Карен Йънг
Неизбежна любов (8)

Седма глава

— Не зная какво да ти отговоря, Джейк. — Лорън се отдръпна от масата, забравила за обеда. Повече от две седмици не бе виждала Райдър, нито бе разговаряла с него, дори и по телефона. А той сега поставяше кандидатурата си за производствен директор! И радост и надежда стоплиха сърцето й. — Сигурен ли си, че си разбрал правилно?

— Напълно, Лорън. — Джейк направи гримаса, докато разглеждаше купения от автомата на снекбара сандвич с шунка и сирене.

— Но аз смятах, че Райдър ще бъде вещото ни лице пред съда. А това ще бъде невъзможно, стане ли наш служител.

— Няма проблем, той вече се обади на свой приятел, който се съгласи да го замести в съда.

— Нужно ли е всичко това? — попита тя. — Той е на мнение, а и аз напълно го подкрепям, че някой от фирмата измъква тайните и разработките на Клей и ги предава на „Ню Текникс“. Като производствен директор Райдър ще може свободно да се движи из завода и да наблюдава всичко. Ще опознае служителите, ще слуша клюките по коридорите, ще бъде практически навсякъде.

— Не оспорвам това — рече тя, — но ми се струва, че…

— Ти, естествено, можеш да откажеш, но съм длъжен да ти кажа, че това е единственият начин да открием кой те ограбва.

Лорън внимателно се вгледа в лицето на своя приятел.

— Не отговори на въпроса ми, Джейк. Защо Райдър е готов да направи това?

Не й бе съдено да чуе отговора. Наблизо се разнесе глъчка.

Адвокатът се взря над рамото й, за миг по лицето му се изписа учудване, което той бързо прикри.

— Здрасти, мамо! — долетя до тях гласът на Джъстин. Облечен в джинси, с незавързани маратонки той се движеше с чувствителна преднина пред Кланси Сейнт Джеймс, която, подпирайки се на бастуна си, с мъка си проправяше път в претъпкания с посетители заводски снекбар. Детето се плъзна по пода и се закова точно пред майка си, която закачливо дръпна козирката на бейзболната му шапка.

— Здравей, хлапе!

— Не, не ставай, моля! — Кланси възпря с ръка понечилия да се изправи Джейк. Тя очевидно не забелязваше или се правеше, че не забелязва предпазливото му изражение. Протегна бастуна и с извития му край ловко придърпа един съседен стол. Погледна киселото мляко пред Лорън и сандвича пред Джейк и презрително сви нос:

— Както виждам, изискан обяд! Не може да ви се отрече — знаете какво да ядете! — После се отпусна на стола.

— Здравей, Кланси. — Лорън й се усмихна и хвърли бърз поглед на часовника си. — Подранили сте поне с четирийсет и пет минути.

— Разбрах, а и ти, дяволе, го знаеше — отвърна Кланси и игриво почука Джъстин по коляното с бастуна. — Едва го удържах да не дойдем още по-рано.

Джъстин се ухили и се дръпна от обсега на бастуна.

— Не исках да закъснеем. Движението е толкова натоварено и ако бяхме попаднали на задръстване или катастрофа, нямаше да дойдем и след часове. Не съм ли прав? — настояваше момчето. — Пък и може да затворят магазина за военно снаряжение.

— Това пък какво е? — недоумяваше Джейк.

Лорън поклати глава и посочи вратата на Джъстин.

— Бягай в отдела „Нови разработки“, там днес изпробват новия робот. Иди да погледаш. Ще свърша след малко. — Усмихна се и го изпрати с очи, после се обърна към Джейк: — След две седмици скаутската организация на Джъстин ще прави излет с преспиване в палатки и трябва да пазаруваме. Настоява да му купим „истински“ военни дрехи и снаряжение от магазина за бракувани армейски принадлежности. Тъй като Кланси има доста опит, предложи услугите си да помогне при избора.

— И за пазаруването, и за лагеруването — веднага допълни Кланси. — Днес се чувствам великодушна и щедра!

— Наистина съм ти много благодарна. Джъстин щеше се чувства ужасно неудобно с мен. Нищо не разбирам от тези неща.

— Докато за мен ще бъде истинско удоволствие, скъпа — подхвърли Кланси уж между другото.

