване на будизма, затова рекъл: „Наистина ще ви покажа как ще го върна към живот чрез молитва. Моля почакайте за момент. Трябва да отида да се подготвя“ — и се върнал в храма. Скоро дошъл и седнал в медитация близо до трупа. Твърде скоро мъртвецът започнал да диша и след това напълно оживял. Казват, че той живял още половин година. Няма никаква грешка тук, тъй като е било разказано непосредствено на свещеника Таннен.

Когато разказвал за начина, по който се молил, Дайю казал: „Нямаме подобно нещо сред практиките на нашата секта, затова не знаех някаква специална молитва. Просто настроих сърцето си за будисткия Закон, върнах се в храма, наточих един къс меч, който ни беше даден като дарение за храма и го сложих в робата си. След това застанах срещу мъртвеца и се молих така: Ако силата на будисткия Закон съществува, незабавно се върни към живот. Докато извършвах това, ако той не беше възкръснал, аз бях решен на мига да си разпоря стомаха и да умра, прегръщайки трупа.“

326. Ум + разсъждение = малодушие.

Когато Ямамото Городзаемон^[10] отишъл при свещеника Тецугю^[11] в Едо с желание да чуе нещо за будизма, Тецугю казал: „Будизмът те отървава от разсъждаващия ум. Той не е нищо повече от това. Мога да дам пояснителен пример от гледна точка на воина. Китайският йероглиф за «малодушие» [憶] е получен чрез прибавяне на йероглифа за «смисъл» [意] към основния йероглиф за «ум» [ナ]. «Смисъл» подразбира «разсъждение» и когато човек прибави разсъждението към своя истински ум, той става страхливец. Може ли човек да бъде смел в Пътя на Воина, когато разсъждава? Предполагам, че можете да разберете каква е идеята.“^[12]

327. Вземането на главата на врага.

Както каза един от старейшините, вземането на главата на врага на бойното поле се прави тъй, както ястребът отнася птица. Макар да е сред хиляди птици, той не обръща внимание на друга, освен на онази, която си е набелязал изпърво.

Освен това т.нар. тедзуке но куби е главата, която си взел, след като си заявил: „Ще взема главата на воина с тези и тези доспехи.“^[13]

328. Като нощ, озарена от бледа лунна светлина.

В Койогункан^[14] един воин казва: „Когато срещна врага, сякаш мрак ме обгръща. Поради това бях тежко ранен. Макар да си воювал с мнозина прочути мъже, ти никога не си бил раняван. Защо е така?“

Другият отговорил: „Когато срещах врага, разбира се всичко беше като в мрак. Но ако в това време успокоявах ума си, беше като нощ, озарена от бледа лунна светлина. Ако тръгнех в атака в този момент, чувствах, че не ще бъда ранен.“ Такова е разположението в момента на истината.

329. Предимствата на белязания куршум.

Изстреляният към водата куршум ще рикошира. Казват, че ако го бележиш с нож или го нащърбиш със зъби, той ще премине през водата. Освен това, когато господарят ловува или нещо подобно, ако куршумът е белязан, той ще послужи в случай на злополука.

330. Господарят Мито.

Когато господарят Овари, господарят Кии и господарят Мито били около десетгодишни, един ден господарят Иеясу бил с тях в градината и съборил гнездо на големи оси^[15]. Рояк оси излетели и господарят Овари и господарят Кии се изплашили и избягали. Но господарят Мито хващал осите от лицето си, хвърлял ги една по една и не избягал.

Друг път, когато господарят Иеясу сложил много кестени да се пекат в едно голямо огнище, той повикал момчетата да се присъединят. Когато кестените се нагрели достатъчно, те изведнъж започнали да подскачат. Две от момчетата се изплашили и избягали. Господарят Мито обаче, без ни най-малко да се уплаши, вземал тези, които били изскочили и ги връщал обратно в огнището.

331. Отмъщението на ронина.

Егучи Тоан отишъл да изучава медицина в къщата на стария Йошида Ичиан в района Банчо на Едо. По това време в съседство в съседство живеел един учител по бой с меч, при който той тренирал от време на време. При него се обучавал и един ронин, който един ден се приближил до Тоан и му казал като за прощаване: „Днес ще осъществя нещо, което съм замислил отдавна. Казвам ти го, защото винаги си бил дружелюбен към мен.“ След това си тръгнал. Тоан се разтревожил от чутото и го последвал. Той видял един мъж с плетена шапка да идва насреща.

Учителят по бой с меч бил девет-десет метра пред ронина и при преминаването си покрай човека с шапката той шумно ударил ножницата на човека с ножницата на своя меч. Когато човекът се огледал, ронинът хвърлил шапката му и гръмко обявил, че неговата цел е да си отмъсти. Тъй като човекът бил объркан, той лесно бил съсечен. От околните къщи се посипали многобройни поздравления. Казват, че някои дори му дали пари. Това беше една от любимите истории на Тоан.

332. Свещеникът Унго и планинските разбойници.

