Ямамото Цунетомо
Хагакуре (2) (Записките на самурая)

Ти трябва да изгориш всичките единадесет свитъка от тези записки не след дълго. Аз отправих много критики по обществени въпроси или насочени към други самураи, политически лидери, към техните идеи, относно поведението им, като отбелязах онова, което е правилно или погрешно според мен. Някои части съдържат наблюдения или слухове, които по едно или друго време съм отбелязвал. Ти записа моите думи твърде подробно. Ако други видят тези записки, те могат да предизвикат недоволства, неприятности или престъпления. Безусловно трябва да изгориш тази книга. Моля те, помни, че трябва да я изгориш.

1. Помни Пътя на Самурая.

Макар естествено самураят да е длъжен да помни бушидо, Пътят на Самурая, изглежда нехайството е присъщо на всички ни. Затова, ако някой запита — „В какво е истинският смисъл на Пътя на Самурая?“, — малцина биха могли да му отговорят незабавно. Тъй е, защото Пътят не бива отрано утвърден в ума ни. Оттук може да се види как нехаем за бушидо.

Нехайството е нещо противно.

2. Пътят на Самурая е в смъртта.

Пътят на Самурая разкрива смисъла си в присъствието на смъртта. Когато се изправиш пред избора „живот или смърт“, незабавно избери смъртта. Не е толкова трудно. Бъди непоколебим и върви напред. Лекомислено увъртане е да кажеш като префинените и надменни жители на Камигата^[1], че кучешка е смъртта на онзи, който не е постигнал целта си. Когато си притиснат да избираш между живота и смъртта, не е задължително да осъществиш намеренията си.

На всички ни се живее. И логиката на разсъжденията ни се основава предимно на желаното от нас. Но да не сме постигнали целта си и да продължаваме да живеем е малодушие. Пътят е тесен и опасен. Да умреш, без да постигнеш целта си, действително е кучешка смърт и фанатизъм. Но в нея няма нищо позорно. Такава е същността на Пътя на Самурая. Ако правилно сам се наставляваш всяка сутрин и вечер и си в състояние да живееш тъй, сякаш тялото ти е вече мъртво, ще можеш свободно да следваш Пътя. През целия си живот ще бъдеш безукорен и ще преуспееш на своето поприще.

3. Добрият васал служи ревностно.

Доколко е добър васалът се определя от степента, в която искрено скъпѝ господаря си. Ето кой е васал от най-висшата категория. Ако произхожда от стар знатен род, достатъчно е задълбочено да помисли как са изпълнявали дълга си предците му, да пожертва тялото и ума си и искрено да почита господаря си. Цяло щастие би било, ако при това е надарен и с мъдрост и талант и може да се възползва от тях по подобаващ начин. Но даже онзи, който за нищо не го бива и е прекалено тромав, ще бъде надежден васал, ако е изпълнен с решимостта ревностно да служи на господаря си. Надарените само с мъдрост и талант следва да бъдат отнесени към категорията на най-малко пригодните да бъдат васали.

4. Не допускай корист в мисленето си.

Едни хора по природа бързо схващат и вземат решения, а на други им е потребно време да обмислят нещата в уединение. Но независимо от природните си дарби, ако човек не допуска корист в мислите си и спазва четирите обета на самураите на господаря Набешима, той ще покаже удивителна мъдрост^[2].

Хората си мислят, че могат да решат сложни проблеми, ако ги разгледат задълбочено, но щом започнат, превратни мисли се появяват в главите им и работите не отиват на добре, защото разсъжденията им се въртят само около техния личен интерес.

Трудно е да промениш глупавите си привички и да станеш безкористен. Но ако при разглеждане на въпроса отначало не мислиш за него, а утвърдиш четирите обета в сърцето си, ако изключиш егоистичния си интерес и се потрудиш, ти няма да слезеш под обичайната си висота.

5. Не се осланяй само на собствената си прозорливост.

Тъй като извършваме повечето си дела, като се осланяме само на собствената си прозорливост, ние ставаме користолюбиви, загърбваме разума и нещата не вървят на добре. Другите виждат колко безчестно, слабохарактерно, тесногръдо и безрезултатно е поведението ни. Когато на човек му липсва истинска интелигентност, добре е да се посъветва с някой мъдър човек. Съветващият ще следва Пътя, когато взема решения чрез безкористни и безпристрастни разсъждения, защото той не е лично заинтересован. Този подход към делата със сигурност няма да изглежда безпочвен в очите на другите. Можем да го уподобим, да речем, на голямо дърво с множество корени. Докато да се осланяш само на собствените си съждения е все едно да бъдеш дърво, което е просто побито в земята.

6. Учи се от опита на другите, за да имаш успех.

Ние изучаваме думите и делата на хората от миналото, за да се уверим в мъдростта им и да избегнем користолюбието. Когато се избавим от предубежденията си, следвайки реченото от древните, и се съветваме с други хора, делата ни вървят добре и неуспехите ни отминават. Господарят Кацушиге се е учил от мъдростта на господаря Наошиге. За това се говори в Оханашикикигаки^[3]. Трябва да му бъдем признателни.

Имаше и един човек, който беше взел в свитата си неколцина от по-малките си братя, и винаги, когато посещаваше Едо^[4] или областта Камигата, те го придружаваха. Казват, че тъй като се съветвал с тях всеки ден по лични и обществени дела, не бил споходен от неуспехи.

7. Служи на господаря тъй, сякаш сам си вече мъртъв.

Сагара Кюма дотолкова се бил слял с господаря си, че му служел все едно собственото му тяло е вече мъртво. Хора като него са един на хиляда.

Веднъж господарят Сакьо бил на важна среща в имението си Мидзугае, а на Кюма било заповядано да си направи сеппуку^[5]. По това време на третия етаж в резиденцията на господаря Таку Нуй край Осака имало чайна. Кюма я наел и събрал всички безделници от Сага, като устроил куклено представление, в което собственоръчно управлявал една от марионетките. Ден и нощ те пили и се веселили. Този дом се намирал в близост до имението на господаря Сакьо и неспирните гуляи породили голяма суматоха там. При предизвикването на тази бъркотия той бил изпълнен с благородни помисли само за господаря си и с решимост да извърши ритуалното самоубийство^[6].

8. Отречи се от себелюбието си.

Да бъдеш васал означава просто да подкрепяш господаря си, да му доверяваш добро и лошо и да се отречеш от себелюбието си. Ако има двама-трима такива край себе си, господарят може да бъде спокоен за своето владение.

Ако се вгледаме в света, когато животът следва естествения си ход, мнозина си дават вид, че могат да бъдат полезни със своята мъдрост, проницателност и хитрост. Щом обаче господарят се оттегли от поста си или заживее в уединение, мнозина бързо му обръщат гръб и търсят благоразположението на силния на деня. Неприятно е даже да се мисли за това. Хора с нисък или висок ранг, дълбокомъдри и хитроумни, смятат себе си за предани служители, но когато се стигне до момента, в който трябва да отдадат живота си за господаря, на всички им омекват коленете. Голям позор и безчестие! Фактът, че инак за нищо негоден човек често става несравним воин в такива моменти, се дължи на това, че той вече се е отрекъл от живота си и е станал едно с господаря си. По времето на смъртта на Мицушиге имаше подобен пример. Тогава аз бях единственият непоколебим член на свитата му. Другите ме последваха в бдението над трупа му. Претенциозните, самоуверени благородници винаги обръщат гръб на човека, щом той склопи очи.

Казано е, че в обета между господаря и васала е важна верността. Макар да изглежда недостижима, тя е току пред очите ти. Щом се утвърдиш в нея, в същия миг ще станеш превъзходен васал.

9. Трудно се дават съвети, които другият да приеме.

Много важно е да кажеш някому мнението си за поведението му, за да му помогнеш да го поправи. То е проява на милосърдие и доброжелателност и стои на първо място сред задълженията на самурая. Извънредно трудно е обаче да намериш подходящия начин да го сториш. Да разкриеш добрите и лошите страни на човека е лесно, както не е трудно и да му кажеш мнението си за тях. В повечето случаи хората смятат, че правят добрина, като изрекат нещата, които другите намират за неприятно или затруднително да кажат. Но ако казаното от тях не бъде посрещнато добре, те вдигат ръце и казват, че нищо повече не може да се направи. Това е съвсем недостойно. То е същото като да посрамиш някого, като злословиш по негов адрес. Значи си му казал мнението си ей тъй — само за да ти олекне.

Преди да дадеш съвет някому, първо трябва да прецениш дали той е склонен да го приеме или не. Трябва да се сближиш с него и да спечелиш доверието му. Като засягаш в разговора теми, които той цени, търси най-добрия начин да се изкажеш и да бъдеш добре разбран. Преценявай случая и реши дали ще бъде по-добре да го сториш с писмо или на сбогуване^[7]. Хвали го за добрите му качества и използвай всеки сгоден случай да го насърчиш, може би като говориш за своите недостатъци, без да споменаваш неговите, но така, че той да се замисли дали и те не са същите. Важно е той да приема твоите наставления тъй, както изнуреният от жажда пие вода — тогава те ще изправят недостатъците му.

Трудно се дават такива съвети. Ако недостатъкът се е превърнал в многолетна привичка, той поначало не може да бъде изкоренен. Знам го от собствен опит. Бъди в задушевни отношения с всичките си другари, поправяйте си взаимно грешките и помнете, че голямото милосърдие на васала е да бъде полезен на господаря си. Като засрамиш някого, как можеш да очакваш, че ще стане по-добър?

10. Неприлично е да се прозяваш и кихаш пред други.

Неприлично е да се прозяваш пред хора. Когато внезапно те обземе желание да се прозееш, ще можеш да го преодолееш, ако си потъркаш челото отдолу нагоре. Ако това не помогне, оближи си устните, без да си отваряш устата, или просто я закрий с ръка или ръкав, тъй че никой да не разбере какво правиш. Същото се отнася и за кихането. Ако не внимаваш за подобни неща, ще изглеждаш смешен. Има и много други подобни случаи, за които е потребно да си подготвен и да се сдържаш.

Препоръчително е всяка вечер да си съставяш програма за утрешния ден и да си отбелязваш какво трябва да свършиш. Така винаги ще бъдеш една крачка пред другите^[8].

11. Рибата не обича твърде чиста вода.

Когато някой казал, че за всички работи в стопанството трябва да се докладва подробно и нещата да се държат изкъсо, друг му отговорил, че това изобщо не е добре.

И действително рибата избягва местата, където водата е твърде чиста^[9]. Но ако има водна леща или някакви други растения, рибата ще се крие в сянката им и ще се въди изобилно. Така и подчинените ни ще живеят по-спокойно, ако за някои дребни пропуски и грешки си затваряме очите или ги пропускаме покрай ушите си. Потребно е да го разберем, за да можем по-добре да оценяваме и да ръководим хората.

12. Ето така трябва да се върши всичко.