— За такива неща не викате ли и мъже? — попита язвително Джейк.

— За какво, да я „просветят“ ли? — попита уж невинно Кланси.

— Не, за да се правят на мъже пред дребните дечица по време на излета. — Още по-невинно отвърна Джейк.

— Ти да не би да си предлагаш услугите? — закачи го Кланси и очите й проблеснаха предизвикателно.

— Кланси, ти сигурно не си обядвала. Този сандвич със сирене и шунка май не е лош, нали Джейк? — обади се Лорън.

Джейк изсумтя и подаде недокоснатия си сандвич на Кланси. Тя му го върна със завидна бързина, а после изпитателно изгледа приятелката си и бившия си годеник.

— Вие май все още работите по стратегията за откриване на вражеския шпионин тук в завода.

— Това пък какво означава? — стъписа се Джейк.

— Как какво? Толкова ли неясно се изразих? — сви тя рамене сякаш не го разбра.

— Колкото по-малко хора знаят за съмненията ни, толкова по-голям е шансът ни да стигнем до дъното на нещата, Лорън!

— За Бога, Джейк, защо се правиш на многознайко, пък и потаен на всичкото отгоре! — Сопна се Кланси раздразнено. — Лорън нищо не ми е казвала. Но аз не съм паднала от небето очевидно някой мародерства производствените тайни на Лорън и положително това е някой алчен неин служител. И какво смятате да правите?

— Не е твоя работа — процеди през зъби ядосаният адвокат.

Лорън можеше да преброи на пръсти случаите, когато бе виждала Джейк да губи самообладание, а сега нямаше никакво съмнение, че той е повече от вбесен. И цялото му внимание бе насочено към нахалната й червенокоса приятелка, която очевидно го дразнеше нарочно. И макар че клиентка му бе тя, а не Кланси, той сякаш забрави за съществуването й.

— Смятам, че е и моя работа, когато някой прецаква интересите на първата ми приятелка и е на път да я разори — от говори му спокойно Кланси.

— Така ли? Добре тогава, ще запишем вниманието и нежните ти чувства в книгата за благодарности. И непременно ще ти изпратим писмо на признателност, когато пак яхнеш коня и запрашиш нанякъде.

— Никъде няма да ходя — сериозно му отвърна Кланси.

— Тази песен вече съм я чувал — изсумтя Джейк.

— Но сега решението ми е окончателно. — След това се обърна към Лорън и попита: — Какво стана с онзи човек Брейдън? — Внезапно очите й се разшириха. — Боже! Не, не, не ми казвай! Значи новият ти имидж е проработил.

— Няма такова нещо — побърза да я увери Лорън.

— Какъв е тогава проблемът? Нали твоят свръх умен адвокат тук урежда нещата.

— Брейдън идва да работи в компанията. — Лорън погледна безпомощно Джейк и сви рамене. — На делото ще се яви друго вещо лице.

— За Бога! Това вече на нищо не прилича… — Джейк блъсна рязко стола си назад и се изправи, но Лорън леко хвана ръката му.

— Джейк, Кланси е моя приятелка и аз й имам пълно доверие.

— Благодаря ти. — За миг суровите черти на Кланси се смекчиха и в сините й очи проблесна нежност. — Останах с впечатлението, че този човек е експерт на световно равнище. Защо сега ще идва да работи в твоята компания?

— Току-що попитах Джейк за същото — отвърна й Лорън.

— А пък аз непрекъснато се опитвам да остана насаме с клиентката си, за да й обясня — троснато рече Джейк.

— Нуждаем се от вътрешен човек, който да разкрие кой краде разработките на Клей — тихо додаде Лорън.

— Нещо като агент под прикритие! Не е лошо! — зарадва се Кланси. — Чудесна идея! И Брейдън си предложи услугите, така ли? Ти си съгласна, нали?

— Мисля, че да. — Кимна Лорън след миг колебание.

— А чия беше идеята?

Същият въпрос вълнуваше и Лорън и тя се обърна към адвоката.

— Ти ли измисли това, Джейк? Или Райдър?

— И двамата — кратко отвърна той.

Кланси се облегна на стола, видимо доволна от чутото.

