Сали Брадфорд
Споразумението (11)

Единадесета глава

Часове наред Ейлийн Джентри пътуваше безцелно с колата, сякаш за да намери отговора на въпроса защо е сама на Бъдни вечер. Наоколо бе тъмно и тихо. По радиото свиреха само коледни песни. Като пуснаха „За Коледа ще си бъда у дома“ тя не издържа и завъртя копчето. Навремето обичаше тази песен. Сега й се струваше непоносима.

У дома. Мястото й е там. При Фил, Майкъл и Тими. Сега щяха да закачат чорапите за подаръците и щяха да подредят чиния със сладки за Дядо Коледа.

Но тя не е у дома. Обикаляше сам-сама пустите улици, оглеждаше лъскавите витрини и се изпълваше с омраза към целия свят.

Подмина един бар. Ярките му розови реклами проблясваха подканващо. Замисли се дали да не се отбие. В баровете винаги можеш да намериш с кого да си поговориш. Особено по празници като този. Тя хвърли поглед към бутилката вино в кафява хартия на съседната седалка, после внезапно зави на юг и продължи надолу към брега.

Когато излезе на шосето към плажа, все още нямаше представа какво възнамерява да прави. Всички къщи край пътя излъчваха уют и топлина. Зад всеки прозорец блестяха украсени елхи, край някои от тях продължаваха да се суетят хора. Като че ли навсякъде имаше деца.

Ейлийн спря колата малко преди къщата, която няколко години бе нейният дом. От прозореца също надничаше елха. Майкъл, вече по пижама, ходеше напред-назад и накрая седна на дивана. Тими довлече одеялото си и се покатери в скута на Фил. От време на време в полезрението й се появяваше пълна жена — сигурно госпожа Кампанели. Дали е дошла да прекара с тях Бъдни вечер, или Фил ще излиза?

Ейлийн извади бутилката и разви пластмасовата капачка. Едно предимство на евтиното вино — лесно се отваря.

Мястото й е при момчетата край елхата. Та те са нейни! А ето че друга жена се грижи за тях. Без да откъсва очи от къщата, Ейлийн надигна бутилката и блажената изгаряща топлина се разля по жилите й.

Фил четеше на момчетата от голяма книга. В гърлото й заседна бучка и отпи отново, за да я разнесе. Знаеше какво чете Фил — „Нощта преди Коледа“. Четеше я всяка година, дори и когато още нямаха деца. Беше традиция в неговото семейство.

Представи си дълбокия му приятен глас, но копнееше да го чуе наистина. Със свито сърце продължи да се взира в мрака.

Виното бе почти на привършване. Фил затвори книгата, целуна децата и ги изпрати след госпожа Кампанели. Ейлийн усети пристъп на гняв. Тя трябва да е тази, която ги прегръща и целува. Това е правото й на майка.

Пресуши и последните капки. Фил е вече с палто и проверява ключовете си, както винаги преди да излезе. Гледаше го как отваря вратата, отива при колата и се качва в нея. Ейлийн стисна с всички сили кормилото, докато фаровете се изгубиха зад ъгъла.

Гневът й се отприщи. От къде на къде ще я държи далеч от децата й? Къщата е и нейна. Трескаво зарови в чантата си и измъкна ключа за задния вход. Никой не знае, че е у нея.

С несигурна стъпка приближи къщата и заобиколи отзад. Ще благодари на госпожа Кампанели и ще я отпрати. И после ще остане с Майкъл и Тими. Пъхна една дъвка в устата си, после завъртя ключа. Вратата се отвори. Ейлийн се шмугна вътре.

 

 

Фил изкачи стъпалата пред верандата на къщата. Посегна към звънеца, но се поколеба. С Брейди имаха обичая да се почерпят по едно питие на Бъдни вечер. Само че винаги Брейди идваше на гости и дори носеше подаръците, които пазеше при себе си, откакто Майкъл захитря и почна да рови по шкафовете. Тази година обаче беше непреклонен. Щял да купува елха. Задължително трябвало да я види.

Фил прие с удоволствие, но чак след това госпожа Кампанели съобщи, че възнамерявала ходи на църква. Сега се чувстваше притеснен. Погледна часовника си. Не може да стои дълго. Обеща, че ще се прибере преди десет и половина.

— Весела Коледа! — поздрави го Брейди, като му отвори. Зад гърба му блестеше подканваща светлина, чуваше се тиха коледна музика, носеше се ухание на току-що опечен сладкиш.

Джулиет го прегърна силно, после припряно го задържа за ръкава.

— Ела да видиш каква елха имаме! Досега сме я украсявали…

Фил застана пред гордо изправената елха, разперила клони с гирлянди от лампички и саморъчни играчки. Наистина не можеха да се сравняват с тези вкъщи, събирани в продължение на десет години семеен живот, но тук имаше някаква особена атмосфера. Обзе го истинска тъга. В този миг се почувства ужасно самотен.

— Вие ли сте направили всичко това?