Когато господарят Мицушиге бил още момче, веднъж бил помолен от свещеника Каион да прочете нещо от една тетрадка. Той извикал другите деца и помощниците на свещеника и им казал: „Елате моля ви тук и слушайте. Трудно е да четеш, ако няма кой да те слуша.“ Свещеникът бил впечатлен и казал на помощниците си: „Ето така трябва да се върши всичко.“

13. Мъжът трябва да поставя на първо място господаря си, жената — съпруга си.

Всяка сутрин трябва първо да отдадеш почит на своя господар и на родителите си, а след това на божествата, които те покровителстват, и на застъпващите се за тебе Буди. Ако винаги поставяш господаря си на първо място, твоите родители ще се възрадват, а божествата и Будите ще го одобрят. Воинът трябва да мисли само за господаря си. Ако той вътрешно вземе това решение, винаги ще помни за господаря си и не ще го изостави дори за момент.

Освен това жената трябва винаги да поставя съпруга си на първо място, точно както той — своя господар.

14. Мъжката работа е кървава.

Преди няколко години узнах от мой познат следната история, разказана му от д-р Мацугума Кьоан:

В медицинската си практика ние предписваме различно лечение на мъжете и жените, съобразно особеностите на техните ян и ин. Различен е и техният пулс. През последните петдесет години обаче пулсът на мъжете постепенно е станал същият като този на жените. Като забелязах това, аз сметнах за уместно да прилагам в случаите на очни болести при мъжете лечението, което нормално се смята за подходящо за жени. Когато прибягвах до лечението, обичайно предписвано за мъже, то не даваше резултат. Така разбрах, че мъжкият дух е отслабнал и е станал същият като женския, което свидетелства за израждането на света. Моите лични наблюдения ме убедиха в това, но досега го пазех в тайна.

Като имаш това предвид и се взреш в днешните мъже, ще откриеш, че се е увеличил, и то много, броят на онези, за които можеш да помислиш, че имат женски пулс, а малцина изглеждат като истински мъже. Ето защо в наши дни и с малко усилия може твърде лесно да се постигне победа. Неколцина са само мъжете, които са в състояние умело да отсекат главата на врага, а това е още едно доказателство за упадъка на мъжествеността. И когато стане дума за кайшаку, то ние живеем във времена на мъже, които са предпазливи и ловки в намирането на оправдания. Преди 40–50 години, когато на неща като матануки^[10] се гледаше като на признак за мъжественост, мъжете не желаеха да показват бедра без белези пред приятелите си, затова сами ги пробиваха.

Мъжката работа е кървава. В наши дни това се смята за глупаво, всички неща се разрешават благоразумно само с думи, а работи, които изискват усилия, биват избягвани. Иска ми се младите да го разберат в някаква степен.

15. Чистотата се постига само с настойчиви усилия.

Свещеникът Таннен^[11] обичаше да казва „Хората не разбират нищо, защото свещениците ги учат само на доктрината за «Няма Ум». Това, което се нарича «Няма Ум», е ум, който е чист и безхитростен.“^[12] Интересно изказване.

Господарят Саненори казваше: „Посред един-единствен дъх, в който превратността не може да се удържи, е Пътят.“ Щом е така, то Пътят е един. Но няма човек, който да може ясно да го разбере още в началото. Чистотата е нещо, което не може да бъде постигнато иначе, освен с настойчиви усилия.

16. Когато сърцето твое те запита.

Едва ли има нещо, за което сме длъжни да бъдем толкова признателни, както за последния стих на стихотворението, който гласи: „Когато сърцето твое те запита.“^[13] Може би за него трябва да се мисли по същия начин както за Нембуцу, за което преди се говореше много.

Напоследък хората, наричани „схватливи и практични“, се кичат с повърхностна мъдрост и само заблуждават другите. По тази причина те стоят по-ниско и от людете, които бавно схващат и трудно съобразяват какво да отговорят. Те са прями и откровени. Ако надзърнеш дълбоко в сърцето си, помнейки за горния стих, не ще остане нищо скрито-покрито. То е добър изпитвач. Човек трябва да помни това, за да не бъде объркван при среща с този изпитвач.

17. Всичко на този свят е само куклено представление.

Китайският йероглиф ген може да бъде прочетен на японски като мабороши и означава „илюзия“ или „привидност“. А индийските фокусници на японски се наричат генджуцуши, или „илюзионисти“. Всичко на този свят е само куклено представление, в което хората са марионетките. Ето защо използваме йероглифа ген, за да предадем „илюзията“ за наличието на свободна воля.

18. Да мразиш злото и сам да живееш праведно е трудно.

Да мразиш злото и сам да живееш праведно е трудно. Но колкото и странно да изглежда, не трябва да цениш праведността над всичко и да се стремиш да бъдеш строго логичен в своите действия, защото това ще те доведе до много грешки. Има път, който е по-възвишен от праведността, но много трудно остава да бъде открит и за това е потребна най-висша мъдрост. В сравнение с този Път логическите принципи наистина са маловажни. Човек не може да проумее онова, което сам не е изпитал. Има обаче начин да стъпиш на Пътя, дори ако не можеш да го откриеш сам. Ще го намериш, като потърсиш съвет от други. Дори човек, който не е постигнал Пътя, вижда другите отстрани. Това напомня за поговорката от играта го^[14]: „Който гледа отстрани, има осем очи.“ Казва се, че „чрез размишление осъзнаваме собствените си грешки“, но и те най-добре се разкриват при обсъждане с другите. Вслушването в думите на другите, дошли до нас чрез преданията и книгите, има за цел да превъзмогнем ограничеността на собствените си съждения и да се присъединим към мъдрите мисли на древните.

19. През целия си живот всеки ден прави крачка напред.

На преклонна възраст един майстор на меча казал следното:

В живота си човек преминава през различни равнища в учението. На най-ниското равнище човекът учи, но нищо не следва от това, и затова смята, че и той, и другите са неумели. На този етап него за нищо не го бива. На средното равнище той все още е непригоден, но осъзнава собствените си недостатъци и може да види несъвършенствата на другите. На висшето ниво той се гордее със своите способности, ликува от похвалите на другите и тъжи за липсата на способности у приятелите си. Този човек е достоен за уважение. На най-висшето равнище човек изглежда така, сякаш нищо не знае.

Това са обикновените равнища. Има обаче и едно ниво, което е извън другите и е най-висшето от всички. Когато го достигне, човек разбира безкрайността на все по-дълбокото навлизане в Пътя и никога не смята, че е стигнал до края му^[15]. Той знае точно какви са недостатъците му и през целия си живот нито за момент не му минава през ум, че е успял. Той не е горделив, а със смирение познава Пътя до края. Казват, че веднъж учителят Ягю отбелязал: „Не зная как да победя другите, но зная как да победя себе си.“^[16]

През целия си живот всеки ден правѝ крачка напред, ставай по-изкусен от вчера, а на следващия ден по-умел от днес. Усъвършенстването никога не престава.

20. Към важните неща се отнасяй с леко сърце.

Между максимите върху стената на господаря Наошиге беше и тази: „Към важните неща се отнасяй с леко сърце.“ Учителят Иттей^[17] добави: „Към маловажните неща се отнасяй сериозно.“ Измежду делата човешки едва ли има повече от две-три, които могат да бъдат наречени важни. Ако бъдат обмислени, когато животът следва естествения си ход, те могат да бъдат разбрани. Да обмисляш работите предварително и да се справяш с тях с лекота, когато им дойде времето — ето за какво иде реч. Трудно е да се сблъскаш с проблема и с лекота да му намериш решение, ако предварително не си размишлявал върху него — винаги ще бъдеш неуверен в успеха си. Ако обаче си положил основата отнапред, можеш да смяташ максимата „Към важните дела се отнасяй с леко сърце“ за свой личен принцип на действие.

21. В своя край говори на местния диалект.

Един човек прекарал няколко години на служба в Осака и се завърнал у дома. Когато се появил в местната канцелария, всички били подразнени и започнали да му се присмиват, защото той говорел на диалекта на Камигата. От което следва, че когато човек прекара немалко време в Едо или в Камигата, при завръщането си ще е по-добре да използва местния диалект дори в по-голяма степен от обичайната.

[Когато се намира в област, където се изразяват по-изтънчено] естествено е човек да бъде повлиян от различни стилове на изказ. Но е просташко и глупаво да гледа отвисоко на говора на родния си край като на груб и дебелашки или дори да се поддаде и съвсем малко на езиковите традиции на другия край и да си помисли да изостави тези на своя собствен. Че в твоя край не се изразяват префинено и изискано е нещо много ценно. Да подражаваш на чужд стил си е просто преструвка.

Един човек казал на свещеника Шунгаку: „Сектата на Лотосовата сутра няма добър облик, защото нейните божества са толкова страховити.“^[18]

Шунгаку отвърнал: „Именно страховитият облик прави тази секта това, което тя е. Ако нейният облик не беше такъв, тя би била някаква друга секта.“ Ето едно разумно изказване.

22. Този, който ни веднъж не е сгрешил, е опасен.

По време на един съвет, когато издигали някакъв човек на висока длъжност, членовете на съвета били на път да решат, че кандидатът е непригоден за поста, защото преди време бил замесен в пиянски скандал. Но някой казал:

— Ако ние отхвърляме всеки, който един път е допуснал грешка, вероятно няма да намерим подходящи хора. Сгрешилият веднъж ще бъде много по-предпазлив и пригоден поради разкаянието му. Смятам, че трябва да го изберем на длъжността.

— Гарантирате ли за него? — попитал някой.

— Разбира се — отговорил човекът.

— На какво основание гарантирате за него? — запитали другите.

— Мога да гарантирам, защото той един път е допуснал грешка. Този, който ни веднъж не е сгрешил, е опасен.

След казаното човекът бил избран на длъжността.

23. Снизхождението е плод на мъдростта.

Когато се обсъждали присъдите на престъпници, Накано Кадзума предлагал наказания с една степен по-леки от предвидените. Само той притежавал тази съкровищница от мъдрост. По това време присъдите се произнасяли от няколко души, но ако не бил Кадзума, никой нямало да си отвори устата за снизхождение. По тази причина той бил наречен Майстор на разпечатването и Майстор на двадесет и петте дни^[19].

24. Истинският мъж не мисли за победа или поражение.

Посрамили един човек, задето не си отмъстил. Понякога отмъщението се състои просто в това да нахлуеш в дома на врага и да бъдеш съсечен. Не е срамно да действаш така. Ако мислиш първо да си завършиш работата, че тогава да отмъстиш, времето ще изтече. Докато размишляваш с колко души разполага врагът ти, времето си минава и накрая ще се откажеш.

Дори и врагът ти да разполага с хиляда души, удовлетворение носи просто да се изправиш срещу тях, изпълнен с решимост да ги посечеш до един, като започнеш от единия край. Ти ще си свършил по-голямата част от работата.