— Е, честно да си кажа, умирам от нетърпение да се запозная с този забележителен господин. Трябва да е много мой човек, след като е успял да ти направи такова впечатление, Лорън, пък и да предразположи Джейк към толкова нетипична за него дръзка идея — поклати глава и комично постави ръка на гърдите си. — Господи, много се развълнувах!

— Виж какво, скъпа — обади се Джейк и в гласа му имаше недвусмислена заплаха. — Въобразяваш си, че ме познаваш, но не ме принуждавай да ти доказвам, че не е така!

— Обещания. Голи обещания… — въздъхна Кланси.

Джейк едва не се задави. От гърлото му се изтръгна някакъв нечленоразделен звук, а Лорън побърза да насочи цялото си внимание към киселото мляко. Тези двамата, като нищо ще за почнат да си разменят удари още преди края на обяда!

— Хрумна ми нещо, Лорън — рече Кланси, внезапно замислена, с пръст на устните. — И то се връзва точно с плана ви да внедрите ваш агент в завода.

— Не забърквай Лорън в шантавите си идеи! — Джейк бе успял да се поуспокои. — Доколкото те познавам, ще изръсиш някоя недозряла и изпълнена с рискове идея, без шанс за успех, от която най-вероятно някой и ще загази. — И той нарочно насочи поглед към коляното й.

— Получих тази рана, когато в кола, паркирана до едно кафене в Тегусигалпа, избухна бомба — троснато отвърна Кланси. — Бях на масичка на тротоара недалеч от колата, пиех кафе и четях сутрешния вестник.

— Това, което правим, не те засяга, Кланси.

— Струва ми се, Лорън е достатъчно голяма, та да може сама да вземе решение, дали да изслуша плана ми, или не. Ти какъв си й — адвокат или баща? — попита Кланси.

— Внимавай!

Лорън го хвана за ръката и се опита да го успокои:

— Извинявай, Джейк, само за секунда. Какво имаш пред вид, Кланси?

Приятелката й примъкна стола съвсем близо до масата, наведе се над нея и рече тихо:

— Вижте, знаем, че някой от „Ню Текникс“ е прекият получател на откраднатите разработки на Клей. По този пункт спор няма. Тук вече внедрявате Брейдън. Ами там? Там също ще трябва да има човек, който да слухти? Ако покрием и двете крайни точки, шансовете ни за успех се удвояват.

— А как ще следим какво става в „Ню Текникс“? — попита Лорън. — Там не можем да внедрим наш човек.

— Умирам да чуя как ще стане тази работа — ехидно измърмори Джейк.

— Това вече е въпрос на работа под прикритие. — Усмихна се едва забележимо Кланси, нарочно пренебрегвайки Джейк. — Ще следим две-три от заведенията и барчетата около завода на „Ню Текникс“ и ще видим каква информация може да се събере там. След работно време, естествено. Хората като си пийнат по едно-две питиета и езиците им се развързват. Обикновено говорят за работата си. Особено ако ги предразположиш. — И тя хитро изгледа адвоката.

— Идеята не е лоша. Обаче как…

— Никак няма да е трудно. — Снизходително повдигна рамене журналистката. — Достатъчно е да се позавъртиш там няколко вечери поред, да пийнеш по бира, две, да се огледаш и да слушаш. Нищо не се знае — може да се чуе нещо извънредно важно.

Джейк силно удари масата с длан.

— В никакъв случай! — изрева той. — Забранявам тези глупости, по дяволите!

Кланси го изгледа пренебрежително:

— Имах предвид себе си, Джейк, не Лорън. Защо крещиш? Аз ще се заема с тази работа. И преди съм работила под прикритие. Често се налага в журналистическата практика. Косъм няма да падне от главата на твоята клиентка. Има една малка кръчма „Синята риба“ й викат, в която редовно се отбиват служители на „Ню Текникс“, вече проверих това. Няма начин да не…

— Няма начин да не загазиш колкото си искаш в тази „Синя риба“, малка глупачке — разпалено възрази Джейк. — Кланси, защо веднъж в живота си не вземеш да помислиш като зрял човек?

