Стив Бери
Третата тайна (51)

50

Междугорие, Босна и Херцеговина

11:00 ч.

Катерина не смееше да се отдели от леглото на Мичънър. В главата й все още се въртяха кошмарните сцени, свързани с откриването на безжизненото му тяло и пренасянето му в болницата. Не можеше да си представи, че ще го загуби.

И още по-жестоко се ненавиждаше за лъжите си. Твърдо реши да му признае всичко и да му поиска прошка. Беше приела предложението на Валендреа, водена единствено от желанието да бъде близо до Колин. То със сигурност й беше нужно, защото иначе едва ли би потиснала гордостта и гнева в душата си. Първата им среща на площад „Свети Петър“ преди три седмици беше ужасна. В този смисъл предложението на Валендреа дойде точно навреме, но това изобщо не я оправдаваше.

Клепачите на мъжа в леглото потрепнаха и се повдигнаха.

— Колин.

— Кейт? — Очите му правеха опит да се фокусират.

— Тук съм, Колин.

— Чувам те, но не те виждам. Сякаш гледам под вода. Какво се е случило?

— Гръмотевица. Паднала е върху кръста на върха, а ти и Ясна сте били прекалено близо.

Той вдигна ръка и опипа веждата си, после пръстите му се плъзнаха по дълбоките драскотини, прорязали страните му.

— Тя добре ли е?

— Изглежда, е добре. И нея откриха в безсъзнание също като теб. Какво правихте там, горе?

— По-късно.

— Разбира се. Ето, пийни малко вода. Докторът каза, че имаш нужда от течности.

Поднесе чашата към устните му и той с мъка отпи няколко глътки.

— Къде съм?

— В местната държавна болница, открита специално за поклонниците.

— Казаха ли какво ми е?

— Нямаш сериозни контузии. Просто си се оказал твърде близо до твърде много волтове. Само няколко сантиметра са делели и двама ви от смъртта. Нямаш нищо счупено, но имаш голяма подутина на тила, плюс прорезна рана.

Вратата се отвори и в стаята се появи мъж на средна възраст с набола брада.

— Как е нашият пациент? — попита на английски той. — Аз съм лекуващият ви лекар, отче. Как се чувствате?

— Сякаш съм оцелял след лавина — промърмори Мичънър.

— Напълно разбираемо — кимна докторът. — Но ще се оправите. Имате малка рана на главата, но черепът ви е здрав. Бих казал, че сте имали голям късмет.

След кратък преглед, последван от няколко конкретни съвета, докторът излезе.

— Откъде знае, че съм свещеник?

— Аз му казах. Състоянието ти доста ме притесни.

— Чула ли си нещо за конклава?

— Защо ли не се учудвам, че това е първият ти въпрос — поклати глава тя.

— Теб не те ли интересува?

Всъщност Катерина беше любопитна.

— Допреди един час нямаше резултат — отговори на въпроса му тя, пресегна се и стисна ръката му.

Той извърна глава към нея и тихо рече:

— Много бих искал да те виждам.

— Обичам те, Колин — отвърна тя и изведнъж й стана по-добре.

— Аз също те обичам, Кейт. Трябваше да ти го призная още преди много години.

— Да, трябваше.

— Куп неща трябваше да направя по друг начин — въздъхна той. — Но сега вече зная, че какво го и да ме чака в бъдещето, искам да си до мен.

— Ами Рим?

— Изпълних всичко, което исках да изпълня. Край на Рим. Искам да замина за Румъния, с теб.

Очите й се насълзиха. За миг изпита благодарност от факта, че той не може да я види. Избърса топлите вадички от бузите си и тръсна глава.

— Там ще ни бъде добре.

Пръстите му се стегнаха около дланта й. Чувството беше много приятно.