Що се отнася до нощното нападение на ронините на господаря Асано, било е грешка, че те не са си направили сеппуку в Сенгакуджи, защото изминало много дълго време между момента, в който техният господар бил убит, и времето, когато те посекли врага. Ако през това време господарят Кира е бил намерил смъртта си от болест, тяхното забавяне би било извънредно непростимо. Тъй като хората от Камигата бързо схващат и постъпват практично, те преуспяват в похвални деяния, но не могат да действат безразсъдно, както го сториха участниците в битката при Нагасаки^[20].

Макар всички неща да не се преценяват по този начин, аз го споменавам във връзка с диренето на Пътя на Самурая. Когато настъпи моментът, време за размишления няма. Ако не си обмислил всичко предварително, най-често ще бъдеш посрамен. Четенето на книги и вслушването в раздумката на хората помагат само при вземане на предшестващото действията решение.

Преди всичко Пътят на Самурая е в това да осъзнаеш, че не знаеш какво може да ти се случи в следващия миг, и да обмисляш всяко нещо ден и нощ. Победата и поражението зависят от стечението на обстоятелствата. Друг е начинът да избегнеш позора — просто избери смъртта.

Даже ако поражението изглежда сигурно, отмъсти си. Нито мъдростта, нито уменията имат някаква роля в случая. Истинският мъж не мисли за победа или поражение. Той се втурва дръзко към неразумна смърт. Ако постъпиш така, ще се пробудиш от сънищата си.

25. Ако хората не ти вярват, ти няма да притежаваш най-важното за един добър човек.

Две са нещата, които могат да опетнят репутацията на васала — богатството и почитта. Но ако той е винаги притеснен откъм средства и непрестанно трябва да се доказва, тя не ще бъде помрачена.

Живял нявга един много схватлив и находчив човек, комуто било присъщо винаги да вижда отрицателните страни на свършеното от него. Ако постъпваш като него, за никаква работа не ще те бива. Ако още от самото начало не си втълпиш, че светът е изпълнен с неприятни ситуации, в повечето случаи ще постъпваш недостойно и другите няма да ти вярват. А ако не ти вярват, без значение колко си добър, ти няма да притежаваш най-важното за един добър човек. Това също може да бъде смятано за опетняване.

26. На самурая се възхищават заради добрите му маниери.

Някакъв човек казал веднъж: „Еди-кой си е със сприхав нрав, но аз му го казах право в очите…“ Казаното от него е било неподобаващо и той го е изрекъл просто защото искал да бъде известен като грубиян. Подобно държане е твърде просташко и от него може да се разбере, че човекът е бил все още много незрял. На самурая се възхищават заради добрите му маниери. Да се говори с други хора по споменатия начин е все едно да участваш в свада между копиеносци от простолюдието. Това е плебейско.

27. Не е добре да свикваш да живееш с един набор от схващания.

Не е добре да свикваш да живееш с един набор от схващания. Погрешно е с усърдие и старание да стигнеш до някакво разбиране, след което да спреш дотам. Отначало се потруди много, за да се увериш, че си разбрал основното, след това го приложи на практика, за да даде резултат. Така постъпвай през целия си живот. Не се уповавай на постигнатата степен на разбиране, а просто си казвай: „Това не е достатъчно.“

През целия си живот човек трябва да търси най-добрия начин да следва Пътя. Трябва да се учи, да се настройва да работи, без да отлага нещата. В тази нагласа е Пътят.

28. У дома — куче, пред хората — тигър.

Ето някои от записаните изречения на Ямамото Джинемон:

Едно ако проумееш, осем други ще разбереш.

Престореният смях показва липса на самоуважение у мъжа и развратност при жената.

Независимо дали говори официално или непринудено, човек трябва да гледа слушателя си в очите. Вежливото приветствие се нрави в началото и толкова. Да говориш със сведен поглед е немарливост.

Немарливост е и да вървиш с ръце, пъхнати в страничните разрези на твоите хакама^[21].

След прочитане на книги и тем подобни най-добре е да ги изгориш или изхвърлиш. Казват, че четенето на книги е занимание за двора на императора, докато работата на самурая от рода Накано е да бъде доблестен воин и здраво да държи дъбовата тояга.

Самурай без група и без кон не е никакъв самурай^[22].

Кусемоно се нарича човек, на когото можеш да разчиташ^[23].

Казват, че човек трябва да става в четири часа сутринта, да се измие и среше, да яде, когато слънцето изгрява, и да се оттегли за сън, когато се стъмни.

Самураят си почиства зъбите с клечка, дори когато нищо не е ял. У дома — куче, пред хората — тигър.

29. Ум изчистен и с опростена нагласа.

Как трябва да отговори някой, когато го запитат: „За теб като човек какво е най-важното по отношение на целта и дисциплината?“ Първо нека кажем: „Незабавно умът ти трябва придобие изчистена и опростена нагласа.“ Обикновено хората са с унил вид. Когато умът е чист и с неусложнена нагласа, човек ще изглежда жизнен. Когато върши каквото и да е, едно нещо излиза пред всички други от сърцето му. По отношение на господаря това е верността, по отношение на родителите — синовната почит, в боя — смелостта, а в другите случаи — нещо, което може да бъде прилагано от всички.

Много трудно е това изпъкващо нещо да бъде открито. И дори да бъде намерено, пак е трудно да бъде поддържано в непрестанно действие. Няма нищо извън мисълта за мига.

30. Не прекарвай дните си в угода на личния си интерес и на своите човешки слабости.

Преди петдесет-шестдесет години самураите всяка сутрин се къпеха, бръснеха челото си, намазваха косата си с лосион, подрязваха си ноктите на ръцете и на краката, пилеха ги с пемза и накрая лакираха с когане^[24] — въобще, не пропускаха да отделят внимание на външния си вид. Не ще и дума, че по доспехите им нямаше ръжда, нито прах — те лъщяха и бяха в пълна изправност.

Макар вероятно да изглежда, че особените грижи за външния вид издават суетност и предвзетост, това няма нищо общо с префинеността. Когато знаеш, че днес може да паднеш на бойното поле и си твърдо решен да приемеш неизбежната смърт, то ако бъдеш сразен с неопрятен външен вид, това ще е признак, че ти е липсвала предварителна решимост, ще бъдеш презиран от врага и ще изглеждаш нечистоплътен. Затова се казва, че стар и млад трябва да се грижат за външността си.

Макар да казваш, че това е главоболно и отнема време, работата на самурая включва и такива неща. Всъщност това не е нито досадна работа, нито пък отнема толкоз време. Ако непрестанно укрепваш решимостта си да умреш в битка и умишлено живееш тъй, сякаш си вече мъртъв, вършиш си работата и се занимаваш с военни дела, в това не би имало нищо срамно. Но когато настъпи моментът, човек би бил посрамен, ако дори не е и сънувал тези неща, а е прекарвал дните си в угода на личния си интерес и на своите човешки слабости. И ако той смята, че това не е срамотно и нищо друго няма значение, докато живее в удобство, тогава неговият разгулен начин на живот и невъзпитано държане постоянно ще предизвикват съжаление.

Самураят, който отнапред не се е подготвил и изпълнил с решимост да приеме неизбежната смърт, си подсигурява позорна смърт. Но ако той предварително се е подготвил да посрещне смъртта, как би могло той да бъде жалък? Човек трябва да бъде особено прилежен в това отношение.

Освен това през последните тридесет години обичаите се промениха. Днес, когато младите самураи се събират, то е само за да си говорят за пари, печалби и загуби, да споделят тайни, да обсъждат модата или да разказват за любовните си похождения — иначе не виждат за какво им е да се събират изобщо. Ако се засегне някаква друга тема, атмосферата се разваля и всички присъстващи се чувстват някак си неудобно. Какви печални времена дойдоха! Може да се каже, че по-рано, когато човек станеше двадесет-тридесетгодишен, той не таеше в сърцето си такива презрени помисли, нито пък ги обсъждаше гласно. Ако някой по-възрастен неволно изтървеше нещо подобно пред него, той го смяташе за оскърбление, равнозначно на физическа рана. Тези нови порядки се появиха, защото хората станаха суетни, загрижени как ще се покажат в обществото и как да спечелят пари за водене на луксозен живот. Какво ли не би могъл да постигне човек, ако не се надуваше заради общественото си положение!

Отвратително е, дето днешните млади хора са толкова злонамерени и толкова горди с материалните си придобивки. В сърцата на онези, които таят зли помисли, няма място за дълга. А който няма чувство за дълг, той и себе си не уважава.

31. Добрият образец учи на всичко.

Според учителя Иттей дори един окаян писар ще се надигне в изкуството на калиграфията, ако се учи чрез подражание на добри образци и полага усилия. Васалът също ще се издигне, ако вземе за пример за подражание някой добър васал.

Само че днес няма образци на добри васали. Затова би било добро да си създадеш модел и да му подражаваш. За тази цел трябва се вгледаш в живота на много хора и да вземеш само най-добрата черта на всеки от тях. Примерно от един изискаността, от друг — смелостта, от трети — красноречието, от четвърти — доброто поведение, а от пети — непоколебимостта. Ето така ще си създадеш модел.

В наши дни чираците в занаятите и изкуствата не вземат най-добрите черти на своите учители, а възприемат и подражават само на лошите. Това е достойно за презрение. Има хора с добри маниери, но им липсва почтеност. Подражателите пренебрегват тяхната изисканост, а ги следват само в непочтеността. Ако възприемеш добрите страни на човека, ти ще имаш образец, който ще те научи на всичко.

32. Важно писмо и документи се предават лично.

Когато доставяш нещо от рода на важно писмо или някакви други документи, по пътя го дръж здраво и не го изпускай от ръце, докато не го предадеш лично на получателя.

33. Бъди нащрек двадесет и четири часа в денонощието.

Васалът е човек, който е нащрек двадесет и четири часа в денонощието, независимо дали в присъствието на господаря или сред хора. Ако той допусне небрежност по време на почивката си, хората ще смятат, че винаги е нехаен.

34. Трябва да се внимава с простолюдието.

Независимо към кое съсловие принадлежи, човек, който върши нещо несъответно на социалното му положение, в някакъв момент ще извърши безчестни и малодушни деяния. Сред простолюдието има дори хора, които ще побегнат. Трябва да се внимава с нисшите съсловия.

35. Хората, които разбират от много неща, са смятани за плебеи.

Много са хората, които смятат, че са станали воини от висша класа само защото са привлечени от някое бойно изкуство и при тях чиракуват новаци. Достойно за съжаление е обаче да положиш толкова много усилия и в края на краищата да станеш един „майстор в занаята или изкуството“. В изкуството е добре да си изучил техниките до съвършенство. Обикновено хората, които разбират от много неща, са смятани за плебеи и притежаващи само повърхностни познания във важните области.

36. Непостоянството и лекомислието ни отклоняват от Пътя.