— В моя план няма нищо безразсъдно или неразумно, Джейк — спокойно отвърна Кланси. — Той е толкова рационален, колкото и вашата идея да внедрите Райдър Брейдън в завода „Холт“. Всъщност няма никаква разлика, освен в твоето собствено въображение. Тук ще действа мъж, защо там да не действа жена? Или пък си толкова остарял, че разсъждаваш като женомразец? Значи според теб жена не може да свърши работа, така ли?

— Ти май си нагазил в дълбоки води, приятелю. — Това бе гласът на Райдър, който се бе приближил незабелязано. Огледа присъствуващите бавно и се усмихна на Лорън и на Кланси. — Адвокати! Какво да ги прави човек — поклати той глава шеговито. — Винаги са готови да спорят и пледират.

Джейк се усмихна облекчено.

— Толкова се радвам да те видя, приятелю. Вземи стол и седни. Някой трябва да ми помогне да налея малко мозък в главите на тези две дами тук.

Щом чу гласа на Райдър сърцето на Лорън лудо подскочи. За първи път го виждаше в облекло, различно от неизменните джинси. На пръв поглед по нищо не се отличаваше от хилядите бизнесмени в града, или дори от собствените й служители, но на нея й се стори чудесен. Никой мъж не бе разпалвал така инстинктите в нея, нито пък я бе разпалвал до полуда.

— А, ето го и този изключителен господин! — подхвърли Кланси и очите й заблестяха закачливо.

Лорън се сепна, събра цялото си самообладание и представи Кланси, която огледа Райдър най-откровено от главата до петите.

— Предполагам, че знаете мнението на тези двамата за себе си — те ви имат за нещо като кръстоска между Джеймс Бонд и полковник Колт, прочутият създател на едноименния револвер. — Тя се ухили, когато Райдър премигна от сравнението. — Честно да ви кажа, крайно време беше някой да поеме инициативата и да разкрие този негодник, спотаил се в нашите среди — завърши шеговито тя.

Райдър размени поглед с Лорън.

— Значи Джейк е споделил с вас идеята, която обсъждахме преди време? — Тя кимна утвърдително и той продължи: — Какво е твоето мнение?

— Колебая се — рече тя някак несигурно.

Настъпи неловко мълчание.

— Това бе просто едно предложение — обади се по едно време той. — Всъщност ти и така си имаш предостатъчно служители.

— Така е — внимателно отвърна Лорън. — И въпреки всичко кражбата на разработки изглежда продължава. Щом си готов да се представяш за производствен директор на завода „Холт“, тогава този пост и всичките му съмнителни придобивки са твои — предлагам ти ги с готовност.

Райдър се поколеба за секунда, после устните му се разтегнаха в усмивка:

— Е, добре, вече си имате и нов производствен директор, уважаема госпожо! — Подаде й ръка и й помогна да се изправи. — Хайде сега, бъдете така добра да отидем да ме представите на новия ми началник, който и да е той.

Преди да успее да възрази, Райдър я хванал през кръста и нежно, но настойчиво я поведе към изхода.

— Кланси — успя да подхвърли Лорън през рамо, — ако Джъстин се върне, преди да съм го намерила в завода, кажи му, че ми се налага да свърша нещо важно и ще се върна веднага.

— Няма никакъв проблем — отвърна Кланси и я изгледа развеселено.

— Значи и Джъстин е тук — отбеляза Райдър щом излязоха от снекбара. Забави крачките си — харесваше му отново да бъде с нея, да я наблюдава и да слуша гласа й. Сега, когато бяха насаме, възнамеряваше да прекара колкото се може повече време с нея, за да се наслади на присъствието й. При това има и уважителна причина, каза си доволно той.

— О, да. Тук някъде из завода е. — Лорън смръщи чело. — Къде ли може да е Майкъл?

— Много време ли прекарва в завода?

— Що за въпрос? — вдигна тя изненадано очи. — Та той е генерален директор. И с основание ще се обиди, че съм назначила нов директор, без да се консултирам с него.

— Говоря за Джъстин, а не за Армстед, Лорън.

— О, да, естествено. — Явно бе, че Райдър не дава и пет пари за мнението на Майкъл, пък и на когото и да е друг от завода. — Кланси и аз щяхме да водим Джъстин да му купим дрехи и други неща за един излет с палатки веднага щом се освободя — обясни тя. — Най-вероятно досажда сега на инженерите, които се занимават с новия ни робот.