Когато веднъж свещеникът Унго от Мацушима прекосявал планината през нощта, той бил нападнат от планински разбойници. Унго им казал: „Аз съм от тази област, не съм пътешественик. Нямам никакви пари, но можете да вземете тези дрехи, ако желаете. Моля, пощадете живота ми.“

Бандитите казали: „Добре, напусто са били усилията ни. Дрехи не ни трябват“ и отминали.

Те изминали около двеста метра, когато Унго се обърнал и им извикал: „Аз наруших заповедта «Не лъжи». В смущението си забравих, че имам един слитък сребро в кесията си. Наистина съжалявам, дето ви казах, че нямам нищо. Ето сега ви го давам, вземете го.“ Планинските разбойници били силно впечатлени, веднага си обръснали главите и станали негови ученици.

333. Хатамото играят го.

Една нощ в Едо четирима-петима хатамото се събрали да играят го. В един момент един от тях станал, за да иде до тоалетната. В това време другите се сдърпали. Един бил съсечен, светлината угаснала и настанал пълен безпорядък. Когато онзи се върнал тичешком, той извикал: „Успокойте се всички! Нищо не е станало. Запалете лампите и ме оставете да оправя нещата.“

След като лампите били повторно запалени и всички се успокоили, мъжът внезапно отсякъл главата на единия от участниците в разпрата. След това казал: „Късметът ми на самурай изневери, аз не присъствах на сбиването. Ако това бъде сметнато за малодушие, ще ми бъде наредено да си направя сеппуку. Дори ако това не стане, няма да имам оправдание, ако кажат, че съм избягал в тоалетната и пак няма да имам никакъв изход, освен да си направя сеппуку. Съсякох този човек, защото искам да умра като сразил един противник, а не като опозорил се.“

Когато шогунът чул за станалото, той похвалил човека.

334. Успокоението от падането.

Веднъж група от десетима слепи масажисти пътешествали заедно в планината и когато тръгнали да преминават покрай една урва, те станали много предпазливи, краката им се разтреперили и изобщо били обхванати от ужас. Точно тогава водачът се спънал и паднал в урвата. Останалите се завайкали: „Ах, ах! Колко жалко!“

Но падналият извикал отдолу: „Не се страхувайте. Макар да паднах, това е нищо. Сега съм съвсем спокоен. Преди да падна, постоянно си мислех «Какво ли ще стане, ако падна?» и тревогата ми нямаше край. Но сега се настаних удобно и спокойно^[16]. Ако и вие искате да се успокоите, бързо падайте!“

335. Как се определят смелчаците и страхливците.

Ходжо Ава но ками веднъж се събрал със свои ученици в бойните изкуства и повикал един физиогномист, който бил популярен в Едо по това време, да определи дали те са смелчаци или страхливци. Той наредил на учениците си да минават пред него един по един, като им казал: „Ако той определи «смелост», ти трябва да се стараеш още повече. Ако каже «малодушие», ти трябва да се стараеш, като не жалиш живота си. Това е нещо вродено, така че не е срамно“.

Хиросе Дендзаемон бил тогава дванадесет-тринадесетгодишен. Когато дошъл неговият ред и седнал пред физиогномиста, той му казал наежен: „Ако разгадаеш малодушие в мен, ще те съсека с един удар!“

336. Когато нещо трябва да се каже, най-добре го кажи веднага.

Когато нещо трябва да се каже, най-добре го кажи веднага. Ако го изречеш по-късно, то ще звучи като оправдание. Освен това понякога е добре да изумиш противника си. В добавка на това, че си казал достатъчно, най-висшата победа е да научиш противника си на нещо, което ще му бъде от полза. Това е в съгласие с Пътя.

337. Добрини не се вършат в уединение.

Свещеникът Рьои каза:

В миналото самураите смятаха за унизително да умрат в леглото, те се надяваха да намерят смъртта си на бойното поле. Един свещеник също няма да може да измине Пътя, ако не е със същата нагласа. Човек, който се уединява и избягва компанията на другите, е страхливец. Само злите мисли карат човек да си мисли, че нещо добро може да бъде свършено чрез уединение. Защото дори ако постигне нещо добро чрез уединяването си, той няма да бъде в състояние да поддържа пътя открит за бъдещите поколения чрез разпространяване на традициите на клана.

338. Цяр от конска тор.

Васалът на Такеда Шинген на име Амари Бидзен но ками бил убит при акция и неговият осемнадесетгодишен син Тодзо заел положението на баща си като въоръжен конник, прикрепен към генерала. Веднъж един от неговата група получил дълбока рана и тъй като кръвта не се съсирвала, Тодзо му наредил да пие разредена с вода тор на червеникав кон. Раненият казал: „Животът ми е скъп. Но как мога да пия конски фъшкии?“

Тодзо чул това и казал: „Какъв възхитително храбър воин! Казаното от теб е разумно. Обаче верността изисква да запазим живота си и да спечелим победа за нашия господар на бойното поле. Добре, тогава аз ще я изпия вместо теб.“ След това той отпил и подал чашата на човека, който приел лекарството с признателност и оздравял.