Ямамото Цунетомо
Хагакуре (4) (Записките на самурая)

206. Няма по-дълбоко чувство от гири.

Господарят Наошиге веднъж казал: „Няма по-дълбоко чувство от гири^[1]. Случва се да почине твой близък, братовчед, и в очите ти не напират сълзи. А можеш да чуеш за някой, който е живял преди петдесет или сто години, за когото нищо не знаеш и нямаш никакви родствени връзки, но все пак от чувство на гири сълзите потичат.“

207. Към кого е благосклонна съдбата?

Когато господарят Наошиге преминавал през селището Чирику, някой му казал: „Тук живее един мъж, който е на повече от деветдесет години. Не искате ли да спрете и да видите този човек, към когото съдбата е била така благосклонна?“ Наошиге отвърнал: „Има ли по-клет и достоен за съжаление човек от него? Колко от неговите деца и внуци мислиш са умрели пред очите му? Къде тук виждаш благоволението на съдбата?“

Изглежда той не е спрял да види човека.

208. Все някога идва времето, когато твоят род ще западне.

В разговор с внука си, господарят Мотошиге, веднъж господарят Наошиге казал: „Без значение дали си от високо или ниско потекло, все някога идва времето, в което твоят род ще западне. Ако тогава се опитваш да го спасиш, краят ще бъде неприятен за гледане. Ако сметнеш, че времето му е дошло, то най-добре е да го оставиш да западне с добра воля. Така можеш дори да го съхраниш.“

Казват, че малкият брат на Мотошиге е чул това от него.

209. На кого му е по-студено.

Докато господарят Наошиге си топлел краката в една котацу^[2], той казал на съпругата си: „Действително е много студено. Даже с тази котацу е все още почти непоносимо. Как да прекараме нощта по-малко неприятно?“ Съпругата му отвърнала: „Селяните нямат котацу, но те могат да си запалят слама. Питам се на кого му е по-студено?“ Като се поразмислила, тя решила, че на затворниците им е по-студено. „На затворниците не се позволява да палят огън, те нямат стени, зле са облечени и нахранени.“ Наошиге казал: „Жал ми е за тях. Съобщи ми колкото е възможно по-скоро колко са затворените.“ Разпоредено било на един човек и той направил внезапна проверка в полунощ. Никой не знаел какво се е случило и чиновниците стояли нащрек в канцеларията. След като господарят научил резултатите от проверката, той разпоредил на персонала в кухнята да сготви оризова каша, да я занесе в затвора и да нахрани неговите обитатели. Те я посрещнали с радостни възгласи и похапнали с удоволствие.

210. Винаги мога да го накарам да ми изтрие гърба.

Господарят Наошиге бил много внимателен и любезен към някакъв нов помощник. Един ден старите му служители се срещнали с него по тяхна молба и му казали: „Защо сте толкова добър към този човек? Макар ние да се трудим усърдно, не изглежда да се отнасяте с нас толкова добре. Не смятаме, че той ще ви бъде особено полезен в една напрегната ситуация. Тъй че защо за бога сте толкова любезен към него?“ Наошиге казал: „Както го казвате — така е. Не мога да чакам помощ от него в трудни времена. Но когато аз го поощрявам, това му помага да работи без затруднения. Винаги мога да го накарам да ми изтрие гърба. Вас не мога да ви накарам да го сторите, но ще се осланям на вас в случай че има битка.“

211. Духовете на прелюбодейците…

Мъж и жена, които живеели извън укрепленията на замъка, били осъдени за прелюбодеяние и екзекутирани. Казват, че след това всяка нощ в замъка се появявали техните духове. Домашните прислужнички се страхували да излизат нощем навън. Те известили за това господарката Наошиге. Тя разпоредила на един свещеник да извърши заупокойна служба за починалите, но от това нищо не последвало. Тя съобщила на съпруга си:

— Всички жени, които работят в замъка, много ги е страх да излизат навън през нощта. Смяташ ли, че има начин да разрешим този проблем?

— Така им се пада — разсмял се господарят Наошиге. — Те извършиха такова безсрамно престъпление и сега продължават да се инатят, сякаш не могат да се задоволят с това просто да им отрежат главите. Казваш, че те се навъртат всяка нощ из замъка, което означава, че те не намират покой и след смъртта си. Наистина така им се пада! Ха, ха, ха! Те ще си навлекат гнева на небесното божество. Искам те да се размотават насам-натам завинаги!

Колкото и да е странно, но след това духовете престанали да се появяват.

212. От каквото не съм доволен, то е полезно за мен.

Набешима Наошиге казвал: „От каквото не съм доволен, то е полезно за мен“. Често го повтарял пред другите.

213. Истории преди сън.

Преди господарят Набешима да се оттегли за сън, той извиквал своите стари васали в преддверието и им раздавал чай и тютюн. След това ги карал да си разказват истории един на друг. После слушал техните истории зад затворените врати и им задавал въпроси при някои съмнителни моменти.