— И задава въпроси непрекъснато, нали? — Райдър се усмихна вътрешно и отвори вратата, като й отстъпи да мине пред него.

— Боже, разбира се, и то какви! Признавам, че от време на време ми идва нанагорно с него.

— С кого ще ходи на лагер?

— С отряда скаути, към който принадлежи. Но няма да повярваш кой ще ги придружи като доброволец. Кланси, за Бога!

— С това наранено коляно ли? — Райдър повдигна вежди.

— Тя даде тържествена клетва, че раната ще зарасне до две седмици. — Лорън го погледна и се засмя. — Изглежда, когато имаш проблеми или си напрегнат, се стремиш да се разсейваш със странични неща, така ли е?

Усмивката й сякаш го преряза. Дори не чу думите й. Не можеше да откъсне поглед от лицето й. Целият изгаряше от желание. Две седмици не я бе виждал, но не бе забравил страстта, която само тя бе способна да запали в него. Какво ли би правил, ако я виждаше всеки ден? По дяволите, тя имаше нужда от него. И тя, и Джъстин! Той също се нуждаеше от тях и щеше да им помогне с всичко, което би могъл да направи.

Докато обикаляха из завода Райдър почти не пророни дума. Предпочиташе първо да види всичко, после да говори. Не бяха обиколили и половината цеховете, а той вече ревизираше първоначалните си планове. Бе смятал да направи списък на всички съмнителни служители, но само след час му се струваше, че почти всеки, представен му от Лорън, би могъл да попадне в тази категория. Компанията работеше на базата на бизнес, притежаван и ръководен от едно семейство с цялата хармония, която може да предложи само малък и тясно обединен екип. За истинска сигурност не можеше да става и дума. Освен на шега, разбира се.

— Ето тук е главният ни мозък, така да се каже, екипът от учени: инженери и експерти. — Лорън вкара специалната си карта в отверстието до вратата и набра кода. Райдър въздъхна — все пак е имало един район, който Клей Холт бе намерил за необходимо да отдели от останалите, за да се охранява по някакъв начин. Двамата с Лорън влязоха в боядисано в бяло помещение, където десетина души работеха наведени над чертожни дъски.

— Естествено, Клей бе главната двигателна сила тук. За щастие не всички от започнатите, но недовършени негови проекти са загубени. Той ценеше таланта и творческото начало в другите и подбираше подходящи хора за експериментите на своя „екип“, както го наричаше. Почти завършваме робот, създаден да помага на сакати. Той не се управлява ръчно, а може да изпълнява подадени устно команди. Остава да се доизпипат още някои неща в този модел.

Райдър слушаше внимателно подробните обяснения на Лорън и откри, че започва да коригира първоначалните си преценки за нея. Изглежда след смъртта на съпруга си тя бе посветила огромно количество време на купищата технически проблеми, с които е трябвало да се запознае, пък и на други сложни въпроси, свързани с функционирането на фирмата и административната работа. Джейк му бе споменал, че преди това се е занимавала предимно с маркетинг и реклама. Истински подвиг е било да предотврати разпадането на компанията, а при това бе успяла и в редица други области и задачи, мислеше си Райдър и наблюдаваше как сръчните й пръсти разгъват документацията и тя излага извънредно сложната концепция.

Всъщност Лорън му се струваше твърде уязвима и крехка, а това го привличаше непреодолимо. Същевременно тя бе вече демонстрирала пред него забележителна сила и находчивост на бизнесмен. Питаше се какви ли други изненади криеше тази красива жена под привидно сдържаната си физиономия. Какво ли удоволствие щеше да изпита да разкрива тези нейни тайни една по една, сякаш съблича дреха подир дреха. Само една целувка и се бе превърнала в пламтящ огън в прегръдките му. Каква ли щеше да бъде в леглото? Тази мисъл не му даваше покой.