Когато господарят ти казва нещо, било то добро или неприятно за теб, ако се оттеглиш мълчаливо, това ще се изтълкува като смущение. Трябва да му отговориш подобаващо. Важно е да си решил предварително какъв ще бъде отговорът ти.

Освен това, ако в момента, в който те помолят да извършиш нещо, ти се почувстваш извънмерно щастлив или много горд, това ще се изпише на лицето ти. Това се наблюдава у мнозина и е твърде непристойно. Има и хора, които знаят недостатъците си и разсъждават така: „Аз съм непохватен човек, но въпреки това ме помолиха да свърша тази работа. Как да постъпя сега? Виждам, че това ще ми причини много неприятности и грижи.“ Макар подобни думи никога да не се произнасят, те могат да бъдат разгадани по външния вид. Това е пристойно държание.

Непостоянството и лекомислието ни отклоняват от Пътя и показват колко сме неопитни. Така вредата от нас е голяма.

37. За да познаеш несъвършенствата си, не се възхищавай на собственото си мнение.

Ученето е нещо добро, но много често води до грешки. То е като съвета на свещеника Конан. Според него, за да познаем собствените си несъвършенства, ние трябва да се вглеждаме в делата на изтъкнатите личности. Но това рядко се случва. В повечето случаи ние се възхищаваме на собствените си мнения и сме склонни да спорим.

38. Слабохарактерни и ненадеждни хора не могат да бъдат съветници.

През миналата година на някакво голямо събрание се намерил един човек да изрази своето несъгласие и освен това казал, че ще убие ръководителя на събранието, ако не се съобразят с мнението му. Предложението му минало. След завършване на процедурите човекът казал: „Те много бързо се съгласиха. Смятам тези хора за твърде слабохарактерни е ненадеждни, за да бъдат съветници на господаря.“

39. Грубото отношение към хората е присъщо на лакеите от средната класа.

Когато в някоя канцелария са извънредно заети и някой влезе прибързано по една или друга своя работа, често ще го посрещнат хладно или с гняв. Това изобщо не е хубаво. В такива случаи професионалната етика на самурая го задължава да се успокои и да се отнесе добре към човека. Грубото отношение към хората е присъщо на лакеите от средната класа.

40. Ако има нещо да се прави, по-добре е да не разчитаме на други.

Според ситуацията се налага някой път да търсим помощ от даден човек за едно или друго. Ако това ни стане навик, ще му досадим и той може да стане доста груб. Затова, ако има нещо да се прави, по-добре е да не разчитаме на други.

41. Мокър, но не и смутен и объркан.

Може да се научи нещо и от придружената с дъжд буря. Когато дъждът те връхлети, не ти се иска да се измокриш и тичаш бързо по улицата. Но макар да вървиш под стрехите на къщите, все пак се намокряш. Когато от самото начало запазиш спокойствие и не хукнеш по улицата, ти ще се измокриш пак толкова, но няма да бъдеш смутен и объркан. Така е и във всички други случаи.

42. Винаги говорят големи думи, но се държат съвсем различно, когато се сблъскат с реалността.

Живял нявга в Китай човек, който обичал изображенията на дракони, всички негови дрехи и мебели били разкрасени с тях. Неговото силно увлечение привлякло вниманието на бога на драконите и един ден пред прозореца на този човек се появил истински дракон. Казват, че човекът умрял от страх. Вероятно е бил един от ония, които винаги говорят големи думи, но се държат по съвсем различен начин, когато се сблъскат с реалността.

43. Превъзходството не е въпрос просто на пазени в тайна техники.

Живял някога един майстор на боя с копия. Преди да умре той повикал най-добрия си ученик и му дал последните си наставления:

Предадох ти всички тайни техники на нашата школа и повече нямам какво да ти кажа за тях. Ако смяташ да си вземеш ученик, тогава самият ти ще трябва всеки ден усърдно да се упражняваш с бамбуков меч. Превъзходството не е въпрос просто на пазени в тайна техники.

И в наставленията на един учител по ренга^[25] се казва, че в деня преди поетическото състезание човек трябва да успокои ума си и да преглежда някоя антология със стихове. Това се нарича съсредоточаване върху едно дело. Във всички професии трябва да се работи със съсредоточеност.

44. Макар златната среда да е мярката за всички неща, човек трябва винаги да се стреми да надмине другите.

Макар златната среда да е мярката за всички неща, във военното дело човек трябва винаги да се стреми да надмине другите. Съобразно наставленията при стрелба с лък дясната и лявата ръка трябва да бъдат на едно равнище, но обикновено дясната се оказва по-високо. Те ще се изравнят, ако преди изстрела дясната ръка се отпусне малко. В преданията за опитните воини се казва, че ако човек желае да надмине на бойното поле изтъкнатите бойци и ден и нощ мечтае да повали някой мощен противник, той ще бъде неуморим и пламенен и ще проявява храброст. Този принцип трябва да се прилага и във всекидневния живот.

45. Не плашете, не дразнете и не хокайте децата си.

Детето на самурая се възпитава по определени правила. От най-ранно детство трябва да бъде насърчавана неговата смелост и да се избягва обичайното плашене и дразнене на детето. Ако в него бъде насаждана страхливост, ще му останат белези за цял живот. Грешат тези родители, които неразумно плашат децата си с гръмотевиците, забраняват им да излизат навън по тъмно или им разказват страховити истории, за да спрат да плачат. Освен това, ако детето строго се хока, то ще стане плахо.

Не трябва да се допуска появата на лоши привички. След като привичката се вкорени, колкото и да го мъмрите, подобрение няма да настъпи. Що се отнася до правилната реч и добрите обноски, детето постепенно трябва да бъдат приучено към тях. Погрижете се да не познае сребролюбието. Ако постигнете това и то си е едно нормално дете, възпитанието ще даде добри плодове.

Ако обаче отношенията между родителите са лоши, детето ще израсне непокорно. И това е естествено. Дори птиците и животните се влияят от онова, което от рождението си виждат и чуват. Освен това отношенията между бащата и детето могат да се влошат поради глупавите постъпки на майката. Майката обича детето си повече от всичко на света и ще застава на негова страна, когато баща му прави забележки. Ако тя се застъпва за детето, между бащата и сина няма да има съгласие. Поради нейното плиткоумие жената вижда детето си като нейна опора на стари години.

46. Когато ти липсва решителност, ще бъдеш препънат от другите.

Когато ти липсва решителност, ще бъдеш препънат от другите. Освен това, ако по време на среща се разсейваш, докато другият говори, поради нехайството си може да си помислиш, че той е на твоето мнение и на свой ред да казваш „Разбира се, разбира се“, макар той да изрича нещо несъответно на твоите разбирания, а другите ще мислят, че си съгласен с него. Затова при среща не се разсейвай дори за миг.

Когато слушаш някаква история или ти говорят нещо, бъди внимателен, за да не попаднеш в капан. И ако има нещо, с което не си съгласен, изрази мнението си, за да покажеш на опонента си къде греши и за да се справиш със ситуацията. Дори и в маловажните дела дребните камъчета обръщат колата. Не го забравяй. Освен това е по-добре да не се сближаваш с хора, които в миналото са ти давали повод да се съмняваш в тях. Каквото и да правиш, тези хора ще ти подложат крак и ще те измамят. За да се увериш в това, ти е нужен голям житейски опит.

47. Занаятите и изкуствата не са от полза за самурая.

Изречението „Изкуствата са полезни за тялото“ се отнася за самураите от други области. За самураите от клана Набешима изкуствата разрушават тялото. Във всеки случай човек, който практикува някое изкуство, е артист, не самурай, а ти трябва да се стремиш да съхраняваш достойнството на името самурай.

Когато си убеден, че дори и най-малките умения в изкуството са вредни за самурая, тогава всички изкуства ще бъдат полезни за тебе. Трябва да разбираш тези неща.

48. Дори и писмото ти да е само от един ред, бъди еднакво старателен.

Обикновено да се огледаш внимателно в огледалото и да се погрижиш за облеклото си е достатъчно за поддържане на добър външен вид. Това е много важно. Много хора са в окаян вид, защото не отделят достатъчно време да се погледнат в огледалото.

За да се научиш на правилна реч, трябва да се поправяш, докато говориш у дома.

Дори и писмото ти да е само от един ред, бъди еднакво старателен.

Добре е във всичките ти писма да се чувства една безмълвна сила. При това според онова, което свещеникът Рьодзан чул, докато бил в областта Камигата, когато пише писмо, човек трябва да мисли, че получателят му ще го окачи като свитък на видно място.

49. Когато допуснеш грешка, без колебание трябва да я поправиш.

Казват, че когато допуснеш грешка, без колебание трябва да я поправиш. Ако го сториш без ни най-малко забавяне, грешките ти бързо ще бъдат забравени. Ала когато се опитваш да прикриеш грешката си, тя ще стане още по-непристойна и болезнена. Когато от устата ти се изплъзнат погрешни думи, ако бързо и ясно изразиш мнението си, тези думи не ще да окажат въздействие и няма за какво да безпокоиш. И ако някой те укори за думите, ти трябва да си готов да му отвърнеш с нещо от рода на: „Аз обясних причината за моята небрежна реч. Нищо повече не мога да направя, ако вие не се вслушате в гласа на разума. Тъй като го казах неволно, все едно че не сте го чули. Никой не е безукорен.“ Никога не трябва да говориш за други хора или за пазени в тайна неща. Освен това трябва да говориш само съобразно преценката си за схващанията на събеседника.

50. Не бъди небрежен, но не ставай и муден и скован.

Правилният подход в калиграфията е да не правиш небрежни движения, но при това те могат да станат мудни и вдървени. Трябва да надмогнеш това и да съумееш да се отклониш от нормата. Този принцип е в сила във всички области.

51. Ако искаш да надзърнеш в нечия душа, легни болен.

Има поговорка: „Ако искаш да надзърнеш в нечия душа, легни болен.“ Когато си болен или в затруднение, много от онези, които са ти били приятели или близки, когато животът е следвал естествения си ход, ще се проявят като мерзавци. Винаги, когато някой бъде сполетян от нещастия, ти трябва преди всичко да проявиш загриженост към него, като го посетиш или му изпратиш някакъв дар. И никога през целия си живот не трябва да бъдеш нехаен спрямо някой, който те е подкрепил.

По такъв начин ти ще можеш да разбереш какво е уважението на другите към тебе. На този свят са много хората, които търсят помощ от други, когато са в затруднение, а след това изобщо не се сещат за тях.

52. Добрите и лошите дела са Пътят на Човека.

Не можеш да кажеш дали човек е добър или лош по превратностите в неговия живот. Дали ще ти върви или не, го определя съдбата. Добрите и лошите дела са Пътят на Човека. Възмездието за добро и зло е просто една проповед.

53. Думата на самурая е по-твърда от метал.

