Ямамото Цунетомо
Хагакуре (5) (Записките на самурая)

214. Когато има неяснота около престъплението, наказанието трябва да бъде леко.

Когато Набешима Таданао^[1] бил петнадесетгодишен, някакъв слуга в кухнята постъпил грубо и един войник пехотинец налетял да го бие, но в крайна сметка слугата го съсякъл. Старейшините на клана намерили за подходящо да го осъдят на смърт с мотива, че слугата първо е прегрешил с незачитане на ранга, а също е пролял кръв. Таданао чул това и запитал: „Какво е по-лошо — да не зачетеш ранга на хората или да се отклониш от Пътя на Самурая?“

Старейшините не могли да отговорят. Тогава Таданао казал: „Чел съм, че когато има неяснота около престъплението, наказанието трябва да бъде леко. Нека постои в затвора известно време.“

215. Много е прашно тук.

Веднъж господарят Кацушиге ловувал в Широиши и ударил голям глиган. Всички дотичали да го видят и казали: „Бре, бре. Убихте невиждано голям глиган!“ Изведнъж глиганът се надигнал и се втурнал насред стълпилите се хора. Всички побягнали кой накъдето свари, само Накано Матабей^[2] изтеглил меча си и довършил глигана. В този момент господарят Кацушиге закрил лицето си с ръкава и казал: „Много е прашно тук.“ Направил го е, както може да се предполага, защото не е искал да гледа как неговите хора станали за смях.

216. Как се секат глави?

На младини господарят Кацушиге бил наставляван от баща си, господарят Наошиге, така: „За да се научиш как се секат глави, екзекутирай неколцина осъдени на смърт.“ С тази цел на мястото, където днес е западната порта, били наредени десет души и Кацушиге ги обезглавил един след друг, докато не стигнал до последния. Като видял, че той е млад и здрав, казал: „Уморих се да съсичам днес. Ще пощадя живота на този човек.“ Така бил спасен животът на последния.

217. За четирите вида васали.

Господарят Кацушиге винаги казваше, че има четири вида васали. Първите са „първо чевръсти, после се помайват“, вторите „първо се помайват, после са чевръсти“, третите — „постоянно са чевръсти“ и четвъртите — „постоянно се помайват“.

„Постоянно чевръстите“ са хора, които бързо изпълняват дадената им заповед и се справят добре. Фукучи Кичидзаемон и подобните му са от този тип.

„Първо помайващи се, после чевръсти“ са хора, които, макар да не схващат веднага какво се иска от тях, бързо се подготвят и довеждат нещата до край. Мисля, че Накано Кадзума и хората като него са от този тип.

„Първо чевръсти, после помайващи се“ са хората, които при получаване на заповедта изглежда, че ще се справят бързо, но подготовката им отнема много време и почват да се бавят и да се маят. Мнозина са от този тип.

За всички останали може да се каже, че са от типа „постоянно се помайват“.

218. Майсторът — награден, старателният некадърник — уволнен.

Една история на Канамару Сан. Господарят Кацушиге запитал началника на свитата си: „Кой принася най-голяма полза сред соколджиите?“ Началникът отговорил: „От ей онзи там полза няма заради неговата немарливост и отпуснатост, но той е майстор на лова със соколи. Другият не е майстор на лова, но върши полезни неща.“ Първият бил награден, а вторият — уволнен.

219. Този ориз е за господаря.

Веднъж, докато господарят Кацушиге ловувал в Широиши, той премръзнал. Влязъл в някаква селска къща, тъй като желаел да се постопли. Една старица запалила малко слама и му казала: „Тази сутрин е много студено, посгрей се.“ След известно време той благодарил и излязъл навън. Точно в момента на излизането си той стъпкал ориза, разстлан из градината да съхне на слънце. Като видяла това, жената се разгневила и го ударила по крака с дългата дръжка на една метла: „Какво прахосничество! Този ориз е за господаря.“ Кацушиге поднесъл извиненията си и се върнал у дома. Той бил много впечатлен от нейната постъпка и по-късно й дал специална награда. Нейната фамилия била включена сред десетте в Широиши, които можели да използват презиме и да носят меч като самураи.

220. Вината не беше негова.

Господарят Таданао изпратил съобщение на баща си — господарят Кацушиге. Обаче пратеникът направил много грешки при предаването му и така не си изпълнил задълженията. Съветниците на Таданао му предложили да го смъмри, защото е безотговорен. Но Таданао изпратил човека отново, като този път онзи си повтарял съобщението из целия път. Този път той изпълнил поръчението, без да допусне ни една грешка. Таданао събрал старейшините и казал: „Аз не изрекох ясно някои от нещата, които казах, и той погрешно ме е разбрал. Този път моето обяснение беше достатъчно добро за него, за да ме разбере лесно. Затова аз съм този, който трябва да бъде укорен. Вината не беше негова.“

221. Във важни моменти не се пие саке.

Господарят Кацушиге казал на неговите главни васали: „Спомням си и ще ви разкажа, че моят баща Наошиге ме учеше как да определям присъди и как да решавам дали подсъдимите трябва да бъдат екзекутирани или не. Също как се водят съдебни процеси. Но той ми казваше, че в такива важни моменти никога не трябва да пия саке. Изобщо от сакето — полза никаква!“