Самата мисъл го възбуди и за миг с огромно удоволствие си представи голите им тела да се преплитат, а той потъва в сластните пламтящи форми на разкошното й тяло. Даваше си ясна сметка, че връзката с тази жена ще изисква от него много по вече, отколкото бе давал в предишните си любовни афери, където главното бе винаги едно и също — лишено от дълбоки емоции сексуално удовлетворение, бързо и чисто физическо. Тя щеше да…

— А, ето го и Майкъл — рече Лорън и го извади от сладостния унес. Райдър веднага усети напрежението, което я обзе, само при вида на Армстед. — Хубаво, че го срещаме, тъкмо ще имам възможност да го уведомя за решението си — рече тя като се опитваше да бъде спокойна.

Райдър понечи да й помогне:

— Ти говориш сякаш си направила нещо погрешно, Лорън. Тази компания е твоя, а не на Армстед. Не е необходимо да искаш от него разрешение, за да провеждаш ръководната си и кадрова политика.

— Възможно е той да погледне на нещата по различен начин — извинително промърмори тя и застана малко по-близо до Райдър. — Майкъл, тъкмо развеждах Райдър из завода.

Армстед го изгледа внимателно, а после безмълвно и въпросително повдигна вежди. Класически ход, помисли си Райдър и се запита дали в отношенията си с Лорън този човек често прибягва до подобен мълчалив натиск. В гърдите му се надигна гняв и той едва се сдържа да не сложи ръка на кръста й, за да покаже на Армстед, че тази жена е под негова закрила.

— Току-що ме назначиха на работа при вас — рече вместо нея и наблегна на думите си, от което изпита дълбоко удоволствие.

— Той ще е новият производствен директор, Майкъл — добави Лорън.

Очите на генералния директор се присвиха и заприличаха на тънки цепчици:

— Не бях уведомен, че ще търсиш човек за този пост, Лорън. Или за какъвто и да е друг.

— Брейдън е изключително добре подготвен и подходящ за него — сви Лорън рамене. — Когато разбрах, че си търси работа, веднага реших, че просто имаме късмет. — Вече се държеше спокойно и с нищо не издаваше, че е забелязала леката му враждебност.

— Във връзка с новия договор с „Хайтек“ от Пенсакола производството ни е много натоварено. Нали самият ти наблегна на това тази сутрин? Предположих, че ще се зарадваш, ако някой ти помогне и поеме част от напрежението.

— О, да, естествено — отвърна Армстед и пое дъх, като хвърли замислен поглед към Брейдън. — Особено сериозни затруднения изпитва сега експедицията. Утре сутринта можеш да започнеш от там, Брейдън.

Райдър с мъка се сдържа да не се разсмее. Не се и съмняваше, че Армстед умира от желание да го отпрати колкото се може по-далеч. Защо не и в експедицията!

— Да ти кажа истината, Майкъл, реших да не ограничавам дейността на Райдър само на едно място — намеси се Лорън бързо. — Мисля, че като начало най-добре е да се движи из целия завод свободно и да се запознава с всичко. Има извънредно голям опит и Бог ми е свидетел, че тъкмо сега имаме нужда от висококвалифицирана помощ. — Тя погледна Райдър одобрително. — Мисля да го оставим да действа по собствена преценка.

Райдър се усмихна вътрешно, когато видя как Армстед стисна челюсти. Започваше да разбира колебанията на Лорън относно решението й: тя бе прескочила инстанцията, която Армстед представляваше. Този човек не приемаше лесно навлизането на когото и да било в собствената му територия.

— Влез за малко в кабинета ми, Лорън. Не можем да говорим тук пред всички — рече той уверено и отвори вратата пред нея.

— Опасявам се, че точно сега не разполагам дори и с минутка — вежливо отклони поканата му Лорън. — Утре в девет сутринта можеш да инструктираш Брейдън в моя кабинет за всички места, където смяташ, че имаме проблеми.

— Виждам, че си решила предварително как да постъпиш — процеди Армстед. Той видимо правеше големи усилия да овладее гнева си.

Лорън погледна Райдър, а той й намигна съучастнически в отговор, като внимаваше другият да не забележи. Устните й трепнаха в явно желание да отвърне на усмивката, но успя да овладее изражението си.

— Да — отвърна тя все тъй учтиво, — бях взела решението.

Армстед кимна рязко с глава:

— Е, тогава ще се видим утре сутринта.