Във връзка с някаква работа Мороока Хикоемон бил призован да се закълне пред боговете, че казва истината по определен въпрос. Но той отвърнал: „Думата на самурая е по-твърда от метал. Тъй като аз съм запечатал този факт в съзнанието си, какво повече могат да направят божествата и Будите?“ Клетвата била отменена. Това се случило, когато той бил на двадесет и шест години.

54. За каквото се помолиш, ще ти бъде дадено.

Учителят Иттей казал: „За каквото се помолиш, ще ти бъде дадено. Преди много време в нашата работа не растяха гъби мацутаке. Няколко души, които ги бяха виждали в областта Камигата, започнаха да отправят молитви да стане тъй, че те да растат и тук. И ето днес можеш да ги намериш из цяла Китаяма. На мен ми се иска в бъдеще в нашата провинция да растат и японски кипариси. Тъй като всеки го желае, предусещам, че не след дълго те ще се появят. За да стане това, всеки трябва да се моли за него.“

55. Мистериите са само в ума ни.

Когато се случва нещо необичайно, нелепо е да кажеш, че това е някаква мистерия или поличба за предстоящи събития. Слънчеви и лунни затъмнения, поява на комети, облаци, които пърполят като знамена, сняг в петия месец, светкавици в дванадесетия и т.н. са все неща, които се случват веднъж на петдесет или сто години. Случват се съобразно кръговрата на ин и ян. Това, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад, също би било мистерия, ако не се случваше всеки ден. И няма никаква разлика между залеза на слънцето и затъмнението. Освен това обстоятелството, че винаги се случва нещо лошо след странни явления, се дължи на това, че когато хората видят нещо от рода на плющящи като знаме облаци, те започват да мислят, че нещо ще се случи. Мистерията е плод на техните умове и в очакване на бедствието то се поражда именно от техните умове.

Появата на мистерии е винаги само на думи.

56. Пресметливите и хитри хора с търгашески дух са достойни за презрение.

Пресметливите и хитри хора с търгашески дух са достойни за презрение. Основанието за тази преценка е, че пресметливостта работи с печалби и загуби, а грижите за тях никога не свършват. Смъртта се пресмята като загуба, а животът — като печалба. Затова смъртта е нещо, което тези хора не харесват и поради това са достойни за презрение.

Освен това учените и тем подобните са хора, които с остроумия и приказки прикриват истинското си малодушие и алчност. Хората често погрешно преценяват това.

57. Със здрав разум не се постигат велики неща.

Господарят Наошиге казвал: „Пътят на Самурая е в безразсъдността. Десет души или повече не могат да убият човек, който е готов на всичко. Със здрав разум не се постигат велики неща. Просто стани безумен и безразсъден.“

„По Пътя на Самурая, ако много разсъждаваш, ще изостанеш. Не ти е потребна нито вярност, нито преданост — просто стани безразсъден в Пътя. Верността и предаността ще дойдат от само себе си с безразсъдството.“

58. По-добре не яж, по-добре избери смъртта.

Изречението на Шида Кичиносуке — „Когато трябва да избираш между живота и смъртта, докато името ти с нищо не е опетнено, по-добре предпочети живота“ — е парадокс. Той казва също: „Когато трябва да избираш да си отидеш или не, по-добре не си отивай.“ Естественият извод от думите му би трябвало да бъде: „Когато трябва да избираш да ядеш или да не ядеш, по-добре не яж. Когато трябва да избираш да умреш или да не умреш, по-добре умри.“

59. Когато попаднеш в трудна ситуация, устреми се напред смело и с радост.

Когато се сблъскваш с беди или затруднения, не е достатъчно просто да кажеш, че те изобщо не те вълнуват. Когато попаднеш в трудна ситуация, устреми се напред смело и с радост. Преодолявайки препятствие след препятствие, ти ще действаш в съответствие с поговорката: „Колкото повече е водата, толкова по-нависоко е корабът.“^[26]

60. Големите майстори са хора. Ти също си човек.

Апатия на духа издава схващането, че не можеш да постигнеш онова, което си видял и чул, че са постигнали големите майстори. Майсторите са хора. Ти също си човек. Ако приемеш тази нагласа, скоро ще тръгнеш по техния път.

Учителят Иттей казва: „Конфуций е бил мъдрец, защото пожелал да стане учен, когато бил петнадесетгодишен, а не на стари години.“ Същото ни казва и будистката сентенция: „Първо намерение, после просветление.“

61. Воинът трябва да внимава във всичките си дела и да мрази да бъде побеждаван дори и в най-дребните неща.

Воинът трябва да внимава във всичките си дела и да мрази да бъде побеждаван дори и в най-дребните неща. Преди всичко, ако той не внимава какво говори, може да изрече думи като „Аз съм страхливец“ или „В подобна ситуация сигурно ще избягам“, или „Колко страшно“, или „Колко боли“. Такива думи не трябва да бъдат произнасяни дори на шега, като приумица или когато бълнуваш насън. Проницателният човек, който чуе подобни слова, ще види душата на говорещия като на длан. Внимателно обмисляй думите си отнапред.

62. Когато смелостта се е утвърдила в сърцето, щом настъпи моментът неизбежно ще можеш да направиш правилния ход.

Когато смелостта се е утвърдила в сърцето ти и никакви съмнения не накърняват твоята решителност, тогава, щом дойде моментът, ти неизбежно ще можеш да направиш правилния ход. Според случая това ще се прояви в поведението и в речта ти. Словото ти е особено важно. То не трябва да разкрива дълбините на душата ти. За тях хората ще узнаят от всекидневните ти дела.

63. Старай се да вместваш десет думи в една.

Когато поех задълженията на васал, аз никога не поседнах нехайно и отпуснато нито у дома, нито на някое друго място. И дума не отронвах, но ако нещо не можеше да се свърши както трябва безмълвно, стараех се да вместя десет думи в една. И Ямадзаки Курандо беше същият.

64. И с отсечена глава човек може да свърши още нещо.

Казват, че дори да му отсекат главата, човек все още може да свърши нещо. Това може да се види от примерите на Нитта Йошисада^[27] и Оно Докен^[28]. Каквото може един, може го и друг. Митани Джокю казваше: „Дори ако човек е смъртно болен, може да издържи още два-три дни.“

65. Когато работите се вършат яваш-яваш, в седем от десет случая те ще свършат зле.

Древните казват, че човек трябва да взема решенията си в рамките на седем дишания. Господарят Таканобу казвал: „Ако дълго разсъждаваш, работата се разваля.“ А според реченото от господаря Наошиге: „Когато работите се вършат яваш-яваш, в седем от десет случая те ще свършат зле. Воинът е човек, който върши работата си бързо.“

Когато умът ти се люшка насам-натам, разсъжденията никога не водят до някакъв извод. Със силен, бодър и несклонен към разтакаване дух можеш да прецениш нещата в рамките на седем дишания. За това е необходимо да си решителен и готов да преодолееш всичко по пътя към успеха.

66. Искаш ли — можеш.

Ако трябва да предупредиш господаря, но нямаш необходимия ранг за това, би било знак на голяма лоялност, ако намериш някой, който е в положение да му го каже и така господарят да поправи грешките си. За да бъдеш в състояние да го сториш, ти трябва да си в задушевни отношения с всеки. Ако го правиш за собствена изгода, това би било просто ласкателство. По-скоро трябва да го направиш от загриженост за клана.

Искаш ли — можеш.

67. Лошите отношения между хората се дължат на себелюбието им.

Лошите отношения между предишен и сегашен управник, между баща и син, между по-голям и по-малък брат, се дължат на себелюбието. Доказателство за това е, че подобни лоши отношения няма между господар и васал.

68. Седем пъти падни, осем пъти стани.

Не бива да се разстройваш от това, че са те лишили от служба и си станал ронин^[29]. По времето на господаря Кацушиге хората обичаха да казват: „Ако не си бил поне седем пъти ронин, от тебе няма да стане добър васал. Седем пъти падни, осем пъти стани.“

Нарутоми Хього^[30] например е бил ронин седем пъти. Трябва да разбереш, че то е все едно да си като кукла дарума^[31]. Освен това господарят е склонен да те лиши от служба, за да те изпита.

69. Доколко сериозни ще станат заболяванията и другите ни беди зависи от нашето отношение към тях.

Доколко сериозни ще станат заболяванията и другите ни беди зависи от нашето отношение към тях. Аз съм роден, когато баща ми е бил на седемдесет и една години и затова бях много болнаво дете. Но тъй като имах голямо желание да бъда полезен дори на старини, когато се появи възможност, аз подобрих здравето си и оттогава не съм боледувал. Въздържах се от секс и постоянно се подлагах на мокса обгаряния. И това определено имаше положителен ефект.

Казват, че дори седем пъти да бъде изгорена една мамуши^[32], тя всеки път се възвръща в първоначалния си вид. И в това е моята голяма надежда. Винаги съм бил обзет от една идея: да мога да осъществя заветното си желание, а то е — ако се преродя седем пъти, всеки път да се раждам като васал на моя клан.

70. Пари можеш да вземеш назаем, но добър човек не можеш да намериш просто ей така по волята на случая.

Ямамото Джинемон каза веднъж, че най-доброто за самурая е да има добри васали. Военните дела не са за сам човек, независимо колко скопосен се старае да бъде той. Пари можеш да вземеш назаем, но добър човек не можеш да намериш просто ей така по волята на случая. Трябва да проявиш благоразположение и да се държиш добре с човека още от самото начало. Когато имаш васали, не трябва да мислиш само за собствената си прехрана. Ако делиш онова, което имаш, с хората от низшите съсловия, ти ще можеш да задържиш около себе си добри хора.

71. Не е мъдър човекът, който критикува времето, в което живее.

Не е мъдър човекът, който критикува времето, в което живее. Ето откъде идват бедите. Онзи, който е сдържан в думите си, ще има успехи в добри времена и ще избегне наказанията в лоши.

72. Обикновените хора държат само на своето мнение и затова никога не постигат превъзходство.

Да превъзхождаш другите означава просто да беседваш с тях за твоята работа и да се вслушаш в мненията им. Обикновените хора държат само на своето мнение и затова никога не постигат превъзходство. Да обсъдиш с някого делата е стъпка към това да го надминеш. Веднъж един човек обсъди с мен работата с писмените документи в канцеларията на клана. Той беше по-добър от такива като мен в тяхното оформяне и издирване. Но като търсиш помощ от другите, за да станеш по-добър в работата си, ти ще ги надминеш.

73. Раздвоението е лошо.

Раздвоението е лошо. Не трябва да се оглеждаш за нещо друго, докато вървиш по Пътя на Самурая. Същото се отнася и за всеки друг Път. Признак на разколебаност е да чуеш нещо за Пътя на Конфуций или за Пътя на Буда и да кажеш, че този е Пътят на Самурая. Ако разбираш нещата по този начин, ти ще си в състояние да слушаш за всички Пътища и да бъдеш все повече и повече в хармония с твоя собствен Път.