— Аха. Преди малко. — Брейди не криеше гордостта си.

— Наистина е прекрасна. — Фил преглътна, за да не го издаде гласът му. — Явно и двамата много ви бива.

Усмихнат, Брейди му връчи традиционния яйчен коктейл с мляко и ром и му посочи огромния син фотьойл до масичката, на която беше сервиран канеления сладкиш. Искаше му се да сподели с Фил какво става, какво изпитва към Джулиет, но още на самата нея не бе казал. Струваше му се още рано.

— Юнаците заспаха ли? — попита весело.

— Сигурно вече да. Госпожа Кампанели е непреклонна. Три пъти прочетохме „Нощта преди Коледа“ и ги предупредих, че Дядо Коледа ще иде при децата, които спят дълбок сън. — Седна, отпи от чашата и си взе парче сладкиш. — Няма да мога да остана дълго. В десет и половина госпожа Кампанели отива на църква.

— Майкъл и Тими сигурно едва издържат — обади се Джулиет. — Подаръците са готови, Брейди добави още някои неща.

— А Джулиет ги опакова.

— Благодаря и на двамата. — Необяснимо по каква при чина се чувстваше неловко. Сякаш не му е тук мястото. Може би защото знае прекалено много за отношенията им. А е повече от ясно, че без да предполагат, дори навярно и без да искат, двамата живеят като семейство. Истинско семейство.

Брейди смени касетата и нежният глас на Бинг Кросби изпълни стаята.

— Последно Ейлийн ще идва ли утре?

Фил се размърда в стола.

— Доколкото ми е известно… По телефона каза, че е купила подаръци. Тими е много развълнуван. Майкъл обаче май не е съвсем сигурен. — Поколеба се дали да продължи, но усети, че изпитва нужда да говори за това. — Майкъл заяви, че иска да се върне, само ако повече не си отива.

— Хм, как да му го обясниш наистина?

— Знаеш ли, по едно време дори си мислех да поговоря с нея, да й предложа да опитаме, но не бих могъл да понеса алкохола. Прекалено тежко ще е за всички ни.

Потънаха в мълчание. Чуваше се само тихата музика и прашенето на огъня в камината. Джулиет искрено съчувстваше на Фил. Щеше й се да може да каже или да направи нещо, за да облекчи болката му. Добре поне, че той проумява колко е глупаво да започват отначало. Колкото по-скоро приключат отношенията им, толкова по-добре ще и за тях, и за децата.

— Да ти налея още? — предложи Брейди.

— Не, благодаря ти. — Фил се изправи. — Трябва вече да се прибирам.

Взеха подаръците и ги подредиха в колата, докато задната седалка вече не се виждаше от пакети.

Фил се сбогува набързо. Искаше му се да се прибере час по-скоро.

Като пристигна, външните лампи светеха, но в хола беше тъмно. Учуди се защо госпожа Кампанели е изключила елхата. Натъпка част от подаръците в един сак и си отключи. Повика госпожа Кампанели. Никой не се обади. Погледна часовника. Десет и тридесет и осем. Късно е, но не чак толкова. Остави сака на пода и с нарастващо раздразнение извика отново. Знаеше, че много държи да отиде на църква, но да остави децата сами…

Изкачи се на пръсти на горния етаж. Детските стаи бяха тъмни. Не се чуваше и звук.

Надникна предпазливо и се усмихна като видя познатите очертания в креватчетата. Майкъл и Тими спяха в най-невероятни пози. Прииска му се да влезе и да ги целуне, но на Бъдни вечер децата спят съвсем леко. После ще трябва да чака поне час, за да може на спокойствие да подреди подаръците.

Постоя така още минута и безшумно се върна долу. Всичко изглежда наред и все пак не можеше да си обясни как така госпожа Кампанели си е тръгнала, без да го дочака. Включи лампичките на елхата и отиде да донесе останалите пакети. След като нагласи всичко, се дръпна назад да се наслади на ефекта. Погледът му се спря на звездата, която грееше на върха. Купиха я за първата си Коледа. Беше безобразно скъпа, но Ейлийн страшно я хареса. Каза, че ще я пазят като очите си и след сто години внуците им ще продължават да й се радват.

Той изпита внезапна ярост. Прииска му се да я хвърли на пода и да я стъпче, така както Ейлийн съсипа живота му. Стоеше, без да помръдва, със стиснати зъби и свити юмруци. Гневът премина.

Фил загаси лампата и излезе. Дълго време се въртя неспокойно в леглото, унасяше се за няколко минути, след зова се стряскаше и отново втренчваше поглед в тавана.

Много е забавно да си сам на Коледа, помисли си с горчивина.

Когато се събуди, стаята беше окъпана в светлина. Той се ослуша. В къщата цареше тайнствена тишина. Хвърли поглед на часовника върху нощното шкафче. Девет. На Коледа Майкъл обикновено става с първия слънчев лъч. И това се повтаря всяка година. Проверява елхата, започва да скача и да крещи, че Дядо Коледа наистина е дошъл.