Тя премигна, когато той се прибра в кабинета и хлопна вратата зад гърба си — не много силно, но все пак доста гневно.

— Какъв прекрасен човек! — саркастично отбеляза Райдър.

— Всъщност той наистина е прекрасен — рече Лорън и въздъхна. А когато Райдър изсумтя презрително, тя веднага се опита да оправдае и защити генералния си директор. — Съвсем естествено е да се чувства засегнат. Назначих те, без дори да разменя и дума с него, а той е генерален директор тук. Аз лично го назначих. Ти на негово място как би се почувствал?

— Искаш ли да ти кажа истината? — попита Райдър и я изгледа. Тя кимна утвърдително. — Бих побеснял, но не бих се ограничил само с няколко лицемерни думи. Бих те отвел най-настоятелно в твоя собствен кабинет, където щях да поставя ултиматум.

— Аз пък щях да те уволня.

— Вероятно — рече той и сви рамене.

Тя го изгледа втренчено:

— Тогава защо…

— Ами самият факт, че той не бе достатъчно настоятелен, ме кара да заставам нащрек и да изпитвам още по-големи подозрения.

— Но той не е обикновен служител, Райдър. Опитай се да разбереш това. Държи на компанията, държи и на мен.

Райдър изсумтя, сключи пръсти около лакътя й и я отведе от площадката пред вратата на Армстед. Последното нещо, което желаеше сега, бе да говорят за отношенията й с този човек.

— Мисля, че днес отнех прекалено много от времето ти. Защо не отидеш да си свършиш работата. Сигурно Кланси и Джъстин те чакат — предложи й той. — Ще огледам останалата част от завода сам, а когато се върнеш, ще си поговорим отново. — Неочаквано му хрумна по-добра идея. — Свършете с пазаруването и се приберете у дома. Ще се отбия у вас на връщане оттук, за да довършим разговора.

— Добре. — След кратко колебание се съгласи Лорън. Стори й се ужасно съблазнително да остави всичко на него — поне веднъж да отдъхне от този огромен товар. Райдър успяваше да събуди жената в нея. Толкова беше силен… Поколеба се, погледна над рамото му й видя Джъстин да идва към тях.

— Здравейте — поздрави момчето и любопитно изгледа Райдър.

— Здравей, Джъстин — любезно отвърна Райдър и се усмихна веднага. Боже, какво удоволствие изпитваше само като видеше това момче! — Как върви къщичката?

— Вчера привърших с боядисването — гордо отвърна малкият. — Като изсъхне хубаво, ще я поставя на висок пилон.

— Ще имаш ли нужда от помощ? — попита Райдър веднага.

— Мисля, че двамата с майка ми ще се справим. Направих справка в една книга как се циментира пилон в земята.

— Джъстин… — обади се Лорън, очевидно смутена.

— Ще се справим, мамо. — Погледна я строго момчето.

Отново териториалните права, помисли Райдър.

— Трябва да си сигурен, че долу е закрепена добре…

— Зная — прекъсна го момчето.

— При силен вятър може да падне. Представи си, че вече са се излюпили малките и вземе да падне… — продължи Райдър.

— На циментовите торби нали има инструкции как се прави разтвора? — попита момчето.

— Да, описано е всичко. Прав си. Ако внимаваш, ще се справите и сами. — Обърна поглед към Лорън и съвсем целенасочено се загледа в нежните й и изящни ръце и гладката кожа. — Майка ти само трябва да придържа пилона, докато изливаш цимента. Вероятно няма да е трудно.

Джъстин неволно огледа стройната фигура на майка си, сякаш за пръв път преценяваше истинската й физическа сила и възможности. Въздъхна и се обърна към Райдър.

— Вие сигурно сте поставяли много къщички.

— Случвало се е — сухо подхвърли Райдър. — Работил съм и със сух цимент.

— Страшно тежи. — Джъстин направи гримаса.

— Прав си.

— Ходих в склада за строителни материали. Защо не прескочите до нас да видите как ще поставя къщичката — предложи той уж между другото. — Ако сбъркам нещо, ще можете да ме коригирате навреме. Забелязах, че сте страшно печен и можете да покажете как се правят много неща.

Райдър щеше да се пръсне от гордост. Едва сега започваше да разбира колко много още му се иска да получи от това дете.