74. Една дума може да направи видни силата или малодушието ни.

За самурая е важна всяка изречена от него дума, независимо в каква обстановка я изрича. Само с една-единствена дума той може да разкрие воинската си доблест. В мирно време думите показват смелостта му. И в тежки времена се знае, че една дума може да направи видни силата или малодушието му. Тази едничка дума е най-характерна за неговата душевност. Тя не е просто звук, отронил се от устата му.

75. Воинът не трябва да казва нещо нерешително и колебливо дори в случаен и непринуден разговор.

Воинът не трябва да казва нещо нерешително и колебливо дори в случаен и непринуден разговор. Той трябва да е подготвил изказването си отнапред. Дори и в маловажните неща могат да се разкрият дълбините на душата му.

76. За каквото и да става дума, няма нещо невъзможно.

За каквото и да става дума, няма нещо невъзможно. Ако човек прояви решителност, той може да движи небето и земята както си пожелае. Но тъй като е нерешителен, той не може да се настрои да извърши подобно нещо. Да раздвижиш небето и земята без усилия е просто въпрос на съсредоточеност.

77. Дори вещият в занаятите и изкуствата е подобен на глупак.

Дори вещият в занаятите и изкуствата е подобен на глупак. Поради глупостта си да се занимава само с едно нещо той не мисли за нищо друго и така става изкусен. Такъв човек за нищо не го бива.

78. До четиридесет години е най-добре да засилваш мощта си.

До четиридесет години е най-добре да засилваш мощта си. Когато достигнеш петдесет, подобава да заживееш спокойно.

79. Разговорът ще закрее, ако думите ти са неуместни и без връзка с темата.

Когато обсъждаш нещо с друг човек, най-добре е да говориш по подобаващ начин за каквато и тема да се отваря реч. Независимо колко си красноречив, разговорът ще закрее, ако думите ти са неуместни и без връзка с темата.

80. Най-добро е да даваш и да изслушваш мнения благосклонно.

Когато някой ти съобщава мнението си, ти трябва да го приемеш с дълбока благодарност, дори ако то е безполезно. Ако не го сториш, той повече няма да ти разкаже нещата, които е видял и чул за тебе. Най-добро е да даваш и да изслушваш мнения благосклонно.

81. Ако човек не полага големи усилия за своето развитие и не е подкрепян в напредъка си от другите, от него не ще има полза.

Поговорката казва, че великият гений съзрява късно^[33]. Ако нещо не съзрява двадесет-тридесет години, то сигурно не ще да е с големи достойнства. Когато един васал възнамерява да свърши работата си набързо, той ще пречи на работата на другите и ще бъде сметнат за незрял, макар и способен. Ще действа с прекален ентусиазъм и ще бъде сметнат за твърде груб. Той ще важничи като някой, който е извършил велики дела, ще стане ласкател и лицемер, и ще започнат да говорят зад гърба му. Ако човек не полага големи усилия за своето развитие и не е подкрепян в напредъка си от другите, от него не ще има полза.

82. Винаги трябва да си настроен да надминеш другите.

Когато изпълняваш воинските си задължения — например да бъдеш кайшаку^[34] или да участваш в ареста на някой от твоята група или клан, хората ще забележат, когато настъпи моментът, дали отнапред си решил да не бъдеш изпреварен от никого. Винаги трябва да си настроен да надминеш другите във воинската доблест, винаги да чувстваш, че с нищо не отстъпваш на който и да било и винаги да утвърждаваш своята смелост.

83. Мисли само как да бъдеш начело в битката.

Когато си на бойното поле, ако се опиташ да не допуснеш други да бъдат начело и мислиш само как да нахлуеш в редиците на врага, тогава ти няма да бъдеш изпреварен, ще бъдеш обладан от ярост и ще проявиш воинска доблест. Такова поведение са ни завещали нашите предци. Освен това, ако те сразят в битката, трябва да си твърдо решен да паднеш с лице към врага.

84. Лъжите и лицемерието не подобават на достойния човек, защото те преследват лична изгода.

Ако хората живееха в съгласие и хармония помежду си и се осланяха на Провидението, на душата им щеше да е леко. Няма ли го съгласието, макар че постъпват справедливо, те няма да бъдат лоялни един към друг. Да не се погаждат със своите другари, да си склонен да пропускаш дори редките събирания, да говориш само язвителни думи — всичко това се дължи на плиткоумието. Но в мига на истината, колкото и неприятен да е той, трябва да затвърдиш в ума си нагласата да бъдеш сърдечен към хората по всяко време и да не ги слушаш разсеяно, тъй щото да изглежда, че ти досаждат. Освен това в този променлив свят ти не си сигурен дори в настоящето. Би било недостойно да умреш, докато хората имат лошо мнение за тебе. Лъжите и лицемерието не подобават на достойния човек, защото те преследват лична изгода.

Макар да не е от полза за теб да допускаш други да застанат начело, да бъдеш свадлив, с лоши обноски или без самоуважение, ако работиш за благото на другите и се отнасяш добре дори към онези, към които преди често си се държал зле, ти ще бъдеш в добри отношения с всички. Отношенията между съпруг и съпруга не са по-различни. Ако си благоразумен в края така, както в началото, между вас няма да има несъгласия и раздори.

85. Днес няма хора, чийто ум да прониква до същността на нещата.

Казват, че някога живял свещеник, който бил в състояние да постигне всичко благодарение на своята схватливост и находчивост. В наши дни няма друг монах в Япония, който би могъл да се сравни с него. И това не е никак странно. Просто няма човек, чийто ум да прониква до същността на нещата.

86. И когато човек си мисли, че никога няма да изкуфее, той вече го е направил.

За старческо изкуфяване говорим, когато човек започне да прави само онова, което в най-голяма степен го влече. Докато е все още жизнен, той може да потисне и да прикрие своите влечения, но когато силите му намалеят, най-съществените черти на характера му изпъкват и той става за срам. Това се проявява в няколко форми, но няма човек, който да не е грохнал, когато стигне шестдесет. И когато човек си мисли, че никога няма да изкуфее, той вече го е направил. Така старостта се промъкна в разсъжденията на учителя Иттей. За да покаже, че само той може да поддържа дома Набешима, учителят ходеше, както си беше грохнал, в къщите на известни хора и си бъбреше приятелски с тях. Тогава на всички им се струваше, че това си е съвсем в реда на нещата, но днес осъзнаваме, че това е било старческо слабоумие. И като имам пред очи този красноречив пример, а и сам усещам как се вдетинявам, аз отклоних поканата да отида в храма за поменаване на тринадесетата годишнина от смъртта на господаря Мицушиге и реших все повече време да прекарвам у дома. Човек трябва да има ясна представа какво го чака.

87. Но в крайна сметка подробностите са важни.

Ако човек е сигурен в основното, той няма да страда от отклоненията в някои дребни подробности или от неща, случили се противно на очакванията му. Но в крайна сметка подробностите са важни. За това доколко правилно или погрешно постъпва човек може да се съди по дребните и банални неща.

88. Конфуций не е единственият човек, който е станал невъзмутим, щом навършил четиридесет години.

Според една история, разказвана в храма Рютайджи, живял някога в областта Камигата познавач на Книгата на промените, който казвал, че дори свещениците не трябва да се повишават в ранг, докато не навършат четиридесет години. Иначе те биха допуснали много грешки. Конфуций не е единственият човек, който е станал невъзмутим, щом навършил четиридесет години. При достигане на тази възраст и умните, и глупавите вече са натрупали достатъчно житейски опит и повече не могат да бъдат озадачени и объркани.

89. Същината на воинската доблест е в това да умреш за господаря си, а не да сразиш врага.

Същината на воинската доблест е в това да умреш за господаря си, а не да сразиш врага. Можеш да го разбереш от предаността на Сато Цугунобу^[35].

90. Действително е невъзможно да живееш без грешки.

На младини си водех „Дневник на разкаянието“, в който се опитвах да запиша всичките си погрешни стъпки ден след ден. Но не минаваше и ден, без да отбележа двадесет-тридесет грешки. Като видях, че те край нямат, аз се отказах да водя дневника. Дори днес, когато преди сън си мисля за стореното през деня, пак не е имало случай да не отбележа, че съм допуснал някаква досадна грешка било в речта си, било в други дела. Действително е невъзможно да живееш без грешки. Но хората, които разчитат в живота на своята схватливост и находчивост, не искат и да си го помислят.

91. Извличай звука от корема, а не от устата.

Когато четеш нещо на глас, най-добре е да извличаш звука от корема. Ако го извличаш от устата, гласът ти ще звучи треперливо и неравно. Така ни учеше Накано Шикибу^[36].

92. Който живее нашироко в добри времена, ще западне в лоши.

В добри за теб времена горделивостта и разточителният начин на живот са опасни. Ако не си благоразумен, ти не ще можеш да се спреш, когато нещата влязат в обикновеното си русло. Който живее нашироко в добри времена, ще западне в лоши.

93. В калиграфията се стига до успех, когато хартията, четката и мастилото са в хармония.

Учителят Иттей казваше: „В калиграфията се стига до успех, когато хартията, четката и мастилото са в хармония.“ Но те са така навикнали да бъдат разединени!

94. Книга с аромат на изсушени карамфилчета.

Учителят извади книга от сандъка си. Когато я отвори, стаята се изпълни с аромат на изсушени карамфилчета.

95. Мъдростта и смелостта, които произтичат от състраданието, са истинска мъдрост и истинска смелост.

Това, което се нарича щедрост, в действителност е състрадание. В Шиней^[37] е написано: „Когато гледаш с очите на състраданието, не изпитваш неприязън към никого. Съгрешилият следва да бъде пожален още повече. Широтата и дълбочината на сърцето са безгранични. В него има достатъчно място за всички. Ние все още почитаме мъдреците от трите древни царства именно защото тяхното състрадание е достигнало до нас.“^[38]

Каквото и да правиш, то трябва да бъде заради господаря и родителите, за хората изобщо и за потомците. Това е велико състрадание. Мъдростта и смелостта, които произтичат от състраданието, са истинска мъдрост и истинска смелост. Когато наказваш или се стремиш към нещо със сърце, изпълнено със състрадание, каквото и да сториш, то ще бъде ненадминато по своята сила и правилност. В своя изгода действат само дребните души и посредствените люде, които сътворяват единствено злини. Какво е мъдрост и смелост аз разбрах преди известно време. Едва сега започвам да проумявам що е то състрадание.

Господарят Иеясу^[39] казвал: „За да управляваш страната в мир, е необходимо състрадание, защото когато мислиш за хората като за свои деца, те мислят за теб като за техен родител.“ Освен това не може ли да се мисли, че названията „родител на групата“ и „дете на групата“ (т.е. предводител и член на групата) идват от хармоничните отношения като между родител и дете?

