Трифон Н. Христовски
Моят живот (19)

18

В началото на 1931 година имаше ново полицейско претърсване у дома. Агентът Григоров дойде направо от Дирекцията на полицията да прибере есперантската ми кореспонденция, да я проверят, да не би да съдържа нещо опасно. Едва спасих снимките и картичките. Писмата, около два-три килограма, бяха конфискувани и отнесени. Агентът ми даде адрес къде да ги търся: Дирекция на полицията, отдел държавна сигурност, Никола Гешев. Ако писмата са безопасни, ще ми ги върнат. Но не ги върнаха вече.

По това време започнах да се явявам между хората. По-рано никак не излизах из село, освен когато другарите ме изнасяха по някакъв важен случай. Сега почнах всеки празничен ден да излизам в село. Отначало това ми беше трудно. От къщи до площада разстоянието е около двеста метра. Това разстояние изминавах с няколко почивки за отиване и връщане. Обикновено излизах в село следобед и се прибирах вечерта късно. Отначало много се изморявах, но после привикнах.

Щом започнах да излизам, много работи почнаха да се вършат по-лесно и по-акуратно. Всеки момент можех да видя партийците и младежите и да им поръчам, каквото е нужно, без да ги викам у дома.

От години насам не бях излизал по полето и забравих къде ни са нивите. Извън селото излизах само когато ме арестуваха или пътувах нанякъде. Съвсем се откъснах от природата и това много ми тежеше, но нямаше какво да се прави.

Всяка есен купувах бостан от Мездра и го препродавах в село да изкарам някой лев. Спях в дюкяна. Когато кираджията не беше свой или не умееше сам да ми купи бостан, качвах се и аз в колата и отивах в Мездра да купя лично бостана, от който и самият аз нищо не разбирах. Спяхме по пътя във върбалаците покрай Искъра. Когато се събудех, често по завивките ми имаше роса. Но ползата беше малка — едва икономисвах по триста-четиристотин лева. Селото беше малко, хората нямаха пари, а освен мен продаваха и двама-трима бакали и кръчмари и клиентите се деляха. Моите клиенти ядяха на юнашка вересия и ме замъкваха, особено младежите.

През 1931 година стана важно събитие — законодателните избори. По този случай обиските и претърсванията у дома се увеличиха. А след изборите претърсванията ставаха във връзка с акционните дни.

Изборите наближаваха и ние се стегнахме. От Новачене често пристигаха хора и донасяха нареждания и материали. Ние знаехме и властта също добре разбираше, че не можем да изберем депутат в околията. Но народноблокарите се разцепиха на две — официална листа начело с адвоката Борис Павлов от Етрополе, демократ, втори беше Стоян Велев от нашето село и друга, неофициална листа начело с Минчо Стамболиев от Ботевград, земеделец, и Стефан Сариев, националлиберал. Стоян Велев идва при мен с молба да го подпомогнем, като за партията гласуват само малко хора, колко да запазим бюрото. Казах му, че това не може да стане. Ние заверихме листата начело Иван Ханджийски (Странджата) от Новачене, който беше навършил тридесет и една година. Изпратиха ни петстотин сребърни бюлетини, та в случай че конфискуват от тях, да имаме в запас. Изпратиха ни много пропаганден материал, който разлепихме и разнесохме между избирателите. Всички партии направиха големи публични събрания. Направихме голямо събрание и ние в училището с оратор Васил Василев, студент от Лъжене. Когато разбрах, че той ще бъде оратор и че са ни оставили напълно на местни сили, уплаших се, че ще се провалим. В училището дойде много народ, отново влязоха жени и момичета. Тъкмо да открия събранието, пред мен се изправи един стражар и ни поиска разрешението. Разрешение нямахме. Кметът беше се скрил, като мислеше дано си направим събранието без разрешение, за да бъде и той с умити ръце. Но стражарите не отстъпиха, докато не намерихме кмета и не получихме разрешение. Открих събранието с няколко думи и дадох думата на Васил Василев. Той говори така добре, така ентусиазирано, че ме изненада и развълнува. Цялото училище ехтеше от ръкопляскане, ръкопляскаха и земеделците, които бяха дошли да чуят и нашата дума, ръкопляскаха и стари, и млади. Нашето събрание мина най-добре от всички села в околията.

Два-три дни преди изборите дойде полицейска хайка в селото. Всички предполагахме, че ще арестуват част от опозицията. Но скоро стана ясно, че искат да бият кмета, загдето беше разрешил събранията на всички опозиционни партии. Агентът направи донесение срещу кмета и сега голямата хайка искаше да го арестува и малтретира. Но кметът взе мерки. На площада се строеше къща. Той събра майсторите, които туриха секирите на ръка и заедно с общинските агенти и много народ почнаха да се разхождат мълчаливо по площада. Хайката разбра, че не ще може да изпълни намерението си и се измете от селото.