— Може да намина днес следобед. След като свършите с покупките за лагера.

При споменаването на думата лагер в очите на момчето пламна нов интерес.

— Сигурно знаете много неща и за това как се прави лагер, нали?

Райдър преглътна усмивката си:

— Е, спал съм на открито под звездите веднъж-дваж — рече той небрежно.

— Мама не разбира много от тия неща, но вие можете да я понаучите, нали? Не е страхлива, но е свикнала да си стои повече у дома. Кога ще идем до онзи магазин?

— Джъстин… — отново се сконфузи Лорън.

— Тя ще дойде след няколко минути — засмя се Райдър на обърканата й и леко ядосана физиономия.

Застанала с ръце на кръста тя гледаше след хукналото към снекбара момче, а на лицето й се бяха изписали и майчина любов, и неудобство. С тези двама мъже започваше да става…

— Госпожо Холт…

— О, Малкълм, ти ли си? — обърна се тя сепната.

Към тях се бе доближил силно приведен плешив мъж. Зад него се виждаше отворената врата на претъпкана с апаратура лаборатория. Износената му престилка бе закопчана накриво. По-възрастен служител Райдър сякаш не беше виждал досега.

— Запознахте ли се с предложението ми?

— Не съм имала време дори да го погледна. Много съжалявам.

— Зная колко сте заета, госпожо, но Армстед казва, че вие сте единствената, която може да разреши тестовете да продължат. — Говореше с нужното уважение, дори в гласа му прозвуча и лека нотка сервилност, но Райдър се намръщи, когато забеляза едва ли не враждебния му, напрегнат и немигащ поглед.

— Малкълм, това е Райдър Брейдън, новият ни производствен директор. Райдър, запознай се с Малкълм Стърн, един от нашите инженери. Той е на работа тук още от първия ден и беше близък помощник на Клей.

Стърн изсумтя нещо, погледна кратко Райдър и отново насочи очи към Лорън:

— Получил съм разрешението на Армстед, госпожо Холт. Вие трябва само да говорите с него. Каза, че ще ме подкрепи.

— Добре, добре, Малкълм. — Лорън докосна слепоочията си с два пръста и затвори очи за миг. — Обещавам ти довечера да направя всичко възможно да прегледам предложението ти.

Старецът изсумтя отново, сякаш се колебаеше дали да настоява повече, или не. После измърмори нещо, което определено не бе много учтиво, и се обърна да си върви. Райдър почувства появилата се изведнъж в Лорън тревога. И двамата изпратиха с поглед приведената фигура.

— Това сигурно е местният разсеян професор — рече той, когато вратата на лабораторията се затвори зад Стърн.

— Може и така да се каже. Той бе първият инженер, който Клей назначи. Убеден е, че компанията ще се провали и разпадне в моите неуки ръце.

— Възможно ли е да е толкова зле настроен, че да предава тайните на „Ню Текникс“?

— О, не! — сепна се Лорън. — В никакъв случай! Абсолютно невъзможно! Вярно е, че не ме харесва особено. Първо съм жена, второ не притежавам необходимите технически знания, за да разсъждавам като него. Но той е невероятно лоялен към компанията и е верен до гроб на паметта на Клей.

— Вероятно — процеди Райдър, но реши да си има едно наум за този човек. Засега Стърн бе първият, който поне явно не се подмазваше на Лорън. Това будеше известни подозрения. Очевидно старецът губеше търпение, когато трябваше да си има работа с жена, било тя и Лорън, особено ако тя не даваше бърз ход на любимия му проект. Брейдън бе срещал подобни хора и преди. Ексцентрични, блестящи професионалисти. Погледна Лорън и забеляза, че тя го наблюдава. — Какво има? — попита я веднага.

— О, нищо, просто забравих да ти благодаря.

— Дребна работа — сви рамене той.

Отново се подаде на изкушението и я хвана под ръка. Усети топлата и нежна плът. Изруга мислено. Сега щеше да я вижда всеки ден и това щеше да бъде голямо изпитание.

— Не са нито глупости, нито дребна работа и няма да забравя жеста ти! Благодаря ти, Райдър!

— Удоволствието бе изцяло мое — засмя се той пресилено.