Можем да разберем, че изразът на господаря Наошиге — „Който търси недостатъците на другите, ще бъде наказан от тях“ — е продиктуван от състраданието му. Реченото от него — „Законът стои над разума“ — също следва да бъде смятано за израз на състрадание^[40]. Той ентусиазирано заявявал, че ние трябва да опитаме вкуса на неизчерпаемото.

96. Схватливият и оправен васал няма да се издигне.

Свещеникът Таннен казваше: „Схватливият и оправен васал няма да се издигне. Обаче няма случай и бавно схващащи, глупави хора да са се издигнали в света“.

97. Как да изпиташ любовника си?

Ето едно мнение на Накано Шикибу.

Често се случва, докато някой е млад, да бъде посрамен за цял живот заради хомосексуални прояви. Младите си нямат представа колко опасно е това. И тъй като няма кой да ги информира, аз ще очертая тук една обща схема.

Трябва да се разбере, че една жена е вярна само на съпруга си. Ние отдаваме чувствата си само на един човек за цял живот. Ако това не е така, то е равнозначно на содомия или проституция. Ихара Сайкаку^[41] е написал едно известно изречение: „Юноша без по-възрастен любовник е все едно жена без съпруг.“ Но този тип хора са за смях.

По-младият партньор трябва да изпита по-възрастния в продължение най-малко на пет години и след като се увери в намеренията му, тогава и той трябва да пожелае да встъпи в интимни отношения. Колебливият човек няма да установи по-дълбоки отношения и по-късно ще изостави своя любовник.

Ако те са в състояние да се подпомагат и да посветят живота си един на друг, тогава тяхната натура може да бъде проверена. Но ако единият партньор е извратен, другият може да каже, че пред връзката им има пречки и да я прекъсне с твърдост. Ако първият попита какви са тези пречки, другият трябва да му отговори, че никога няма да му каже. Ако другият продължава да повдига въпроса, другият трябва да се разгневи; ако онзи продължава да упорства — да го съсече.

Освен това, по-възрастният трябва да провери действителните мотиви на по-младия по споменатия вече начин. Ако по-младият може да бъде верен и да привикне с връзката за пет-шест години, тогава той не би бил неподходящ.

Преди всичко, не трябва да вървиш по два пътя. Следвай само Пътя на Самурая^[42].

98. Хомосексуалността е нещо и приятно, и неприятно.

Хошино Рьотецу постави началото на хомосексуализма в нашата провинция и макар да може да се каже, че учениците му бяха много, той наставляваше всеки поотделно. Едайоши Сабуродзаемон беше човек, който разбираше същността на хомосексуалността. Веднъж, когато придружавал учителя си до Едо, Рьотецу запитал Сабуродзаемон: „Как разбираш ти хомосексуалността?“

Сабуродзаемон отговорил: „Това е нещо и приятно, и неприятно.“

Отговорът му удовлетворил Рьотецу и той казал: „Ще да си претърпял големи страдания някога, за да можеш да кажеш такова нещо.“

След няколко години друг човек помолил Сабуродзаемон да му разтълкува смисъла на гореказаното. Той отговорил: „Да отдадеш живота си за другия е основният принцип на хомосексуалността. Ако не го направиш — то е срамота. След това обаче не ти остава какво друго да пожертваш за господаря си. Така трябва да се разбира, че той е нещо и приятно, и неприятно.“

99. Да сториш добро ще рече — да изстрадаш.

Учителят Иттей казваше: „Ако искаш с една дума да определиш що ще рече да сториш добро, тя ще бъде — да изстрадаш. Да не изтърпиш страданието при всички случаи е лошо.“

100. Преди да навършиш четиридесет години е по-добре да оставиш настрана разсъдливостта и пресметливостта.

Преди да навършиш четиридесет години е по-добре да оставиш настрана разсъдливостта и пресметливостта и да се стремиш да надминеш другите със силата и енергичността си. Когато стигнеш петдесетте, можеш да действаш по-спокойно и умерено и да се съревноваваш с другите съобразно положението ти в обществото.

101. Пращай писма до дома, когато си на път.

Наскоро някакъв човек, тръгнал на път за Едо, пратил подробно писмо до дома от първия хан. Макар да пренебрегвал подобни неща, когато бил зает в работата си, в този случай той надминал другите в грижовността си.

102. Когато човек си мисли, че е отишъл твърде далеч, той не е действал погрешно.

По мнението на нашите предци самураят трябва да бъде извънредно настойчив и упорит. Ако е умерен в действията си, по-късно може да се прецени, че те са били недостатъчни. Както съм чувал, когато човек си мисли, че е отишъл твърде далеч, той не е действал погрешно. Такива правила не трябва да се забравят.

103. Дори ако ще е твърде трудно да го постигнеш по най-прекия начин, не мисли да тръгваш към целта по дълъг заобиколен път.

Когато си решил да убиеш някого, дори ако ще е твърде трудно да го постигнеш по най-прекия начин, не мисли да тръгваш към целта по дълъг заобиколен път. Сърцето ти може да се отпусне, възможно е да пропуснеш благоприятна възможност и въобще да не успееш. Пътят на Самурая е на незабавното действие и е най-добре да се втурнеш неудържимо и безразсъдно напред.

Веднъж някакъв човек отивал да слуша четенето на сутри в храма Джиссоин в Каваками. На ферибота негов слуга се напил и започнал да се заяжда с един от моряците. Когато стигнали до другия бряг, слугата извадил меча си, но морякът грабнал един прът и го халосал по главата. На помощ се притекли и другите моряци, въоръжени с весла и насмалко щели да го пребият. Точно в този момент обаче оттам минал господарят, който не подозирал какво се случва. Един от другите слуги го забелязал и поднесъл извиненията си на моряците. След това успокоил другаря си и го придружил до дома. През нощта пияният слуга се пробудил вече изтрезнял и установил, че са му отнели меча.

За произшествието е виновен преди всичко господарят, който не нахокал и не усмирил слугата, докато били на ферибота. Освен това, макар слугата да действал неразумно, след като са го ударили по главата, не е имало нужда от извинения. Господарят е трябвало да се приближи към слугата и моряка, за да им потърси обяснение и да ги съсече и двамата. Несъмнено той е бил страхливец.

104. В миналото хората се отличавали със своята решителност.

В миналото хората се отличавали със своята решителност. В боя са можели да вземат участие всички на възраст между тринадесет и шестдесет години. По тази причина хората в напреднала възраст криели възрастта си.

105. Във важните неща се уповавай на собствената си преценка.

В сериозните неща, които пряко те засягат, ако сам не се погрижиш за тях въз основа на собствената си преценка и не се втурнеш стремглаво напред, нищо няма да свършиш. Когато се съветваш с други хора по важни дела, в много случаи те ще погледнат лекомислено на тях или няма да вземат предвид реалните обстоятелства. В такива случаи се уповавай на собствената си преценка. Във всеки случай е достатъчно да станеш фанатичен и да избереш да пожертваш живота си. Ако винаги мислиш как да свършиш нещата добре, скоро ще се объркаш и ще допуснеш груби грешки. В много случаи провалът ти ще се дължи на някой съюзник, който се опитва да стори нещо добро за тебе или може би ще бъдеш убит от услугата на приятел. То е същото като да поискаш разрешение да станеш монах.

106. Доколко предците са били добри или лоши може да се съди по поведението на техните потомци.

Господарят Наошиге казваше: „Доколко предците са били добри или лоши може да се съди по поведението на техните потомци.“ Потомците трябва да се държат по начин, който да изяви доброто в предците, а не лошото. Ето на това се казва синовна почит.

107. Не обърквай родословието си заради пари.

Никак не е добре родословието да бъде объркано с осиновяване заради пари. Такова нещо е аморално поначало, но е извънредно противно да бъдеш толкова аморален, че да извиняваш подобна постъпка с обяснението, че иначе не си щял да имаш дори всекидневната порция ориз.

108. Не трябва да се говорят лоши неща за човека след смъртта му.

Когато Накано Шьоген^[43] си направи сеппуку, членовете на неговата група се събраха в дома на Оки Хьобу^[44] и започнаха да злословят по негов адрес. Тогава Хьобу каза: „Не трябва да се говорят лоши неща за човека след смъртта му. И тъй като особено пък човек, който е бил порицан, трябва да бъде пожален, задължение на самурая е да каже нещо добро за него, пък било и съвсем незначително. Няма съмнение, че след двадесет години Шьоген ще има репутацията на верен васал.“ Ето това наистина са думи на опитен мъж.

109. Как да се подготвиш за поход.

Да умееш да представиш доспехите си в цялото им великолепие е тънко изкуство, но е достатъчно, ако просто се справяш. Доспехите на Фукабори Иносуке са добър пример. Хората с висок ранг и голяма свита също се нуждаят от пари, за да се подготвят за поход. Казват, че Окабе Кунаи направил кесии за всичките си хора, с името на всеки върху тях, и сложил вътре необходимата сума за похода. Това говори за неговата прозорливост. Хората от низшите съсловия, ако не могат да се подготвят навреме, ще трябва да разчитат на подкрепа от предводителя на групата си. Поради това за него е важно да бъде в близки отношения с всеки от тях. Що се отнася до хората на подчинение на господаря и особено на близкото му обкръжение, на тях е по-добре да не се дават пари за подготовка. По време на летните маневри в Осака някакъв човек взел дванадесет монме^[45] чисто сребро от учителя Таку Дзушо и изчезнал. Би било, разбира се, по-добре, ако той беше отпрашил, преди да вземе парите. Затова мисля, че е по-добре да не си създаваш излишни грижи.

110. Естествено е човек да не може да разбере дълбоките и скрити неща.

Внимателно изучавайки събитията от миналото, откриваме, че мненията за тях са много и различни, а някои неща си остават твърде неясни. По-добре е да ги смятаме за непознаваеми. Господарят Саненори^[46] каза веднъж: „Има си начини да разберем нещата, които не схващаме. При това някои неща ги разбираме без никакво напрягане, а други пък изобщо не можем да ги проумеем, независимо от огромните ни усилия. Ето това е интересно.“

Много мъдро съждение. Естествено е човек да не може да проумее дълбоките и скрити неща. Нещата, които лесно се разбират, са доста повърхностни.

111. Примерът на знаменитите люде ще те избави от твоето тесногръдие.

Докато слушаш поговорките на нашите предци или разказите за делата им, ти ще се изпълниш с тяхната мъдрост. Това е нагласа на ума, освободена от себелюбие. Ако обсъждаш с други постиженията на тези знаменити люде, твоите тесногръди представи постепенно ще избледнеят и изчезнат, тъй че ти няма да грешиш в действията си.

112. Незначителните подробности са от огромна важност.

Ако можеш да разбереш главното и същественото, пропускаш маловажните детайли. Само че незначителните подробности са от огромна важност. Трябва да взимаш под внимание доброто и лошото дори в дребните неща.

113. Как подобава да се държиш като гост.