Фил обу пантофите си, изпълнен с лошо предчувствие. На средата на стълбите се надвеси над парапета. Подаръците стояха недокоснати.

Втурна се в стаята на Майкъл. Одеялото бе все така издуто, но на светло изглеждаше някак неестествено. Той го отметна със замах. Под него имаше само няколко възглавници.

Фил замръзна. Дланите му се изпотиха. Дишането му се ускори. Стомахът му се сви на топка.

— Майкъл! Майкъл, къде си?

В ужас хукна към стаята на Тими. Нямаше нужда да вдига одеялото. Свлече се на колене и зарови ръце в косата си.

— Господи! Няма ги…

В главата му трескаво се въртяха мисли. Незабавно трябва да направи нещо. Отпусна глава върху леглото и затвори очи, скован от страх.

Нямало ги е цяла нощ. Но къде може да са? Защо?

Въздъхна и нещо студено и твърдо докосна лицето му. Опита се да го извади, но се беше закачило за одеялото. Вгледа се внимателно. Гривна. Златната гривна, която подари на Ейлийн по случай раждането на Тими. И тогава разбра. Към страха се прибави ярост и безсилие.

Тичешком Фил слезе в кухнята, грабна слушалката и се втренчи в списъка с телефонни номера. Най-после откри този на госпожа Кампанели и го набра. Телефонът иззвъня три пъти, после още веднъж…

— Вдигай, по дяволите! — изръмжа Фил.

Когато тя се обади, едва успя да я чуе сред детските викове и смехове.

— Фил Джентри е.

— Честита Коледа! Също и на момчетата! — изрецитира весел глас.

— Госпожо Кампанели, когато снощи си тръгнахте, е Майкъл и Тими всичко ли беше наред? — попита, като се бореше с паниката.

Настъпи пауза, през която се чуваха само радостните възгласи от другата страна, но накрая госпожа Кампанели успя да въдвори тишина.

— Спяха си — отвърна тя. — Госпожа Джентри дойде и каза, че ще прекара Коледа у дома, така че мога да си вървя. Случило ли се е нещо?

Искаше му се да крещи. Как е могла да постъпи толкова глупаво! Но вината не е нейна. Откъде може да знае?

— Уверен съм, че всичко е наред, явно госпожа Джентри ги е извела някъде.

Глъчката отново започна да се усилва, но Фил почувства тревогата на възрастната жена. Няма нужда обаче да се появява с една тумба роднини и цяла торба мъдри съвети.

Насили се да звучи бодро:

— Вие си празнувайте Коледа, госпожо Кампанели. Сигурен съм, че не им се е случило нищо лошо.

Затвори и се опита да измисли какво да прави оттук нататък. Поне знае къде са. Всъщност, няма никаква представа. Ейлийн не пожела да му каже адреса си, а телефон няма.

Започна да върти на полицията, но сложи обратно слушалката. Така няма да стане. Все пак, майка им е. А дори да успее да убеди някой състрадателен полицай, че е възможно децата да са в опасност, това не е решение. Поне засега.

Погледна към пищната елха сред купчина подаръци. Единствено колелото за Майкъл не беше опаковано. Цялото лъщеше — самотно и ненужно.

В последно време Майкъл живееше само с мисълта за него. Седмици наред не можеше да говори за нищо друго и все настояваше да минат покрай магазина, за да го погледне още веднъж. Какво му е казала Ейлийн днес сутринта? Че Дядо Коледа е забравил?

Усети, че му прималява. Без да мисли, набра номера на Брейди и като чу сънливия му глас, изкомандва:

— Брейди, събуди се! Тя ги е взела! Ейлийн е взела децата.

На секундата Брейди се изправи в леглото.

— Кога?

— Снощи. Малко преди да се прибера. Излъгала е госпожа Кампанели. Чак сутринта разбрах, че ги няма.

— Боже Господи! Идваме веднага.

Джулиет го хвана за ръката.

— Какво се е случило?

Брейди й обясни и пред очите й заиграха лицата на Майкъл и Тими — лъчезарни и невинни, и това на майка им — изтерзано от самотата и разочарованието. Фил сигурно не е на себе си.

— Обадил ли се е в полицията?

— Не знам. Само му казах, че отиваме при него.

Джулиет трескаво се облече.

— Полицията все едно няма да помогне. Ще му кажат, че трябва да седи и да чака. Тя им с майка, молба за развод няма. Ах, защо не й обърнах повече внимание! На мен ми заяви, че ще направи всичко, за да получи децата си, но аз реших, че има предвид да престане да пие. А се оказва, че е било заплаха. Знаех, че е отчаяна, но изобщо не съм си представяла, че е способна на подобна стъпка.

— Никой не си е представял — заяви Брейди, докато си завързваше обувките. Лицето му беше изопнато и изпълнено с решителност.

Джулиет грабна палтото и чантата и хукна след него. Единственото, което им оставаше, бе да чакат заедно с Фил. Навръх Коледа друго не може да се направи.