На изборния ден бях застъпник на партията в изборното бюро. Денят мина спокойно. Вечерта изброихме четиридесет и седем сребърни бюлетини. Такъв резултат и преди 1925 година в селото не бяхме имали. Сговорът получи около сто и двадесет гласа, официалната народноблокарска листа — около сто и четиридесет, неофициалната — около тридесет, и социалдемократите — около петнадесет. В цялата околия получихме около осемстотин гласа, двете народноблокарски листи — по три хиляди и триста гласа, сговорът — три хиляди и деветстотин и взе двамата депутати. Но резултатът в околията не беше показателен за цялата страна. Сговорът се сгромоляса под тежината на собствените си престъпления, а ние с радост узнахме, че имаме тридесет и двама народни представители.

След изборите бентът се отприщи. Почнаха стачките в цялата страна. Народноблокарската власт ги смазваше с полиция и войска. Илюзиите за демокрация, народна власт и прочее бързо се изпариха. Класовата борба се засили и задълбочи. Нашата преса нарасна. Започна да излиза и „Работническо-селско знаме“, орган на парламентарната група на РП. От него получавахме петнадесет броя, от „Работническо дело“ — петнадесет, от „Международен рабселкор“ — десет, „Младежка искра“ — десет, „Свободомислещ“ — пет, от синдикалния вестник „Единство“ — пет, много брошури и позиви. „Ехо“, „Поглед“, „Релеф“, „Научна мисъл“ се получаваха по един или няколко екземпляра. Всичко трябваше да се разнесе, раздаде, за пресата да се събират парите.

На 28 август райкомът насрочи голямо публично събрание в село Новачене с оратор от ЦК. Изпратиха ни народен представител. На тази дата ставаше голям събор в село Новачене. Разлепихме афиши, проагитирахме събранието във всички села. На 27 август отидох за бостан. На 28 август вечерта пристигнахме в Новачене на гости на Странджата. Ораторът вече беше дошъл и също беше у Странджата — селянин от Тракия със сетре, пояс, щавени цървули, калпак. У Странджата около народния представител се бяха събрали най-активните другари от селото и от околните села. По едно време нахълта униформена и цивилна полиция, която покани всички, с изключение на народния представител, да се явят в участъка. Никой не искаше да отиде и стана голяма разправия. Най-после другарите решиха да отидат до участъка, но там ги задържаха, макар че им беше обещано да не бъдат арестувани. Новината обиколи селото. Събра се много народ пред участъка и под неговия натиск полицията освободи арестуваните.

На другия ден излязох рано на площада с бостана. От града пристигна почти цялата полиция, около петдесет униформени полицаи заедно с пристава. Накъдето и да погледнеш, навсякъде стражарски униформи. Събранието беше забранено. Приставът на кон се разхождаше по площада. Враговете тържествуваха. Никой и не предполагаше онова, което стана.

Около дванадесет часа народният представител беше издигнат на ръце и почна да говори. Полицията налетя, но стана сбиване и тя беше отблъсната. Един другар от Новачене хвана сабята на пристава и коня му за юздата и той така се въртеше на място, без да може да помръдне.

Тогава полицията почна да стреля. Събралият се народ налетя на сергиите и почна да замеря полицаите, с каквото му попадне — грънци, цървули, секирчета и различни предмети. Ако бях по-близо, може би и моите любеници щяха да полетят срещу полицията. Заплющяха и камъни. Полицаите побягнаха, а възбуденият народ ги гонеше и биеше. По-страхливите от публиката също побягнаха. Стана страшна бъркотия. И в нея можеше да се види как някое гърне лети във въздуха, пльосва върху някой стражар и се пръска на десетки парчета. Много стражари, които стреляха ниско, бяха тежко бити, другите се разбягаха и скриха. Събранието беше проведено, следобед народният представител си отиде.

Арестите почнаха още към четири часа, продължиха и следния ден. Новачене гъмжеше от полиция. Станаха арести и в околните села. Само от нашето село нямаше арестуван никой. На третия ден пристигна един учител от Литаково и ми донесе за подпис протестна телеграма. Пратихме я до министъра на вътрешните работи с копие до класовата преса и до в. „Заря“, където веднага се появи. И понеже в нея беше писано, че арестуваните са бити, началникът Тодоровски се заканил, че ще се „справи с мен“. Когато му казали що за човек съм, заявил: „Ако ще и половин човек да е, пак ще се справя с него“. Но случи се, че през народноблокарския режим въпреки многобройните обиски не отидох в околийското управление при новия началник.