Джочо [Ямамото Цунетомо] си записваше от предната вечер множество неща, които трябваше да свърши в утрешния ден. Така правеше, защото беше настроен да се залавя енергично с работата по-рано от другите. Когато имаше покана да отиде някъде, той се подготвяше как да поздрави хората съобразно положението им в обществото и след като е проучил нещата от предната вечер. Когато веднъж го придружих в дома на едни хора, той ми каза следното: „Трябва да отделиш внимание на съпругата на домакина. Това е форма на спазване на добрия тон и на етикета. Когато си поканен от знатен човек, не трябва да се показваш там като някой, който бавно схваща и не знае какво да отговори. Щом такъв човек те запита нещо, не трябва да губиш дар слово. Напротив, трябва да завържеш под някаква форма интересен разговор. Обикновено не трябва да посещаваш някого без покана, освен ако не е по работа. Ако се изтърсиш ненадейно, ти няма да бъдеш приет така, както подобава да се посрещне гост. Затова е важно да обмисляш нещата отнапред, за да бъде твоето гостуване приятно. Още по-важно и проява на мъдрост е да съобразиш много неща, когато отиваш на гуляй. Трудно е да решиш кога трябва да си тръгнеш от него. Не трябва да досадиш или да си тръгнеш прекалено рано. Във всекидневния живот не е добре да се въздържаш от ядене, когато пред тебе са наредени толкова хубави неща. Проява на учтивост е да пристъпиш към храненето, след като няколко пъти тактично си отказал. По същия благовъзпитан начин трябва да се държиш, когато си закъснял поради непредвидени обстоятелства.“

114. На гуляите си пред очите на всички.

По време на гуляи трябва да бъдеш смел. Като гледам другите, тяхната единствена цел е да пият. Обаче много хора са провалили живота си в резултат на пиянство. Това е извънредно прискърбно. Сакето е добро питие, когато си знаеш мярката и не минаваш отвъд нея. Ако не се усетиш, няма да бъдеш на висота. Изглежда, че характерът на човека се разкрива във всекидневния живот. Угощението става пред очите на всички. Трябва да внимаваш.

115. Рядко взискателен и неизмеримо великодушен.

Един свещеник бил рядко взискателен към хората, но тъй като бил неизмеримо великодушен, работите в неговия голям храм вървели добре. Веднъж той казал: „Тъй като без съмнение съм болен, би било погрешно да искам да управлявам голям храм. По правило аз не допускам големи грешки, тъй като оставям други хора да ме заместват в дела, в които смятам, че няма да се справя добре. Преди две поколения свещеникът на този храм бил толкова строг, че никой от помощниците му не го слушал. Той им се предоверявал до такава степен, че те станали неконтролируеми. Свещеникът, който си върши работата самостоятелно, ще си спечели авторитет пред своите помощници. Като вземе предвид това, той ще разбере всичко добре, независимо от цифрите. Ще вярва изцяло на другите, като ги остави да поемат грижата и отговорността за работата. Когато възникнат проблеми, той ще отговори ясно, като им даде правилни инструкции. Мисля, че затова управлението може да върви добре.“

116. Днешните млади самураи са нищо и никакви фукльовци.

Когато погледна днешните млади самураи, те свеждат очи. Правят го, защото погледът им е като на същи джебчии. Гледат си само личния интерес и си мислят, че са хитри и нахакани. Макар да изглежда, че добре се владеят, те само си дават вид, а инак са нищо и никакви фукльовци. Ако един самурай не мисли за нищо друго, освен да пожертва живота си за своя господар, като умре бързо и стане дух, ако не е постоянно загрижен за благоденствието на своя даймьо и не го известява незабавно за появата на някакъв проблем, ако не се стреми винаги да съдейства за укрепване на положението в областта, той не може да бъде наречен истински самурай на служба при своя господар.

117. Дръж се както обикновено и не бъди колеблив.

Когато някакъв човек посетил своя господар на Нова година, онзи казал: „Време е да си променя мисленето. Не мисля да пия повече саке, тъй като от това наше национално питие мога да стана пиян-залян. Обаче ако кажа на хората, че съм спрял да пия, те ще си помислят, че имам проблеми с пиенето. Затова ще си сипвам саке в чашата два-три пъти. И ще се покланям смирено, докато получа разтежение в гърба, когато навеждам главата си. При това няма да говоря, освен ако не ми казват нещо.“ Този човек е бил здравомислещ. Да обмисляш бъдещите си действия отнапред е основна грижа за онзи, който е водач на други хора. Като чу това, Ямамото Цунетомо каза: „Да се държиш по начина, за който ми казваш, означава да не бъдеш такъв, какъвто обикновено си и да станеш колеблив, все едно че си болен. Първите впечатления действително са важни.“

118. Приемай благосклонно съвети и бъди отзивчив.

Когато някой ви даде съвет, вие трябва да се съгласите благосклонно с него, дори ако неговият съвет не ви върши никаква работа. Ако не го сторите, той повече не ще бъде склонен да ви помага. Трябва да създадете атмосфера, която да ви позволява да бъдете отзивчив към мненията на другите.

119. Иска ми се моят съпруг да не бъде толкова себелюбив.

Някакъв човек си изливал яда върху своя зет и го хокал монотонно. Вследствие на продължително боледуване той вече не можел да търпи никого и нищо. Тъй като не бил в състояние повече да издържа това положение, зетят не се върнал вкъщи. Тъщата отишла при Ямамото Цунетомо за съвет и му казала: „Чудя се и се мая какво да правя. Искам моят съпруг да не бъде толкова себелюбив. Какво ще го посъветваш да направи?“ Ямамото отказал да й помогне. Жената избухнала в плач и казала: „Всичко бих направила, ако ми помогнеш.“ Неохотно Ямамото се съгласил да й помогне. „Обаче — казал той — аз възразявам против това да давам съвети на твоя съпруг. Още повече че е болен на легло. Изпрати при мен твоя зет.“

120. Съсредоточено и усърдно мисли за смъртта.

Когато ме попиташ: „Какво е най-важното нещо, за което трябва да се подготвя? Какво мога да ти отговоря? На първо място бих казал, че трябва да мислиш за смъртта! Съсредоточено и усърдно. Като че ли е пред очите ти във всеки един момент. Ликът на твоя дух е образът на момента, в който си изцяло погълнат от мисълта за смъртта. Дори ако сърцето на човека реагира бавно, щом той тръгне в живота си с тази мисъл в ума, нещо твърдо и решително ще се появи дълбоко в душата му.“

121. За разликата между джудо и джуджуцу.

Гендзаемон Оки казваше: „За разлика от джудо, аз мислех, че е достатъчно само да хвърля някого, за да спечеля състезание по джуджуцу. Наскоро обаче разбрах нещо друго. Ако при хвърляне някой е бил успял да ме притисне и удържи, аз съм щял да загубя. Да победиш в началото, означава да побеждаваш до край.“

122. Пиши писмата си грижливо и бъди непоколебим.

Най-важното е да пишеш писмата правилно и грижливо с четката за писане, а не с наивна простота и прямота. Още по-добър е този начин на писане, който остава непоколебим и показва характер. Разумно е да се следва този подход и при други неща.

123. Трябва да се отнасяме със съчувствие към кривналия от пътя.

Грубо и жестоко е да говориш лоши неща за човек, който е извършил някаква простъпка. Не е начинът да му помогнеш да се оправи, като бъдеш небрежен към задълженията си и само му пожелаваш да бъде щастлив. Трябва да се отнасяме със съчувствие към кривналия от пътя. На буши подобава да му помогне да влезе отново в правия път по един или друг начин.

124. Много важно за един водач е да гледа другите в очите.

Много важно за един водач е да гледа другите в очите. Само веднъж Кусоноки Мацушиге свел поглед към едно писмо. Това било писмото, което той връчил на своя син Масацура, когато сам тръгвал на битката при Минатогава^[47].

125. Надменния и безочливия го сполетява наказание.

Който вижда основание, бърза да действа с гордост и надменност. Когато се казва, че той е в някаква степен специален, той ще се държи дръзко и безочливо, като казва, че не е имал никакви предимства по рождение. Такъв човек ще бъде сполетян от наказание.

126. Най-добрият начин да се изкажеш е нищо да не казваш.

Най-добрият начин да се изкажеш е нищо да не казваш. Ако искаш да действаш, без да говориш, лесно е да го сториш. Когато непременно трябва да кажем нещо, следва да говорим разумно с няколко думи. Ще бъдем изоставени от другите и ще се посрамим, ако говорим нехайно.

127. От това, че пишеш с внимание, четката ти за писане няма да се изхаби.

Джинемон често казваше: „Костите на гърба ти няма да се строшат, ако се покланяш твърде много. Би било неучтиво, ако в края на писмото не напишеш: «С най-голяма почит». От това, че пишеш с внимание, четката ти за писане няма да се изхаби.“

128. Дори и да си прав, пак е добре някой да те подкрепя в разговора.

Докато говориш с други, най-добре е някой твой другар да ти приглася. Дори и да мислиш, че си казал нещо добро, думите ти могат и да не подействат, ако другар или колега не те подкрепи.

129. Мнозина дават уроци, малцина ги приемат с радост, а още по-малко се вслушват в тях.

Мнозина са хората в този свят, които дават уроци, но малцина ги приемат с радост. Още по-малко са онези, които се вслушват в тях. Никой над тридесетгодишна възраст не приема уроци с охота. Затова такива хора ще станат егоистични, ще допуснат да бъдат измамени поради грешки и ще свършат живота си безславно. Трябва да приемаш уроци. Старай се да имаш до себе си близък човек, който е вещ в даването на разумни съвети.

130. Успехът на все още младия няма да трае дълго.

Успехът в живота на човек, който е все още млад, няма да трае дълго. Дори ако е роден богат и надарен, никой няма да му вярва, защото все още не е зрял. Най-добре е да постигнеш успех около петдесетгодишна възраст. По-добре е другите да смятат, че си се издигнал бавно в този свят. Човек с твърдо установена цел ще напредва бързо. Но ако се провали, домът му ще западне.

131. Когато си щастлив, внимавай повече, инак ще се провалиш.

Когато сме щастливи, нараства опасността да станем самонадеяни и дръзки. В този случай провалът ви е в кърпа вързан, ако не внимавате повече от обикновено. Човек, който ликува от щастието, ще бъде още по-обезсърчен, когато е нещастен.

132. Когато си въодушевен, разточителен или дързък, бъди два пъти по-внимателен.

Нещата са още по-опасни, когато си въодушевен, разточителен или дързък. Важно е тогава да си два пъти по-внимателен от обичайното.

133. Недей да таиш омраза, бъди милосърден.

Никой не трябва да таи мисли на омраза в себе си. Още повече трябва да се съжалява човек, който е претърпял неуспех. Обхватът и размерът на милосърдието е неограничен. Именно защото милосърдието им е било толкова дълбоко и всеобхватно, светците на Тан, Индия и Япония са все още почитани до ден-днешен.